ОПРЕДЕЛЕНИЕ№ 1670София, 30.05.2025 година

Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на пети март две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ:ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

ИВО ДИМИТРОВ

изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 2351/2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Сдружение „Информа“, [населено място] срещу решение № 694 от 10.06.2024 г. по т. д. № 2204/2023 г. на Софийски апелативен съд, с което е обезсилено решение № 3676 от 05.07.2023 г. по гр. д. № 5114/2022 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, І-26 състав и е прекратено производството по предявените от касатора срещу Агенция по заетостта искове за сумата 27540 лв. – стойност на ваучери за проведено в периода 19.09.2017 г . - 26.08.2018 г. обучение на 18 лица по оперативна програма „Развитие на човешките ресурси “ за придобиване на професионална квалификация – графичен дизайнер и за сумата 10 075.05 лв. – обезщетение за забава върху първата сума в размер на законната лихва за периода 10.10.2018г. - 18.05.2022 г.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон, както и поради необоснованост. Излага подробни съображения срещу извода на съда, че сключеното между страните споразумение има характер на административен договор по смисъла на чл. 19а АПК. Счита същия за противоречащ на практиката на съдилищата, в т. ч. и на ВКС, приемаща, че в тази хипотеза е налице ненаименован облигационен договор за услуга, към който приложение намират разпоредбите, уреждащи договора за изработка. Според него, решаващият състав неправилно е определил процесното споразумение като административен договор с оглед факта, че същият има минимално изискуемото съдържание по чл. 19а, ал. 3 АПК, тъй като такова съдържание има всеки един облигационен договор. В подкрепа на тезата си касаторът се позовава на предвидената в чл. 7, ал. 2 от споразумението изрична уговорка...