О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2336

София 08.05.2025г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадeсет втори април през две хиляди и двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: М. Р. ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

като изслуша докладваното от съдия Папазова гр. д.№ 4470 по описа за 2024г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството е с правно основание чл. 288 ГПК.

Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Л. П. Х. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат С. против въззивно решение № 4032 от 4.07.2024г. по в. гр. д. № 11910 по описа за 2023г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 20085733 от 30.03.2023г. по гр. д. № 35621/2017г. на Софийски районен съд като е отхвърлен предявения от нея иск с правно основание чл. 270 ал. 2 ГПК против „Т. С. ЕАД за прогласяване на нищожност на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 21.03.2012г., постановено по ч. гр. д.№ 5655/2012г. на СГС и са присъдени разноски.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и е срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото:

В представеното към касационната жалба изложение касаторът твърди евентуалната недопустимост и нищожност на постановения съдебен акт поради несъобразяване с правото на ЕС и по-специално с принципа за върховенство на общностното право при наличие на противоречаща му разпоредба от вътрешното право и формулира множество въпроси, които поставя с оглед всички основания за допустимост по чл. 280, ал. 1 ГПК: 1. Липсата на индивидуализация на иска съгласно чл. 9, §3, б.“б“ от Директива 2012/27/ЕС, с оглед длъжника да знае за какво е претенцията на взискателя, основание за нищожност или е или за недопустимост на издадената заповед по чл. 410 ГПК?, 2. В какъв акт заповедният съд обективира, че не са налице отрицателните предпоставки по чл. 411, ал. 2 ГПК и са налице предпоставките по чл. 127, ал. 1 и ал. 3 ГПК, за да се издаде заповед по чл. 410 ГПК? Как се формира вътрешното убеждение на съда след като не издава определение? Заявлението за издаване на заповед по чл. 410 ГПК приравнено ли е на ценна книга, след като съдът го разглежда само от външна страна без да изследва произхода на дълга? и Как заповедният съд ще провери договора между доставчик и потребител за неравноправна клауза, след като той не е представен?, 3. Длъжен ли е заявителят в подаденото заявление да посочи юридическия факт, от който е възникнало облигационното отношение с длъжника и да приложи писмен документ, доказващ твърдението му? Как се формира надлежно волеизявление след като заявителят не е посочил юридическия факт на облигационното отношение и не е приложил писмен документ, доказващ твърдението му? Счита, че висящият пред СЕС спор по дело С-760/23 е от значение за настоящия и въззивният съд е следвало да спре производството до постановяване на решение по посоченото дело. Прави искане за отправяне на преюдициално запитване пред СЕС по следните въпроси: Допуска ли директива с императивен характер /Директива 2011/83/ЕС/ в периода на задължителното й транспониране, национален законодателен орган /в случая НС/ да създаде законово конструкция като тази в чл. 153, ал. 1, вр. чл. 150, ал. 2 ЗЕ, която е в противоречие с чл. 6 и чл. 7 от Директивата? и Допустимо ли е доставчик на универсална услуга, едностранно да определя цената й в горната граница, определена от КЕВР като регулатор?

Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от „Т. С. ЕАД,представлявано от изпълнителния директор П. и председателя на УС Ц., чрез процесуалния представител юрисконсулт Д., с който се оспорват нейната допустимост и основателност. Счита за несъотносими към предмета на спора изложените твърдения във връзка с допуснато нарушение на Правото на ЕС. Касаторът не е изложил въпроси във връзка с предмета на спора, който е за нищожност на издадена заповед за изпълнение, а въпроси, касаещи съществуването, основателността и размера на претендираното вземане, които не се разглеждат в производството по издаването й.

Настоящият съдебен състав, след преценка на материалите по делото и с оглед поставените от касатора въпроси намира, че по тях не следва да се допуска касационно обжалване. Съображенията:

Ищецът е предявил отрицателен установителен иск за прогласяване на нищожност на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 21.03.2012г., постановено по ч. гр. д.№ 5655/2012г. на СГС. Въззивният съд е преценил същия за недоказан, доколкото не е установено наличие на никое основание за нищожност - актът е постановен от съд, функциониращ в надлежен състав, в рамките на неговата компетентност и в пределите на правораздавателната му власт, изготвен е в писмена форма и е подписан, има изискуемото от закона съдържание и изразената с него воля е ясна, недвусмислена и непротиворечива.

При тези мотиви, поставените от касатора въпроси според настоящият съдебен състав, не са от значение за изхода на спора и не отговарят на изискванията за общо основание за допустимост, с оглед разясненията, дадени в т. 1 от ТР №1/2010г. по т. д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, поради което и касационно обжалване по тях не следва да се допуска. Постановеният въззивен акт не е недопустим или нищожен, не се установява същият да противоречи на правото на ЕС и по-специално с постановяването му да е допуснато нарушение на принципа за върховенство на общностното право, както и да е налице приложена разпоредба от вътрешното право, която да противоречи на общностното. Въззивният съд не е обсъждал и не се е произнасял по доводи за наличие на подобно противоречие, а съгласно нормата на чл. 280 ал. 1 ГПК, в настоящето производство, касационната инстанция не извършва проверка за правилност на постановения въззивен акт, а само за наличие на някое от изброените /обща и специални/ предпоставки за допустимост на подадената касационна жалба /вж. т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010г. по т. д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/. Касационната инстанция не може за първи път да обсъжда доводи, които въззивния съд не е разглеждал. Всички поставени от касатора въпроси са ирелеватни за предмета на настоящия спор по чл. 270 ал. 2 ГПК, който е за нищожност на постановения влязъл в сила съдебен акт и нямат връзка с решаващите мотиви на въззивният съд, които са за липса – в конкретния случай - на което и да е от възможните основания за нищожност /в която връзка релевантен въпрос от касатора не е поставен/. В тази връзка следва да се посочи и че доколкото въпросите, отправени до СЕС, във връзка с които е образувано дело С-760/23, също не са свързани с основанията за нищожност на постановен съдебен акт, обстоятелството, че възизвният съд не е спряло производството, не може да съставлява основание за недопустимост на постановения от него акт. Съгласно вече цитираната т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010г. по т. д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС – релевантният материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Непосочването му е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. За пълнота на изложението следва да се посочи, че според настоящия състав доводите за противоречие на постановения акт с общностното право и за противоречие между тях и транспонираните в българското право норми, не са предмет на преценка при предявен иск с правно основание чл. 270 ал. 2 ГПК, защото не са основание за нищожност на съдебния акт. На това основание – липса на връзка със спора – не следва да се отправя и преюдициално запитване до СЕС, доколкото поставените от касатора въпроси не са от значение за изхода на спора и не е възможно да допринесат за разрешаването му.

Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Върховен касационен съд

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 4032 от 4.07.2024г. по в. гр. д. № 11910 по описа за 2023г. на Софийски градски съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: