ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1498

[населено място], 20.05.2025 г.

Върховен касационен съд на Р. Б. Т. колегия Второ отделение в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

ИВО ДИМИТРОВ

като разгледа докладваното от съдия Цолова ч. т.д. № 1/25 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274 ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на А. А. Ч., Г. Х. М., Д. М. Б. и Б. М. Б. срещу определение №400/17.06.2024г. по в. т.д.№609/23г. по описа на Софийски апелативен съд, с което молбата им от 11.03.2024г. е оставена без разглеждане в частта по т. т.2-7.

В частната жалба е наведено оплакване за незаконосъобразност на съдебния акт, основано на доводи за неправилно извършено от състава тълкуване на нормата на чл. 250 ГПК, на основание която съдът е приел, че жалбоподателите искат ревизиране на постановеното вече съдебно решение. Поддържат, че в случая не се касае до липса на мотиви в съдебното решение, която е основание за отмяна на решението по реда на инстанционния контрол, а до липса на произнасяне по изрично посочените от тях искания – за произнасяне по допуснати от първата инстанция процесуални нарушения и по поисканата реална преценка на доказателства и фактически констатации на първоинстанционния съд, която липса се отстранява по реда на чл. 250 ГПК. Навеждат допълнителни съображения, че, с оглед липсата или не на необходимост от преразглеждането на мотивите на постановеното решение във връзка с подадената молба за допълване, съдът е следвало да извърши преценка за собствената си безпристрастност, а в случая съдът не е бил безпристрастен при постановяването на обжалвания съдебен акт. Прави се искане определението в обжалваната му част да бъде отменено.

Ответникът по частната жалба – „ВиК“ООД [населено място] не се е възползвал от правото си на отговор на частната жалба.

Върховен касационен съд в състав на Второ търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срок от легитимирани да обжалват лица срещу съдебен акт от категорията на обжалваемите, поради което я намира за допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

С подадената молба от 11.03.2024г. частните жалбоподатели са поискали от въззивния съд да се произнесе по реда на чл. 250 ГПК по следните искания, посочени в т. т.2-6: относно направеното от ищците оспорване на Заповед № 96 /21.07.2006 г., Протокол №35/24.07.2016г., Заповед №98/26.07.2006 г. и др. като неистински, антидатирани, включително по допустимостта на свидетелските показания, с които се потвърждават писмени доказателства; относно отказа на СГС да бъдат допуснати надлежно поисканите от молителите експертизи; относно отказа на СГС да се отмени хода по същество на делото, предвид отвода на процесуалния им представител; относно логическата противоречивост на обжалваното първоинстанционно решение; относно твърдението за неправилно тълкуване на закона. Направено е в т. 7 искане решението да бъде поправено по реда на чл. 247 ГПК в частта, с която е обезсилено първоинстанционното решение, в частта, с която е присъдена законна лихва върху сумите по уважените искове от датата на подаване на исковата молба, тъй като искане за обезсилване не е било заявено и поддържано във въззивното производство.

За да остави тези искания без разглеждане въззивният съд е приел, че не са налице предпоставките за произнасяне по реда на чл. 250 ГПК.Посочил е, че исканията, изброени в т. 2-7 от молбата, имат характер на оплаквания против постановеното решение по съществото на спора, компетентен по които да се произнесе е горестоящият съд, а именно ВКС; че с постановяването на съдебното решение, с което се слага край на делото, правомощията на съответната инстанция се изчерпват по отношение на материалноправния спор между страните, поради което същият не разполага с компетентност да ревизира мотивите на своя акт, като ги изменя или отменя; че, съгласно чл. 246 ГПК, след като обяви решението по делото, съдът не може сам да го отмени или измени. Според изложеното от състава, разпоредбата чл. 250 ГПК е приложима само в случай, че съдът не се е произнесъл по целия предмет на делото, въведен от ищеца с петитума на исковата му молба; разпоредбата на чл. 236 ал. 2 ГПК го задължава към решението си да изложи мотиви, в които да се произнесе по исканията и възраженията на страните, да прецени доказателствата, да направи фактическите си констатации и правни изводи, а когато в решението липсват такива мотиви, това води до неправилност на постановения съдебен акт, за което страната разполага с процесуална възможност да го обжалва по реда на инстанционния контрол; след постановяване на решението си, съответната инстанция е изчерпала своите правомощия и не може по реда на чл. 250 от ГПК да допълва мотивите на акта си. В заключение е намерил, че исканията, посочени в т. 2-7 от молбата нямат характер на такива по смисъла на чл. 250 ГПК, поради което следва да бъдат оставени без разглеждане.

Така постановеното определение на Софийски апелативен съд е правилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 250 ГПК, страната може да поиска да бъде допълнено решението, когато съдът не се е произнесъл по цялото й искане. Константна и непротиворечива е практиката на ВКС, че на допълване по реда на чл. 250 ГПК подлежи диспозитивът на решението, какъвто съдът дължи да произнесе, с оглед заявения петитум, който очертава предмета на делото, тъй като именно в диспозитива се обективира волята на съда. Той следва да бъде съответен на търсената с исковата молба защита и да съдържа разрешение по всички предявени искове. Допълване по реда на чл. 250 ГПК се допуска, когато липсва такова съответствие, респ. съдът е пропуснал в решението си да се произнесе по някой от тях. Когато искането за допълване е обосновано с доводи за непълнота на мотивите, като се претендира произнасяне по конкретни доводи, възражения и искания, наведени от страната в хода на процеса, не са налице предпоставките за постановяване на допълнително решение по посочения ред, тъй като при наличието на краен съдебен акт на съответната инстанция предметът на делото е изчерпан пред нея с произнасянето й по съответния иск и постановеният диспозитив не може да бъде изменен. Процесуалният пропуск съдът да даде отговор на наведени от страната доводи и възражения във връзка с поддържаната от нея защита при разрешаването на спора е основание за преценка на правилността на крайния съдебен акт от горната инстанция /в случай, че той подлежи на обжалване пред нея/.

Визираните в молбата от 11.03.2024г. искания под т. т.2-6 имат характер на оплаквания за непълнота на изложените от въззивния съд мотиви. Същите не представляват искания съдът да се произнесе с допълнителен диспозитив по част от предмета на делото - предявен иск, по който той е пропуснал да се произнесе. Поради това тази искания не могат да сезират надлежно съда, който е постановил крайния акт по делото, да постанови решение за допълване по реда на чл. 250 ГПК.

По искането, формулирано в т. 7 от молбата от 11.03.2024г., въззивният съд също не дължи произнасяне, тъй като дали диспозитивът му за частично обезсилване на първоинстанционното решение е бил постановен, без той да е бил сезиран с такова искане от страна по делото, е въпрос, който не може да бъде разрешен по пътя на чл. 247 ГПК от съда, който го е постановил. Посочената разпоредба е приложима, съгласно практиката на ВКС, само в случаи, когато е налице несъответствие между мотивите на решението и обективираната в диспозитива воля на съда, на каквото несъответствие в случая молителите не са се позовали.

Поради изложеното, определението на Софийски апелативен съд следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, съставът на Върховен касационен съд Второ търговско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение №400/17.06.2024г. по в. т.д.№609/23г. по описа на Софийски апелативен съд в обжалваната от А. А. Ч., Г. Х. М., Д. М. Б. и Б. М. Б. част.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: