О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1101

С., 14.04.2026 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т. о. в закрито заседание на втори април през две хиляди и двадесет и шеста година в състав:

Председател: Ирина Петрова

Членове: Десислава Добрева

Мария Бойчева

като изслуша докладваното от съдията Петрова т. д. № 594 по описа за 2026 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба, подадена от ищците В. М., М. М., И. М. и Р. К., чрез пълномощника им адвокат Т. Д. от АК С., срещу определение № 56 от 05.02.2026г. по в. ч.гр. д.№ 684/2025г. на Апелативен съд П., с което е потвърдено определението от 04.11.2025г. по гр. д.№ 113/2025г. на ОС Смолян за отхвърляне, на основание чл. 78, ал. 2 ГПК на искането им за осъждане на ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски от 4 274.20лв., при постановено по реда на чл. 237 ГПК първоинстанционно решение за уважаване на исковете им при признание от ответника.

С частната жалба се иска отмяна на определението и уважаване на искането им по чл. 78, ал. 1 ГПК. Възразява се срещу правилността на извода на апелативния съд за отсъствие на първата предпоставка по чл. 78, ал. 2 ГПК - ответникът да не е дал повод за завеждането на иска. Според обжалващите, поведението на „ЕОС Матрикс“ по придобиване на погасено по давност вземане и отправено пред ДСИ искане за извършване на изпълнителни действия обективира именно поведение да се търси принудително изпълнение, даващо основание ищците, които го оспорват поради погасяването по давност на вземанията на ответника, да заведат установителния иск, за да предотвратят изпълнението. Възразят, че въззивната инстанция не е обсъдила довода, че упражняването на субективното им право да се позоват на изтекла давност, е предпоставено от завеждане на установителен иск срещу ответника. Твърди се, че наличието у ответника на изпълнителния лист предизвиква упражняването на субективните права на ищците, за да се защитят срещу него и тяхната активност е провокирана от поведението на ответника, който е придобил чрез цесия погасено по давност вземане и е потърсил събирането му пред ДСИ.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се иска допускане на частното касационно обжалване по въпросите:

1/ Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства? с позоваване на цитирана практика на ВКС.

2/ Налице ли са предпоставките за прилагане на нормата на чл. 78 ал. 2 ГПК, в случаите, когато е налице признаване на иска от страна на ответника, но предявяването му е условие за упражняване на субективните права на ищците ?

3/ В случаите, в които ответника разполага с изпълнителен титул в негова полза, и за длъжника се е породило право да поиска със сила на пресъдено нещо да се отрече вземането след изтичане на срока на погасителната давност, може ли да се приеме, че поведението на ответника е причина за завеждане на делото ?

По последните два въпроса се твърди противоречие с определението по ч. т.д.№ 1040/2025г. на І т. о. на ВКС (когато предявяването на иска е условие за упражняване на субективните права на ищеца, не е налице първата предпоставка на нормата на чл. 78, ал. 2 ГПК. При наличие на изпълнителен титул и изпълнителен процес, образуван въз основа на влязло в сила решение или заповед за изпълнение, предявяването на иска по чл. 439 ГПК за оспорване на изпълнението въз основа на факт, настъпил след приключване на производството, в което е издаден изпълнителният лист, и конкретно чрез позоваване на изтекъл давностен срок, е единствената възможност за защита на длъжника, доколкото подобно възражение длъжникът не може да направи пред съдебния изпълнител, а в исков процес) и с определението по ч. т.д.№ 1351/2024г. на ІІ т. о. на ВКС и възприетото в него становище, че изпълнителният лист позволява на ответника - кредитор във всеки един момент да образува ново изпълнително дело срещу ищците, в което те няма да могат да се позоват извънсъдебно на давност по начин, обвързващ кредитора и съдебния изпълнител по причина, че защита на длъжника с позоваване на изтекла погасителна давност може да бъде реализирана само по съдебен ред. Фактът, че защитата на длъжника чрез позоваване на изтекла погасителна давност е възможна единствено чрез предявяване на давността пред съда е съществен аргумент за неприложимост на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК. Позовават се и на определението по ч. т.д.№ 1809/2023г. на ІІ т. о. на ВКС.

Въведено е основанието за осъществяване на частния касационен контрол в хипотезата на чл. 280, ал. 2, пред. последно ГПК със съображенията, че допуснатите при произнасянето на съда нарушения на съдопроизводствените правила, се извличат при прочит на съдебния акт и без да е необходимо запознаване с всички материали по делото. В случая, няма спор относно установеното от фактическа страна, и единствения спорен по делото въпрос е свързан с приложението на чл. 78 ал. 2 ГПК, и по-конкретно наличието на първата предпоставка за прилагането на нормата. Когато ответникът разполага с изпълнителен титул, за ищците единствен начин да защитят субективните си права, е да предявят иск срещу ответника.

В писмен отговор ответникът оспорва наличието на предпоставките за допускане на обжалването и основателността на жалбата.

За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:

Фактите, на които ищците са се позовали в исковата молба, с която претендират да бъде установено, че поради изтекла погасителна давност, не дължат суми, които са част от признатите за дължими от тях по силата на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ и издаден изпълнителен лист, са: издадена през 2020г. заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист за солидарното им осъждане по отношение на заявителя „Банка ДСК“; образуване на изп. дело № 94/2011г.; прехвърляне на вземанията през 2012г. на цесионера „ОТП Факторинг“; този цесионер не се е конституирал като взискател по изпълнителното дело и поради бездействие на кредитора, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното дело е прекратено на 08.04.2019г. с влязло на 01.05.19г. Постановление на ДСИ; прехвърляне на вземането на нов цесионер - „ЕОС Матрикс“ на 14.12.2021г.; молба на последното дружество от 19.09.2022г. за конституирането му като взискател по изпълнителното дело с искане за налагане на запор на банкови сметки на длъжниците в „Юробанк“, каквито те нямат; Разпореждане от 12.01.2023г. по изпълнителното дело, с което ДСИ връща последната молба със съображения, че изпълнителното дело е прекратено.

Твърденията в исковата молба са, че от прекратяване на изпълнителното дело до подаването й на 12.03.2025г., ответникът не е предприел действия по образуване на друго изпълнително дело, т. е. няма предприети действия, прекъсващи давността; видно от справка за кредитна задлъжнялост, ответникът е регистрирал в ЦКР като дължима от ищците конкретно посочена сума и тази регистрация информира третите лица, в това число и банките, че ищците дължат на ответника посочената сума, което обстоятелството искат и имат интерес да отрекат по съдебен ред. Акцентирано е на факта, че видно от справката в ЦКР и въпреки, че вземанията му са погасени по давност, ответникът продължава да претендира тяхната дължимост като поддържа актуална информация в регистъра и възпрепятства възможността длъжниците да кандидатстват за други кредити. Поддържано е, че ищците са изложени на опасност във всеки един момент ответникът да предприеме нови изпълнителни действия по ново изпълнително дело, основавайки се на легитимиращия го като кредитор изпълнителен лист и заповед за незабавно изпълнение, с което е обоснован правният им интерес от предявяването на установителния иск.

Ответникът е признал предявения иск и вземането за погасено по давност. Предложил е да върне на ищците изпълнителния титул. Твърдял е, че не е обективирал процесуално поведение, което да накърнява правата на длъжниците. Посочил е, че молбата му за конституиране като взискател е с цел уведомяване на длъжниците за цесията, а искането за налагане на запор върху сметки в банка, каквито ищците нямат, е бланкетно заявено. Поддържал е, че не е извършил, и ищците не твърдят да е извършвал, други действия, с които да са засегнати правата им на длъжници в изпълнителното производство, а разпоредбите на ГПК не предвиждат възможност за унищожаване на изпълнителен лист.

При тези безспорни по делото факти, по повод искането на ищците да им бъдат присъдени на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноските по делото при уважаване на иска им, което е било удовлетворено с решението, а впоследствие в производството по молбата на ответника по чл. 248 ГПК окръжният съд е отхвърлил, сезирана с частна жалба на ищците въззивната инстанция е приела, че в случая ответникът с отговора на исковата молба е признал иска.

Като спорен е отделен въпросът дали ответникът е станал повод за завеждането му като ищците настояват за положителен отговор на този въпрос с две предприети от него действия, а именно: придобиването на вземането на кредитора „ОТП Факторинг към момента, когато то вече е било погасено по давност, както и отправяне на искане до ДСИ по вече прекратено изпълнително производство за предприемане на изпълнителни действия. Съставът на апелативния съд е приел, че ищците не въвеждат твърдения, а няма и данни, че след получаване на разпореждането на ДСИ за връщане на молбата на „ЕОС Матрикс“ от 19.09.2022г., което е станало на 23.01.2023г., това дружество да е предприемало каквито и да било действия по образуване на ново изпълнително производство предвид перемираното предходно, нито да е предприемал някаква активност, смущаваща по някакъв начин правната сфера на ищците. Мотивирано е, че хипотетичното тяхно опасение, че е възможно ответникът да предяви претенции за вземане, което е погасено по давност, не може да бъде прието като повод за завеждане на делото доколкото поводът е винаги реален факт. Счетено е, че несъмненото и трайно бездействие на ответника, не налага извод, че той е дал повод за завеждане на делото и тъй като е признал иска, то следва разноските, направени от ищците, да останат в тяхна тежест. Възприети са изводите на първоинстанционния съд, че повод за завеждане на едно дело, по смисъла на чл. 78ал. 2 ГПК, е винаги реален факт, а не субективни опасения; че е необходимо ответникът да е предизвикал предявяване на иска със своето поведение, което да се изразява в конкретна активна проява, а не въздържането му от активни действия да се презумира като хипотетична възможност за бъдещи претенции. Споделен е изводът, че ищците не са поискали извънсъдебно от ответника да им бъде върнат изпълнителния лист или да получат признание от кредитора относно погасеното по давност вземане; че в случая ответникът с трайното си поведение, след като е получил информация, че изпълнителното производство е прекратено, е показал, че се е десезирал от нови действия по събиране на дълга, признал е основателността на предявения иск и е заявил, с отговора на исковата молба, че ще върне изпълнителния лист на ищците - длъжници.

Настоящият състав счита, че предпоставките за допускане на частното касационно обжалване не са обосновани.

Налице е практика на касационната инстанция, в смисъла, в който обжалващите посочват и се позовават, но преценката за приложението на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК за всеки конкретен спор е специфична, индивидуална и фактическа (съобразно фактите). В основата на становището по освобождаване на ответника кредитор от отговорност за разноски винаги обаче стои правомерността на неговото поведение. В хипотезата на предявен отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК за възлагане на направените от ищеца длъжник разноски в производството, водещо значение има активното поведение на ответника като кредитор и съответно взискател. Съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК и константно установената практика на ВКС по прилагането на нормата, от значение е поведението на ответника като кредитор, съдебно и извънсъдебно т. е и извънпроцесуалното му поведение. За възлагане на разноските, сторени от ищеца, решаващ фактор е активното поведение на ответника с оглед на съдебните и/или на извънсъдебните мерки които е предприел, докато установено и продължаващо бездействие на кредитор, след като давността е изтекла обуславя обратния резултат. (опр.№318/2018г. по гр. д №2828/2018г., опр №534/2019г. по ч. гр. д№4484/2019г. на Трето г. о, опр.№474/2019г. по ч. гр. д № 3063/2019г. на Четвърто г. о и др.) Както снабдяването с изпълнителен лист, така и поддържаната от взискателя висящност на изпълнителното дело, са от значение и се вземат предвид от съда при преценка доколкото засвидетелстват активност на взискателя; друга е хипотезата, в която за очертан с исковата молба период взискателят бездейства, не предприема никакви мерки, не сочи изпълнителни способи, не прави искания или други изявления с процесуални последици за длъжника. След като считано от последното надлежно предприето изпълнително действие насетне, именно бездействието на кредитора и взискател съставлява новият факт, изтъкнат с иска по чл. 439 ГПК, този факт ще има значение и при преценката, налице ли е ли е даден от ответника повод по смисъла на чл. 78, ал. 2 ГПК, за да се възлага върху него тежестта за разноските, като се отчита и правомерният характер на поведението на кредитора. Установената практика на ВКС не отрича, правен интерес за ищеца да получи и в този случай признанието на ответника в един исков процес, но в конкретност съобразява налице ли е първата предпоставка за отпадане на отговорността на ответника за разноски по смисъла на чл. 78, ал. 2 ГПК.

В конкретния спор в исковата молба ищците са се позовали именно на бездействието на ответника след отказа на ДСИ да го конституира като взискател и това бездействие продължава от 2023г. и в хода на процеса, в който е налице признание на иска и съгласие да бъде върнат изпълнителният лист. При тезата, че упражняването на субективното право на ищците да се позоват на изтекла давност, е предпоставено от завеждане на установителен иск срещу ответника, поддържана в настоящото производство, обжалващите не държат сметка за обстоятелството, че „ЕОС Матрикс“ никога не е било конституирано като взискател по изпълнителния лист, обективиращ процесното задължение, което ищците считат за несъществуващо като погасено по давност.

Видно е, че посредством въпросите жалбоподателите засягат единствено правния проблем относно възможността да се позоват на изтекла в тяхна полза погасителна давност при иницииран съдебен процес, но игнорират логичните съображения, възприети от въззивната инстанция за възможността да получат извънсъдебно признание от ответника за погасяване на вземането му, пренебрегват и значимото за преценката по чл. 78, ал. 2 ГПК отсъствие на активно поведение на ответника, който както се посочи не е конституиран като взискател и е възприел отказа на органа по принудителното изпълнение като правомерен. От съществено значение за неоснователността на поддържаната от ищците теза е и обстоятелството, че и те нямат качеството на страна - длъжник в изпълнителния процес, тъй като образуваното срещу тях изпълнително дело е прекратено.

По довода за действия на ответника, обективирани в посочване на задълженията на ищците в ЦКР, обжалващите не държат сметка за обстоятелството, че по делото отсъстват твърдения и доказателства те да са се възползвали от предвидената процедура в чл. 24 от Наредба № 22 от 16.07.2009г. за Централния кредитен регистър, издадена от БНБ, която предвижда нормативно уреден ред за защита на лицата, които считат, че подадената и съдържащата се в регистъра информация за тях е неточна - чрез писмено заявление до лицето, което я е подало за коригиране на установената неточност (ал. 1) и следващите от възможности за защита в зависимост от постъпване или не на писмен отговор до заявителя. Снабдяването с изпълнителен титул не е достатъчно да отрече приложението на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК при продължаващо бездействие на кредитор, след като давността е изтекла, поради което и направеното по делото признание на иска обуславят обратен резултат.

Не е налице и директното основание за осъществяване на касационната проверка. Изложените доводи не очертават и не аргументират приложното поле на този особено съществен порок на съдебния акт.

С тези съображения ВКС, състав на Първо т. о.

О П Р Е Д Е Л И :

Не допуска частно касационно обжалване на определение № 56 от 05.02.2026г. по в. ч.гр. д.№ 684/2025г. на Апелативен съд П.,

Настоящото определение не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: