ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2338

София, 09.05. 2025 година

Върховният касационен съд на Р. Б. четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 16.04.2025 година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Владимир Йорданов

ЧЛЕНОВЕ: Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян

разгледа докладваното от съдия Йорданов

ч. гр. дело № 1158/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ) срещу определение № 2448/30.09.2024 г. по в. ч.гр. д. № 2407/2024 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено определение 263161/ 07.05.2024 г. по гр. д. № 9247/2020 г. на Софийския градски съд, с което е оставена без уважение молба на КОНПИ по чл. 248 ГПК за изменение на определението в частта за разноските, с което КОНПИ е осъдена да заплати държавна такса върху размера на исковете, за които производството е прекратено поради отказ от исковете и с което е осъдена да заплати на насрещната страна адвокатско възнаграждение.

Насрещната страна С. Т. Т. в писмен отговор оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.

Частната жалба е допустима: подадена е от страна по делото срещу въззивно определение, което подлежи на касационно обжалване и е редовна.

За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел следното:

Възражението на жалбоподателя КОНПИ за недължимост на държавна такса при прекратяване на производството по делото е неоснователно.

По въпроса за дължимостта на държавна такса от страна на КОНПИ по искове за отнемане на незаконно отнето имущество е налице трайно установена и последователна съдебна практика, според която в ЗОПДНПИ (отм. 23.01.2018 г.) и в сега действащия ЗОНПИ се съдържат норми за присъждане на държавна такса в зависимост от изхода от спора (чл. 78, ал. 2 от първия и чл. 157, ал. 2 от втория закон). При действието на тези разпоредби е формирана практика на ВКС, според която Комисията дължи държавна такса когато искът е отхвърлен или производството е прекратено (така определения по гр. д. № 4777/23 на III г. о., по ч. гр. д. № 3107/20 на IV г. о., по гр. д. № 170/23 на IV г. о. и решение по гр. д. № 1998/18 на IV г. о.).

При съобразяване с посочената съдебна практика следва изводът, че на основание чл. 154, ал. 3 ЗОНПИ при подаване на исковата молба КОНПИ не заплаща държавна такса, като нормата се отнася единствено към момента, в който съдът е сезиран с исковата молба и не изключва изобщо дължимостта на таксата в производството. В настоящия случай КОНПИ е взела решение, че следва да заяви отказ от предявените искове, предвид което на основание чл. 78, ал. 6 ГПК вр. чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ следва да заплати дължимата държавна такса по сметка на съда.

По отношение на присъденото адвокатско възнаграждение на ответника:

В случая правилно съдът е приел, че макар и делото да се ползва по принцип с фактическа и правна сложност, не оправдава присъждането нито на претендирания, нито на минималния размер на адвокатско възнаграждение, доколкото защитата не е изисквала значителни по сложност и количество процесуални действия от процесуалния представител. Той е подал отговор на исковата молба и е взел участие в едно проведено открито заседание. Предвид това, както и че ищецът е направил отказ от иска, съдът е приел, че е налице основание да се определи адвокатско възнаграждение под минимума, определен в НМРАВ, но че определеният размер от 5 000 лева съответства на целите, които се преследват от нормативната уредба.

По наличието на основания за допускане на касационно обжалване:

Във връзка с доводи, че КОНПИ не дължи държавна такса на основание чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ по прекратените поради отказ искове в изложението си на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК жалбоподателят КОНПИ поставя правния въпрос (дословно):

Предвид посочените от съда мотиви и съгласно трайната съдебна практика, държавните учреждения не дължат държавна такса в случаите, когато защитават интереси от по-висш порядък, то следва ли да се приеме, че КОНПИ защитава такъв интерес в производството по отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество?

Жалбоподателят се позовава на разпоредбата на чл. 280 ГПК, като твърди, че този въпрос е разрешен в противоречие с решение на Софийския апелативен съд.

Противоречието с решения на апелативни съдилища не е предвидено в действащите и приложими в случая разпоредби на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК като допълнително основание по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Поради което не следва да се обсъжда дали е налице твърдяното противоречие по поставения въпрос с приетото в посоченото решение.

Жалбоподателят твърди, че този въпрос е разрешен в противоречие с решение № 215/12.10.2017 г. по гр. д. № 432//2017 г. на ВКС, IV г. о.

Това решение е постановено в производство по чл. 290 ГПК. По него е даден отговор на процесуалноправния въпрос за дължимостта от КОНПИ на държавната такса в производство, образувано по нейно искане с основание чл. 28 ЗОПДИППД (отм.).

По въпроса съставът на ВКС е приел, че отмененият ЗОПДИППД не съдържа специални разпоредби за държавните такси, дължими за производството по предявени от КУИППД искания пред окръжните съдилища. След което, като е тълкувал отделни разпоредби на този отменен закон (чл. 12, ал. 1, чл. 13, чл. 28), съставът на ВКС е приел че, КУИППД, чийто правоприемник е КОНПИ, не дължи държавна такса в производство, образувано по нейно искане с основание чл. 28 ЗОПДИППД (отм.) пред всички инстанции.

Настоящият съдебен състав приема, че въпросът, на който е даден отговор с това решение на ВКС (при липса на специални разпоредби за държавните такси в отменения ЗОПДИППД), е различен от поставения от жалбоподателя въпрос и от разгледания от Софийския апелативен съд въпрос, който е по приложението на правни норми от други закони: на чл. 78, ал. 2 в ЗОПДНПИ (отм. 23.01.2018 г.) и на чл. 157, ал. 2 ГПК от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, обнародван в ДВ бр. 7 от 19.01.2018 г. (след постановяване на посоченото решение на ВКС) с изменено заглавие (ДВ, бр. 84 от 06.10.2023 г., в сила от 06.10.2023 г.) Закон за отнемане на незаконно придобито имущество.

Поради това не е осъществено основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Жалбоподателят твърди, че този въпрос е разрешен в противоречие с две определения на Върховния касационен съд с № 50263/18.07.23 по гр. д. № 1074/22 на III г. о. и с № 5285/19.11. 24 г. по ч. гр. д. № 3651/24 на IV г. о.

Първото определение е постановено в производство по чл. 288 ГПК. С него е допуснато касационно обжалване, като е прието, че касационният жалбоподател - КПКОНПИ, не дължи държавна такса на основание чл. 84, т. 1 ГПК (за разглеждане на касационната му жалба) без да са изложени мотиви за този извод. Противоречието с определения на ВКС, постановени в производство по чл. 288 ГПК, не е предвидено в действащите и приложими в случая разпоредби на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК като допълнително основание по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Второто определение (по ч. гр. д. № 3651/24 на IV г. о.) е постановено в производство по чл. 274, ал. 3, вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.

С него е даден отговор на различен правен въпрос: Дължи ли Комисията държавна такса при прекратяване на делото поради оттегляне на иска (по чл. 232 ГПК) за отнемане на незаконно придобито имущество в полза на държавата… Този въпрос е различен от въпроса дали комисията дължи държавна такса поради прекратяване на производството по делото поради отказ от иска (по чл. 233 ГПК) за отнемане на незаконно придобито имущество в полза на държавата, който е обусловил изводите на въззивния съд.

Поради което не е налице противоречие, нито основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Във връзка с отказа да бъде намалено още присъденото адвокатско възнаграждение на ответника по иска частният жалбоподател поставя следните два въпроса:

Следва ли да се присъдят разноски по чл. 38 от ЗА в пълен размер съгласно чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/04 г. (за минималните размери на адвокатските възнаграждения) без да се има предвид действително оказаната адвокатска помощ, нейният обем, липсата на действителната и правна сложност по делото, както и етапът, на който делото е прекратено поради отказ от иска?

Може ли съдът във всеки случай по прилагането на общия режим в областта на съдебните разноски да се отклони по изключение на този режим и да определи размера на разноските, като отчете правната и фактическа сложност на конкретното дело, без да е обвързан от минималния размер на адвокатските възнаграждения, предвиден в Наредба № 1/04 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения?

По тези въпроси частният жалбоподател сочи, но не представя решения на СЕС до 2017 г. и ТР 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК.

Първият въпрос не е обуславящ, тъй като не е разрешен както се твърди, а съдът е взел предвид посочените във въпроса обстоятелства и не е определил адвокатско възнаграждение в пълен размер.

Вторият въпрос е обуславящ, но не е разрешен както се твърди. Както беше посочено, въззивният съд е приел за законосъобразно намаляването на адвокатското възнаграждение, което КОНПИ следва да заплати, под определения в Наредба № 1/04 г. минимум (ако беше съобразил посоченото ТР 6/2013 г. съдът би следвало да осъди КОНПИ да плати по-голямо възнаграждение). Това разрешение е в полза на частния жалбоподател.

Разрешението на въззивния съд е в съответствие с приетото в решение на СЕС по дело C-438/22, което е задължително за българските съдилища по силата на чл. 633 ГПК, на което се позовава и ответникът по частната жалба и по иска, като подчертава, че в определения размер 5 000 лева е включен ДДС, според което посочените в Наредба №.1/09.01.04 за минималните размери на адвокатските възнаграждения размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при служебното определяне на възнаграждения - те не обвързват съда и подлежат на преценка с оглед цената на предоставените услуги, като се съобразява интересът, видът на спора, фактическата и правна сложност на делото, количеството извършена работа.

Несъгласието с размера на намалението под определения минимален размер, не обосновава противоречие с това решение на СЕС.

Поради което по поставените въпроси не е налице основание за допускане на касационно ожалване.

С оглед изхода от това производство частният жалбоподател няма право на разноски, а ответникът не претендира разноски. Поради което разноски не следва да се присъждат.

При служебна проверка настоящият съдебен състав установи, че производството по делото е образувано без частният жалбоподател КОНПИ да е заплатил дължимата държавна такса в размер на 15 лева, каквато с оглед изложеното по-горе дължи и която с оглед изхода от това производство следва да понесе, поради което следва да бъде осъден да я заплати.

Воден от изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Не допуска до касационно обжалване определение № 2448/30.09.2024 г. по в. ч.гр. д. № 2407/2024 г. на Софийския апелативен съд.

О. К. за отнемане на незаконно придобито имущество да заплати по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер на 15 (петнадесет) лева за това производство.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.