Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на деветнадесети октомври две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: Д. Д. Членове: ЕМАНОИЛ М. Д. при секретар С. П. и с участието на прокурора Д. П. изслуша докладваното от председателя Д. Д. по административно дело № 3662 / 2022 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД), подадена чрез процесуален представител срещу решение № 7448 от 09.12.2021 г., постановено по адм. дело № 6994/2021 г. на Административен съд София - град (АССГ), с което по жалба на Ц. Н. е отменено Решение № Ж-460#7/09.11.2017 г. на КЗЛД в оспорената му част - т. 2 и 3 от същото. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон.

Ответницата Ц. Н. оспорва жалбата по съображения в писмен отговор.

Ответниците Д. А., Д. Ф. и С. Н. не са изразили становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за потвърждаване на оспореното решение, като поддържа, че преписката следва да се върне на КЗЛД за ново произнасяне предвид неизтеклата абсолютна погасителна давност.

Настоящата инстанция намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК от страна, спрямо която решението е неблагоприятно. По същество същата е частично основателна по следните съображения:

КЗЛД в т. 2 от решението си е обявила за основателни жалбите на Д. А. и Д. Ф., а в т. 3 от същото решение е наложила на Ц. Н. на основание чл. 42, ал. 1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) във връзка с чл. 370, ал. 3 от Изборния кодекс (ИК) глоба в размер на 10 000 лева за нарушение на чл. 4, ал. 1, т. 2 от ЗЗЛД.

Според чл. 320, ал. 3 от ИК членът на Инициативния комитет обработва и предоставя личните данни при спазване изискванията на ЗЗЛД и носи отговорност като администратор по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗЗЛД (отм., ДВ, бр. 17/2019 г.). С оглед посочената разпоредба правно обоснован е изводът на КЗЛД и на решаващия спора по същество съд, че не Инициативният комитет, а за нуждите на ЗЗЛД отделните негови членове имат правосубектност по този закон, т. е. че те като членове на Инициативния комитет обработват и предоставят личните данни при спазване изискванията на ЗЗЛД и носят отговорност като администратор по смисъла на чл. 3, ал. 2 от същия закон. Обработването на лични данни е допустимо само в случаите, когато е налице поне едно от условията на чл. 4, ал. 1 от ЗЗЛД (отм., ДВ, бр. 17/2019 г.), в приложимата разпоредба към датата на издаване на оспореното решение, сред които е хипотезата по т. 2 - да бъде дадено съгласие от физическото лице. Обосновано и в съответствие с доказателствата по делото, включително и чрез заключението на извършената графологическа експертиза, е изводът на съда, че личните данни - три имена и ЕГН на лицата Д. А. и Д. Ф. са обработени, като същите са включени в списъка на лица, подкрепящи регистрацията на Инициативен комитет С. Н. за участие в информационно-разяснителна кампания по въпросите на националния референдум на 06.11.2016 г., без същите да са дали изрично съгласие, тъй като подписите не са положени от тези лица. При тези факти правните изводи на административния орган и на първоинстанционния съд за нарушение на изискването за обработване на лични данни по чл. 4, ал. 1, т. 2 от ЗЗЛД, са обосновани.

Правилен е изводът на съда, че оспореното в настоящото производство решение е издадено от компетентен административен орган – КЗЛД, в съответствие с предоставените му правомощия по чл. 38, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗЛД във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 7 от ЗЗЛД, в приложимата редакция към момента на постановяване на решението - към 09.11.2017 година. Правилно съдът е приел и обстоятелството, че при постановяване на административния акт са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като решението на административния орган е постановено при нарушени изисквания на чл. 26 от АПК, обезпечаващи възможността на страната за участие в административното производство, предвид чл. 34 и чл. 36 от АПК. Констатира се, че като ответник в административното производство пред комисията е конституиран друг субект (С. Щ., представляващ Инициативния комитет), а не Ц. Н. - член на същия, която удостоверява с декларация, че подписите на Ангелова и Филипова са положени пред нея. Жалбоподателката пред АССГ Николова обаче не е получила препис от жалбите, не й е давана възможност за становище, не е уведомена за проведеното на 07.07.2017 г. заседание на комисията.

При това положение правилно първоинстанционният съд е приел, че нарушението на административнопроизводствените правила е съществено и води до отмяната на акта на КЗЛД на това основание. Решението на съда не страда от касационни пороци и следва да се остави в сила.

Основателно обаче е възражението на касационния жалбоподател за това, че не е изтекла абсолютна давност по чл. 81, ал. 3 от НК, във вр. с чл. 34 ал. 1 от ЗАНН, предмет на тълкуване и с ТР № 1/2015 г. по тълкувателно дело № 1/2014 г. на ВКС и ВАС. Сроковете по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, при изтичане на които не се образува административно наказателно производство, не са приложими в настоящия случай, поради наличие на специални срокове за образуване на производство пред КЗЛД, визирани в специалния закон - чл. 38 от ЗЗЛД, дерогиращ общия текст на ЗАНН. В случая е приложим текстът на 44, ал. 1 и 2 от ПЗР на ЗИД на ЗЗЛД (ДВ, бр. 17 от 26.02.2019 г.), съгласно който образуваните до 25 май 2018 г. и неприключили до влизането в сила на този закон производства за нарушения на закона се довършват по досегашния ред (ал. 1), а съгласно ал. 2 за нарушения на закона и на Регламент 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016 г. за защита на личните данни, извършени до влизането в сила на този закон, срокът за сезиране на комисията по чл. 38 е една година от узнаването на нарушението, но не по-късно от 5 години от извършването му, съответно не може да се говори за изтекла абсолютна погасителна давност. (Решение № 1962 от 16.02.2021 г. на ВАС по адм. дело № 11405/2020 г., пето отделение).

Предвид изложеното следва да се постанови изпращане на делото като преписка на КЗЛД за ново произнасяне, което АССГ не е сторил.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7448 от 09.12.2021 г., постановено по адм. дело № 6994/2021 г. на Административен съд София - град.

ИЗПРАЩА делото като преписка на Комисията за защита на личните данни за ново произнасяне при съобразяване с мотивите на настоящето решение.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ДИАНА ДОБРЕВА

секретар:

Членове:

/п/ Е. М. п/ ЕМИЛ ДИМИТРОВ