ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2346

София, 09.05.2025 година

Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети април две хиляди двадесет и пета година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дияна Ценева

ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева

Милена Даскалова

разгледа докладваното от съдия Даскалова ч. гр. дело № 1003/2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на П. Г. С., чрез адвокат Т. И., срещу определение № 284 от 17.01.2025 г. по в. гр. д. № 1643/2024 г. на Окръжен съд – Варна, с което е оставена без уважение молбата му за изменение на решение № 1250/20.11.2024 г., постановено по същото дело, в частта за разноските, чрез допълнително присъждане на разликата над 513,91 лв. до пълния размер на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение.

В частната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт и се иска неговата отмяна. Изложени са твърдения, че въззивният съд не е съобразил, че уговореното възнаграждение съответства на минимално установения размер съобразно материалния интерес на делото, както и че неправилно съдът не е приложил разпоредбата на чл. 7, ал. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАдвС.

Ответникът по жалбата, община Варна, чрез главен юрисконсулт С. Н., с писмен отговор оспорва основателността на жалбата.

Върховният касационен съд, ГК, състав на първо отделение, по подадената частна жалба приема следното:

Частната жалба е допустима – подадена е в законоустановения срок, от надлежна страна /ищец по делото/, срещу определение на въззивен съд за изменение на въззивно решение в частта за разноските, което подлежи на разглеждане по реда на чл. 274, ал. 2 от ГПК.

Разгледана по същество частната жалба е основателна по следните съображения:

С решение № 1757 от 17.05.2024 г., постановено по гр. д. № 14089 по описа за 2023 г. на Районен съд – Варна, е прието за установено, по предявения от П. Г. С. срещу община Варна отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1, че общината не е собственик на поземлен имот с пл. № *** по кадастралния план на СО „П.“, землище на [населено място], община В..

Против така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника община Варна. С решение № 1250/20.11.2024 г. по в. гр. д. № 1643/2024 г. Окръжен съд – Варна е потвърдил първоинстанционното решение и съобразно изхода на спора е осъдил общината да заплати на С. направените разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство, които е определил на 513,91 лв., след като е уважил възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК, направено от община Варна.

С обжалваното определение № 284/17.01.2025 г., постановено по същото въззивно дело, на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, съдът е оставил без уважение искането на П. Г. С. да измени решението в частта за разноските, като присъди пълния претендиран размер от 1500 лв. съгласно договор за правна защита и съдействие от 19.09.2024 г. Счел е за неоснователно оплакването, че не е приложено правилото на чл. 7, ал. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. като основа за определяне на минималното дължимо за случая възнаграждение. Позовал се е на решение от 25.01.2024 г. по дело С - 438/2022 г. на Съда на Европейския съюз, според което Наредбата, при начина на приемането й от ВАдвС, като съсловна организация, противоречи на водещи принципи на правото на ЕС и води до ограничаване на конкуренцията, поради което същата е непротивопоставима на насрещната страна по делото, а съдът не е длъжен да я прилага при преценка на размера на адвокатския хонорар, който загубилата делото страна следва да плати. Съдът е приел, че присъденото адвокатско възнаграждение е съответно на обема и вида на извършените по делото действия по защита на страната, както и на фактическата и правна сложност на делото, а праговете по чл. 7, ал. 2 от Наредбата се вземат предвид като коректив. Отделно от това, съдът е посочил, че дори Наредбата да бе задължителна за съда при разглеждане на възражения за прекомерност, нормата на чл. 7, ал. 5 от нея, не би била приложима, тъй като същата касае само исковете по чл. 75, 76 и 108 ЗС.

Настоящият състав на Върховния касационен съд намира за неправилен извода на въззивният съд за прекомерност на заплатеното от П. Г. С. адвокатско възнаграждение в размер на 1 500 лв.

Според разясненията, дадени в т. 3 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, преценката дали адвокатското възнаграждение е прекомерно с оглед на чл. 78, ал. 5 ГПК е винаги конкретна и се свежда до съпоставяне на цената на адвокатската защита с фактическата и правна сложност по делото, като с оглед приетото в решение от 25.01.2024 г. по дело C- 438/22 на СЕС, съдът не е обвързан от минималните размери на адвокатските възнаграждения по Наредба № 1/2004 г. на ВАС, а тези размери могат да служат единствено за ориентир. В случая се касае за производство, образувано по предявен отрицателен установителен иск за собственост. Пред въззивната инстанция процесуалният представител на П. Г. С. е представил в срок отговор на въззивната жалба, в който подробно се е обосновал защо я намира за неоснователна. По делото е проведено едно открито съдебно заседание, без да са събирани доказателства. Упълномощеният от С. адвокат не се е явил в съдебно заседание, но е подал молба, в която е посочил, че е препятстван да се яви поради здравословни причини, изразил е становище по хода на делото и е направил искане за определяне срок за изготвяне на писмени бележки, като такива са представени и в тях са изложени обстойни съображения за неоснователност на въззивната жалба.

Вземайки предвид извършените процесуални действия, както и съобразявайки подлежащата на анализиране нормативна уредба и съдебна практика, настоящият състав намира, че заплатеното от въззиваемия С. адвокатско възнаграждение за защитата във въззивното производство не е прекомерно, а е съответно на фактическата и правна сложност на спора, предвид на което и е неоснователно направеното от насрещната страна възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското възражение.

По изложените съображения обжалваното определение следва да се отмени и вместо него да се постанови определение, с което на основание чл. 248 ГПК да се измени въззивното решение в частта му за разноските, като в полза на П. Г. С. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК се присъди сумата от общо 1 500 лв. разноски за въззивното производство, вместо присъдените 513,91 лв.

Воден от горното, Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, състав на първо отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ определение № 284 от 17.01.2025 г. по в. гр. д. № 1643/2024г. на Окръжен съд – Варна и вместо него постановява:

ИЗМЕНЯ решение № 1250/20.11.2024 г. по в. гр. д. № 1643/2024 г. Окръжен съд – Варна в частта за разноските, както следва:

ОСЪЖДА община Варна да заплати на П. Г. С. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от общо 1 500 лв. разноски за въззивното производство, вместо присъдените 513,91 лв.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: