10ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1420
гр. София, 12.05.2025 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА ПЕТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА
МАРИЯ БОЙЧЕВА
като изслуша докладваното от съдия Бойчева т. д. № 2771 по описа за 2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника “Водоснабдяване и канализация - Шумен” ООД, ЕИК[ЕИК], против решение № 137/16.05.2024 г. по в. т.д. № 84/2024 г. по описа на Апелативен съд – Варна, с което е потвърдено решение № 59/25.10.2023 г. по т. д. № 18/2022 г. на Окръжен съд – Шумен за осъждане на настоящия касатор да заплати на “АрТиАй Файнанс” ГмбХ сумата от 60 209,68 лева - главница, като част от вземане в размер на 6 069 135,73 лева по сключен между ДЗЗД “СМ С. Е. и “Водоснабдяване и канализация - Шумен” ООД договор за изпълнение и рехабилитация на водопроводи от водоснабдителната система на [населено място] от 08.01.2013 г., и сумата от 4816,77 лева - неустойка за забава върху дължимите суми до 10.02.2019 г., ведно със законната лихва върху дължимата месечна вноска от датата на подаване на исковата молба - 10.02.2022 г., до окончателното плащане.
С касационната жалба са въведени оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 3, предл. 1, 2 и 3 ГПК. Оспорват се изводите на апелативния съд, че е налице активна кредиторова солидарност между ищеца и съдружника му в консорциума – “Строителна механизация” АД (в несъстоятелност), ЕИК[ЕИК], както и че ищецът е активно легитимиран да претендира и получи цялото възнаграждение по процесния договор, дори след прекратяването на гражданското дружество поради обявяването в несъстоятелност на участник в него. Развиват се подробно аргументи, че въззивният състав не е обсъдил направените от въззивника “ВиК - Шумен” ООД възражения относно прекратяване на горепосоченото търговско дружество по силата на изричната разпоредба на чл. 252, ал. 1, т. 3 ТЗ, което води като последица до прекратяване и на гражданското дружество на основание чл. 363, б. “в” ЗЗД. Изтъква се, че въззивната инстанция не е разгледала и различията между понятията “прекратяване“ и “заличаване“ на търговско дружество, както и техните последици. Игнорирала е аргументите на въззивника относно прекратяване в тази хипотеза на упълномощителните сделки (чл. 41 ЗЗД). Поддържа се тезата, че с прекратяването на търговското дружество поради обявяването му в несъстоятелност, по силата на закона се прекратява и договорът за гражданско дружество. По тази причина автоматично се прекратява и упълномощаването за водене на дружествените дела от страна на “АрТиАй Файнанс” ГмбХ и същото няма право да претендира цялото вземане по процесния договор, представляващо обща собственост в прекратеното ДЗЗД, а само своя дял, който не е доказан по размер. По тези съждения се счита за неоснователна и претенцията за неустойка. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявените искове, както и присъждане на разноските по делото за трите съдебни инстанции.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се релевират доводи за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и съответно т. 3 ГПК, като са поставени следните въпроси:
1. “Следва ли да се приеме, че търговските дружества се прекратяват с обявяването им в несъстоятелност по силата на закона /чл. 252, ал. 1, т. 3 ТЗ за акционерните дружества /“АД”/, чл. 93, т. 3 ТЗ за събирателните дружества /“СД”/, чл. 154, ал. 1, т. 4 ТЗ - за дружествата с ограничена отговорност /“ООД”/, без да е необходимо прекратяването да бъде обективирано в диспозитива на съдебното решение по чл. 711 ТЗ, без да е необходимо производството по несъстоятелност да е приключило с решение по чл. 735 ТЗ, както и без да е нужно заличаването на правния субект?”.
2. “С оглед сходността на правните последици от прекратяването на търговско дружество поради обявяването му в несъстоятелност и поставянето на физическо лице под запрещение по отношение на ограничената им правосубектност, може ли да се приеме, че по отношение на договор за консорциум/гражданско дружество, състоящо се от установения в чл. 357 ЗЗД минимален брой съдружници - 2 (двама), са налице предпоставките да бъде приложена по аналогия разпоредбата на чл. 363, б. “в” ЗЗД и следва ли да се тълкува, че с обявяването в несъстоятелност и прекратяването ех lege на единия от съдружниците, консорциумът/гражданското дружество се прекратява по силата на закона?”
