ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1399
гр. София, 08.05.2025г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение в закрито заседание на седемнадесети април, две хиляди, двадесет и пета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: К. Г.
ЧЛЕНОВЕ: Б. Б. А. Х.
като изслуша докладваното от съдия Б. Б. търговско дело №324/25 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
С касационна жалба от страна на пълномощника на „Нитроинженеринг“ЕООД е обжалвано решение № 491 от 24.07.2024 г. по в. т.д. № 288/24 на Апелативен съд-София, с което след отмяна на първоинстанционното решение Решение № 172 от 29.11.2023 г., постановено по търг. дело № 473/2021 г., Окръжен съд Видин, въззивният съд е постановил друго, с което е отхвърлил: 1. предявения от „Нитроинженеринг“ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], със съдебен адрес [населено място], [улица]№41, ап. 7, чрез адв. С. Б. срещу „М. М. К. ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление област Видин, [община], [населено място], [улица], със съдебен адрес [населено място], [улица], ет. 3, ап. 4, чрез адв. П. П. иск с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 200, ал. 1 ЗЗД за сумата от 130 187,71 евро, представляваща неизплатена продажна цена по договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен между „Нитроинженеринг“ЕООД /като продавач/ и „М. М. К. ЕООД /като купувач/, който договор е обективиран в нотариален акт №193, том I, рег.№893, дело 134 от 2017г на нотариус Р. К., ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на исковата молба - 23.12.2021г. до окончателно изплащане на сумата, като неоснователен и 2. съдът е отхвърлил, като неоснователен предявения от „Нитроинженеринг“ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], със съдебен адрес [населено място], [улица]№41, ап. 7, чрез адв. С. Б. срещу „М. М. К. ЕООД, ЕИК[ЕИК] и „Армс кийпинг“ООД, ЕИК[ЕИК] и двамата ответници със седалище и адрес на управление област Видин, [община], [населено място], [улица], със съдебен адрес [населено място], [улица], ет. 3, ап. 4, чрез адв. П. П., иск с правно основание чл. 135 ЗЗД за обявяване за относително недействителен по отношение на „Нитроинженеринг“ЕООД сключения между „М. М. К. ЕООД и „А. К. ООД договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт №120 от 18Л 2.2019г, том 7, дело №923/2019г на Служба по вписвания [населено място], за прехвърляне правото на собственост върху следните имоти, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 16571.1.425 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], [община], област Видин, одобрен със заповед № РД-18-81/11.02.2019 година на изпълнителния директор на АГКК; с административен адрес на поземления имот - [населено място], [улица], местност Коло, площ-134856 кв. м.; трайно предназначение на територията-урбанизирана; начин на трайно ползване-за друг вид производствен, ведно с намиращите се в поземления имот |: СКЛАДОВ ОБЕКТ; предходен идентификатор-няма; номер по предходен план-001425 и съществуващи СГРАДИ с поредни идентификатори 16571.1.4251; 16571.1.425.2; 16571.1.425.3; 16571.1.425.4; 16571.1.425.5 и 16571.1.425.6.
Решението е постановено при участието на „Терем И.“ЕАД, и „Терем Ц. С.“ЕАД, ЕИК[ЕИК], като трети лица помагачи на страната на ищеца „Нитроинженеринг“ЕООД.
В КЖ се излагат оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон.
Ответниците по жалбата „М. М. К. ЕООД и „Армс кийпинг“ООД, ЕИК[ЕИК] чрез процесуалния си представител изпращат писмен отговор със становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира се възнаграждение за процесуално представителство в размер на 2000 лева.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че е налице основание за това по чл. 280 ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и чл. 280 ал. 2 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е изложил в мотивите на обжалвания акт следните свои съображения:
Производството пред първоинстанционния съд е било образувано по искова молба на „Нитроинженеринг“ЕООД, с която са предявени срещу „М. М. К. ЕООД и „А. К. ООД, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за осъждане на първия ответник да заплати сумата от 130 187,71 евро, представляваща неизплатена продажна цена по договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен между „Нитроинженеринг“ЕООД /като продавач/ и „М. М. К. ЕООД /като купувач/, който договор е обективиран в нотариален акт №193, том I, рег.№893, дело 134 от 2017г на нотариус Р. К., ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на исковата молба - 23.12.2021г. до окончателно изплащане на сумата, както и на основание чл. 135 ЗЗД да се обяви за относително недействителен по отношение на „Нитроинженеринг“ЕООД сключения между „М. М. К. ЕООД и „А. К. ООД договор за покупко - продажба, обективиран в нотариален акт №120 от 18Л 2.2019г, том 7, дело №923/2019г на Служба по вписвания [населено място], за прехвърляне правото на собственост върху описаните в нотариалния акт недвижими имоти.
Искът по чл. 79 ал. 1 ЗЗД се основава на следното: Ответникът не бил изпълнил точно задължението си за заплащане на продажната цена по нотариалния акт. Общият размер на заплатената част от продажната цена била 565 812,29 евро. Неизплатеният остатък от продажната цена бил в размер на 130 187,71 евро с ДДС и съставявало размера, съответстващ на последната уговорена съгласно споразумението погасителна вноска.Освен това първият ответник, преди да е заплатил пълния размер на договорената цена той се е бил разпоредил в полза на втория ответник „А. К. ООД със закупения от ищеца недвижим имот, което е станало по силата на нотариален акт №120 от 18.12.2019г, том 7, дело №923/2019г на Служба по вписвания [населено място]. Към момента на предявяване на иска, първият ответник не е притежавал друго имущество, спрямо което да се насочи принудително съдебно изпълнение на дължимата част от продажната цена. Първият и вторият ответник са свързани лица, която свързаност се изразявала в това, че към 18.12.2019г., а и към момента, едноличен собственик на дружеството продавач „М. М. К. ЕООД е било лицето А. Т., украински гражданин, съдружници в купувача „А. К. ООД са били П. В./ който е подписал от името на „М. М. К. ЕООД споразумението от 18.10.2017г./ и С. Т.- син на А. Т., а управител на „А. К. ООД е бил С. В., който е баща на П. В.. Освен това имущественото разпореждане е извършено след поемане на задължението за плащане от страна на първия ответник спрямо ищеца. Страната се основава на това, че така описаната сделка била извършена от ответника с цел да избегне плащането на остатъка от договорената продажна цена в размер на сумата от 130 000 евро. Тази разпоредителна сделка била увреждаща за ищеца и била сключена между свързани лица. Налице било увреждане като последният елемент на фактическия състав на разпоредбата на чл. 135 ЗЗД.
Въззивният съд е приел за доказани следните релевантни за спора факти: От представения по делото и приет като доказателство нотариален акт №193/27.04.2017г. по нот. дело № 134/2017г. на нотариус Р. К., страните са сключили договор за продажба, съгл. чл. 183 и следв. от ЗЗД, по силата на който договор ищецът „Нитроинженеринг“ЕООД е продал, а първият ответник „М. М. К. ЕООД е закупил процесният имот - поземлен имот и намиращите се в него сгради и съоръжения, както са подробно описани в нотариалния акт, с административен адрес в [населено място], ул.“Двадесет и първа“№71, който имот заедно със сградите в него представлява производствено предприятие за производство и съхранение на взривни вещества и боеприпаси „Миджур“ в [населено място].
Договорената продажна цена за покупко-продажба на описаните в нотариалния акт недвижими имоти е била в размер на 696 000 евро с вкл. ДДС, като в пункт I от нотариалния акт е предвидено разсрочено плащане на цената, съгласно което 116 000 евро, да бъдат заплатени в срок до 3 работни дни след подписването на нотариалния акт и вписването му в имотния регистър към Агенция по вписванията, а за остатъка от продажната цена в размер на 580 000 евро е уговорено да бъдат заплатени при първоначално посочените в договора условия- 190 000 евро в срок до 2 месеца от подписване на нотариалния акт и при условие, че проекта за промяна на предназначението на Едноетажна масивна сграда /Склад №9 със застроена площ от 306,25 кв. м и описан под точка №18 на пункт първи в „Производство на патрони и ТИР“ е съгласуван с компетентните държавни и общински органи и е получено разрешение за строеж, както и последната погасителна вноска от 390 000 евро да бъде заплатена от 01 до 06 октомври 2017г., в случай че имотът до тази дата е свободен от наличието на вещни тежести.
Няма спор, че впоследствие на 18.10.2017г. между „Нитроинженеринг“ЕООД и „М. М. К. ЕООД, последният действащ чрез упълномощения да го представлява адв. П. В., е било подписано Споразумение за разсрочено плащане, заверено на 19.10.2017г. от нотариус К. Б., в което страните са предоговорили условията за плащане на последната погасителна вноска от 390 000 евро, която вместо при първоначално договорените от тях условия и падеж, е предвидено да бъде заплатена на два пъти - веднъж за сумата от 260 000 евро в срок до 25.10.2017г. и останалата част от продажната цена в размер на сумата от 130 000 евро, да бъде окончателно заплатена в срок от 5 работни дни след след извеждането и освобождаването от територията на имота на всички боеприпаси и/или всички взривни вещества, разположени на територията на имота, които са и/или не са свързани с търговската дейност и/или договорните отношения на дружеството Видекс и търговските партньори на последното.
От приетото по делото експертно заключение на вещото лице по ССЕ съдът е приел за установено, че общият размер на заплатената от първия ответник „М. М. К. ЕООД цена по договора възлиза на 565 812,29 евро, като е останал непогасен единствено остатък от продажната цена в размер на 130 187,71 евро с ДДС, съответстващ на последната погасителна вноска съгласно споразумението от 18.10.2017г. по отношение на която ответникът твърди, че е изискуема и се дължи единствено при сбъдването на предвиденото в споразуменито отлагателно условие - след освобождаване от територията на имота на всички боеприпаси и взривни вещества, което се твърди от него, че към настоящия момент още не е настъпило и следователно според него задължението му за заплащане на последната погасителна вноска все още не е с настъпил падеж и не е изискуемо.
Ищецът е бил възразил, че това споразумение не е породило действие по отношение на страните тъй като от една страна посоченото в споразумението като пълномощник на купувача лице П. В. не било разполагало с правомощия да подпише посоченото споразумение с ищеца и да направи обективираните в същото изявления от името на ответника. Ищецът се е бил позовал и на това, че самото споразумение е недействително поради това, че с него на практика е уговорено купувачът да се освободи от задължението за заплащане на продажната цена, което представлявало основание за нищожност, съгласно чл. 26, ал. 1, предложение първо ЗЗД поради противоречие с императивната норма на 183, ал. 1 ЗЗД. Ето защо, според ищцовата страна, между страните продължавал да действа първоначално приетия от тях в нотариалния акт погасителен план за плащане на цената като към настоящия момент са настъпили всички първоначално предвидени в него отлагателни условия - вписване на продажбата в Агенцията по вписванията, освобождаване на имота от вещни тежести и промяна в регулационния му статус.
Въззивният състав на САС е възприел горните възражения и доводи на ищеца за неоснователни и недоказани по следните съображения:
Съгласно съдържанието на представеното по делото и прието като доказателство пълномощно с нотариална заверка на подписите и съдържанието, с рег. № 1632/01.03.2017г. на нотариус С. С., нотариус с район на действие РС - Лом, лицето П. С. В., което е посочено като такъв в споразумението от 18.10.2017г., е действало като пълномощник на купувача „М. М. К. ЕООД, е било упълномощено да го представлява изцяло и без ограничения при осъществяването на всички действия във връзка с текущата му дейност, като извършва всички правни и фактически действия при или по повод сключването на търговски сделки от името и за сметка на дружеството, както и сделки включени в предмета на дружеството, така и всякакви други сделки, като управлява и се разпорежда с всички активи и имущество на дружеството, да взема и погасява заеми, поема менителнични задължения и др, както и да подписва и да подава всякакви необходими документи от името и за сметка на дружеството във връзка с това/ т. 1, б.“А и б.“е“/. От съдържанието на споразумението от 18.10.2017г. става ясно, че това лице П. С. В. се е легитимирало като пълномощник на купувача „М. М. К. ЕООД именно по силата на това пълномощно с идентичен № 1632/01.03.2017г. Последното е представено по делото от ответника и същият изрично се е позовал на него като доказателство в подкрепа на наличието на надлежно учредена представителна власт, поради което и въззивният съд е приел, че изводът на първоинстанционния съд, че доказателства по делото за представителната власт на пълномощника липсвали е напълно необоснован и несъответстващ на действително установената по делото фактическа обстановка. Налице е ясно и недвусмислено изразена воля на упълномощителя, упълномощеното лице да го представлява при или по повод сключването на всякакви сделки или споразумения във връзка с осъществяване на търговската му дейност. С оглед охраняване интересите на упълномощителя правата на пълномощника нарочно не са били ограничени от него само до извършването на точно определени действия. Съдът е изложил своите съображения, че упълномощителят в конкретния случай е можел, но не е бил длъжен (при липсата на обща правна норма, поставяща изискване за конкретното съдържание на пълномощното - независимо дали е общо или изрично такова, респ. - освен в изрично предвидените от закона особени случаи, какъвто не е настоящият) да посочи в съдържанието на пълномощното само една или повече конкретни действия или сделки за извършването на които е упълномощил пълномощника да го представлява по повод осъществяване на търговската дейност на дружеството, както и да определя параметрите на дейностите за които го е упълномощил, вкл. и да посочи точно определена цена, конкретни лица и условия по които да договаря с тях. Възприемането на обратния подход - да се изброят конкретните видове сделки и действия за които е пълномощникът е бил упълномощен, както и за точна конкретизация на всички параметри на сделката и действията, които е упълномощен да извърши, в какъвто смисъл са по същество и изводите на първостепенният съд, би било в разрез със задължителните предписания и тълкувателни указания, дадени в т. 1 на ТР № 5/2014г. по тълк. дело № 5/2014г. на ОСГТК на ВКС, чието задължително правно разрешение е напълно приложимо по отношение и на настоящия казус.
Отделно от това, съдът е счел, че доколкото П. В. е действал като пълномощник не на продавача, а на купувача, участвало е в предоговярането на по-изгодни за последния условия за заплащането на продажната цена и следователно по арг. от разпоредбите на чл. 40 и чл. 42, ал. 2 ЗЗД, единствено купувачът може да се позове на липсата на надлежно учредена представителна власт на упълномощеното лице, ако прецени, че въпреки това действията му не са в негов интерес и разбира се, ако счита, че са в негов интерес, да потвърди действието на същите в обратния случай. Другата страна по споразумението, според съда, не би могла да повдигне самостоятелно този въпрос тъй като действията на мнимия пълномощник обвързват купувача, а не продавача. Въззивният състав е цитирал т. 2 на цитираното по-горе тълкувателно решение на ВКС, че единствено мнимо представляваният/ тоест в конкретния случай това е ответникът, ако се приеме, че не е бил надлежно представляван при сключването на споразумението от 18.10.2017г./ разполага с правото както да потвърди действието или сделката, извършени или сключени от негово име без представителна власт, така и да се позове на недействителността по чл. 42, ал. 2 ЗЗД. Ищецът, който е другата страна по споразумението/ продавач/ , не разполага с право да го потвърди, няма и правото поради това, респ. - и правен интерес да се позове на недействителността. Мнимият представител формира и изявява поначало една напълно валидна воля от името на мнимо представлявания, поради което и липсата на представителна власт не е равнозначна на липса на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД и може да бъде преодоляна чрез изрично предвидената в чл. 42, ал. 2 ЗЗД, възможност за потвърждаване на договора. Договорът не е абсолютно нищожен и на тази нищожност не може да се позове насрещната страна по договора тъй като с това би се осуетило възможността за потвърждаване по чл. 42, ал. 2 ЗЗД, която е право на мнимо представлявания/ т. е в случая на ответника за когото не твърди, че не е бил надлежно представлян при сключването на споразумението/, а не на ищеца, който е другата страна по правоотношението. Ето защо, въззивният съд е заключил, че като е приел противното, по възражение на ищеца, че П. В. не е имал правото да сключи от името на първия ответник посоченото споразумение, поради което същото е нищожно и не е породило правни последици, първоинстанционният съд е формирал неправилни правни изводи, които са в пряко противоречие с цитираното тълкувателно решение на ВКС.
Не са споделени и изводите на първоинстанционният съд, че споразумението от 18.10.2017г. е нищожно и поради противоречие с добрите нрави, както и с принципа на равнопоставеността на страните тъй като с него се бил нарушавал принципа за възмездност на договора за покупко-продажба. Съгласно нормата на чл. 200, ал. 2 ЗЗД, която има диспозитивен характер в тази си част, връзката на взаимна обусловеност и зависимост между изпълнението на насрещните задължения на продавача и на купувача, може да бъде изменена по волята на страните, по следния начин: Те могат да уговорят, че продавачът ще предаде вещта едва след като му бъде заплатена цената; Заплащането да бъде уговорено на определен ден, който следва деня на предаването на вещта/както е било първонаначално уговорено плащането на цената с нотариалния акт/; Възможно е и уговорка предаването на вещта и плащането на цената да стане на части - на определени срокове и до изтичането на определен ден, в който трябва да се изплати цялата цена/ по арг. от чл. 200, ал. 3 ЗЗД/;
Спорни пред въззивната инстанция са били и въпросите за наличието, респ. липсата на модалитет - прекратително условие като елемент от съдържанието на сделката и сбъдването на условието като основание за прекратяване на договорното правоотношение.
Въззивният съд е изложил, че съгласно законовата уредба на договорите, сключени под условие, установена с нормата на чл. 25, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, действието на договора или прекратяването му може да бъде поставено в зависимост от едно бъдещо несигурно събитие. Настъпването на събитието може да зависи или да не зависи от волята на страните, но от сбъдването на условието ще зависи доколко сключеният договор ще породи целените правни последици, или ще бъдат заличени с обратна сила вече породени правни последици. Според чл. 25, ал. 1, изр. 2 ЗЗД условието се смята за сбъднато, независимо от фактическото му ненастъпване, щом страната, която има интерес от несбъдването му, недобросъвестно е попречила то да настъпи.
При обсъждане на приложението на отлагателното условие, въззивният съд се е позовал на разрешенията в практиката на ВКС по чл. 290 ГПК: решение по т. д. № 2404/2014 г. на ВКС, 1-во т. о. , с което е прието, че уговорката, че възложителят ще плати, когато на него, в качеството на изпълнител, му заплатят, не е нищожна, но следва да се прилага чрез тълкуване на предпоставките, които страните са визирали при договарянето й, а това, с оглед грижата на добрия търговец и добрите търговски практики, недопускащи злоупотреба с правата на кредитора, следва да се счита времето, обичайно необходимо или уговорено за изпълнението на възложителя на изпълнителя, спрямо третото за спора лице, както и решенията по т. д. № 53312/2015 г. на ВКС, 1-во г. о. и по т. д. № 1072/2019 г. на ВКС, 2-ро т. о.
Според съда, в конкретния случай, от събраните по делото доказателства се установявало, че като условие за заплащане на последната част от цената, която е в размер на исковата сума от 130 000 евро, е поставено освобождаването и извеждането от територията на имота на всички боеприпаси и/или всички взривни вещества, разположени на намиращото се на територията на имота бивше производствено предприятие „Миджур“, като по силата на цитираното споразумение от 18.10.2017г. при осъществяване на това отлагателно по характера си условие плащането на остатъчната част от цената е следвало да се извърши в срок от пет работни дни от настъпването на условието.
Във връзка с възражението за недействителност на тази клауза поради противоречието й добрите нрави съдът е посочил, че още в самия основен договор за покупко-продажба, обективиран в съдържанието на нотариален акт № 193 по нот. дело № 893/2017г., е поето задължение от продавача „Нитроинженеринг“ЕООД да освободи/а не просто да съдейства в преговори с трети лица, както се твърди от ищеца/ да освободи недвижимия имот, подробно описан в пункт I от цитирания нотариален акт, от всички обезвередени и/или необезвредени противопехотни и противотанкови мини, налични на територията на имота до 01.09.2017г., като за целта е следвало да представи приемо - предавателен протокол, доказващ изпълнението на това негово задължение. Поемането на това задължение по волята на страните и ясно изразено съгласие за това от страна на продавача е декларинатото от купувача преди сключване на договора намерение да използва базата на съществуващото в имота производствено предприятие, за да изгради съвсем ново предприятие за производство, съхранение и утилитизация на боеприпаси, което именно го е мотивирало да сключи договора и което намерение не е имало как да го реализира без освобождаването на съществуващите преди това в имота боеприпаси и бойни вещества, намиращи се в част от складовете на предприятието. Именно с оглед риска от неосъществяване на това специфично инвестиционно намерение, предвид затрудненията с които е свързано даването на разрешение за освобождаването на складовете и намирането на подходящо място за съхранение на намиращите се в част от складовете боеприпаси и превозът им до там, страните са се съгласили с подписаното на 18.10.2017г. допълнително споразумение плащането на последната част от продажната цена в размер на 130 000 евро да стане изискуемо едва след окончателното освобождаване от територията на имота на всички намиращи се в него боеприпаси и/или всички взривни вещества, което по силата пункт девети от нотариалния акт вече е било изрично уговорено да бъде в тежест на продавача. С оглед установената и произтичаща от чл. 9 ЗЗД договорна автономия, при която страните са свободни да определят съдържанието на договорите, доколкото това не противоречи на закона или на добрите нрави, продавачът сам се е съгласил да получи остатъка от продажната цена едва след като изпълни вече поетото от него задължение да освободи целия имот от намиращите се в него боеприпаси и взривни материали, наличието на които представлява пречка за инвестицията заради реализирането на която купувачът се е съгласил да купи имота. Поемайки това задължение продавачът очевидно е считал, че е по неговата воля и възможности да осигури самостоятелно или в преговори с трети лица освобождаването на имота от всички налични боеприпаси и по този начин се е съгласил да поеме риска от ненастъпването на отлагателното условие, отлагащо за неопределено време насъпването на изискуемостта на притезанието му за заплащане на останалата част от цената. За да се съгласи с включването на подобна клауза в споразумението от 18.10.2017г., гарантираща изпълнението на вече съществуващото по силата чл. 9 от нотариалния акт задължение за освобождаването от имота на всички взривни вещества и боеприпаси, означава че продавачът е бил наясно, че без това купувачът не може да реализира инвестицията, заради която се е съгласил да закупи при посочените от продавача условие. Тази клауза в споразумението, предвиждаща отложено плащане на цената до настъпването на предвиденото в споразумение отлагателно условие, не е недействителна като противоречаща на добрите нрави, тъй като неопределеността и несигурността за настъпването на условието, което е поставено като условие за изискуемостта на задължението на купувача да плати остатъка от цената, не е поставено в зависимост от волята на длъжника или трето лице, а от изпълнението на задължението на самия кредитор - когато изпълни вече поетото от него задължение по пункт 9 от основния договор за продажба да освободи имота от всички боеприпаси, чак тогава ще получи остатъка от уговорената продажна цена. Как ще изпълни това - дали сам или чрез преговори с контрагентите на неговия праводател, които са конституирани като трети лица помагачи по спора, съдът е счел за ирелевантно за отношенията му с купувача, по отношение на който има едно основно задължение - да предаде имота в уговореното в пункт 9 от нотариалния акт състояние - освободен от всички обезвредени и/или необезвредени боеприпаси.
Следователно, според въззивния съд, е налице една напълно действителна и непротиворечаща на закона и добрите нрави клауза от споразумението от 18.10.2017г., съгласно която до настъпването на уговореното отлагателно условие не е налице изискуемост на притезанието на ищеца за заплащане на последната вноска от цената в размер на исковата сума от 130 000 евро.
За неоснователно и недоказано е счетено поддържаното от ищеца твърдение, че независимо от недействителността на споразумението от 18.10.2017г., изискуемостта за плащане на цената е настъпила, позовавайки се на представените от него приемо-предавателни протоколи от октомври и ноември 2018г., установяващи успешното товарене и предаване на мини на гръцката армия, като според неговите твърдения това са били единствено съществуващите в имоти бойни материали и че именно тях са имали предвид страните при подписване на споразумението. Това твърдение, според съда, е било опровергано от съдържанието на представения по делото и приет като доказателство Констативен протокол с рег.№ 368000-9889/23.09.2021г., съставен от проверяваща комисия при областна дирекция на МВР-Видин, от който се установявало, че при извършената непосредствена и документална проверка от органите на МВР, е било установено, че по данни от дневниците за приход и разход на материали, в складови помещения с номера 4 и 6 към датата на проверката са продължавали да се намират и да се съхраняват бойни вещества и мини.
Съдът отново е акцентирал, че по силата пункт 9 от нотариалния акт и споразумението от 18.10.2017г. задължение на продавача е било да освободи имота от всички намиращи се в него боеприпаси и противопехотни мини, а не само тези които са били собственост на гръцката армия и за които няма спор, че са й били обратно върнати по силата обсъдените по - горе приемо-предавателни протоколи от октомври и ноември 2018г.
Предвид изложеното, въззивният състав е кредитирал и двата констативни протоколи и по-специално този съставен от органите на МВР, установяващи че в имота продължават да се намират и да се съхраняват бойни вещества и материали, в резултат на което и ищецът продължава да е в неизпълнение на задължението си по пункт 9 от нотариалния акт, което по силата на споразумението от 18.10.2017г. обуславя изпълнението и изискуемостта на насрещното задължение на купувача по договора за покупко-продажба да заплати останалата част от продажната цена.
Предвид изложеното и доколкото по делото не се установявало фактическото настъпване на предвиденото в договора и споразумението от 18.10.2017г. отлагателно условие, а именно освобождаване от територията на имота на всички боеприпаси и/или всички взривни вещества, разположени на територията на имота, поради което и решаващият спора въззивен съдебен състав е приел, че предявеният иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД на посоченото от ищеца основание е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен. Неоснователността му води и до липсата на активна материалноправна легитимация на дружеството –ищец по иска по чл. 135 ал. 1 ЗЗД , като кредитор на длъжника за вземането-предмет на първия иск
Във връзка с развитите от касатора основания за касация по ал. 1, т. 1 и т. 3 на чл. 280 ГПК са поставени следните три групи въпроси:
Първа група материалноправни въпроси, за които се твърди, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото:
1. ОСВОБОЖДАВА ЛИ СЕ КУПУВАЧЪТ ОТ ЗАДЪЛЖЕНИЕТО ЗА ПЛАЩАНЕ НА ДОГОВОРЕНАТА ПРОДАЖНА ЦЕНА АКО ПАДЕЖЪТ Е ОБВЪРЗАН СЪС СЛУЧАЙНО ОТЛАГАТЕЛНО УСЛОВИЕ, КОЕТО НЕ Е НАСТЪПИЛО В РАМКИТЕ НА ОБИЧАЙНИЯ СРОК И НЕ Е ЯСНО ДАЛИ И КОГА ЩЕ НАСТЪПИ. КАКВИ СА ПРАВНИТЕ СРЕДСТВА ЗА ЗАЩИТА НА ПРОДАВАЧА В ТАКАВА ХИПОТЕЗА.
2. ПРЕДСТАВЛЯВАТ ЛИ ОСНОВАНИЕ ЗА ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЧЛ. 81, АЛ.1 ОТ ЗЗД СЛУЧАИТЕ, В КОИТО ДЛЪЖНИКЪТ Е ПОЛОЖИЛ ДЪЛЖИМАТА ГРИЖА ДА ИЗПЪЛНИ, КАТО НЕИЗПЪЛНЕНИЕТО Е В РЕЗУЛАТ ОТ НЕОКАЗАНО СЪДЕЙСТВИЕ ОТ ТРЕТИ ЛИЦА И ДЪРЖАВНИТЕ ОРГАНИ, ВКЛ. И ОТКАЗ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ВЛЯЗЛИ В СИЛА СЪДЕБНИ РЕШЕНИЯ.
Втора група въпроси-процесулноправни:
3. ДЛЪЖЕН ЛИ Е СЪДЪТ ДА ПРЕЦЕНИ ВСИЧКИ ПРАВНОРЕЛЕВАНТНИ ФАКТИ, ОТ КОИТО ПРОИЗТИЧА СПОРНОТО ПРАВО КАТО ОБСЪДИ ВСИЧКИ ДОКАЗАТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО, ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ И НАПРАВЕНИТЕ ОТ ТЯХ ПРИЗНАНИЯ?
4. ДЛЪЖЕН ЛИ Е ВЪЗЗИВНИЯ СЪД ДА ФОРМИРА ВЪТРЕШНОТО СИ УБЕЖДЕНИЕ ОТНОСНО ПРАВНО РЕЛЕВАНТНИТЕ ФАКТИ В. О. НА СЪБРАНИТЕ ДОПУСТИМИ ДОКАЗАТЕЛСТВА ПРИ СПАЗВАНЕ НА НАУЧНИТЕ, ОПИТНИТЕ И ЛОГИЧЕСКИТЕ ПРАВИЛА?
5. ДОПУСТИМО ЛИ Е ВЪЗЗИВНИЯ СЪД ДА ФОРМИРА ВЪТРЕШНОТО СИ УБЕЖДЕНИЕ ПРОИЗВОЛНО?
6. ДОСТАТЪЧНО ЛИ Е В МОТИВИТЕ ВЪЗЗИВНИЯ СЪД ДА ЦИТИРА ПРАКТИКА НА ВКС, БЕЗ ДА ФОРМИРА СОБСТВЕНИ ПРАВНИ ИЗВОДИ И ДА ОБЯСНИ ЗНАЧЕНИЕТО Й ЗА СПОРА?
7. ДОПУСТИМО ЛИ Е СЪДЪТ СЛУЖЕБНО ДА ВЪВЕДЕ И ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ С РЕШЕНИЕТО ПО ВЪПРОСИ, КОИТО НЕ СА РЕЛЕВИРАНИ, КАТО ОПЛАКВАНИЯ ВЪВ ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА?
Трета група МАТЕРИАЛНО ПРАВНИ ВЪПРОСИ, за които се твърди, че са РАЗРЕШЕНИ В ПРОТИВОРЕЧИЕ С ПРАКТИКАТА НА ВКС са наведени следните такива:
8.МОЖЕ ЛИ ЧРЕЗ ТЪЛКУВАНЕ НА ДОГОВОРА СЪДЪТ ДА ИЗМЕНИ/ПОДМЕНИ ДОГОВОРЕНОТО МЕЖДУ СТРАНИТЕ, КАТО ПРЕНЕБРЕГНЕ УГОВОРКИ МЕЖДУ СТРАНИТЕ И СЪЗДАДЕ ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА СТРАНИТЕ, КАКВИТО НЕ СА УСТАНОВЕНИ В ДОГОВОРА МЕЖДУ ТЯХ.
10. СЛЕДВА ЛИ ПРИ ТЪЛКУВАНЕ СЪДЪРЖАНИЕТО Н. Е. ДОГОВОР ДА СЕ ТЪРСИ ДЕЙСТВИТЕЛНАТА, А НЕ ПРЕДПОЛАГАЕМАТА ВОЛЯ НА СТРАНИТЕ?
11. ДЛЪЖЕН ЛИ Е СЪДЪТ ДА СЕ СЪОБРАЗИ С УГОВОРКИТЕ НА СТРАНИТЕ КОИТО СА ЯСНИ, ТОЧНИ И НЕДВУСМИСЛЕНИ В ПОДПИСАН МЕЖДУ ТЯХ ДОГОВОР? КОГАТО СБЪДВАНЕТО НА УСЛОВИЕТО Е СВЪРЗАНО С НЕОПРЕДЕЛЕНОСТ, НЕИЗВЕСТНОСТ И НЕСИГУРНОСТ ЗА НЕГОВОТО НАСТЪПВАНЕ, ДОПУСТИМО ЛИ Е ДА БЪДЕ ОПРЕДЕЛЕНО КАТО ПОТЕСТАТИВНО, Т.Е ЗАВИСЕЩО ИЗЦЯЛО ОТ ВОЛЯТА И ПОВЕДЕНИЕТО НА ДЛЪЖНИКА И ПО Т. Н. ДЛЪЖНИКА ДА НЕ МОЖЕ ДА СЕ ОСВОБОДИ ОТ ОТГОВОРНОСТ ?
Първата група въпроси/ 1 и 2/ се свеждат до съдържанието на уговорката между страните, с която изискуемостта на процесното плащане на последната част от цената по договора за продажба на недвижим имот се поставя под отлагателно условие и за последиците от ненастъпването на това условие. Същите са некоректно формулирани, доколкото съдържат и субективно твърдени от страна на ищеца-касатор характеристики на конкретното условие, каквито съдът не е приел, че са налице в конкретния случай: случайно/условие/ , което не е ясно кога ще настъпи, както и че същото условие не е настъпило не по вина на ищеца, тъй като зависело от трети лица. Отговорите на подобни въпроси не са обусловили изхода по спора, доколкото последният не се основава на изводи на съда за подобни характеристики на конкретно уговореното условие. Напротив - съдът е приел, че клаузата в споразумението, предвиждаща отложено плащане на цената до настъпването на предвиденото в същото отлагателно условие, не е недействителна като противоречаща на добрите нрави, тъй като изпълнението на условието, не е поставено в зависимост от волята на длъжника или трето лице, а от изпълнението на задължението на самия кредитор - когато изпълни вече поетото от него задължение в основния договор за продажба: да освободи имота от всички боеприпаси, и тогава ще получи остатъка от уговорената продажна цена. Как ще изпълни това - дали сам или чрез преговори с контрагентите на неговия праводател, съдът е счел за ирелевантно за отношенията му с купувача, по отношение на който продавачът има едно основно задължение - да предаде имота в уговореното в пункт 9 от нотариалния акт състояние-т. е. освободен от всички обезвредени и/или необезвредени боеприпаси. Дали тези изводи на съда са обосновани, е въпрос по правилността на решението и в тази фаза по чл. 288 ГПК, това не подлежи на контрол. Какви са средствата за защита на неизпълнилия договореното в негова тежест условие е въпрос извън предмета на настоящия спор.
Втората група процесуални въпроси се предпоставят от основателността на съдържащите се в тях оплаквания и твърдение за допуснати множество съществени нарушения на съдопроизводствените правила, каквито не се установява да са налице: обсъдени са всички доказателства относно релевантните за изхода по спора факти, липсват данни да се приеме, че изводите въз основа на последните са призволни и по ненаведени доводи, нито липсват собствени правни изводи на решаващия спора въззивен състав. Следователно така зададенит процесуални въпроси не се явяват обуславящи за изхода по конкретния правен спор, тъй като отговорите на същите не биха довели до неговото пререшаване.
Гореизложените съображения на ВКС към първата група въпроси до един се съотнасят и към липсата на качеството обуславящи изхода по конкретния спор на третата група материалноправни въпроси. Същите са също така некоректно формулирани, доколкото съдържат твърдени от страна на ищеца-касатор характеристики на договореното условие, каквито съдът не е приел, че са налице в процесния случай и се базират на оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на изводите на въззивния съд относно установяване на волята на страните по основния договор и допълнителното споразумение.Тези въпроси се свеждат до правилността на обжалвания акт въз основа на произнасяне на съда по съдържанието на съответните специфични за спора правопораждащи факти, а не касаят изясняване съдържанието на конкретна правна разпоредба. В този смисъл същите се явяват фактически, а не правни.
Съгласно т. 1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл. 280 ал. 1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т. т. 1-3 на чл. 280 ал. 1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. Липсата на формулиран, обуславящ изхода на спора въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, като ВКС не разполага с правомощия да извлича и формулира по своя преценка правен въпрос, доколкото това противоречи на диспозитивното начало в гражданския процес.
Съобразявайки задължителните указания по тълкуване на ГПК относно касационното обжалване в цитираното ТР № 1/2009 г., следва да се приеме, че по КЖ липсва установяване на общата предпоставка за достъп до касация - формулиране на един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т. т. 1-3 на чл. 280 ал. 1 ГПК., поради което ВКС, не дължи произнасяне и по допълнителния селективен критерий по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Оплакването за явна необоснованост като основание за допускане на касационно обжалване, съгласно чл. 280 ал. 2 ГПК е бланкетно и няма как да се разгледа неговата основателност. Следователно не е налице основание за допускане на касационно обжалване. В полза на ответниците по касация следва да се присъдят доказаните в настоящото производство разноски в размер на договорено и заплатено възнаграждение за процесуално представителство в размер на 2000 лева.
С оглед изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №491 от 24.07.2024 г. по в. т.д. № 288/24 на Апелативен съд-София.
ОСЪЖДА „Нитроинженеринг“ЕООД -гр. София ЕИК[ЕИК] да заплати на „М. М. К. ЕООД, ЕИК[ЕИК] и „Армс кийпинг“ООД, ЕИК[ЕИК] разноски в размер на договорено и заплатено възнаграждение за процесуално представителство пред ВКС в размер на 2000 лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.