ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2773

София, 30.05.2025г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети май две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИС Р. ИЛИЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕРИК ВАСИЛЕВ

ЯНА ВЪЛДОБРЕВАкато изслуша докладваното от съдията Вълдобрева гр. дело № 1033/2025г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Е. Д. М., подадена чрез назначения от съда по реда на ЗПрП адв.И. Ю., против решение № 6432 от 22.11.2024г., постановено по въззивно гр. дело № 3871/2023г. на Софийския градски съд, ГО, ІV-е състав, с което след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 14615 от 15.12.2022г. по гр. д.№ 57017/2021г. на СРС, ГО, 125 състав, е отхвърлен искът на касатора против Прокуратурата на РБ за разликата над 1 000 лева до претендираните 23 000 лева, като обезщетение за неимуществени вреди причинени от незаконно поддържано обвинение за извършване на престъпление по чл. 321 НК, по което ищецът е оправдан с влязла в сила на 01.07.2019г. присъда по нохд № 646/2015г. на СпНС, ведно със законната лихва, считано от 01.07.2019г. до окончателното плащане.

Касаторът излага доводи за неправилност на решението в обжалваната част, поради нарушение на материалния закон-чл. 52 ЗЗД и необоснованост-основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК поддържа наличие на основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и формулира следния въпрос: Следва ли при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, в хипотезата на чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ, да се вземат предвид и другите осъждания и висящи наказателни производства на ищеца. Поддържа противоречие с решение № 3/20.01.2014г. по гр. д.№ 2477/ 2013г. на ІV ГО, решение № 16/02.02.2011г. по гр. д.№ 396/2010г. на ІІ ГО и решение № 483/09.06.2010г. по гр. д.№1091/2009г. на ІІІ ГО. По поставения въпрос счита, че е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, доколкото питането е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Според касатора решението в обжалваната част е и очевидно неправилно, тъй като явно противоречи на принципа на справедливостта.

В предвидения в процесуалния закон срок, Прокуратурата на РБ не взема становище по жалбата.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 283 ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима.

Върховният касационен съд, състав на ІV ГО по предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване, намира следното:

Разгледан е иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер 23 000 лева, причинени от незаконно повдигнато и поддържано в периода от 18.12.2013г. до 01.09.2021г. незаконно обвинение за извършване на престъпление, за което ищецът е оправдан. Първоинстанционният съд е намерил иска за основателен за целия предявен размер 23 000 лева, но е приел, че ищецът е търпял вреди за периода от 18.11.2013г. до 09.01.2018г. Присъдил е законна лихва върху обезщетението, считано от 05.10.2021г., намирайки за основателно възражението на Прокуратурата за погасяване по давност на вземането за законна лихва.

