ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1890

София, 14.04.2026 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ДЕЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

А. К.

като разгледа докладваното от съдия К. М. гр. д. № 1560 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. В. Б. чрез пълномощника му адвокат И. И. против решение № 1281 от 5.11.2024 г., постановено по гр. д. № 294 по описа за 2023 г. на Окръжен съд - Пловдив, с което е оставено без уважение искането на С. В. Б. за тълкуване на решение № 372 от 23.03.2023 г. по гр. д. № 294 по описа за 2023 г. на Окръжен съд - Пловдив относно броя и квадратурата на обектите, които се изнасят на публична продан.

Р. С. Б. и П. В. Й. чрез пълномощника си адвокат Р. М. оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване.

Страните претендират възстановяване на направените разноски.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното:

С решение № 372 от 23.03.2023 г. по гр. д. № 294 по описа за 2023 г. на Окръжен съд - Пловдив, след като съдът е приел, че делбената сграда се състои от две самостоятелни жилища (обособени чрез незаконни СМР, поради което не е необходимо тепърва да се предписват такива съобразно проекта по чл. 203 ЗУТ), а съделителите са трима, е постановил извършване на делбата чрез изнасяне на публична продан на съсобствената сграда, индивидуализирана в диспозитива на решението по следния начин: еднофамилна, едноетажна с призем, жилищна сграда, построена върху 67 кв. м. - по Нотариален акт, а по скица - двуетажна масивна жилищна сграда с площ 71 кв. м., построена въз основа на отстъпено право на строеж в общински имот, ситуирана в северната половина на дворно място, цялото застроено и незастроено с площ от 571 кв. м., находящо се в [населено място], [община], област Пловдивска, квартал М. баня. с административен адрес [улица], съставляващо поземлен имот № 2018 по КП на квартал М. баня., [населено място], одобрен със Заповед № РД- 0214/2000 г., който съответства на УПИ [№], квартал 11 по КРП от 1957 г., при граници: на Запад - ПИ [№], на Изток ПИ [№], на Север - улица, на Юг УПИ [№], за която сграда има одобрен проект на основание чл. 203 ЗУТ приет от ЕСУТ с протокол № 26/12.07.2018 г. и одобрен от главния архитект на [община] на 19.07.2018 г., за обособяване на два отделни жилищни обекта както следва: Първи етаж със застроена площ от 110,67 кв. м., състоящ се от: преддверие, дневна, коридор, кухня, трапезария, перално, баня с тоалетна, килер, две спални, оформен по проект за разделяне на двуетажна масивна жилищна сграда с площ от 71 кв. м., ситуирана в северната половина на поземлен имот [№] от кв. 11 по плана на [населено място], обл. Пловдивска, кв. М. баня, по кадастралния план, одобрен със Заповед РД 02-14-2293/2000г. с административен адрес: [населено място], [улица], който съответства на УПИ [№] от кв. 11 по КРП на [населено място], при граници: улица, УПИ [№], УПИ [№], УПИ [№] и УПИ [№], ведно с 52,27 % ид. части от общите части на сградата и втори етаж със застроена площ от 102,72 кв. м., състоящ се от: преддверие, дневна, коридор, кухня, трапезария, тоалетна, баня с тоалетна, килер, две спални, оформен по проект за разделяне на двуетажна масивна жилищна сграда с площ от 71 кв. м., ситуирана в северната половина на поземлен имот № 2018 от кв. 11 по плана на [населено място], обл. Пловдивска, кв. М. баня, по кадастралния план, одобрен със Заповед РД 02-14-2293/2000 г. с административен адрес: [населено място], [улица], който съответства на УПИ [№] от кв. 11 по КРП на [населено място], при граници: улица, УПИ [№], УПИ [№], УПИ [№] и УПИ [№], ведно с 47,73 % ид. части от общите части на сградата.

С атакуваното решение, съдът е приел, че липсва неяснота относно изнесения на публична продан съсобствен имот – ясно е посочено и дори написано с удебелен шрифт, че се изнася на публична продан еднофамилна едноетажна с призем жилищна сграда, която е описана по етажи, площ и съдържащи се вътре помещения, като това описание е достатъчно да се индивидуализира имотът и да се изпълни съдебното решение.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК С. В. Б. се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси:

1) когато диспозитива на съдебното решение е такъв, че възпрепятства точното му прилагане по реда на чл. 297 ГПК от други съдилища, решението счита ли се неясно и нуждае ли се от тълкуване по чл. 251 ГПК (твърди противоречие с решение № 294 от 2.12.2014 г. по гр. д. № 179/2014 г., ІV г. о. на ВКС);

2) когато съдът е посочил в мотивите си белезите, които индивидуализират имота, но не е посочил точните параметри за конкретния случай – точния брой квадратни метри, точния брой етажи, точния брой и вид на помещенията – решението счита ли се за фактически необосновано (твърди противоречие с решение № 50031 от 22.02.2023 г. по гр. д. № 1077/2022 г., ІV г. о. на ВКС).

Касационният съдебен състав не констатира наличието на основание за допускане на касационно обжалване.

По първия въпрос атакуваното решение изцяло съответства на тълкуването по решение № 294 от 2.12.2014 г. по гр. д. № 179/2014 г., ІV г. о. на ВКС, че „По реда на чл. 251 ГПК, постановилия решението съд го тълкува, когато то е неясно и тази неяснота препятства да бъдат приложени правните му последици. Решението бива тълкувано с цел да се внесе пълна яснота в изразената в диспозитива му воля, за да може да бъде изпълнено. При тълкуването съдът изхожда от мотивите на решението – от формираната в тях воля към момента на постановяването му. Тълкуващият съд не може да цени нови доказателства или промени, настъпили в нормативната уредба след постановяване на решението. При тълкуване на решението, съдът изхожда от нормативният акт, който в деня на постановяване на решението е регулирал спорното правоотношение съобразно правилата на действие на правните норми във времето, т. е. изхожда от приложимия закон, на който е основал решението си.“

Именно с оглед мотивите си и състоянието на имота към момента на постановяване на решението по извършване на делбата чрез публична продан, съдът е индивидуализирал имота, както по документа, легитимиращ собствеността, така и по скица и по одобрения проект по чл. 203 ЗУТ, за който е приел, че отразява вече извършеното незаконно обособяване на две жилища на всеки от етажите на сградата. Тази индивидуализация не може да препятства съобразяването на влязлото в сила решение съгласно чл. 297 ГПК в какъвто смисъл са доводите на касатора. Публичната продан ще се извърши съобразно състоянието на имота, което ще се установи чрез описа по чл. 484 ГПК и оценката по чл. 485 ГПК. Зачитането на силата на пресъдено нещо по други дела на решението по чл. 348 ГПК е досежно способа за прекратяване на съсобствеността и съотношението, по което следва да се разпредели получената от публичната продан сума. Когато за друг правен спор е от значение наличието на обособени обекти в сградата, тяхната квадратура и вид на помещенията, тези обстоятелства подлежат на установяване в съответния процес, съобразно състоянието на сградата към момента на разглеждане на правния спор. В тази връзка твърдяната от касатора неяснота на решението е свързана единствено с нежеланието му да се съобрази с влязлото в сила решение относно способа за прекратяване на съсобствеността и необоснованото му виждане, че публичната продан е постановена, защото съдът е приел, че съсобствената къща не може да се раздели на две самостоятелни жилища и да му се възложи в дял втория етаж, каквито изводи липсват в решението по извършване на делбата..

Вторият поставен въпрос се явява изцяло неотносим. Индивидуализацията на сградата е извършена с решението по чл. 348 ГПК. В атакуваното решение по чл. 251 ГПК съдът е формирал извод единствено, че не е налице неяснота на вече постановения дипспозитив по чл. 348 ГПК, поради което факта, че не го е преписал не може да бъде съотнесен към твърдяната фактическа необоснованост.

С оглед липсата на основание за допускане на касационно обжалване С. В. Б. следва да възстанови на Р. С. Б. и П. В. Й. направените по повод касационната жалба разноски в размер на 255.65 евро (равностойност на заплатеното на адвокат Р. М. възнаграждение от 500 лв.)

С оглед горните мотиви, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1281 от 5.11.2024 г., постановено по гр. д. № 294 по описа за 2023 г. на Окръжен съд - Пловдив.

ОСЪЖДА С. В. Б., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], съдебен адрес: [населено място], пл. „Съединение“ № 3, ет. 3, кантора 309, адвокат И. И. да заплати на Р. С. Б., ЕГН [ЕГН] и П. В. Б., ЕГН [ЕГН], двамата от [населено място], [улица], със съдебен адрес: [населено място], [улица], адвокат Р. М. разноски за настоящото производство в размер на 255.65 евро (равностойност на 500 лв.).

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: