ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 2561/21.05.2025 г. Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Четвърто отделение в закритото съдебно заседание на тринадесети май две хиляди двадесет и пета година в състав:Председател: Веска Райчева

Членове: Геника Михайлова

Златина Рубиеваразгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 26 по описа за 2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 766/28.06.2024 г. по гр. д. № 1916/2022 г. в частта, с която Софийския апелативен съд, изменяйки решение № 2049/20.03.2019 г. по гр. д. № 5330/2017 г. на Софийския градски съд, е осъдил Б. М. М. да заплати на „Ю. Б. АД, както следва:

· на основание чл. 430, ал. 1 ТЗ сумата 41 660.14 евро – главници по договор за банков кредит от 06.11.2007 г., ведно със законните лихви от 28.04.2017 г. и

· на основание чл. 430, ал. 2 ТЗ сумата 11 604.66 евро – лихвата, уговорена с договора, за периода 28.04.2014 г. – 28.04.2017 г.,

определяйки отговорността на страните за разноските по делото.

Решението се обжалва от Б. М. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност по материалноправни въпроси, всичките свързани с обстоятелствата, при които съдът извършва дължимата преценка за неравноправност на клаузи от договор за банков кредит, сключен с потребител. Касаторът счита въпросите включени в предмета на обжалване и твърди, че въззивният съд ги е решил в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и с решения на Съда на Европейския съюз – общата и допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. По същество се оплаква, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, доколкото въззивният съд е намерил за неоснователни възраженията на касатора/ответник по частично уважените искове, поддържани и като оплаквания във въззивната жалба срещу първоинстанционното решение, с което исковете са били изцяло уважени, да са неравноправни/непроизвеждащи действие клаузите на чл. 3, ал. 1 и чл. 15 от договора за банков кредит от 06.11.2007 г. Претендира разноските по делото.

Ответникът „Ю. Б. АД, ответник и по касация, възразява, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение, а решението е правилно.

Въззивното решение е постановено след решение № 60224/12.01.2022 г. по гр. д. № 240/2021 г. на Върховния касационен съд за отмяна на решение № 12027/28.09.2020 г. по гр. д. № 2464/2019 г. на Софийския апелативен съд, с което исковете по чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ са били уважени изцяло, и за връщане на делото за ново разглеждане от друг въззивен състав. С указания по прилагането на материалния закон, дадени с касационното решение, въззивният съд е задължен да приеме, че договорът за банков кредит от 06.11.2007 г. е произвел валидно действие с изключение на клаузите, които предоставят възможност на банката едностранно да го изменя - ответникът е потребител в смисъла по § 13, т. 2 ДР ЗЗП, клаузите са неравностойни и не са били уговорени индивидуално, включително поради това, че допълнителни споразумения към договора не представляват индивидуално уговаряне, а също са нищожни съгласно чл. 366 ЗЗД; че поради неплащане на погасителна вноска с падеж 10.03.2014 г. банката е упражнила правото да обяви уговорена предсрочна/незабавна изискуемост на задълженията по кредита; че упражненото право е произвело правопроменящо действие така както е разяснено в т. 18 ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/ 2013 г. ОСГТК на ВКС; че ответникът няма материалноправна легитимация по направените с отговора на исковата молба и поддържани във въззивната и касационната жалби възражения, основани на договорите, с които вземанията по кредита са били прехвърлени на трето за процеса лице, което впоследствие отново ги е прехвърлило на банката - ответникът е длъжник, но не страна по договорите за цесия. Касационният състав е намерил, че не може да реши спора по същество, доколкото е необходимо събиране на нови доказателства – изслушване на допълнителна експертиза, която да отговори на задачата какъв е размерът на непогасените задължения по кредита – главница и лихви, така както са уговорени с договора от 06.11.2007 г. без едностранните изменения, извършвани от банката по неравноправните/нищожни клаузи и без уговореното в допълнителните/нищожни споразумения.

От мотивите на обжалваното решение личи, че при новото разглеждане на делото въззивният съд е допуснал допълнителна експертиза и е уважил исковете по чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ според изслушаното, прието и неоспорено заключение, определяйки задълженията за връщане на кредита – непогасените главници и лихви, по договора от 06.11.2007 г. без неравностойните клаузи и допълнителните споразумения, уважавайки тези искове в размерите по заключението. С новото/второ въззивно решение съдът отново е разгледал спора по същество, вместо да концентрира решаващата си дейност така както му е било указано с отменителното касационно решение – в установяване на размерите, до които исковете са основателни. Спорът, който касаторът пренася отново пред Върховния касационен съд с касационната жалба, а и с повдигнатите въпроси, е за валидността на клаузите на чл. 3.1. и чл. 15 от договора за кредит. Такива указания - да изследва тяхната валидност или да зачете липсващото им правно действие като неравоправни/нищожни в касационното решение няма. Въззивният съд обаче ги е приел за валидни: чл. 3.1. – като предвиждащ възнаградителни лихви (характерна за договора за кредит престация) без уговорена с него възможност за едностранно изменение от банката, а чл. 15 – като предвиждащ възможност банката да поиска допълнително обезпечение, когато даденото се окаже недостатъчно (задълженията по кредита са били предмет на ипотека). Установената от въззивния съд валидност на клаузи, по които не е дължал произнасяне при указанията в отменителното касационно решение, е без значение за крайния изход на спора. Дали клаузите на чл. 3.1. и чл. 15 действително имат съдържанието, възпроизведено в мотивите на съдържание, в настоящото производство не може да се провери, а по повдигнатите въпроси е изключена общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол. Тя е изключена и поради това, че касаторът ги свързва с договор за кредит в швейцарски франкове, а с обжалваното решение е разгледан договор за кредит в евро.

При този изход и по аргумент от обратното на чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на касатора остават направените разноски пред настоящата инстанция.

При тези мотиви, съдътОПРЕДЕЛИ :НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 766/28.06.2024 г. по гр. д. № 1916/2022 г. на Софийския апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.