Сезиран с въззивни жалби от двете спорещи страни, въззивният състав на СГС от фактическа и правна страна е приел следното: наказателното производство е образувано през 2012г., като по него ищецът е задържан на 18.11.2013г.; в периода от 24.11.2013г. до 09.01.2018г. е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“ във връзка с всички повдигнати спрямо него обвинения; едно от тези обвинения е процесното по чл. 321, ал. 3 НК. С обвинителен акт по ДП № 62/2015г. на ГДБОП-МВР, пр. пр. № 431/2013г. по описа на СпП ищецът е обвинен в извършването на множество престъпления: по чл. 321, ал. 3 НК (участие в ОПГ въоръжена или създадена с користна цел или с цел да върши определени престъпления); по чл. 142, ал. 2 НК (отвличане) - деяние от 14.12.2009г.; по чл. 199, ал. 1, т. 1 и т. 5 НК (грабеж в големи размери извършен от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на ОПГ)- деяние от 14.12.2009г.; по чл. 330, ал. 2, т. 4 НК (палеж, извършен от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение) - деяние от 14.12.2009г.; по чл. 116, ал. 2, пр. 4 вр. ал. 1, т. 6 НК (убийство на полицейски орган, по начин или със средства, опасни за живота на мнозина) - деяние от 14.12.2009г.; по чл. 199, ал. 2, т. 3 вр. чл. 199, ал. 1, т. 5 НК (грабеж в особено големи размери и деецът е бил въоръжен, извършен от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на ОПГ) - деяние от 12.03.2010г.; по чл. 199, ал. 1, т. 5 НК (грабеж, извършен от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на ОПГ) - деяние от 22.07.2010г.; по чл. 199, ал. 1, т. 5 НК (грабеж, извършен от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на ОПГ) - деяние от 21.08.2012г. Образувано е нохд № 646/2015г. по описа на СпНС, по което с присъда от 09.01.2018г. ищецът е оправдан по всички обвинения. Присъдата е протестирана и с нова присъда от 05.16.2019г. по внохд № 102/2018г. на Апелативен СпНС е потвърдена първоинстанционната присъда в частта относно оправдаването на ищеца по процесното обвинение по чл. 321, ал. 3 НК за участие в ОПГ и е отменена първоинстанционната присъда в частта относно обвинението по чл. 199, ал. 2, т. 3 НК за деянието от 12.03.2010г. (за грабеж в особено големи размери, ако деецът е бил въоръжен). По престъплението по чл. 199, ал. 2, т. 3 НК ищецът е признат за виновен и му е наложено наказание 17г. и 6 м. лишаване от свобода; потвърдена е присъдата в останалите части (оправдаване на ищеца по останалите обвинения). Нова присъда по внохд № 102/2018г. на Апелативен СпНС е протестирана в определени части-тези, с които се потвърждава оправдателна присъда на СпНС за всички обвинения, без това по чл. 321, ал. 3 НК. С решение № 242/16.04.2020г. по н. д. № 1018/2019г. на ВКС присъдата от 05.06.2019г. е частично потвърдена (по обвинението по чл. 199, ал. 1, т. 5 НК), а в други части (по обвиненията за деянията от 14.12.2009г. и 21.08.2012г.) е отменена и делото е върнато на АСпНС за ново разглеждане. Съдът е обобщил, че присъдата по внохд № 102/2018г. на АСпНС в частта, в която е потвърдена присъдата от 09.01.2018г. в оправдателната й част относно престъплението по чл. 321, ал. 3 НК, не е протестирана, тоест ищецът окончателно е оправдан по това престъпление с влизане в сила на присъдата по внохд № 102/2018г. на АСпНС като непротестирана в тази й част на 01.07.2019г. Предвид това съдът е приел, че процесното обвинение чл. 321, ал. 3 НК, по което ищецът е оправдан и във връзка с което твърди да е претърпял неимуществени вреди, е повдигнато и е било поддържано наред с други седем на брой обвинения за извършването на тежки по смисъла на НК престъпления. Предвид постановената влязла в сила оправдателна присъда съдът е приел, че повдигнатото обвинение по чл. 321, ал. 3 НК е незаконно и е налице хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ. Обвинението е поддържано в периода от 18.11.2013г. до 01.07.2019г. - или 5 години и 8 месеца, като почти през целия този период ищецът е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“. Въззивният съд е кредитирал показанията на разпитаните по делото свидетели и е приел, че М. бил силно разстроен и осъзнат за неизбежността на положението си; започнали да му падат зъбите и да вдига кръвно, не се хранил пълноценно и не спял добре; имал проблеми с кожата; не могъл да вижда децата си; майката на ищеца починала и той не бил до нея в последните й мигове; чувствал се безсилен и отчаян. Обсъдил е заключението на СПсихЕ, според което ищецът е емоционално потиснат, напрегнат и предимно фиксиран към проблемите, свързани с неоснователно поддържани обвинения; той е борбен, напълно ориентиран за време, място и собствена личност; при него се наблюдава адаптационна реакция с преобладаващо нарушение на други емоции, която обичайно продължава до две години, но състоянието може да има различна тежест и продължителност според личността и факторите, които оказват влияние. При ищеца са налице множество фактори, допринасящи за това състояние, като един от тях е изтърпяването на наказание лишаване от свобода далеч от семейство, деца, приятели; ищецът се намира в травмиращи, фрустриращи и неестествени за личността условия – в затвора, като клиничната картина включва тревожност, страх, чувство за невъзможност за справяне със ситуацията, неувереност, раздразнение, гняв, недоволство. Предвид установеното, съдът е обосновал извод, че воденото срещу ищеца наказателно производство във връзка с процесното обвинение по чл. 321, ал. 3 НК, по което е оправдан, е създало за него отрицателни емоционални преживявания, които са в пряка причинна връзка с незаконното обвинение за извършено престъпление, поради което е намерил иска за доказан по основание. За да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът е съобразил, че ищецът е изпитвал отрицателни емоции, гняв, тревожност и недоволство във връзка с всички поддържани обвинения, предявени с един обвинителен акт, едновременно; задържането под стража спрямо ищеца също е във връзка с вероятната основателност на обвиненията по всички пунктове на обвинителния акт; развилата се при ищеца протрахирана депресивна реакция е във връзка с всички стресови фактори в живота му, сред които обвинението по всички пунктове на обвинителния акт и изтърпяването на наказанието лишаване от свобода по влязла в сила присъда. По този начин при съобразяване на броя и тежестта на деянията, за които е постановена оправдателна присъда, тежестта на извършените деяния, за които е осъден деецът, съпоставени с тези, за които е оправдан, и доказаната причинна връзка между незаконността на обвинението по чл. 321, ал. 3 НК и причинените вреди, съдът е приел, че справедливият размер на обезщетението е 1 000 лева. Периодът през който ищецът е търпял вреди е от 18.11.2013г. (задържане за 72 часа) до 01.07.2019г. - дата на влизане в сила на оправдателната присъда от 05.06.2019г. за това престъпление, а законна лихва се дължи, считано от увреждането, а то е настъпило при осъществяване на фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ или от влизане в сила на оправдателната присъда на 01.07.2019г.

При тези решаващи мотиви Върховният касационен съд намира, че решението на СГС в атакуваната част не може да бъде допуснато до касационно обжалване.

Решението не е очевидно неправилно, както сочи касаторът. От съдържанието на мотивите не се установява съдът да е приложил закона в неговия обратен смисъл, да е приложил отменена, неотносима или да се е позовал на несъществуваща правна норма. Не са нарушени основни принципи на гражданския процес. Не е налице очевидна необоснованост на акта, изразяваща се в явно несъответствие на фактическите изводи с правилата на логиката и науката. Решението е израз на правораздавателната компетентност на съда при решаване на конкретния правен спор и съдържа неговата преценка за установените релевантни факти и приложението на закона към тях. Наведените от касатора доводи за очевидно неправилно приложение от страна на въззивния съд на правилото на чл. 52 ЗЗД представляват оплакване за неправилност и необоснованост на решението в обжалваната част, което не могат да обосноват очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

Касационно обжалване не може да се допусне и по поставения въпрос. Отговорът му е положителен и се съдържа в трайната и непротиворечива съдебна практика на ВКС по приложението на чл. 52 ЗЗД при предявен иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Според тази практика, за да определи справедливо обезщетение за неимуществени вреди, търпени от неоснователно предприето наказателно преследване, съдът взема предвид данните за личността на увредения, данните за предишните му осъждания, начина му на живот и обичайната среда, тежестта на престъплението, за което е повдигнато обвинението; продължителността на наказателното производство; наложените мерки на процесуална принуда, отражението върху личния, обществения и професионалния живот на лицето; разгласа и публичност, стигнало ли се е до разстройство на здравето, а ако има трайно увреждане на здравето - каква е медицинската прогноза за развитието на заболяването; обществено-икономическите условия в страната и стандарта на живот. На обезщетяване подлежат само неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането. Принципът на справедливост по чл. 52 ЗЗД включва в най-пълна степен обезщетяване на реално претърпените от увреденото лице неимуществени вреди, а когато дадена вреда не е пряка последица от конкретно процесуално действие или акт на правозащитните органи, тя не подлежи на репариране. Тази практика е изцяло съобразена от въззивния съд, който е анализирал подробно всички доказателства, релевантни към реално претърпените от увреденото лице вреди и е присъдил обезщетение за тези болки и страдания, които са в причинна връзка с повдигнатото спрямо ищеца незаконно обвинение, поддържано 5 години и 8 месеца, по което той е оправдан. Преценката на въззивния съд, че сумата 1 000 лева справедливо ще обезщети претърпените от М. морални вреди от незаконното обвинение по чл. 321 НК, е с оглед конкретната фактическа обстановка по настоящото дело, а обосноваността на изводите му относно присъдения размер не е основание за допускане на касационното обжалване. По изложените съображения не следва да се допуска до касационен контрол решението на СГС в атакуваната от Е. М. отхвърлителна част.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на ІV ГО

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 6432 от 22.11.2024г. по въззивно гр. дело № 3871/2023г. на Софийския градски съд, ГО, ІV-е състав, в обжалваната от Е. Д. М. част.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: