РЕШЕНИЕ

№ 256

В ИМЕТО НА НАРОДА

гр. София, 08.05.2025 година

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА

Д. К.

при участието на секретаря Д. Т. като изслуша докладваното от съдия Коледжикова гр. дело № 4620 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 307, ал. 2 вр. чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК.

С определение № 530 от 05.02.2025 г., постановено по настоящото дело, е допусната до разглеждане молба вх. № 8410 от 10.09.2024 г., подадена от името на Е. Г. Д. и С. Г. К. чрез процесуален представител адв. З. М. от БАК с искане за отмяна на влязлото в сила решение № 534 от 23.12.2023 г., постановено по гр. д. № 264/2023 г. на Районен съд - Несебър по предявени от Етажна собственост на сграда, представляваща комплекс Шато „С. У. с адрес: гр. Св. Влас, Местност „Юрта под пътя“ осъдителни искове по чл. 38, ал. 1 ЗУЕС.

В молбата за отмяна молителите твърдят, че са били лишени от участие в производството. Сочат, че исковата молба по делото не е изпратена на адреса им за кореспонденция, регистриран в регистър Булстат, нито на техните постоянни или настоящи адреси в Руската федерация. Уведомяването не било извършено и по реда на чл. 48 ГПК, тъй като липсвало публикувано уведомление в ДВ. Считат също, че доколкото адресът им по Булстат се различавал от посочения в исковата молба, съдът неправилно е приложил законовата фикция по чл. 47, ал. 6 ГПК и неправилно им е назначил особен представител. Искат отмяна на решението и връщане на делото на РС - Несебър за ново разглеждане. Претендират съдебно-деловодни разноски.

Ответникът по молбата и ищец по приключилото гражданско дело оспорва същата по съображения за липса на основание за отмяна на влязлото в сила решение, изложени в представения писмен отговор.

Върховният касационен съд, в настоящия състав на Второ гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на Етажна собственост на сграда, представляваща комплекс Шато „С. У. с адрес: гр. Св. Влас, Местност „Юрта под пътя“, срещу Е. Г. Д. и С. Г. К., граждани на Руската федерация, с която са предявени субективно и обективно съединени осъдителни искове по чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС. В исковата молба е посочено, че постоянният адрес на ответниците е на територията на Р. Ф. а адресът за призоваване в Р. Б. е [населено място], [община], местност „Ю. “ [улица], комплекс „С.У.“ ет. *, ап. *. С разпореждане № 1159 от 15.05.2023 г. първоинстанционният съд е разпоредил връчване на препис от исковата молба с приложенията на ответниците. Същите са изпратени на посочения в исковата молба адрес, но поради обстоятелството, че лицата не са намерени при посещенията на призовкаря, както и поради липсата на други, съгласни да приемат съобщението, са залепени уведомления по чл. 47, ал. 1 ГПК. С разпореждания с дата 05.07.2023 г., обективирани върху отрязъците от съобщенията за връчване, съдията -докладчик е приел връчванията за редовни и е разпоредил изготвяне на справки за адресна регистрация, трудови и осигурителни права, търговска и стопанска дейност на ответниците. С разпореждане № 1798 от 12.07.2023 г. съдът приел, че е налице хипотезата на чл. 47, ал. 6 ГПК и с определение № 942 от 14.08.2023 г. съдът е назначил особен представител на ответниците адв. Т. С. – Ш.. Назначеният особен представител е осъществявал защитата до влизане в сила на решението, обект на разглежданата молба за отмяна.

При тези факти, настоящият състав намира, че връчването на съдебните книжа е осъществено при правилно приложение на процесуалния закон. Молбата за отмяна на влязлото в сила решение № 534 от 23.12.2023 г.,постановено по гр. д. № 264/2023г. на РС-Несебър е неоснователна. Съображенията са следните:

Съгласно чл. 53 ГПК връчването на пребиваващите в страната чужденци се извършва на адреса, заявен в съответните административни служби. Административна служба по смисъла на посочената разпоредба е Агенцията по вписванията, в която се води и поддържа регистър БУЛСТАТ като единен електронен централизиран регистър за единна идентификация на всички физически и юридически лица и други правни образувания, извършващи съответна дейност на територията на Р. Б. В чл. 7, ал. 2, т. 4, б. „б“ от Закона за регистър БУЛСТАТ, във вр. с чл. 3, ал. 1, т. 10, б. „б“ от същия закон е предвидено, че вписаните адреси на чуждестранни физически лица, притежаващи недвижимо имущество в България, са адреси за кореспонденция на територията на страната с всички държавни институции, което обуславя правното значение на вписания адрес в регистър БУЛСТАТ като адресна регистрация по смисъла на ГПК. Съдебната практика приема, че прилагането на разпоредбата на чл. 53 ГПК по отношение на чужденци, притежаващи недвижими имоти в страната с вписан постоянен адрес в Агенцията по вписванията не противоречи нито на чл. 8, ал. 1 от Договора между НРБ и СССР за правна помощ по граждански, семейни и наказателни дела, нито на чл. 33, ал. 1 КМЧП. Нормите на чл. 48 и чл. 53 ГПК относно адреса за връчване на съдебни книжа и съобщения са императивни и съдът не е длъжен да връчва книжа и съобщения на ответника на други адреси, различни от регистрирания адрес.

В настоящия случай адресът за призоваване, посочен в исковата молба, съответства на адреса за кореспонденция, вписан в регистър Булстат към Агенцията по вписванията /л. 85 и л. 86 от делото/: гр. С. В., в. к. „Ш.С.У.“ ет.*, ап. *. Единствено на посочения адрес съдът е имал правното задължение да призове молителите като ответници в производството и да им връчи съдебните книжа и доколкото не ги е открил, правилно и в съответствие с процесуалния закон е осъществил процедурата по чл. 47 и сл. от ГПК. В съответствие с нормите на ГПК е и назначаването на особен представител, обезпечаващо правото им на защита, което по никакъв начин не е нарушено. Необосновано е твърдението в молбата за отмяна, че адресът, на който са били призовани ответниците и са били залепени уведомления, бил различен от вписания в регистъра БУЛСТАТ. Твърдението е невярно. При сравнение на вписания адрес от регистъра с посочения в исковата молба: [населено място], [община], местност „Ю.“, [улица], комплекс Ш. „С. У.“ ет. *, ап. А * е видно, че има разминаване единствено в етажа (в исковата молба е ет. 1, а в регистъра е ет. 2), но това не се отразява на редовността на връчването по реда на чл. 47, ал. 5 вр. ал. 1 ГПК предвид съвпадане на адресното описание на сградата и апартамента и залепването на уведомление на входната врата, поради което номерацията на етажа е без значение. Изискването на закона за призоваване на ответниците е било спазено.

По изложените съображения молбата за отмяна следва да се остави без уважение, а в полза на ответника по нея да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1650 лева.

При тези мотиви Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

РЕШИ :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 8410 от 10.09.2024 г., подадена от името на Е. Г. Д. и С. Г. К., за отмяна на влязлото в сила решение № 534 от 23.12.2023 г., постановено по гр. д. № 264/2023 г. на Районен съд - Несебър.

ОСЪЖДА Е. Г. Д. и С. Г. К. да заплатят на Етажна собственост на сграда, представляваща комплекс Шато „С. У. с адрес: гр. Св. Влас, Местност „Юрта под пътя“ сумата 1650 (хиляда шестстотин и петдесет) лева – разноски за производството по молбата за отмяна.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.