3. “Допустимо ли е да се приеме, че от момента на обявяването на дружеството съдружник в несъстоятелност и прекратяването на консорциума/гражданското дружество ех lege, отпада и активната кредиторова солидарност по отношение на вземанията на консорциума/ гражданското дружество, представляващи обща собственост на последното?”.
4. “Към кой момент следва да се приеме за прекратен ех lege консорциум/гражданско дружество, състоящо се от установения в чл. 357 ЗЗД минимален брой съдружници - 2 (двама), единият от които е обявено в несъстоятелност търговско дружество?”.
5. “Следва ли да се приеме, че всяка договорка за изплащане на дължимо възнаграждение по договор за изработка на изпълнител - консорциум/гражданско дружество, се приравнява автоматично на договорка за активна кредиторова солидарност в полза на лицата - съдружници в консорциума/гражданското дружество?”.
6. Доколкото вземането за възнаграждение представлява обща собственост на съдружниците в консорциум/гражданско дружество, дял от която може да се получи само при излизане на съдружник от консорциума/ дружеството или при прекратяването му, следва ли да се приеме, че за подобно вземане са приложими правилата на чл. 129 ЗЗД, отнасящи се до неделимите задължения?”.
7. Следва ли да се приеме, че извеждането на активна кредиторова солидарност по тълкувателен път по отношение на вземане с предмет - неделимо задължение (в случая - възнаграждението по договора), противоречи на разпоредбата на чл. 129 ЗЗД, изрично изключваща приложимостта на правилата за солидарните задължения по отношение на предмета на неделимо задължение?”.
8. Следва ли да се приеме, че от момента на прекратяване на търговско дружество поради обявяването му в несъстоятелност, прекратяване на дейността на дружеството и прекратяването на правомощията на органите му, автоматично по силата на чл. 41 ЗЗД се прекратяват занапред и направените от прекратеното дружество упълномощителни сделки?”.
9. “Задължен ли е въззивният съд при постановяване на решението си да обсъди всички наведени от ответника доводи и възражения?”.
По първите четири въпроса и по осмото питане се счита, че е налице хипотезата по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. По петия, шестия, седмия и деветия въпрос се поддържа наличие на допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, с твърдение за отклонение на въззивното решение от практиката на ВКС - решение № 76/16.07.2019 г. по т. д. № 849/2019 г. на ВКС, ТК, I т. о. (постановено в производство по чл. 47 ЗМТА), както и по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с доводи за тълкуване на точния смисъл на закона и преодоляване на противоречие в съдебната практика – решение № 76/16.07.2019 г. по т. д. № 849/2019 г. на ВКС, ТК, I т. о., и решение № 50171/09.01.2023 г. по т. д. № 1738/2021 г. на ВКС, ТК, II т. о. По деветото питане се сочи основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с аргумента, че въззивното решение е постановено в разрез със задължителната практика на касацията – Тълкувателно решение от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, ППВС № 1/1953 г., ППВС № 7/1965 г. и ППВС № 1/1985 г., както и трайната такава, обективирана в решение № 38/08.06.2016 г. по т. д. № 799/2015 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 8/19.01.2018 г. по т. д. № 2435/2016 г. на ВКС, ТК, II т. о.
Искането за допускане на касационна проверка се основава и на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК поради очевидна неправилност на въззивното решение, с оглед липсата на мотиви, обуславящи изводите на апелативния съд за неоснователност на направените от “ВиК-Шумен” ООД възражения за прекратяване на дружеството и последиците от обявяването му в несъстоятелност, както и за прекратяване на упълномощителната сделка между съдружниците в ДЗЗД, което е от значение за преценка на материалноправната и процесуалноправна легитимация на ищеца.
Ответникът по касация “АрТиАй Файнанс” ГмбХ оспорва искането за достъп до касационен контрол и подадената жалба като неоснователни.
Не е постъпил отговор от третото лице помагач - “Строителна механизация” АД (н.).
Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 288 ГПК, намира следното:
Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.
В случая апелативният съд, за да потвърди първоинстанционното решение, е приел, че във въззивното производство не се оспорва възприетата от окръжния съд фактическа обстановка, че на 11.09.2012 г. между ищеца “Ар ти ай файнанс” ГмБХ (с тогавашно фирмено наименование “Секисуи СПР Европа” ГмБХ) и “Строителна механизация” АД е учреден консорциум при условията на чл. 275 и чл. 276 ТЗ и чл. 357 и сл. ЗЗД с наименование ДЗЗД “СМ С. Е. , с цел участие в открита процедура за възлагане на обществена поръчка за избор на изпълнител на обект: рехабилитация на водопроводи от водоснабдителната система на [населено място] по договор с гарантиран резултат. На 08.01.2013 г. между консорциума и “ВиК - Шумен” ООД на основание чл. 41 ЗОП (отм.) е сключен договорът по ЗОП, с който ответникът, в качеството си на възложител, е възложил, а консорциумът, в качеството си на изпълнител, е приел да изпълни срещу възнаграждение монтаж, рехабилитация и подмяна на водопроводи и канализационни тръби от водоснабдителната система на [населено място]. Решаващият състав е взел предвид, че в производството пред въззивната инстанция не се оспорва изводът на ШОС, че ответникът възложител е задължен със заплащането на част от дължимото възнаграждение по договора в размер на 60 209,68 лева, съставляващо месечна вноска № 50, дължима до 10.02.2019 г., както и на сумата от 4 816,77 лева, представляваща неустойка за забава върху същата. Отбелязал е, че спорът във въззивното производство се свежда до това дали ищецът е активно материалноправно легитимиран да получи дължимото възнаграждение с оглед обявяването в несъстоятелност на “Строителна механизация” АД и твърдяното прекратяване на ДЗЗД – изпълнител в хипотезата на чл. 363, б. “в” ЗЗД.
Апелативният съд е изложил съображения, че с решение № 80/26.07.2018 г. по т. д. № 67/2017 г. по описа на Окръжен съд – Шумен, “Водоснабдяване и канализация - Шумен” ООД е осъдено да заплати на “Ар ти ай файнанс” ГмБХ (с предишно наименование “КМГ холдинг” ГмБХ) сумата 973 976,21 лева, от която сумата от 120 000 лева, като част от главницата, платима на основание чл. 11 от договор за рехабилитация на водопроводи от водоснабдителната система на [населено място] като суми в размер на 20% от фактурираното по издадените фактури № 1/19. 04.2013 г. за 34 177,60 лева, № 2/19.04.2013 г. за 37 047,02 лева, № 3/18.05.2013 г. за 1 038 982,60 лева, № 4/25.07.213 г. за 490 464,06 лева, № 5/04.11.2013 г. за 12 931,71 лева, № 6/08.11.2013 г. за 24 114,31 лева, № 7/29.11.2013 г. за 1 034 043,55 лева, № 8/04. 12.2013 г. за 62 639,66 лева, № 9/31.01.2014 г. за 899 980,82 лева, № 10/02.06.2014 г. за 1172037,66 лева и № 11/01.07.2014 г. за 1 262 715,74 лева, сумата от 722 506,16 лева – дължима главница, представляваща равни месечни вноски определени от договора и приложение № 4 към него за период от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г., сумата от 57 801,24 лева представляваща неустойка за закъснение по чл. 38 от договора, сумата от 73 658,77 лева, дължими като мораторни лихви – реално претърпени като вреди над претенцията за неустойка за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г., на основание чл. 92, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, считано от момента на падеж на всяка една от месечните суми до датата на предявяване на исковата молба, ведно със законната лихва върху сумите за главници от датата на завеждане на исковата молба - 26.04.2017 г., до окончателното плащане на дължимите като главница суми и е отхвърлил претенцията на ищеца за сумата от 20 000 лева представляваща разликата между присъдената сума от 120 000 лева и претендираните с исковата молба в тази част 140 000 лева. Първоинстанционното решение е потвърдено с решение № 138/05.06.2019 г. по в. т.д. № 166/2019 г. на Апелативен съд – Варна. С решение № 50112/06.01.2023 г. по т. д. № 2499/2019 г. на ВКС, II т. о., е отменено решението на Апелативен съд - Варна в частта, с която е потвърдено решение на Окръжен съд – Шумен за осъждане на “Водоснабдяване и канализация - Шумен” ООД е осъдено да заплати на “Ар ти ай файнанс“ ГмБХ сумата от 73 658,77 лева, дължими като мораторни лихви – реално претърпени като вреди над претенцията за неустойка за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г., на основание чл. 92, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, считано от момента на падежа на всяка една от месечните суми до датата на предявяване на настоящата искова молба, и тази претенция е отхвърлена. В останалата част решение № 138/05.06.2019 г. по в. т.д. № 166/2019 г. на Апелативен съд - Варна е оставено в сила.
При тези данни въззивният съд е стигнал до извода, че всички правопораждащи факти на спорното материално право са установени с влязлото в сила решение № 80/26.07.2018 г. по т. д. № 67/2017 г. на Окръжен съд – Шумен по предявения от ищеца частичен иск, в това число: наличие на облигационно отношение, възникнало въз основа на валидно сключения между консорциума “СМ С. Е. и ответника “ВиК - Шумен” ООД договор за изработка; извършването на възложената с договора работа и приемането й, както и постигането на определения с него стопански резултат; размера на договореното с ответника възнаграждение, начина и сроковете за неговото заплащане; наличието на уговорка за плащане на неустойка и предпоставките за заплащането й; валидността на договора за учредяване на консорциум и наличието на активна легитимация на всеки един от съдружниците в него да претендира изпълнение по договора за изработка. Относно тези факти, решението се ползва със сила на пресъдено нещо при предявяване на иск за разликата до пълния размер на паричното вземане – т. 2 от Тълкувателно решение № 3/2016 г. от 22.04.2019 г. по т. д. № 2/2016 г. на ОСГТК, ВКС.
Решаващият състав е изтъкнал, че в решаващите мотиви на ВКС е прието, че ищецът е активно легитимиран да претендира плащане, тъй като по силата на договор от 11.09.2012 г. е учреден консорциум със съдружници КМГ Холдинг ГмбХ, с предишно наименование Секуиси СПР Юръп ГмбХ, и “Строителна механизация” АД. Същият е създаден при условията на чл. 275 и чл. 276 ТЗ и чл. 357 и сл. ЗЗД с цел участие в тръжна процедура за избор на изпълнител за рехабилитация на водопроводи от водоснабдителната система по договор с гарантиран резултат. Така създаденото ДЗЗД “СМ С. Е. е вписано в регистър Булстат. Договорът за гражданско дружество е валиден и непрекратен. Поради липсата на правосубектност на изпълнителя ДЗЗД “СМ С. Е. всеки от съдружниците в дружеството разполага с активна легитимация да претендира изпълнение по договора. В случая активна солидарност на съдружниците е възникнала по силата на договора за възлагане на обществена поръчка, с който ответникът се е задължил общо по отношение на гражданското дружество, а не по отношение на някое от дружествата в него, доколкото в чл. 10 от договора е уговорено, че “възложителят ще изплаща възнаграждение на изпълнителя”.
Въззивният съд е обсъдил и обстоятелството, че съдружникът “Строителна механизация” АД е обявен в несъстоятелност с решение № 139/07.12.2021 г. по т. д. № 20215500901255 по описа на ОС – С. З. постановено на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ вр. чл. 710 ТЗ. Съгласно чл. 714 ТЗ същото подлежи на незабавно изпълнение. В настоящото производство въззивникът се позовава на правните последици на факт, който е настъпил преди даване ход на устните състезания пред ВКС, който е разгледал спора по същество – 7.09.2022 г. Установените с влязлото в сила решение по частичния иск правопораждащи факти, вкл. и изводите за активна солидарност, не могат да бъдат оспорвани въз основа на обстоятелства, които са възникнали преди приключване на устните състезания.
Апелативният съд е изложил и допълнителни аргументи, че възраженията, основани на прекратяване на ДЗЗД, са изцяло ирелевантни за активната легитимация на ищеца. Позовал се е на приетото в горепосоченото решение на ВКС, че активната кредиторова солидарност е възникнала по силата на договора за възлагане на обществена поръчка, с който ответникът се е задължил общо по отношение на гражданското дружество, а не по отношение на някое от дружествата, доколкото в чл. 10 от договора е уговорено, че “възложителят ще изплаща възнаграждение на изпълнителя”. Формиран е извод, че евентуалното прекратяване на ДЗЗД има значение само във вътрешните отношения между съдружниците, но не води до отпадане на поетото с договора солидарно задължаване на възложителя към двамата кредитори.
При съвкупната преценка на данните по делото въззивният съд е потвърдил обжалвания съдебен акт като правилен и законосъобразен.
Настоящият състав намира, че не се обосновава допуск до касация.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът претендира достъп до касационно обжалване поради “очевидна неправилност” на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Така соченият порок следва да е толкова съществен, че да може да бъде констатиран от решаващия състав пряко от мотивите на обжалваното решение, без извършване на същинската контролна дейност на касационната инстанция по чл. 290, ал. 2 ГПК. Според формираната казуална практика на ВКС очевидно неправилен би бил само въззивен съдебен акт, в който законът е приложен в неговия противоположен смисъл (“contra legem”), приложена е несъществуваща или отменена правна норма (“extra legem”), не са съобразени императивните процесуални правила и основополагащи правни принципи или са грубо нарушени правилата на логиката. Такива основания не се твърдят от касатора и не се констатират от съдържанието на обжалваното решение. Доводите на страната, свеждащи се до липса на мотиви, обуславящи изводите на апелативния съд за неоснователност на възражения на “ВиК - Шумен” ООД, представляват оплакване за допуснато съществено процесуално нарушение – касационно основание за обикновена неправилност по чл. 281, т. 3, предл. 2 ГПК, но не и за очевидна такава. При това положение се изключва преценка за селектиране на подадената жалба за директен достъп до касация в хипотезата на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.
Следва да се разгледа искането за факултативна касационна проверка по чл. 280, ал. 1 ГПК, която е предпоставена от произнасяне от въззивната инстанция по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е значим за изхода на спора по делото и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК.
Първите осем въпроса не са коректно зададени, тъй като не са обусловили решаващата воля на въззивния състав. В обжалваното решение не е обсъждано съдържанието на диспозитива на съдебното решение по чл. 711 ТЗ, поради което първото питане се явява общотеоретично и не кореспондира с мотивите на апелативния съд. Въпроси №№ 2-8 са израз на тезата на касатора, че от момента на обявяване на дружество съдружник в несъстоятелност се прекратява и гражданското дружество, в което същото участва, поради което отпада активната кредиторова солидарност по отношение на вземанията на консорциума, респ. извършеното упълномощаване. Това не съответства на решаващите съждения на въззивния съд, който е приел, че в предходно водено исково производство по предявения от ищеца частичен иск са разрешени със сила на пресъдено нещо въпросите за наличие на облигационно отношение, възникнало въз основа на валидно сключения с ответника “Водоснабдяване и канализация - Шумен” ООД договор за изработка; извършването на възложената с договора работа и приемането й от възложителя, както и постигането на определения с него стопански резултат; размера на договореното с ответника възнаграждение, начина и сроковете за неговото заплащане; наличието на уговорка за плащане на неустойка и предпоставките за заплащането й; валидността на договора за учредяване на консорциум и наличието на активна легитимация на всеки един от съдружниците в него да претендира изпълнение по договора за изработка. С оглед на горното е направен извод, че установените с влязлото в сила решение по частичния иск правопораждащи факти, вкл. и изводите за активна солидарност, не могат да бъдат оспорвани въз основа на обстоятелства, които са съществували по време на висящия процес и не са били заявени. Ето защо, по така формулираните осем въпроса не се обосновава наличие на общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК, разяснен в т. 1 от Тълкувателно решение от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Липсата й по отношение на тези въпроси изключва необходимостта от обсъждане на поддържаните от касатора допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и съответно т. 3 ГПК.
Поставеният от касатора девети въпрос е процесуалноправен и е обуславящ за изхода на спора, поради което покрива общата селективна предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационна проверка. Относно правомощията на въззивния съд е налице задължителна практика на касацията - Тълкувателно решение от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 19 от Тълкувателно решение от 04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, както и константна такава, намерила израз в цитирани от страната решения и в множество служебно известни на настоящия състав съдебни актове (решение № 55/03.04.2014 г. по т. д. № 1245/2013 г. на ВКС, І т. о., решение № 63/17.07.2015 г. по т. д. № 674/2014 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 263/24.06.2015 г. по т. д. № 3734/2013 г. на ВКС, І т. о., решение № 180/11.01.2016 г. по т. д. № 1618/2014 г. на ВКС, ІI т. о., решение № 142/30.03.2020 г. по т. д. № 2970/2018 г. на ВКС, І т. о., решение № 50026/26.06.2023 г. по т. д. № 2705/2021 г. на ВКС, ІI т. о., решение № 50075/21.02.2024 г. по т. д. № 843/2022 г. на ВКС, ІI т. о., и др.). Приема се, че непосредствената цел на въззивното производство е повторно разрешаване на материалноправния спор. При постановяване на решението си въззивният съд е длъжен да изложи свои собствени фактически и правни изводи, като подложи на самостоятелна преценка поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства за релевантните за спора факти, както и да обсъди защитните тези на страните при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на въззивното производство и спорните пред втората инстанция факти.
В разглеждания случай апелативният съд, в съответствие с константната практика на ВКС, е очертал спорния във въззивното производство въпрос относно активната материалноправна легитимация на ищеца да получи дължимото по процесния договор възнаграждение с оглед обявяването в несъстоятелност на “Строителна механизация” АД и твърдяното прекратяване на ДЗЗД в хипотезата на чл. 363, б. “в” ЗЗД. Обсъдил е приетите за относими факти и доказателства по делото. Преценил е обхвата на силата на пресъдено нещо на съдебния акт, постановен в предходно водено между страните производство, относно правопораждащите спорното право факти, вкл. и изводите за наличие на активна солидарност. Изложил е допълнителни аргументи, че за легитимацията на ищеца са ирелевантни възраженията във връзка с прекратяване на гражданското дружество, тъй като активната кредиторова солидарност е възникнала по силата на договора за възлагане на обществена поръчка – чл. 10, с който ответникът се е задължил да заплаща възнаграждение общо по отношение на гражданското дружество, а не по отношение на някое от дружествата съдружници. При това положение по процесуалноправното питане не се обосновава наличие на допълнителния критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за осъществяване на касационен контрол.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че цитираното от страната решение № 76/16.07.2019 г. по т. д. № 849/2019 г. на ВКС, ТК, I т. о., е постановено в производство по чл. 47 ЗМТА и не дава разрешение по същество на правен спор, поради което не може да послужи за достъп до касация на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
По тези съображения настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд – Варна.
По разноските:
Поради недопускане на касационна проверка право на разноски има ответникът по касация, който претендира такива за адвокатско възнаграждение в размер на 5 852,12 лева. Изложените доводи в подадената от касатора молба с вх. № 3902/04.03.2025 г., че не е подаден отговор и че адвокатският хонорар не е платен, се опровергават от данните по делото. Основателно се явява направеното в същата молба възражение за прекомерност на възнаграждението на адвоката на насрещната страна. Като съобразява фактическата и правна сложност на делото, извършените от адвоката на ответника действия – депозиране на отговор на касационната жалба, както и че Наредба № 1/09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет, към която препраща разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, не съответства на правото на ЕС, съгласно даденото тълкуване в решение по дело С-438/22 на СЕС, настоящият състав намира, че адвокатското възнаграждение на ответника следва да бъде намалено и присъдено в размер на 2 200 лева.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,
ОПРЕДЕЛИ :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 137/16.05.2024 г. по в. т.д. № 84/2024 г. по описа на Апелативен съд – Варна.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК “Водоснабдяване и канализация - Шумен” ООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], пл. “Воин” № 1, да заплати на “АрТиАй Файнанс” ГмбХ, регистрирано в търговския регистър раздел Б на Районен съд Щендал под № HRB30960, със седалище и адрес на управление: Ан дер Б. Щ. 1, 06794 Глебицш, Хале (Заале), Германия, сумата от 2200 (две хиляди и двеста) лева – разноски пред касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.