ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5893

Гр. София, 16.12.2025 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

ИВО ДАЧЕВ

като разгледа докладваното от съдията Дачев гр. д. № 3740 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. Р. Х., подадена чрез адв. Р., срещу въззивно решение № 167 от 26.06.2025 г., постановено по гр. д. № 182/2025 г. на Окръжен съд - Смолян, с което е потвърдено изцяло решение № 11 от 11.02.2025 г. по гр. д. № 126/2024 г. на Златоградския районен съд за отхвърляне на предявените срещу „Р. Е. П.“ Е. искове по чл. 200 от КТ за присъждане на две обезщетения за неимуществени вреди от по 20 000 лв. от ексцес при професионалните заболявания на ищеца „пълна загуба на слуха“ и „силикоза“.

Жалбоподателят Х. чрез процесуалния си представител адв. Р. поддържа, че въззивното решение е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон, на съществени процесуални правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Моли касационното обжалване да бъде допуснато, обжалваното решение да бъде отменено и предявените искове – уважени изцяло.

Насрещната страна по касация „Р. Е. П.“ Е. чрез процесуалния си представител адв. Д. оспорва касационната жалба по съображения, изложени в депозирания в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК писмен отговор.

В изложението към касационната жалба се сочат хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК. Като решени в противоречие с практиката на ВКС, /посочена конкретно/ и същевременно като такива от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, се поставят следните въпроси: 1.При направено искане за допускане на повторна експертиза за установяване на спорни обстоятелства, чието изследване изисква специални знания в различни области на науката и техниката, длъжен ли е съдът да назначи експертиза, която да бъде изготвена от вещо лице, притежаващо компетентност в определени области на знанието с цел, установяване на факти от решаващо значение за изхода на делото? 2.Съставлява ли нарушение на съдопроизводствените правила по чл. 236, ал. 2 вр. чл. 269 ГПК отказът на решаващия въззивен съд да допусне доказателствени искания, които целят изясняване на спорни факти посредством използването на специални знания в области на науката и техниката, и води ли отказът на съда да бъдат допуснати доказателствените искания до немотивираност на решението? 3.Следва ли формираният от съда правен извод за основателност на претенцията да е резултат от обсъждане и логическа зависимост и обвързаност на всички събрани в хода на процеса доказателства съгласно чл. 235 ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, както и на доводите на страните?

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, при извършената преценка за наличие на основания по чл. 288 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, съобрази следното:

За да потвърди първоинстанционното решение на Районен съд – Златоград, с което са отхвърлени изцяло исковете на С. Р. Х. по чл. 200 КТ за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди в размер от по 20 000 лв. всяко, като причинени вследствие от ексцес на професионалното му заболяване „пълна загуба на слуха/глухота“, както и от ексцес на професионалното му заболяване „силикоза“, въззивният съд е приел, че в случая липсва медицинско състояние на ексцес при ищеца. Като се позовал на заключенията на приетите по делото съдебно-медицински експертизи, съпоставени с останалите събрани доказателства по делото, съдът е заключил, че липсва констатирана промяна в здравословното състояние на Х., спрямо това, при което с решение № 169/13.11.2018 г. по гр. д. № 64/2018 г. и решение № 188/24.11.2018 г. по гр. д. № 143/2016 г. на Районен съд – Златоград, на ищеца са присъдени обезщетения по чл. 200 КТ за неимуществени вреди от същите професионални заболявания. Съдът е намерил за недоказани твърденията в обстоятелствената част на исковата молба, на която се основават двете претенции, че след освидетелстването на ищеца през 2015 г. симптомите, съпътстващи професионалните му заболявания са се засилили, като се увеличили силата, интензитета и честотата на проява на болки и страдания. Въззивният състав е кредитирал заключенията на експертите д-р Ш. и д-р Х., според които при проведените на ищеца изследвания категорично липсва динамира на признатите професионални заболявания, респ. не се установява никакво влошаване на неговото здравословно състояние, като определянето на по-висок процент на трайно намалена работоспособност (ТНР) по последните експертни решения от 17.03.2022 г. и от 24.01.2024 г. се дължи на изменение на нормативната уредба, а не промяна в състоянието на двете заболявания. При тези данни въззивният съд е приел от правна страна, че признаването на професионална болест, както и на нейното усложнение, ведно с причинно-следствената връзка на професионалното заболяване и условията на труд, става с Експертно решение на ТЕЛК или НЕЛК. В конкретния случай представените такива не констатират промяна в професионалните заболявания на ищеца, а само коригират процента ТНР, която се дължи единствено на приетите изменения в Наредбата за медицинската експертиза с ДВ бр. 59/2021 г. и ДВ бр. 10/2023 г.

Настоящият състав на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, намира, че липсва основание за допускане до касация на въззивното решение.

Първите два процесуалноправни въпроса, поставени от касатора, не отговарят на общата селективна предпоставка и това е така, защото те касаят правилността на обжалваното решение, в контекста на възприетата от въззивния съд фактическа обстановка и анализа на събраните по делото доказателства. В този смисъл те не са обуславящи решаващата воля на съда, според разясненията, дадени с тълкувателно решение № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК. Съгласно чл. 201 ГПК съдът допуска допълнително заключение, когато даденото такова не е достатъчно пълно и ясно, а повторно - когато то не е обосновано и възниква съмнение за неговата правилност. Следователно, процесуалното действие на съда по назначаване на повторна или допълнителна експертиза е обусловено от преценката на редица предвидени в процесуалния закон обстоятелства, като простото оспорване на депозираното и прието заключение по делото от една от страните не влече задължение за съда нито да замени вещото лице, нито да му постави допълнителни задачи, на които то да отговори. Съдът може по молба на страните, както и по своя преценка да допусне експертиза, но това не съставлява негово задължение, чието неизпълнение да съставлява процесуално нарушение. Независимо от това, в настоящия случай въззивният съд е отхвърлил исковете, защото при ищеца липсва признаване с Експертно решение на ТЕЛК или НЕЛК на усложнения на професионалната му болест, които да са в причинна връзка с условията на труд при ответника, а не заради заключенията на вещите лица, че тази липса в представените от ищеца решения се дължи на липсата на обективно влошаване на неговото здравословно състояние.

Касационно обжалване не следва да бъде допускано и по последния процесуалноправен въпрос, тъй като той, макар и обуславящ, не е разрешен в противоречие с процесуалния закон и формираната задължителна практика по неговото прилагане. Както е посочено в тълкувателно решение № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, въззивният съд е длъжен да изложи собствени мотиви по предявените искове, като обсъди всички събрани доказателства и разгледа всички наведени доводи и възражения, тъй като действа като инстанция по същество. По този въпрос е налице и обилна съдебна практика, която въззивният съд е съобразил изцяло.

Наличието на трайно установена съдебна практика по поставените от касатора въпроси изключва приложимостта на чл. 280, ал. 1 т. 3 ГПК, поради което касационното обжалване на решението не може да бъде допуснато и в тази, изведена в изложението към касационната жалба, част.

При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника по касация „Р. Е. П.“ Е. следва да бъдат присъдени съдебните разноски пред касационния съд за един адвокат. Представен е списък по чл. 80 ГПК с доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 5640 лв. с включен ДДС. Настоящият състав на Върховния касационен съд, като съобрази, че Наредба № 1/2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа /Загл. Изм. ДВ бр. 14/2025 г./ на Висшия адвокатски съвет няма обвързващо за съда приложение, а може да служи само като ориентир, и като взе предвид положения от адвоката труд съобразно фактическата и правна сложност на делото и обема на извършените от него действия, в т. ч. предмета на правния спор, броя и вида на релевираните възражения, липсата на отклонения от типичното развитие на гражданския процес, вида и обема на търсената съдебна защита, вида и броя на извършените процесуални действия, действително вложените процесуални усилия за защита на поддържаната от страната теза, както и пазарните цени на адвокатските услуги за процесуална защита по подобни дела, намери, че на ответната страна следва да бъдат присъдени разноски за един адвокат до сумата от 2000 лв.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 167 от 26.06.2025 г., постановено по гр. д. № 182/2025 г. на Окръжен съд - Смолян.

ОСЪЖДА С. Р. Х. с ЕГН-[ЕГН], да заплати на „Р. Е. П.“ Е. с ЕИК-***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 2000 лв., разноски за един адвокат.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.