ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2827

София, 03.06.2025 год.

Върховният касационен съд на Р. Б. трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми май две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

като разгледа докладваното от съдия Петкова гр. дело № 878 по описа за 2025 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Р. Б. срещу решение № 21/29.01.2025г. по в. гр. д.№ 453/2024г. по описа на Апелативен съд Бургас, с което, след частична отмяна на първоинстанционното решение, е уважен предявения от Д. М. К. срещу Прокуратурата на Р. Б. иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление до размер на 1 500 лева, ведно със законната лихва от 09.12.2023г. и е отхвърлен за разликата над 1500 лева до пълния предявен размер от 50 000 лева, както и искането за присъждане на законна лихва от 23.08.2023г.

К. П. на Р България обжалва решението в осъдителната част с оплаквания за недопустимост и неправилност. Твърди, че съдът се е отклонил от принципа на диспозитивното начало в гражданския процес като е присъдил обезщетение за период, която не е бил заявен от ищеца и се е произнесъл по иск за 1500 лева вместо по предявеният такъв в размер на 50 000 лева. Заявява, че за краткия период, през която е било висящо наказателното производство, ищецът не е понесъл неимуществени вреди, а понесените са в резултат от друго събитие, за което Прокуратурата на Р България не носи отговорност по реда на чл. 2, ал. 1, т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се заявява, че въззивното решение е недопустимо, а въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК не се поставя.

Насрещната страна по жалбата – ищецът Д. М. К., чрез адв. Е. П., възразява срещу наличието на основания за допускане на касационен контрол и оспорва оплакванията по жалбата. С молба вх.№ 9689/27.05.2025г. се претендира присъждане на възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА.

Съдът намира за допустима касационната жалба, а искането за допускане на касационно обжалване за неоснователно по следните съображения:

За да уважи предявения иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за неимуществени вреди до размер от 1 500 лева, въззивният съд е изяснил, че претенцията има основанието си в прекратяване на незаконно обвинение в престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 НК по ДПП №552/23г. на РПУ Сливен. Приел е, че обвинението срещу ищеца по това производство е повдигнато с постановление от 03.11.2023г., а с постановление от 28.11.2023г., влязло в сила на 09.12.2023г., производството е прекратено. Отчел е следните конкретно установени по делото обстоятелства: 1/ от една страна, свързаните с наказателното преследване – обвинението срещу ищеца е за престъпление, което е тежко; наказателното производство в приключило в досъдебната му фаза и е продължило месец и шест дни; не е добило публичност; ищецът е търпял мярка за неотклонение „подписка“ и 2/ от друга страна, касаещите начина, по който наказателното производство е засегнало личната сфера на ищеца, като тук са съобразени: характера на търпените неимуществени вреди - обичайните такива (стрес, притеснение, неудобство, несигурност, чувство на унижение, смущение в социалното общуване, уронване на доброто име) и високият им интензитет, установен от събраните по делото доказателства, предвид възрастта на ищеца, чистото му съдебно минало и психическото му състояние към момента на повдигане на обвинението.

Съпоставката на очертаните по - горе две групи обстоятелства е предпоставила извода на въззивния съд, че справедливият размер на претендираното обезщетение, който отговаря на обществено икономическите условия в страната и не би довел до неоснователно обогатяване на ищеца е 1 500 лева.

Допускането на касационно обжалване на въззивното решение предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно даденото в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Касаторът не поставя въпрос в изяснения смисъл, а Върховният касационен съд не е задължен да изведе правния въпрос от изложението към касационната жалба. Той може само да го уточни и конкретизира. При липсата на релевантен за изхода на делото материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да определи рамките на произнасяне на Върховния касационен съд, обжалваното решение не може да бъде допуснато до касация на някое от основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК.

Разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК предвижда, че независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Съгласно разясненията в мотивите към т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС касационната инстанция е длъжна всякога да допусне касационно обжалване, ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е недопустимо. Такава вероятност в случая не съществува. Противно на твърденията на касатора, въззивният съд не се е произнесъл свръх петитум, нито по непредявен иск. Искът е осъдителен по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, размерът на исковата претенция е 50 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, уважен е частично – за 1500 лева, като за разликата над 1500 лева до пълния предявен размер от 50 000 лева първоинстанционното решение за отхвърляне на иска е потвърдено. Периодът, през който са търпени заявените за обезщетяване вреди, е този на незаконното обвинение в престъпление, а началният и крайният му момент се установяват от доказателствата по делото и не са елементи от фактическото основание на иска. В тази връзка съдът е властен да установи различен от заявения от ищеца начален момент, от който се дължи законна лихва. В случая ищецът е претендирал законна лихва от 23.08.2023г., а съдът е приел, че такава му се дължи от 09.12.2023г. и напълно допустимо я е присъдил от този момент, като за предходния период е отхвърлил искането.

В обобщение, няма основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.

При този изход на настоящото производство на адв. П. се следва възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА, чиито размер съдът определя на 200 лева.

Така мотивиран, настоящият състав

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 21/29.01.2025г. по в. гр. д.№ 453/2024г. по описа на Апелативен съд Бургас.

ОСЪЖДА Прокуратурата на Р България да плати на основание чл. 38, ал. 2 ЗА на адв. Е. П., АК Сливен, сумата 200 лева – адвокатско възнаграждение за настоящото производство.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: