ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1639 гр.София, 29.05.2025 година

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, I отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:К. Г. ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ

АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

като изслуша докладваното от съдия Генковска т. д. № 557 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „С. Т. ООД срещу решение № 1240/02.12.2024 г. по в. гр. д. № 700/2024 г. на Софийски апелативен съд, 2-ри граждански състав, с което след отмяна на решение № 5634/06.11.2023 г. по гр. д. № 11553/2022 г. на СГС е отхвърлен предявеният от „С. Т. ООД против И. Н. Б. иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне поради значителна забава от купувача в изпълнението на задължението за заплащане на продажната цена, което прави изпълнението безполезно за продавача, по договор от 04.12.2019 г., обективиран в нотариален акт № 173, том XVI, рег. № 32751, нот. дело № 2702/2019 г. на нотариус М. Г., рег. № 622 на НК, с район на действие – СРС.

Касаторът счита, че обжалваното въззивно решение е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

В писмения си отговор ответницата И. Н. Б. оспорва основателността на касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за безспорно, че по силата на договор от 04.12.2019 г., обективиран в нотариален акт № 173, том XVI, рег. № 32751, нот. дело № 2702/2019 г. на нотариус М. Г., рег. № 622 на НК, с район на действие – СРС, „С. Т. ООД е продал на И. Н. Б. право на строеж на два обекта в жилищна сграда в процес на изграждане – апартамент № Ж27 и апартамент № Ж28, при посочена в т. 1 от нотариалния акт обща цена в размер на 36 500 лв. Констатирал е, че относно начина на плащане е постигнато съгласие, че сумата се дължи от купувача по банков път в срок от 5 работни дни, „считано от днес“, след което е поставено многоточие, над което липсва изписан печатен или ръкописен текст. В т. 5 от нотариалния акт купувачът е изразил съгласие да закупи правото на строеж при описаните в договора условия за общата продажна цена, платима по начина, условията и срока, посочени в т. 1. САС е изложил съображения, че доколкото на мястото на многоточието няма задраскване или заличаване на допустим спрямо формата на нотариалния акт начин, необоснован е изводът на СГС, че 5-дневният срок започва да тече от датата на подписване на нотариалния акт, респ. не обосновава тълкуването, поддържано от ответницата, че изискуемостта на задължението за плащане на цената настъпва след покана, а именно след достигане до нея на проформа фактура, издадена от ищеца на 31.05.2022 г. Подчертал е, че липсата на посочена в нотариалния акт банкова сметка, по която да се извърши плащането на цената, не може да се преодолее чрез тълкуване. С оглед на тези съображения въззивният съд е достигнал до извода, че процесният договор е нищожен, поради липсата на преодолима по пътя на тълкуването яснота за съгласие на страните относно елемент от есенциалното съдържание на сделката, а именно продажната цена. Макар последната да е определена по размер, тя е неопределена по време на изпълнение /изискуемост/ и начин, по който валидно може да се изпълни задължението на купувача, като липсват доказателства за допълнително постигнато между страните съгласие за момент на плащането и сметка, по която да се превежда. Отбелязал е, че доколкото валидността на сделката се преценява към момента на нейното сключване, с издадената проформа фактура не се преодолява липсващото съгласие на страните за срока и начина на заплащане на продажната цена, съдържащо се в нотариалния акт, за който липсват доказателства за анексиране на първоначалните уговорки. Аргументирал е крайният извод за нищожност на сделката с очевидно премълчавани от страните обстоятелства за протичащи между тях отношения, които те не желаят да разкрият в рамките на водения процес, като е акцентирал върху издадената три години след подписване на сделката проформа фактура, искането на ищеца за прилагане на електронна кореспонденция между страните, позоваването от ответницата на неизвестност за съставяне на акт образец 14 за сградата при твърдение на ищеца и документ за прехвърляне от ответницата на правото на собственост на обектите на 23.08.2022 г. с нотариален акт № 34, по нот. дело № 1778/2022 г. на нотариус М. Г., с приобретател – лице, носещо фамилията на управителя на ищеца. Отбелязал е също объркването в свидетелските показания – свидетелката е заявила, че от 2020 г. работи за друго дружество на същия управител – „М. Инвест“ ЕООД, като е възпроизвела задълженията си по повод работата за това дружество. Счел е, че доколкото „М. Инвест“ ЕООД няма отношение към водения спор, показанията са индиция за паралелни правоотношения с източник договор за строителство, за какъвто липсват наведени твърдения и събрани доказателства. С оглед на тези съображения за нищожност на договора, САС е заключил, че предявеният иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД е неоснователен, доколкото на разваляне подлежат само валидни сделки.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът формулира следните правни въпроси: 1. Задължен ли е въззивният съд да информира страните, че ще разгледа служебно в мотивите на съдебното решение въпроса за нищожността на правна сделка, която е от значение за решаването на правния спор, и следва ли да им даде възможност да изразят становище по въпроса, както и да посочат доказателства в тази връзка?; 2.Нарушава ли съдът принципа за установяване на истината съгласно чл. 10 ГПК, когато прави своите обуславящи изхода на спора изводи въз основа на предположения относно извънсъдебните отношения на страните?; 3.Следва ли при постановяване на своето решение въззивният съд да обсъди всички възражения и доводи на страните, както и събраните доказателства за релевантните факти, на които те се основават, и да изложи мотиви по тях?; 4. Нищожен ли е поради липса на съгласие договор за продажба, в който е определен размерът на продажната цена, както и начин на плащане по банков път, но не е посочена банкова сметка на продавача, по която да се преведе цената?; 5. Може ли въззивният съд, при установена непълнота в съдържанието на правна сделка, да откаже да приложи законовите правила, уреждащи тези липси? Позовава се на допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като твърди противоречие по първи въпрос с Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 166/13.11.2023 г. по гр. д. № 4747/2022 г. на ВКС, III г. о., решение № 50008/15.02.2023 г. по гр. д. № 3063/2021 г. на ВКС, III г. о., решение № 50159/14.11.2022 г. по т. д. № 1596/2021 г. на ВКС, I т. о., решение № 124/25.10.2023 г. по гр. д. № 4894/2022 г. на ВКС, IV г. о., решение № 50226/15.12.2022 г. по гр. д. № 4930/2021 г. на ВКС, III г. о. и решение № 14/08.01.2024 г. по гр. д. № 4002/2022 г. на ВКС, IV г. о.; по втори въпрос – с решение № 22/02.07.2019 г. по т. д. № 587/2018 г. на ВКС, I т. о., решение № 1179/16.01.2009 г. по гр. д. № 5111/2007 г. на ВКС, II г. о. и решение № 157/31.10.2019 г. по гр. д. № 4152/2018 г. на ВКС, I г. о.; по трети въпрос – с ППВС № 1/13.07.1953 г., Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. по тълк. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 173/03.01.2016 г. по т. д. № 1689/2015 г. на ВКС, II т. о., решение № 212/01.02.2012 г. по т. д. № 1106/2010 г. на ВКС, II т. о., решение № 202/21.12.2013 г. по т. д. № 866/2012 г. на ВКС, I т. о., решение № 112/28.10.2020 г. по т. д. № 2029/2019 г. на ВКС, I т. о., решение № 142/30.03.2020 г. по т. д. № 2970/2018 г. на ВКС, I т. о. и решение № 217/09.06.2011 г. по гр. д. № 761/2010 г. на ВКС, IV г. о.; по четвърти въпрос– с решение № 67/15.04.2011 г. по т. д. № 746/2010 г. на ВКС, II т. о., решение № 56/19.02.2016 г. по гр. д. № 5040/2015 г. на ВКС, IV г. о., решение № 670/05.12.2008 г. по т. д. № 298/2008 г. на ВКС, II т. о., решение № 28/30.03.2020 г. по т. д. № 891/2019 г. на ВКС, I т. о., решение № 29/13.04.2011 г. по т. д. № 396/2010 г. на ВКС, I т. о. и решение № 28/14.03.2009 г. по т. д. № 497/2008 г. на ВКС, I т. о., и по пети въпрос – с решение № 28/14.03.2009 г. по т. д. № 497/2008 г. на ВКС, I т. о., определение № 4476/08.10.2024 г. по гр. д. № 603/2024 г. на ВКС, III г. о., определение № 689/27.05.2014 г. по гр. д. № 1790/2014 г. на ВКС, III г. о., определение № 283/12.07.2013 г. по ч. гр. д. № 3787/2013 г. на ВКС, II г. о., решение № 28/30.03.2020 г. по т. д. № 891/2019 г. на ВКС, I т. о. и решение № 29/13.04.2011 г. по т. д. № 396/2010 г. на ВКС, I т. о. Въвежда и хипотеза на „очевидна неправилност“ по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК.

Настоящият състав на ВКС намира следното:

Преюдициален за всички поставени правни въпроси се явява първият въпрос. Същият се отнася до правомощията на въззивния съд и е обуславящ за неговия краен правен извод за нищожност на процесния договор поради липса на съгласие, съответно изпълнява изискванията на допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По поставения въпрос е формирана задължителна практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС, както и постоянна такава – решение № 50167/22.02.2023 г. по т. д. № 1088/2021 г. на ВКС, I т. о., решение № 219/15.04.2025 г. по гр. д. № 1497/2024 г. на ВКС, II г. о., решение № 249/21.12.2023 г. по гр. д. № 3636/2022 г. на ВКС, II г. о. и други. В Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. В съобразителната част на тълкувателното решение е изяснено, че констатацията на съда за нищожност на правна сделка, която е от значение за решаването на спора, е произнасяне по преюдициален въпрос в мотивите на съдебното решение. За да бъде спазен принципът на състезателното начало, страните следва да са информирани преди устните състезания, че първоинстанционният съд ще разгледа въпроса за нищожността и може да не зачете правните последици на нищожната сделка или на нейни отделни клаузи, както и да имат възможност да изразят становище по този въпрос и евентуално да посочат доказателства. С оглед на изложеното, обоснована е необходимостта от проверка на съответствието на въззивното решение с цитираната съдебна практика на ВКС по доуточнения процесуалноправен въпрос: Задължен ли е въззивният съд да информира страните, че ще разгледа служебно в мотивите на съдебното решение въпроса за нищожността на правна сделка, която е от значение за решаването на правния спор, и следва ли да им даде възможност да изразят становище по въпроса, както и да посочат доказателства в тази връзка?

Обусловеността на останалите правни въпроси от отговора на горепосочения предполага разглеждането им от касационната инстанция след произнасянето й по последния в решението по чл. 290 ГПК в качеството им на оплаквания срещу въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК.

Доколкото е обосновано наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за достъп до касационно обжалване, не следва да бъде обсъждано соченото основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК.

На основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 217,36 лв.

По изложените съображения, състав на първо отделение на ТК на ВКС

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1240/02.12.2024 г. по в. гр. д. № 700/2024 г. на Софийски апелативен съд, 2-ри граждански състав.

УКАЗВА на касатора „С. Т. ООД, че следва в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателство за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 217,36 лв., като при неизпълнение в срок производството ще бъде прекратено.

При изпълнение на указанията делото да се докладва на Председателя на I т. о. за насрочване.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: