ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 2301 гр. София, 08.05.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател: Жива Декова

Членове: Александър Цонев

Филип Владимиров

като изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 4227/2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. Д. срещу решение №915/03.07.24г., постановено по в. гр. д. 1087/24г. на Пловдивски окръжен съд, с което е прието, че касаторката дължи 25000лв. на съпруга си Г. Д. на основание чл. 59 ЗЗД. В изложението към жалбата се поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3, и ал. 2, пр. 3 от ГПК.

За да се произнесе по искането за допускане на касационно обжалване, ВКС взе предвид следното:

Ищецът Г. Д. твърди в исковата молба, че с ответницата Г. Д. са във фактическа раздяла от 15години (исковата молба е подадена през 2018г.). През 2013г. са продали на дъщеря им къща с дворно място, като двамата съпрузи са си запазили правото на ползване върху имота. В нотариалният акт са уговорили да получат парите от продажбата- 50000лв., чрез банков превод по сметка на ответницата. Ищецът иска да бъде осъдена ответницата да му плати 25000лв. на основание чл. 59 ЗЗД, тъй като от преведената сума от 50000лв., половината е трябвало да му се даде.

В срока за отговор ответницата е възразила, че не са във фактическа раздяла и че не може да се иска плащане на сумата преди прекратяване на СИО.

Делото било прекратено от първоинстанционният съд поради наличие на съпружеска имуществена общност. ВКС е отменил с указания, че паричните влогове са лично имущество, а другият съпруг може да иска дял по чл. 30 СК.

В проекто...