ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1435

София, 13.05.2025 година

Върховен касационен съд - Търговска колегия, I търговско отделение, в закрито заседание на пети май, през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

Председател: Елеонора Чаначева

Членове: Васил Христакиев

Елена Арнаучковаслед като изслуша докладваното от съдия Арнаучкова т. д.№ 331 по описа на ВКС за 2025г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по подадената чрез юрисконсулт Б. М. касационна жалба на ответника ЗАД „ДаллБогг:Живот и здраве“ АД, [населено място], срещу решение № 395/07.11.2024г. по възз. т.д.№ 293/2024г. на ПАС. С него е потвърдено решение № 72/01.03.2024г. по т. д.№ 491/2023г. на ОС - Ст.Загора, с което ЗАД „ДаллБогг:Живот и здраве“ АД, [населено място], е осъдено да заплати на ищеца Г. И. Г. обезщетение за имуществени вреди от ексцес на получените травматични увреждания при ПТП, настъпило на 11.06.2016г., в общ размер 48 465.65лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.06.2023г. до окончателното изплащане, и са присъдени разноски в тежест на касатора.

В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени процесуални нарушения и необосновано - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Според касатора присъденото обезщетение не съответства на реално претърпените вреди от ищеца и на съществения му принос за тяхното настъпване. Намира, че мотивите на въззивния съд са неясни, въззивният съд е извършил житейски нелогична и неправилна оценка на доказателствата по делото, приложил е избирателен подход при анализа на доказателствения материал и не е обсъдил определени доказателства. Според касатора дължимото обезщетение следва да бъде намалено с Ѕ, поради съпричиняване на допълнителните вреди от ищеца. Същевременно намира, че, избирайки да се лекува в Турция, ищецът е прекъснал причинно-следствената връзка на допълнителните вреди с ПТП. Искането е за отмяна на решението и за отхвърляне на иска, евентуално за намаляване на размера на обезщетението за имуществени вреди. Претендира за присъждане на разноски.

В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, освен основанието за директен достъп до касационен контрол по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност, е въведено основанието по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК по следните въпроси:

1. Провеждането на алтернативно лечение в трета страна/страна извън ЕС/, което е свързано с допълнителни имуществени и неимуществени вреди, въпреки препоръките на лекари в Р.България да се извърши ампутация в Р.България, след което ще се подобри бързо здравословното състояние, следва ли да се приеме като форма на съпричиняване от пострадалото лице за настъпване на допълнителни имуществени вреди?

2. Прекъсва ли причинно-следствената връзка с вредоносните последици/ексцес/ от настъпилото ПТП, когато пострадалото лице отказва лечение в Р.България, което ще доведе до по-бързо подобряване, като вместо това извършва лечение в трета страна/страна извън ЕС/, съпроводено с допълнителни имуществени и неимуществени вреди?

С писмен отговор насрещната страна, ищецът Г. Г., чрез адв.Ж.Н. от АК - Ст.Загора, оспорва наличието на основания за допускане на обжалване и основателността на касационната жалба. Претендира за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА.

Съставът на I т. о., въз основа на доводите на страните и данните по делото, намира следното:

Въззивното решение е постановено при следната установена и безспорна фактическа обстановка:

С влязло в сила решение по т. д.№ 195/2019г. на ОС - С. З. ЗАД „ДаллБогг:Живот и здраве“ АД е осъдено да заплати на Г. Г., на осн. чл. 226, ал. 1 КЗ/отм./, разликата между доброволно заплатените от застрахователя и дължимите, намалени с 1/5, поради съпричиняване, обезщетения за имуществени и неимуществени вреди от причинените множество травматични увреждания, съставляващи многостепенна средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение на десния и левия долни крайници, настъпили в резултат на ПТП на 11.06.2016г., причинено от виновното и противоправно поведение на застрахован при ответника по застраховка „ГО“ на автомобилистите водач на МПС, който е признат за виновен и е осъден с влязла в сила присъда.

С влязло в сила решение по гр. д.№ 5263/2021г. на РС - С. З. потвърдено с решение № 320/11.11.2022г. по възз. т.д.№ 355/2022г. на ОС - Ст.Загора, ЗАД „ДаллБогг:Живот и здраве“ АД е осъдено да заплати на Г. Г. обезщетение за имуществени вреди за направените допълнителни разходи, намалени с установения процент на съпричиняване от 1/5, за продължаващо лечение на получените увреждания при ПТП на 11.06.2016г. в общ размер на 9522.86лв. по фактури, издадени в периода 13.06.2019г.- 15.06.2021г., ведно със законната лихва от предявяване на иска на 19.11.2021г. до окончателното изплащане.

Първоинстанционното производство е образувано на 14.06.2023г., по предявената от Г. Г. против ЗАД „ДаллБогг:Живот и здраве“ АД претенция за обезщетение за имуществени вреди от ексцес на уврежданията, получени при ПТП на 11.06.2016г. След допуснатото увеличение на размера по реда на чл. 214 ГПК претенцията е за сумата 48 465.65лв., в размер на допълнително направените разходи по фактури с фискални бонове, издадени в периода 15.08.2021г. – 15.11.2022г., и разходи за превод, в общ размер 60 582.04лв., който размер е намален с 1/5, съобразно съдебно признатия процент на съпричиняване.

Въз основа на доказателствата по делото въззивният състав е установил, че в началото на 2018г. е настъпило влошаване на здравословното състояние на ищеца - той е получил болки в областта на лявото бедро с данни за фруктоация и тогава е потвърдена бедрена инфекция – локален остеомиелит на ляво бедро, което е в пряка причинна връзка с уврежданията, получени при ПТП на 11.06.2016г. Приел е за установено, че в хода на проведеното лечение в България, на 19.02.2019г., на ищеца е предложено да се извърши ампутация на левия крак под нивото на фрактурата, но ищецът е отказал, а впоследствие българските лекари са взели решение за висока бедрена ампутация. Установено е, че във връзка с рязкото обостряне/ ексцеса/ на усложненията на травмите от процесното ПТП ищецът е провел стационарно и оперативно лечение в Турция в периода октомври 2021г.-ноември 2022г. и е направил разходи в тази връзка. Приел е, че размерът на допълнителните разходи е доказан от представените по делото счетоводни документи, които не се дублират с разходите, претендирани по фактурите, представени по гр. д.№ 5263/2021г. на РС - Ст.Загора, и от изготвеното въз основа на представените документи заключение на ССЕ по делото. Въз основа на обясненията на вещото лице от СМЕ е прието за установено, че при прегледа на ищеца е констатирано, че в резултат от лечението в Турция има действителен напредък във физиологичното и биологично състояние на левия крак на ищеца, макар и лечението да следва да продължи; че ампутацията е локално решение за премахване на инфекцията от тялото, но не е гаранция за неразпространяването й, съответно не изключва последващи операции, като от медицинска гледна точка не може да се даде категоричен отговор дали ампутацията е правилното лечение. Въззивният съд е обсъдил, но е намерил за неоснователни възраженията на застрахователя за причиняване, евентуално за допринасяне от ищеца с Ѕ на допълнителните вреди, основани на отказа за извършване на ампутация.

При служебната проверка, за която касационният съд не е ограничен от посочените от касатора основания (мотивите към т. 1 на ТР № 1/2010г. по тълк. д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС), не се констатира вероятност въззивното решение да е нищожно или недопустимо.

Извън случаите по чл. 280, ал. 2, предл. 1 и 2 ГПК, допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от въведените допълнителни предпоставки по т. 1 - т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Както е изяснено в т. 1 от ТР № 1/19.02.2010г. по тълк. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни.

Неоснователността на искането за допускане на обжалване и по двата поставени въпроса преди всичко произтича от липсата на общата предпоставка за допудскане на обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Въпросите са некоректно зададени, тъй като са предпоставени от твърденията, че след ампутацията е щяло да се подобри, и то бързо, здравословното състояние на ищеца, които не съответстват на изложените мотиви. Въззивният съд не е обсъждал обстоятелството, че ищецът е избрал да проведе лечението си в страна извън ЕС. Въпросите са всъщност израз на въведената и последователно поддържана теза на касатора за причиняване, евентуално за допринасяне от ищеца с Ѕ на допълнителните вреди. В този смисъл въпросите касаят пряко правилността на направените от въззивния съд изводи, която е извън предмета на селективната фаза на касационното производство.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че по поставените въпроси не е налице приложното поле на въведеното допълнително основание по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК в смисъла, изяснен с т. 4 на ТР № 1/2009г. на ОСГТК. Основанието по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК изисква обосновка от касатора, каквато в случая изцяло отсъства.

Не е налице приложното поле и на основанието за директен достъп до касационен контрол по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност. Изведена от практиката на касационния съд, очевидната неправилност трябва да може да бъде бъде констатирана пряко от мотивите на обжалвания въззивен акт. Очевидно неправилен е въззивният съдебен акт при приложение на закона в неговия обратен, противоположен смисъл; когато делото е решено въз основа на несъществуваща или на отменена правна норма или когато е налице явна необоснованост, поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка или необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване само по реда и при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Приложното поле на очевидната неправилност следва също да бъде обосновано от касатора. В случая изложените от касатора доводи представляват оплаквания за неправилност по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, които могат да бъдат обсъдени само след допускане на съдебния акт до касационен контрол при наличие на основанията на чл. 280, ал. 1 ГПК, но не могат да обосноват допускането му.

Поради изложеното, не следва да се допуска обжалване.

С оглед на този изход на касатора не се дължат разноски. В негова тежест се присъжда адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА за подаване на отговора на касационната жалба в размер на 4527лв.

Мотивиран от това, съставът на I т. о.:

ОПРЕДЕЛИ:

Не допуска касационно обжалване на решение № 395/07.11.2024г. по възз. т.д.№ 293/2024г. на ПАС.

Осъжда ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, [населено място], да заплати на адв.Ж. Н. от АК - Ст.Загора адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА в размер на 4527лв.

Определението е окончателно.

Председател:

Членове: