4 ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1754

гр. София, 05.06.2025 г.ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, I отделение, в закрито заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева

ЧЛЕНОВЕ: Галина Иванова

Диляна Господинова

при секретаря .............., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т. д. № 2674 по описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Я. П. С., [населено място], срещу решение № 670/04.06.2024 г., постановено по гр. д.№ 1553/2023 г. от Софийски апелативен съд, в частта, с което е потвърдено решение № 260399/01.03.2023 г. по гр. д.№ 11150/2017 г. на Софийски градски съд за осъждане на Я. С. да заплати на „У. Б. АД, [населено място], сумата от 54377,12 лв., представляваща неплатена главница по договор за ипотечен кредит № 29/26.09.2005 г., допълнително споразумение № 1/21.03.2008 г. и анекс № 2/25.08.2009 г., ведно със законната лихва от 31.08.2017 г.

Касаторът поддържа, че решението е недопустимо и неправилно, като основанията за допускане на касационно обжалване са свързани единствено с довод за недопустимост на предявения иск. Моли въззивното решение да се обезсили.

Ответникът оспорва жалбата. Претендира разноски за касационното производство.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

При постановяване на обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по направено от настоящия касатор възражение за недопустимост на първоинстанционния съдебен акт, обосновано с позоваване на силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение по гр. д.№ 8424/2016 г. на СГС, с което е разрешен спор между същите страни за същото вземане.

Софийският апелативен съд е посочил, че исковете, предявени по реда на чл. 422 ГПК и разгледани в производството по гр. д.№ 8424/2016 г. от СГС, са отхвърлени поради констатацията на съда, че не е настъпила предсрочна изискуемост на вземанията, която да е обявена към датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение. Съществуването на вземанията на банката е отречено поради неизискуемост към момента на приключване на съдебното дирене, но не и защото същите не са възникнали. В производството по предявения иск по чл. 430 ТЗ банката е заявила твърдение за новонастъпил факт – изискуемост на задълженията с връчване на препис от исковата молба, имаща характер на уведомление по чл. 60, ал. 2 ЗКИ, поради което правопораждащите факти относно настъпване на изискуемостта са различни и не се обхващат от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение по предишното дело между страните.

Касаторът въвежда основанието за вероятна недопустимост на въззивното решение, алтернативно поставя въпрос: „Допустимо ли е кредитор, който се е снабдил със заповед за изпълнение след подадено от длъжника възражение против заповедта, да предяви осъдителен иск за вземането си по общия процесуален ред и в случай, че е предявен такъв иск следва ли съдът да го остави без разглеждане като недопустим и да прекрати производство по делото?“. Посочена е практика на ВКС: решение № 158/13.10.2010 г. по т. д.№ 1086/2009 г. на ІІ т. о., решение № 194/26.11.2010 г. по т. д.№ 80/2010 г. на ІІ т. о. и решение № 27/08.03.2010 г. по т. д.№ 521/2009 г. на І т. о., в която според касатора е прието, че при оспорване на заповедта за изпълнение кредиторът следва да предяви установителен иск, а не осъдителен, предявяването на който представлявало нередовност на исковата молба.

Ответникът по касационната жалба се позовава на актове на ВКС – решение № 147/10.03.2021 г. по т. д.№ 2356/2019 г. на ІІ т. о. и решение № 2278/2019 г. по т. д.№ на І т. о., според които предявеният иск е допустим.

Настоящият състав на І т. о. на ВКС намира, че не са налице представките за допускане на касационно обжалване.

Отговорът на поставения от касатора правен въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК и въпросът за допустимостта на предявяния от кредитора осъдителен иск са разглеждани в практиката на ВКС. В цитираните от касатора решения са обсъждани случаи, при които е била издадена заповед за незабавно изпълнение и след подадено от длъжника възражение, кредиторът е предявил иск за установяване на вземането по реда на чл. 422 ГПК. В решение № 78/06.06.2012 г. по т. д.№ 511/2011 г. на ІІ т. о., приложено към касационната жалба, и решение № 51/18.05.2012 по т. д. № 427/2012 г. на І т. о. е прието, че въззивно решение по осъдителен иск на кредитора, не е недопустимо, след като към момента на постановяването му издадената заповед за изпълнение е обезсилена. С обезсилването на заповедта за изпълнение е санирана първоначалната липса на правен интерес от предяването на осъдителния иск.

В настоящото дело хипотезата е различна, тъй като производство по гр. д.№ 8424/2016 г. на СГС, образувано по реда на чл. 422 ГПК, е приключило с влязло в сила решение, а предявеният осъдителен иск по чл. 430 ТЗ е основан на новонастъпил факт – обявена от кредитора предсрочна изискуемост на вземането.

Според решение № 118/11.12.2020 г. по т. д.№ 2278/2019 г. на І т. о. и решение № 147/10.03.2021 г. по т. д.№ 2356/2019 г. на ІІ т. о. иск относно неизискуемо притезание е преждевременно предявен и подлежи на отхвърляне като неоснователен, а не на прекратяване като недопустим. Отхвърлянето не е пречка да се предяви нов осъдителен иск, след като изискуемостта настъпи. Налице ще бъде нов факт, така че ответникът не може да направи отвод за пресъдено нещо. Аналогично при отхвърлен в предходен процес иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, по който от ищеца е било наведено твърдение за настъпила предсрочна изискуемост на предявеното вземане и искът е бил отхвърлен, поради направен от съда извод за ненастъпила такава, последващият процес по иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК относно вземания, основани на същия договор, но при твърдяна от ищеца предсрочна изискуемост, настъпила след края на устните състезания пред въззивния съд по предходното дело, е допустим.

По изложените съображения съставът на ВКС приема, че обжалваното въззивно решение не е недопустимо и поставеният правен въпрос е разрешен в практиката на ВКС, поради което касационното обжалване не се допуска.

Право на разноски за производството има ответникът, но не са представени доказателства такива да са направени.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 670/04.06.2024 г., постановено по гр. д.№ 1553/2023 г. от Софийски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: