ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1939

Гр. София, 15.04.2026 г.

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

ИВО ДАЧЕВ

като разгледа докладваното от съдията Дачев гр. д. № 3740 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба на „Р. Е. П.“ Е., депозирана чрез адв. Д., за изменение на постановеното по реда на чл. 288 ГПК определение № 5893 от 16.12.2025 г. по настоящото дело, в частта за разноските.

Насрещната страна по молбата С. Р. Х. не ангажира становище в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК.

Молбата е подадена в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество – и основателна.

За да осъди касатора Х. да заплати на ответника по касация и молител в настоящото производство „Р. Е. П.“ Е. разноски за един адвокат в размер на 2000 лв., настоящият състав на Върховния касационен съд е съобразил, че разноските, сторени от дружеството в касационното производство, следва да бъдат присъдени съобразно изхода на спора по аргумент от чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК. Поради опущение, обаче, съдът не е взел предвид, че насрещната страна Х. не е правил възражение за прекомерност адвокатското възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът може да присъди по-нисък размер на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат само по мотивирано възражение на насрещната страна. Такова в случая липсва, поради което молбата за изменение на определението в частта за разноските следва да бъде уважена, като на страната се присъдят допълнително още 1862.37 евро, равняващи се на остатъка от 3640 лв. до пълния размер на сторените пред касационната инстанция разноски. В същите е включен и дължимият ДДС, тъй...