ОПРЕДЕЛЕНИЕ№ 1097
гр. София, 14.04.2026г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ 3 СЪСТАВ, в закрито заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав
Председател: Боян Балевски
Членове: Васил Христакиев
Елена Арнаучкова
като разгледа докладваното от В. Х. касационно търговско дело № 2516 по описа за 2025 година,
взе предвид следното.
Производството е по чл. 280 и сл. ГПК, образувано по касационна жалба на ответника ЗАД „Армеец“ АД срещу въззивно решение на Софийски градски съд.
Ищецът Р. Д. оспорва жалбата.
По реда на чл. 288 ГПК съдът прие следното.
По жалба на ищеца въззивният съд е отменил първоинстанционното решение и е уважил предявените искове по чл. 405, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на основание сключения между страните договор за застраховка „Каско“ на застрахователно обезщетение и лихви за забава.
За да постанови решението си, въззивният съд е подложил на тълкуване спорната клауза по т. 11.6 от Общите условия, съгласно която застрахователят не изплаща обезщетение, когато събитието е настъпило по време, през което застрахованото МПС се намира в автосервиз или друго трето лице за извършване на ремонт, профилактика, измиване и др. под., освен за щети в резултат на природни бедствия и за събития по клауза „Кражба на МПС“. Приел е, че уговореното изключение се отнася за събитията, настъпили по време на извършване на изброените в клаузата дейности, но не и за събитията, предшестващи или следващи тези дейности, вкл. когато превозното средство е паркирано. Извода си е мотивирал с подробно развитите съображения, че противното тълкуване води до необосновано ограничаване отговорността на застрахователя в противоречие с чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ, както и с оглед интереса на застрахователя, доколкото създава невъзможност за последния или съществено да го затруднява при определяне на поетия от него риск или при узнаването и/или установяването на обстоятелствата, при които може да възникне застрахователно събитие, както и при определянето на размера на настъпилите вследствие на същото вреди. Посочил е, че такова тълкуване на клаузата по същността си е разширително, което е недопустимо спрямо клаузи, изключващи или ограничаващи отговорността на застраховател, по аргумент от чл. 345, ал. 5, т. 1 КЗ. Изложил е и съображенията, че тълкуване в този смисъл създава значително неравновесие между правата и задълженията на застрахователя и застрахования и не отговаря на изискването за добросъвестност, създавайки в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност, доколкото за последния е от основно значение да бъде информиран преди сключване на договора за условията и последиците от изключването на застрахователното покритие, както и че ако с включването на подобна клауза в общите условия застрахователят е целял да уговори в своя полза изрично изключение от покритието, той е следвало ясно и точно да посочи в общите условия конкретните хипотези или критерии, при които да може разумно да се прецени дали неизпълнението на задълженията по застрахователния договор е значително с оглед на интереса на застрахователя, т. е. създава невъзможност за последния или съществено да го затруднява при определяне на поетия от него риск или при узнаването и/или установяването на обстоятелствата, при които е възникнало застрахователното събитие, както и при определянето на размера на настъпилите вследствие на същото вреди.
Допускане на касационно обжалване се иска на основание чл. 280, ал. 1 т. 1 ГПК във връзка с въпросите:
- относно необходимостта от прилагане на чл. 20 ЗЗД във връзка с установяване съдържанието на конкретна договорна клауза в съответствие с действителната воля на страните, и
- относно задължението на въззивния съд, съблюдавайки изискванията на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, в рамките на предмета на въззивната проверка да обсъди събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и да изложи в решението си ясни, пълни и безпротиворечиви мотиви.
По първия въпрос е формирана последователна практика на ВКС, изразена в множество решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК, според която на тълкуване според критериите на чл. 20 ЗЗД подлежат неясните, непълни и неточни уговорки в договора, които поради недостатъците си пораждат съмнение и спор между страните относно действителното съдържание на постигнатото при сключване на договора общо съгласие и целените с договора правни последици; тълкуването се извършва съобразно критериите на чл. 20 ЗЗД, за да се изясни действителната, а не предполагаемата воля на договарящите; прилагането на критериите на чл. 20 ЗЗД предполага отделните договорни уговорки да се тълкуват във връзка една с друга и в смисъла, който произтича от договора, като се изхожда от целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността, но без да се подменя формираната при сключване на договора и обективирана в съдържанието му воля на договарящите.
В разглеждания случай не се установява отклонение на въззивния съд от така установената практика, доколкото нито в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, нито в касационната жалба са изложени конкретни аргументи за допуснато от съда несъобразяване на някой от критериите по чл. 20 ЗЗД, а единствено се повтаря поддържаната от жалбоподателя теза за действителния според него смисъл на уговорката с оплакване за неправилност на възприетото от съда тълкуване, чиято проверка обаче, като въпрос по съществото на спора, е извън предмета на настоящата фаза на касационното производство.
По втория въпрос също не се установява отклонение от практиката на ВКС по приложението на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК. Противно на поддържаното от жалбоподателя, изложените от въззивния съд мотиви са напълно ясни. Съдът не е извършил същинска проверка за неравноправност по смисъла на чл. 143 ЗЗП на спорната клауза, а е посочил, че такава неравноправност би била налице при възприемане на застъпваното от жалбоподателя тълкуване, т. е. съжденията в насока спазване на изискването за добросъвестност и наличие на значително неравновесие между правата и задълженията на страните са изложени за обосноваване на тълкувателния извод относно действителното съдържание на уговорката, а не в рамките на проверка по чл. 143 ЗЗП.
По горните съображения касационно обжалване не следва да се допуска. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и въз основа на направеното искане и представените писмени доказателства жалбоподателят следва да заплати на ищеца направените за касационното производство разноски в размер на 613,55 евро.
С тези мотиви съдътОПРЕДЕЛИ:Не допуска касационно обжалване на решение № 6711/06.11.2025 г. по гр. д. № 13404/2024 г. по описа на Софийски градски съд.
Осъжда ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], да заплати на Р. Д., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски в размер на 613,55 евро.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: .............................................
Членове:
1 ............................................
2. ...........................................