РЕШЕНИЕ НА СЪДА (седми състав)
23 октомври 2025 година ( *1 )
„Преюдициално запитване — Енергопотребление — Насърчаване на енергийната ефективност — Директива 2012/27/ЕС — Член 9, параграф 3 — Прозрачност и точност на отчитането на потреблението на топлинна енергия в общите части — Неотчитане на действителното количество на топлинната енергия, предоставена на всяко жилище — Алгоритъм за разпределяне на разходите за потребление на топлинна енергия в сградите — етажна собственост“
По дело C‑760/23 [Шанов] ( i )
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Районен съд Пловдив (България) с определение от 28 септември 2023 г., постъпило в Съда на 8 декември 2023 г., в рамките на производство по дело
„ЕВН България Топлофикация“ ЕАД
срещу
OZ, СЪДЪТ (седми състав),
състоящ се от: F. Schalin, председател на състава, M. Gavalec (докладчик) и Z. Csehi, съдии,
генерален адвокат: M. Campos Sánchez-Bordona,
секретар: A. Calot Escobar,
предвид изложеното в писмената фаза на производството,
като има предвид становищата, представени:
– за „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, от Кр. Николов, Ст. Попов и Щ. Радев,
– за OZ, от А. Славчев, адвокат,
– за Европейската комисия, от B. De Meester и E. Русева, в качеството на представители,
предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 9, параграф 3 от Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година относно енергийната ефективност, за изменение на Директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на Директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО (ОВ L 315, 2012 г., стр. 1 и поправка в ОВ L 71, 2014 г., стр. 24), на член 13 от Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2006 година относно ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги и за отмяна на Директива 93/76/ЕИО на Съвета (ОВ L 114, 2006 г., стр. 64; Специално издание на български език, 2007 г., глава 12, том 2, стр. 222) и на членове 101, 107 и 169 ДФЕС.
2 Запитването е отправено в рамките на спор между „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД (наричано по-нататък „ЕВН“), предприятие доставчик на топлинна енергия, и OZ, физическо лице, по повод на иск за заплащането на сметки за доставка на топлинна енергия за жилището, на което OZ е собственик в сграда — етажна собственост, присъединена към система за централно отопление.
Правна уредба
Правото на Съюза
3 Съображения 8 и 20 от Директива 2012/27 гласят:
„(8)
На 8 март 2011 г. [Европейската комисия] прие Съобщение относно План за енергийна ефективност — 2011 г. В съобщението се потвърждава, че работата на [Европейския съюз] за постигане на целта му за енергийна ефективност изостава. Това е така въпреки напредъка на политиките за национална енергийна ефективност, очертани в първите национални планове за действие за енергийна ефективност, които държавите членки представят в изпълнение на изискванията на Директива [2006/32]. Първоначалният анализ на вторите планове за действие потвърждава изоставането на Съюза. За да се преодолее проблемът, в Плана за енергийна ефективност — 2011 г. се излагат редица политики и мерки за енергийна ефективност, които включват цялата верига на енергията, включително производството, преноса и разпределението на енергия; водещата роля на публичния сектор в областта на енергийната ефективност; сградите и домакинските устройства; промишлеността; както и необходимостта да се осигури възможност на крайните клиенти да управляват своето потребление на енергия. […]
[…] (20)
Извършената оценка на възможността за създаване на схема за „бели сертификати“ на равнището на Съюза показа, че в настоящата ситуация такава система би създала прекомерни административни разходи и че съществува риск съответните икономии на енергия да бъдат концентрирани в няколко държави членки и да не бъдат постигнати в целия Съюз. Целта на такава схема на равнището на Съюза би могла да се постигне по-добре, поне на настоящия етап, чрез национални схеми за задължения за енергийна ефективност за енергийни предприятия или алтернативни мерки на политиката, с които се постига същият обем икономии на енергия. Целесъобразно е степента на амбициозност на тези схеми да бъде установена в обща рамка на равнището на Съюза, като същевременно бъде предоставена значителна гъвкавост на държавите членки да вземат изцяло под внимание националната организация на участниците на пазара, конкретния контекст на енергийния сектор и навиците на крайните клиенти. Общата рамка следва да осигури възможност на енергийните предприятия да предлагат енергийни услуги на всички крайни клиенти, а не само на онези, на които продават енергия. Това увеличава конкуренцията на енергийния пазар, тъй като енергийните предприятия могат да разнообразяват продуктите си, като предлагат допълнителни енергийни услуги. Общата рамка следва да дава възможност на държавите членки да включват изисквания в националните си схеми, които преследват социални цели, по-специално за да се осигури достъп на потребителите в неравностойно положение до ползите от повишената енергийна ефективност. Държавите членки следва да определят въз основа на обективни и недискриминационни критерии кои енергоразпределителни предприятия или предприятия за продажба на енергия на дребно следва да бъдат задължени да постигнат установената в настоящата директива цел за икономии при крайното потребление на енергия.
[…]“.
4 Текстът на член 1, параграф 1 от тази директива е следният:
„С настоящата директива се установява обща рамка от мерки за насърчаване на енергийната ефективност в Съюза с оглед да се осигури постигане на водещата цел на Съюза за 2020 г. за подобряване на енергийната ефективност с 20 % и да се създадат условия за допълнителни подобрения на енергийната ефективност след тази дата.
В директивата се предвиждат правила, предназначени за отстраняване на пречките на енергийния пазар и за преодоляване на пазарните недостатъци, които препятстват ефективността на енергоснабдяването и енергопотреблението, и се предвижда въвеждане на индикативни национални цели за енергийна ефективност за 2020 г.“.
5 Член 9, параграфи 1 и 3 от посочената директива гласи:
„1.Държавите членки гарантират, че доколкото това е технически осъществимо, финансово обосновано и пропорционално спрямо потенциалните икономии на енергия, при крайните клиенти за електроенергия, природен газ, районно топлоснабдяване, районно охлаждане и гореща вода за битови нужди се осигуряват индивидуални измервателни уреди на конкурентни цени, които точно отразяват действителното енергопотребление на крайния клиент и дават информация за реалния период на потребление.
Такъв индивидуален измервателен уред на конкурентна цена се осигурява, когато:
а) се подменя съществуващ уред, освен в случаите, когато това е технически невъзможно или нерентабилно по отношение на очакваните потенциални икономии в дългосрочен план;
б) се прави свързване на нова сграда или основен ремонт на съществуваща сграда, както е посочено в [Директива 2010/31/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 19 май 2010 година относно енергийните характеристики на сградите (ОВ L 153, 2010 г., стр. 13)].
[…] 3.В случаите, когато топлинната и охлаждащата енергия или топлата вода за дадена сграда се подават от районна отоплителна мрежа или от централен източник, обслужващ множество сгради, при топлообменника или точката на доставка се монтира топломер или водомер за топла вода.
В многофамилни и в многофункционални сгради, които са с централен източник на отопление/охлаждане или които се снабдяват от районна отоплителна мрежа или от централен източник, обслужващ множество сгради, до 31 декември 2016 г. се монтират и индивидуални измервателни уреди за отчитане на потреблението на топлинна и охлаждаща енергия или на топла вода за всеки агрегат, когато това е технически възможно и разходно ефективно. Когато използването на индивидуални измервателни уреди за отчитане на отоплението не е технически осъществимо или разходно ефективно, се използват индивидуални топлинни разпределители за определяне на потреблението на топлинна енергия от всеки радиатор, освен ако въпросната държава членка не докаже, че монтирането на подобни топлинни разпределители не би било разходно ефективно. В такива случаи може да се помисли за използване на алтернативни разходно ефективни методи за измерване на потреблението на топлинна енергия.
Когато многофамилните сгради се снабдяват от районна отоплителна или охладителна система или когато за такива сгради преобладават собствени, общи за сградата отоплителни или охладителни системи, с цел осигуряване на прозрачност и точност на отчитането на индивидуалното потребление държавите членки могат да въведат прозрачни правила за разпределение на разходите за потреблението на топлинна енергия или топла вода в такива сгради. Когато е целесъобразно, тези правила включват насоки за начина на разпределяне на разходите за топлинна енергия и/или топла вода, както следва:
а) топла вода за битови нужди;
б) топлинна енергия, отдавана от сградната инсталация и с цел отопление на общите помещения (когато стълбищата и коридорите са оборудвани с радиатори);
в) с цел отопляване на апартаментите“.
6 Член 10 от Директива 2012/27 е озаглавен „Информация за фактурирането“ и предвижда:
„1.Когато крайните клиенти не разполагат с интелигентните измервателни уреди, посочени в [Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент и на Съвета 13 юли 2009 година относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за отмяна на Директива 2003/54/ЕО (ОВ L 211, 2009 г., стр. 55) и в Директива 2009/73/ЕО на Европейския парламент и на Съвета 13 юли 2009 година относно общите правила за вътрешния пазар на природен газ и за отмяна на Директива 2003/55/ЕО (ОВ L 211, 2009 г., стр. 94)], държавите членки правят необходимото до 31 декември 2014 г. информацията за фактурирането да бъде точна и да се основава на действителното потребление, в съответствие с приложение VII, точка 1.1, за всички сектори, обхванати от настоящата директива, включително енергоразпределителните предприятия, операторите на разпределителни системи и предприятията за продажба на енергия на дребно, когато това е технически възможно и икономически оправдано.
Това задължение може да бъде изпълнено чрез система за редовно самоотчитане от крайните клиенти, при която те предават показанията от своя измервателен уред на енергийния доставчик. Единствено когато крайният клиент не предаде показанията от измервателния си уред за даден период на фактуриране, фактурирането се основава на прогнозно потребление или на фиксирана стойност.
2.Измервателните уреди, монтирани в съответствие с директиви [2009/72] и [2009/73], позволяват точна информация за фактурирането въз основа на действителното потребление. Държавите членки правят необходимото крайните клиенти да имат възможност за лесен достъп до допълнителна информация относно предходно потребление, позволяваща подробни самостоятелни проверки.
Допълнителната информация относно предходното потребление включва:
а) кумулативни данни за срок от поне три предходни години или за периода от влизането в сила на договора за доставка, ако той е по-кратък. Данните съответстват на интервалите, за които е предоставена информацията от честото фактуриране;
б) подробни данни според времето на използване за който и да е ден, седмица, месец и година. Тези данни се предоставят на крайния клиент чрез Интернет или чрез интерфейса на измервателния уред, като обхваща срок от поне 24 предходни месеца или периода от влизането в сила на договора за доставка, ако той е по-кратък.
3.Независимо дали са инсталирани интелигентни измервателни уреди, държавите членки:
а) изискват — доколкото информацията за енергийното фактуриране и за предходното потребление на крайните клиенти е налична — по искане на крайния клиент тази информация да се предоставя на доставчик на енергийни услуги, посочен от съответния краен клиент;
б) правят необходимото на крайните клиенти да се предложи опция за електронна информация за фактурирането и електронни фактури и че при поискване те получават ясно и разбираемо обяснение за начина на изчисляване на тяхната сметка, особено когато сметките не се основават на действително потребление;
в) гарантират, че наред с фактурата на крайните клиенти се предоставя и подходяща информация, която съдържа подробно описание на текущите енергийни цени, в съответствие с приложение VII;
г) могат да постановят, че по искане на крайния клиент информацията, съдържаща се в тези сметки, не се приема като искане за плащане. В подобни случаи държавите членки гарантират, че доставчиците на енергийни източници предлагат гъвкави условия за самите плащания;
д) изискват на потребителите да се предоставят при поискване информация и оценка на разходите за енергия своевременно и в лесно разбираем формат, който им позволява да сравняват търговските условия на сходна основа“.
7 Приложение VII към Директива 2012/27 е озаглавено „Минимални изисквания за фактуриране и информация за фактурирането въз основа на действителното потребление“ и точка 1.1 от него гласи:
„Фактуриране въз основа на действителното потребление
С оглед крайните клиенти да са в състояние да регулират своето енергопотребление, фактурирането следва да се извършва въз основа на действителното потребление поне веднъж годишно, а информацията за фактурирането следва да се предоставя поне веднъж на три месеца, а при поискване или когато потребителите са направили избор да получават електронни сметки — два пъти в годината. Природният газ, използван само за готвене, може да бъде изключен от това изискване“.
8 Съгласно член 27 от тази директива, озаглавен „Изменения и отмяна“, Директива 2006/32 се отменя от 5 юни 2014 г. с изключение на някои разпоредби.
Българското право
Законът за енергетиката
9 Член 38б, алинея 1 от Закона за енергетиката от 9 декември 2003 г. (ДВ, бр. 107 от 9 декември 2003 г.), в редакцията му, приложима към спора в главното производство (наричан по-нататък „Законът за енергетиката“), гласи:
„Енергийните предприятия — страни по договорите по чл. 38а, ал. 1 предоставят на своите потребители на енергийни услуги информация за:
1. […] цени за услуги по извършване на поддръжка и други цени на услуги, свързани с лицензионната дейност;
[…] 3. […] реално потребените количества и стойността на предоставената услуга в съответствие с договорената периодичност на отчитане без задължение за допълнително плащане за тази услуга;
[…]“.
10 Член 125, алинея 3 от Закона за енергетиката предвижда:
„Редът и техническите условия за топлоснабдяване, за оперативно управление на топлоснабдителната система, за присъединяване на производители и клиенти към топлопреносната мрежа [наричана по-нататък „отоплителната мрежа“], за разпределение, прекратяване на топлоснабдяването и спиране на топлоподаването се определят с наредба на министъра на енергетиката.
[…]“.
11 Текстът на член 139, алинея 1 от този закон е следният:
„Разпределението на топлинната енергия в сграда — етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение.
[…]“.
12 Съгласно член 140, алинея 1 от посочения закон:
„Дяловото разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда — етажна собственост, се извършва чрез:
[…] 2. […] средства за дялово разпределение за отопление — индивидуални разпределители, съответстващи на действащите в страната стандарти, или индивидуални топломери;
3. […] средства за дялово разпределение за битово горещо водоснабдяване — общ водомер за битово горещо водоснабдяване и индивидуални водомери за топла вода на всички отклонения от сградната инсталация за горещо водоснабдяване към имотите на потребителите;
[…]“.
13 Член 140a от същия закон гласи:
„Общото консумирано количество топлинна енергия в сграда — етажна собственост, присъединена към една абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, се разпределя за горещо водоснабдяване и за отопление“.
14 Член 141 от Закона за енергетиката предвижда:
„(1)Топлинната енергия за горещо водоснабдяване на сграда — етажна собственост, се определя чрез:
1. количеството вода, консумирано в сградата за битово горещо водоснабдяване, отчетено по общия водомер;
2. разхода на топлинна енергия за загряване на 1 куб. м вода от количеството по т. 1, определен при условията и по реда на наредбата по чл. 125, ал. 3.
(2)Топлинната енергия по ал. 1 се разпределя между клиентите при условията и по реда на наредбата по чл. 125, ал. 3“.
15 Съгласно член 142 от този закон:
„(1)Топлинната енергия за отопление на сграда — етажна собственост, е разликата между общото количество топлинна енергия за разпределение в сграда — етажна собственост и количеството топлинна енергия за гореща вода, определено по чл. 141, ал. 1.
(2)Топлинната енергия за отопление на сграда — етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите.
[…]“.
Наредба за топлоснабдяването
16 Член 38 от Наредба № 16‑334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването (наричана по-нататък „Наредбата за топлоснабдяването“), в редакцията ѝ, приложима към спора в главното производство, предвижда:
„Производителят, топлопреносното предприятие или доставчикът осъществява снабдяването на клиентите с топлинна енергия при спазване на следните условия:
1. обектите на собствениците или титулярите на вещно право на ползване са присъединени към топлопреносната мрежа;
2. сключен е договор за продажба на топлинна енергия при общи условия между топлопреносното предприятие и клиентите;
3. клиентите на топлинна енергия заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в срок“.
17 Член 52, алинеи 1 и 2 от Наредбата за топлоснабдяването гласи:
„(1)За дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради — етажна собственост, се използват [топломери], както следва:
1. индивидуални разпределители на топлинната енергия, инсталирани върху всички отоплителни тела и/или индивидуални топломери за имотите, съответстващи на действащите в страната стандарти и нормативни актове;
2. общ водомер за студена вода пред подгревателя за горещо водоснабдяване и индивидуални водомери за топла вода на всички отклонения от сградната инсталация за горещо водоснабдяване към имотите на потребителите;
(2)Средствата по ал. 1 участват при определяне на дялове потребена топлинна енергия от отделните клиенти в сгради — етажна собственост, след [топломера].
[…]“.
18 Член 57 от тази наредба предвижда:
„(1)Когато количеството топлинна енергия се измерва [с топломери], монтирани на място, различно от границата на собственост, отчетените количества се коригират с технологичните разходи на топлинна енергия за участъка между [топломерите] и границата на собственост.
(2)Технологичните разходи на топлинна енергия на съоръженията се определят съгласно раздел IV.
(3)Разпоредбата по ал. 1 се отнася и за абонатни станции в сгради — етажна собственост, и в сгради с един собственик.
[…]“.
19 В § 1 от допълнителните разпоредби на посочената наредба се съдържат следните определения:
„1. „Алгоритъм“ е система от правила (формули), които определят последователността от изчислителните операции, прилагането на които водят до решаване на дадена задача.
[…] 2a. „Действително инсталирана мощност на отоплителна инсталация“ е сумата от инсталираната мощност на отоплителните тела във всички имоти в сградата — етажна собственост.
3. „Инсталация в сграда“ или „сградна инсталация“ е съвкупността от главните вертикални и хоризонтални разпределителни тръбопроводи, включително до отоплителните тела, както и съоръжения за разпределяне и доставяне на топлинна енергия от абонатната станция до имотите на клиентите. Когато към една абонатна станция са присъединени повече от една сграда, всеки от присъединителните топлопроводи е елемент на съответната инсталация в сградата.
[…] 8. „Максимален специфичен разход на сградата“ е максималното количество отдадена топлинна енергия от един киловат инсталирана мощност на отоплително тяло в сградата при съответния режим на работа на сградната инсталация.
[…] 13a.
„Проектна мощност на отоплителна инсталация“ е мощността на вътрешната отоплителна инсталация, определена с инвестиционния проект на сградата.
[…]“.
20 Текстът на § 2 от преходните и заключителни разпоредби на същата наредба е следният:
„(1) Собствениците и/или титулярите на вещно право на ползване в сграда — етажна собственост, са длъжни:
1. да монтират средства за дялово разпределение на пломбираните отоплителни тела в имотите си;
2. да монтират водомери за гореща вода на всички отклонения към имота си от сградната инсталация за битово горещо водоснабдяване.
[…]“.
21 Приложението към Наредбата за топлоснабдяването е озаглавено „Методика за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради — етажна собственост“ (наричано по-нататък „методиката“) и предвижда в точка 1:
„Топлинната енергия за разпределение е измереното с топломера в абонатната станция количество, коригирано с технологичните разходи според границата на собственост и с количеството топлинна енергия за допълване на сградната инсталация, в случаите, когато се използва топлоносител от топлопреносната мрежа“.
22 Съгласно точка 2 от методиката:
„Топлинната енергия, измерена с топломер в абонатна станция на сграда — етажна собственост за отчетен период, е сбор от енергията за отопление, енергията за битово горещо водоснабдяване (БГВ) и технологичните разходи на топлинна енергия в абонатната станция“.
23 В точка 6 от методиката се уточнява, че количеството топлинна енергия за отопление е разликата между енергията по точка 1 от тази методика и количеството топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване.
24 Член 6.1 от методиката предвижда:
„Количеството топлинна енергия за отопление включва количествата топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинната енергия, отдадена от отоплителните тела в общите части, и топлинната енергия, отдадена от отоплителните тела в отделните имоти“.
25 Съгласно точка 6.1.1 от методиката количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, зависи от вида и топлофизичните особености на сградата и на отоплителната инсталация. То се определя от енергийния доставчик, който извършва дяловото разпределение по съдържащата се в тази точка математическа формула.
26 Текстът на точка 6.1.3 от методиката е следният:
„Количеството топлинна енергия […], kWh, отдадена от сградната инсталация, се разпределя пропорционално на отопляемия обем на имотите по проект“.
Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси
27 ЕВН, енергийно предприятие по смисъла на Закона за енергетиката, притежава лиценз за производство и пренос на топлинна енергия, въз основа на който доставя отопление и топла вода по-специално в сгради — етажна собственост.
28 OZ е собственик на имот в сграда — етажна собственост, присъединена към централното отопление, за чието функциониране ЕВН доставя необходимата топлинна енергия.
29 В този контекст ЕВН иска от OZ сумата от 519 лева (около 265 евро) за потреблението му на топлинна енергия в периода от 1 май 2018 г. до 31 октомври 2020 г., която сума не е платена. Поради това ЕВН иска от него и лихви за забава в размер на 78,20 лева (около 40 евро) за периода от 3 юли 2018 г. до 5 април 2021 г.
30 Тъй като OZ не заплаща тези суми, ЕВН предявява пред запитващата юрисдикция — Районен съд Пловдив (България), иск OZ да бъде осъден да заплати тези суми.
31 OZ оспорва, че дължи претендираните от ЕВН суми, по-специално с мотива, че математическата формула, посочена в точка 6.1.1. от методиката, въз основа на която се изчислява разпределението на топлинната енергия между отделните съсобственици, противоречи на правото на Съюза. Освен това OZ твърди, че не съществува писмен договор за доставка на енергия, че претендираната от ЕВН сума не съответства на действителното потребление, че измервателните уреди са неизправни, че абонатната станция, тоест техническото помещение на сградата, от което се осигурява разпределението на отоплението и топлата вода в различните части на сградата, не е в добро състояние и че потреблението на енергия не е редовно отчитано.
32 От изготвеното по главното производство заключение от вещо лице, което не е оспорено от страните, е установено, че използваните топломери съответстват на изискванията на Наредбата за топлоснабдяването, но и че в съответната отоплителна инсталация има някои нередности, поради което възприетите от доставчика данни са неправилни.
33 По-специално вещото лице поставя под въпрос изчисленията за разпределението на топлинна енергия, направени въз основа на математическата формула по точка 6.1.1. от методиката, тъй като вследствие на тези изчисления потребителите, които не потребяват топлинна енергия, дължат част от сумите, дължими от потребителите, които я потребяват, но които не плащат сметките си.
34 В това отношение запитващата юрисдикция изпитва съмнения относно съвместимостта на методиката с член 9, параграф 3 от Директива 2012/27. В този контекст тя отбелязва, че елементите на математическата формула по точка 6.1.1. от методиката не са ясни и че с оглед на елементите, взети предвид в тази формула, е много вероятно сумите, които се изискват от потребителите, които не потребяват топлинна енергия в жилищата си, да са прекалено високи. Всъщност посочената формула се основавала на теоретични данни, съдържащи се в проектите за изграждане на отоплителни инсталации, без да се отчитат реалните условия, при които тези инсталации работят на практика, и без да се знае дали тези реални условия са същите като теоретично предвидените условия.
35 При тези обстоятелства Районен съд Пловдив решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Допускат ли член 9, параграф 3 от Директива [2012/27] и член 169 ДФЕС заплащане на разходи за топлинна енергия, излъчена от инсталацията на сградата, при положение че стълбищата и коридорите на сградата не са оборудвани с радиатори?
2) Допускат ли член 9, параграф 3 от Директива [2012/27] и член 169 ДФЕС възможността топлофикационно дружество, въз основа на национална правна уредба, да претендира стойността на потребена топлинна енергия от сградна инсталация, като количеството топлинна енергия се определя въз основа на създадена от администрацията формула, която:
– въвежда коефициент, отчитащ дела на инсталираната мощност на сградната инсталация спрямо общата мощност на отоплителната инсталация, без да е ясно как е формиран този коефициент;
– инсталирана мощност на сградната инсталация, която използва формулата, не държи сметка за това какви са реално инсталираните мощности;
– не отчита температурата на топлоносителя в сградната инсталация;
– презумира, че инсталацията работи на максимална мощност постоянно;
– не взима предвид специфичното действието на различните видове топлинни системи (в случая „Тихелман“) и ги приравнява по действие;
– автоматично приема, че средната температура за сгради — етажна собственост, се равнява на 19 °C[ ?]
3) Допускат ли разпоредбата на член 9, параграф 3 от Директива [2012/27] и член 169 ДФЕС възможността топлофикационно дружество, въз основа на национална правна уредба, да претендира стойността на потребена топлинна енергия за битова гореща вода, като количеството топлинна енергия се определя въз основа на създадена от администрацията формула, която не взима предвид температурата, до която трябва да се подгрее и достави на абонатите битовата гореща вода, респективно от топлинната енергия, необходима за това подгряване, не взима предвид и обема в кубически метри потребена битова гореща вода от абонатите и при приложението [ѝ] винаги се гарантира двойно по-голяма стойност на битовата гореща вода през зимния отоплителен сезон в сравнение със същата начислена през летния сезон?
4) Допускат ли разпоредбата на член 13 от Директива [2006/32], съответно член 9, параграф 3 от Директива [2012/27] и член 169 ДФЕС, възможността топлофикационно дружество, въз основа на национална правна уредба, да претендира стойността на потребена топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация в сгради — етажна собственост, разпределена пропорционално на отопляемия обем на имотите по проект, без оглед на реално отдаденото количество топлинна енергия в обекта съобразно технологичните възможности на отоплителните инсталации?
От значение ли е за отговора на въпроса, че националната правна уредба предвижда, че топлинната енергия за сградна инсталация е един от компонентите, част от алгоритъма за изчисляване на окончателната сума, която потребителите следва да заплатят за общата топлинна енергия (сборът от сумите за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, отопление и битова гореща вода), като размерът на сумата, която следва да се заплати за отопление в жилищата им, е равен на разликата между общата енергия за отопление (като умаляемо) и сума, равна на сбора от топлинната енергия от сградна инсталация, топлинна енергия, отдадена от отоплителните тела в общите части на сградата и топлинна енергия за битова гореща вода (като умалител)?
5) Противоречат ли на изискванията за забрана на злоупотребата с господстващо положение по смисъла на член 101 ДФЕС и за забрана на предоставяне на недължима държавна помощ по смисъла на член 107 ДФЕС националните правила, които предвиждат потребителите да заплащат за доставка на топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация пропорционално на отопляемия обем на имотите по проект, без оглед на реално отдаденото количество топлинна енергия за всеки обект[?]“.
По преюдициалните въпроси
По допустимостта
36 Комисията оспорва допустимостта на преюдициалните въпроси, доколкото се отнасят до тълкуването на членове 101, 107 и 169 ДФЕС.
37 Тя подчертава, че в акта за преюдициално запитване не се съдържат данни, които дават възможност да се установи връзка между предмета на спора в главното производство и членове 101, 107 и 169 ДФЕС, нито фактически и правни обстоятелства, които биха позволили на Съда да даде полезен отговор на запитващата юрисдикция с оглед на решаването на отнесения до нея спор.
38 Освен това, що се отнася до поисканото тълкуване на член 169 ДФЕС, Комисията поддържа, че тъй като тази разпоредба се отнася до компетентност на Съюза, нейното тълкуване не би трябвало да е релевантно за оценката на мерките, приети от държавите членки. В това отношение Директива 2012/27 предвиждала минимална хармонизация и следователно не възпрепятствала държавите членки да приемат по-строги мерки, за да осигурят по-голяма защита на потребителите.
39 В това отношение следва да се припомни, че въведеното с член 267 ДФЕС производство е инструмент за сътрудничество между Съда и националните юрисдикции, чрез който Съдът им предоставя насоките за тълкуването на правото на Съюза, които са им необходими за разрешаването на висящия пред тях спор. В рамките на това сътрудничество сезираната със спора в главното производство национална юрисдикция, която единствена е конкретно запозната с пораждащите спора факти и трябва да поеме отговорността за последващото му съдебно решаване, може да прецени както необходимостта от решение по преюдициалното запитване, за да може да постанови своя съдебен акт, така и релевантността на въпросите, които поставя на Съда. Следователно, щом поставените въпроси се отнасят до тълкуването на правото на Съюза, Съдът по принцип е длъжен да се произнесе (решения от 29 ноември 1978 г., Redmond,83/78, EU:C:1978:214, т. 25, и от 4 октомври 2024 г., Biohemp Concept,C‑793/22, EU:C:2024:837, т. 26 и цитираната съдебна практика).
40 При все това Съдът не може да се произнесе по преюдициален въпрос, когато е съвсем очевидно, че исканото от националната юрисдикция тълкуване на разпоредба от правото на Съюза няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора, с който е сезирана, когато проблемът е от хипотетично естество или когато Съдът не разполага с необходимите данни от фактическа и правна страна, за да бъде полезен с отговора на поставените му въпроси (решения от 13 юли 2000 г., Idéal tourisme,C‑36/99, EU:C:2000:405, т. 20, и от 4 октомври 2024 г., Biohemp Concept,C‑793/22, EU:C:2024:837, т. 27 и цитираната съдебна практика).
41 В това отношение член 94 от Процедурния правилник на Съда изисква всяко преюдициално запитване да съдържа „кратко изложение на предмета на спора и на релевантните факти, така както са установени от запитващата юрисдикция, или поне изложение на фактите, на които се основават въпросите“, да възпроизвежда „съдържанието на приложимите в случая национални разпоредби и ако е необходимо — релевантната национална съдебна практика“, както и да излага „причините, поради които запитващата юрисдикция има въпроси относно тълкуването или валидността на някои разпоредби на правото на Съюза, както и установената от нея връзка между тези разпоредби и националното законодателство, приложимо в главното производство“.
42 В случая обаче в акта за преюдициално запитване не се съдържат данни, от които може да се установи връзката между приложимата в главното производство национална правна уредба и разпоредбите на Договора за функционирането на ЕС, чието тълкуване се иска.
43 Така в това определение не са изложени фактите, позволяващи на Съда да разбере по какъв начин разрешаването на спора в главното производство изисква тълкуване на членове 101, 107 и 169 ДФЕС, нито причините, поради които запитващата юрисдикция счита, че такова тълкуване ѝ е необходимо в това отношение.
44 При тези обстоятелства следва да се приеме, че петият въпрос относно тълкуването на членове 101 и 107 ДФЕС е недопустим, както и въпроси от първи до четвърти, доколкото се отнасят до тълкуването на член 169 ДФЕС.
По същество
45 С въпроси от първи до четвърти, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 9, параграф 3 от Директива 2012/27 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която собственикът на апартамент в сграда — етажна собственост, е длъжен да заплати, от една страна, разходите, които са му начислени за топлинната енергия, отдадена от всички тръбопроводи и инсталации за разпределение и доставяне на топлинна енергия в сградата, включително когато нейните общи части не са оборудвани с радиатори, при положение че тези разходи се определят въз основа не на действителното и индивидуално потребление, а се обобщават и след това разпределят между съсобствениците пропорционално на отопляемия обем на апартаментите им, и от друга страна, разходите, които са му начислени за индивидуалното му потребление на топлинна енергия за отоплението на апартамента му и за топлата вода за битови нужди, при положение че тези разходи се определят въз основа не на действително и индивидуално потребление, а на математическа формула, основаваща се на неясни или необосновани параметри.
46 Най-напред следва да се отбележи, че с четвъртия си въпрос запитващата юрисдикция иска от Съда тълкуване на разпоредбите на Директива 2006/32, и по-конкретно на член 13 от нея, който предвижда по-специално, че държавите членки трябва да гарантират, че сметките за крайните клиенти се основават на действителното потребление на енергия и информацията е представена по ясен и разбираем начин.
47 Съгласно член 27, параграф 1 от Директива 2012/27, която заменя Директива 2006/32, последната се отменя, считано от 5 юни 2014 г. Също така в съответствие с член 28, параграф 1 Директива 2012/27 държавите членки трябва да въведат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за да се съобразят с тази директива, най-късно до 5 юни 2014. Освен това тази директива не съдържа никаква особена разпоредба относно прилагането във времето на разпоредбите на Директива 2006/32, които тя заменя.
48 При това положение, тъй като фактите по спора в главното производство се отнасят до периода от 1 май 2018 г. до 31 октомври 2020 г., за да се даде полезен отговор на запитващата юрисдикция, преюдициалните въпроси следва да се анализират с оглед на разпоредбите на Директива 2012/27.
49 Преди всичко следва да се отбележи, че съгласно член 1 от Директива 2012/27 нейната цел е да се насърчава по-добра енергийна ефективност. В този контекст, както е видно от съображение 8 от същата директива, за постигането на посочената цел се изисква участието на цялата енергийна верига — от производителя на енергията до крайния клиент, който я потребява.
50 В това отношение съгласно член 9, параграф 1 от Директива 2012/27 държавите членки гарантират, че доколкото това е технически осъществимо, финансово обосновано и пропорционално, при крайните клиенти се осигуряват индивидуални измервателни уреди, които точно отразяват действителното енергопотребление и дават информация за реалния период на потребление.
51 По-специално, при положение като разглежданото в главното производство, при което става въпрос за многофамилни жилищни сгради, присъединени към отоплителна мрежа, член 9, параграф 3, втора алинея от тази директива предвижда, че най-късно до 31 декември 2016 г. трябва да се монтират индивидуални измервателни уреди, за да се даде възможност за измерване на потреблението на топлинна и охлаждаща енергия или на топла вода за всеки агрегат, когато това е технически възможно и разходно ефективно. Освен това тази разпоредба уточнява, че когато използването на такива измервателни уреди не е разходно ефективно или технически осъществимо, трябва да се използват индивидуални топлинни разпределители за определяне на потреблението на топлинна енергия от всеки радиатор, като държавите членки обаче могат да предвидят други разходно ефективни методи за измерване на потреблението на топлинна енергия.
52 Както следва от член 1 от Директива 2012/27 във връзка със съображение 20 от нея, държавите членки разполагат с широка свобода на действие както по отношение на избора на подходящи мерки за намаляване на енергопотреблението, така и относно начините за тяхното прилагане. В това отношение те могат да предвидят прозрачни правила за разпределяне на разходите за потребление на топлинна енергия или на топла вода в жилищни сгради. Вместо да предпочетат точно и изчерпателно регламентиране, държавите членки могат да предвидят и обща рамка, която оставя свобода на действие за всяка етажна собственост.
53 В това отношение в член 9, параграф 3, трета алинея от тази директива се уточнява, че при положение като разглежданото в главното производство, при което многофамилни сгради се снабдяват от районна отоплителна или охладителна система или когато за такива сгради преобладават собствени, общи за сградата отоплителни или охладителни системи, с цел осигуряване на прозрачност и точност на отчитането на индивидуалното потребление държавите членки могат да въведат прозрачни правила за разпределение на разходите за потреблението на топлинна енергия или топла вода в такива сгради. Когато е целесъобразно, тези правила включват насоки за начина на разпределяне на разходите за потребление, първо, на топла вода за битови нужди, второ, на топлинна енергия, излъчвана от инсталацията на сградата с цел отопление на общите помещения, и трето, на отоплението на индивидуалните имоти.
54 В този контекст Съдът вече е постановил, че в някои сгради — етажна собственост, присъединени към отоплителна мрежа, като разглежданата в главното производство сграда, изглежда почти немислимо да може изцяло да се индивидуализират сметките за отопление, особено що се отнася до сградната инсталация, тоест съвкупността от тръбопроводи и съоръжения за разпределяне и доставяне на топлинна енергия вътре в сградата и в общите части. Що се отнася по-конкретно до сградната инсталация, може да е трудно и дори невъзможно да се определи с точност количеството топлоенергия, отдадено от тази инсталация във всеки апартамент. Всъщност това количество топлоенергия включва не само топлоенергията, отдавана вътре в съответния апартамент от физическите компоненти на сградната инсталация, но и топлообмена между отопляваните и неотопляваните обекти. Всъщност отделните апартаменти в сградите — етажна собственост, не са топлинно независими, тъй като топлината циркулира между отопляваните и по-малко отопляваните или съвсем неотопляваните помещения (вж. в този смисъл решение от 5 декември 2019 г., ЕВН България Топлофикация и Топлофикация София, C‑708/17 и C‑725/17, EU:C:2019:1049, т. 85 и 86).
55 На първо място, що се отнася до въпроса дали държавите членки могат да предвидят, че собственикът на апартамент в сграда — етажна собственост, е длъжен да заплаща разходи за топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, включително когато общите ѝ части не са оборудвани с радиатори, следва да се отбележи, че Директива 2012/27 не налага условие на държавите членки — когато предвиждат прозрачни правила за разпределяне на разходите за потребление на топлинна енергия — общите части на сграда — етажна собственост, да бъдат оборудвани с радиатори.
56 Освен това, както следва от член 9, параграф 3, трета алинея от Директива 2012/27 и от цитираната в точка 54 от настоящото решение съдебна практика, в сградите, присъединени към отоплителна мрежа като разглежданата в главното производство, отдадената от сградната инсталация топлинна енергия, по-специално поради факта че отоплителните тръби преминават през някои апартаменти и че се извършва топлообмен между отопляваните и неотопляваните обекти, трябва да се разграничава от отдадената в общите части топлинна енергия, произведена от евентуални отоплителни тела, като радиаторите, намиращи се в стълбищата и коридорите. От това следва, че собствениците на апартаментите не могат да бъдат освободени от разходите, свързани с потреблението на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, само поради това че общите части на сградата нямат такива отоплителни тела.
57 На второ място, що се отнася до въпроса дали член 9, параграф 3 от Директива 2012/27 не допуска правна уредба като разглежданата в главното производство, която предвижда, че всеки собственик на апартамент трябва да заплаща разходите за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, пропорционално на отопляемия обем на апартаментите по проект, Съдът вече е постановил по същество, че национална правна уредба като разглежданата в главното производство, видимо отговаря на понятието „насоки“, посочено в член 9, параграф 3, трета алинея от тази директива, тъй като тази правна уредба предвижда, че разходите за топлинна енергия се разделят на разходи за топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, разходи за топлинната енергия за отопление на общите части и разходи за топлинната енергия за отопление на имотите. Съдът е приел, че като се има предвид признатата на държавите членки свобода на действие, Директива 2012/27 допуска сметките за потребление на топлинна енергия за сградната инсталация да се изготвят за всеки собственик на апартамент в съответната сграда пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент (вж. в този смисъл решение от 5 декември 2019 г., ЕВН България Топлофикация и Топлофикация София, C‑708/17 и C‑725/17, EU:C:2019:1049, т. 90—92).
58 На трето място, що се отнася до математическата формула, въз основа на която се изчисляват разходите за потребление на топлинна енергия в сградите — етажна собственост, следва да се констатира, че член 9 от Директива 2012/27 не предвижда изискванията, на които трябва да отговаря подобна формула.
59 Съгласно член 9, параграф 3, трета алинея от Директива 2012/27 обаче държавите членки могат да въведат правила за разпределение на разходите за потреблението на топлинна енергия или топла вода в сградите с цел осигуряване на прозрачност и точност на отчитането на индивидуалното потребление.
60 За да може обаче такова отчитане на тези разходи да се счита за прозрачно и точно, то следва да се извършва на също толкова прозрачна и точна основа, така че крайният клиент да може, от една страна, да узнае с точност размера на разходите, които са му начислени, и от друга страна, при необходимост да вземе мерки, за да приспособи личното си потребление и оттук да се съобрази с целта на Директива 2012/27 за насърчаване на по-добра енергийна ефективност.
61 От това следва, че изискването за прозрачност и точност се прилага и за математическата формула като разглежданата в главното производство, въз основа на която се изчисляват посочените разходи.
62 В случая, макар математическата формула, посочена в точка 6.1.1 от методиката, да се основава на някои обективни данни, от преписката, с която разполага Съдът, е видно — освен ако не се установи друго при проверките, които запитващата юрисдикция следва да извърши — че тя не отчита определен брой параметри, свързани с действителното функциониране на разглежданата в главното производство отоплителна инсталация. Всъщност подобна формула би следвало по-специално да отчита специфичните характеристики на сградата, като нейната изолация и изолацията на отоплителната система, използваните за тази система материали, както и евентуалната загуба на топлина.
63 Освен това според изготвеното по главното производство заключение от вещо лице, тази формула е неясна, тъй като съдържа редица двусмислия, което би могло да постави под въпрос прозрачността на разпределението на разходите за потребление на топлинна енергия или на топла вода в съответната сграда.
64 Нещо повече, съгласно член 10, параграф 1 от Директива 2012/27 държавите членки трябва да направят необходимото информацията за фактурирането да бъде точна и да се основава на действителното потребление, когато това е технически възможно и икономически оправдано. Тази разпоредба препраща към точка 1.1. от приложение VII към тази директива, която е озаглавена „Фактуриране въз основа на действителното потребление“ и предвижда по-специално, че за да се даде възможност на крайните клиенти да регулират своето енергопотребление, фактурирането следва да се извършва въз основа на действителното потребление поне веднъж годишно, а информацията за фактурирането следва да им се предоставя поне веднъж на три месеца при поискване или ако са направили избор да получават електронни сметки, или два пъти в годината в останалите случаи. От това следва, че формулата за изчисляване на разходите трябва да се основава на ясни и обосновани параметри, така че фактурирането да почива на информация, която е точна и се основава на действителното потребление.
65 При тези обстоятелства, освен ако не се установи друго при проверките, които запитващата юрисдикция следва да извърши, изглежда, че математическата формула, посочена в точка 6.1.1 от методиката, въз основа на която се изчисляват разходите за потребление на топлинна енергия в сградите — етажна собственост, не дава възможност за прозрачност и точност на отчитането на индивидуалното потребление по смисъла на член 9, параграф 3 от Директива 2012/27.
66 С оглед на всички изложени по-горе съображения на въпроси от първи до четвърти следва да се отговори, че член 9, параграф 3 от Директива 2012/27 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, съгласно която собственикът на апартамент в сграда — етажна собственост, е длъжен да заплати разходите, които са му начислени за топлинната енергия, отдадена от всички тръбопроводи и инсталации за разпределение и доставяне на топлинна енергия в сградата, включително когато стълбищата и коридорите на сградата не са оборудвани с радиатори, в размер на част, пропорционална на отопляемия обем на своя апартамент, доколкото правилата и параметрите, въз основа на които се изчисляват разходите, които са му начислени за индивидуалното му потребление на топлинна енергия за отоплението на апартамента му и за топлата вода за битови нужди, гарантират прозрачността и точността на отчитането на индивидуалното потребление.
По съдебните разноски
67 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (седми състав) реши:
Член 9, параграф 3 от Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година относно енергийната ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО
трябва да се тълкува в смисъл, че
допуска национална правна уредба, съгласно която собственикът на апартамент в сграда — етажна собственост, е длъжен да заплати разходите, които са му начислени за топлинната енергия, отдадена от всички тръбопроводи и инсталации за разпределение и доставяне на топлинна енергия в сградата, включително когато стълбищата и коридорите на сградата не са оборудвани с радиатори, в размер на част, пропорционална на отопляемия обем на своя апартамент, доколкото правилата и параметрите, въз основа на които се изчисляват разходите, които са му начислени за индивидуалното му потребление на топлинна енергия за отоплението на апартамента му и за топлата вода за битови нужди, гарантират прозрачността и точността на отчитането на индивидуалното потребление.
Подписи
( *1 ) Език на производството: български.
( i ) Името на настоящото дело е измислено. То не съвпада с истинското име на никоя от страните в производството.