ОПРЕДЕЛЕНИЕ

гр. София, 1786/10.06.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и седми май две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ИВАНОВА

ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА

като разгледа докладваното от съдия Господинова ч. т.д. № 818 по описа за 2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 вр. чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „Булгаргаз“ ЕАД, срещу определение № 28 от 20.01.2025 г., постановено по в. т.д. № 541/2023 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските, като в негова полза бъдат присъдени и разноски за държавна такса, заплатена за разглеждане на делото в първоинстанционното производство, за държавна такса, заплатена за подаване на въззивната жалба, както и за държавна такса, заплатена при първото разглеждане на делото пред Върховния касационен съд.

В частната касационна жалба се заявява оплакване за неправилност на обжалваното определение. Жалбоподателят счита, че изводът на апелативния съд, че от него не е претендирано присъждането на разноски за заплатени държавни такси в производството, не е съобразен с това, че в исковата молба е направено изрично искане за това, включително за присъждане конкретно на заплатени разходи за държавна такса за разглеждане на исковете в размер на 4 % от тяхната цена, както и че в хода на устните състезания пред всяка от инстанциите е направено отново изрично искане от процесуалния му представител за присъждане на всички разноски. Фактът, че разноските за заплатена държавна такса не са включени в представените от жалбоподателя списъци на разноските, не означава, че той се е отказал да иска тяхното възмездяване, тъй като със списъка по чл. 80 ГПК само се конкретизират разноските и в него страната може да посочи по-ниска сума от реално направените разноски.

Ответникът по частната жалба „Овергаз мрежи“ АД я оспорва. Счита за правилен изводът на апелативния съд, че ищецът не е претендирал разноски за заплатени от него държавни такси в производството, защото такива не са описани в представените от тази страна пред всички съдебни инстанции списъци на разноските по чл. 80 ГПК.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като разгледа изложените в частната жалба доводи и данни по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена в установения в чл. 275, ал. 1 ГПК преклузивен срок, от надлежна страна и срещу акт, който съгласно чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК подлежи на касационно обжалване, поради което е допустима. При съобразяване на задължителните указания, дадени в т. 24 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г., постановено по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, се налага изводът, че частната жалба срещу определението на въззивния съд за изменение на въззивното решение в частта за разноските следва да бъде разгледана по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.

За да постанови обжалваното определение, Софийски апелативен съд е приел, че е сезиран с молба от ищеца „Булгаргаз“ ЕАД, имащ качеството на въззивник в производството пред втората съдебна инстанция, с която се иска постановеното по делото решение да бъде изменено в частта за разноските, като в полза на тази страна се присъдят разноски за заплатена държавна такса в първоинстанционното производство, за заплатена държавна такса за подаване на въззивната жалба, както и за заплатена държавна такса при първото разглеждане на делото пред Върховния касационен съд. Счел е, че във всяка една от съдебните инстанции ищецът е представил списъци на разноските по чл. 80 ГПК, в които са изброени направените разходи за водене на делото, като в нито един от тези списъци не е посочен разход за заплатена държавна такса. Позовавайки се на разрешенията, дадени в практика на ВКС, апелативният съд е заключил, че не следи служебно за претенцията за разноски, като при присъждането им е ограничен до посочения в списъка на разноските претендиран размер, при съобразяване на възможността в последния страната да посочи по-ниска сума на разноските от реално направените такива или да не поиска присъждане на част от разноските. С оглед на това и предвид липсата на посочен размер на разноски за заплатени държавни такси в производството пред всяка една съдебна инстанция в представените списъци по чл. 80 ГПК, апелативният съд е направил извод, че ищецът не е формулирал надлежно искане за тяхното присъждане и те не могат да бъдат възложени в тежест на насрещната страна, което прави подадената молба по чл. 248 ГПК неоснователна.

Обжалваното определение е правилно.

Съгласно чл. 81 ГПК съдът се произнася по разпределяне на отговорността за направените от страните разноски във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, като не може да направи това служебно, а само ако от страните е заявено искане за тяхното присъждане.

В чл. 80 ГПК е предвидено, че страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В мотивите по т. 2 на Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г., постановено по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, е разяснено, че списъкът на разноските по чл. 80 ГПК съдържа изброяване на всички разходи, които страната е направила и които счита, че следва да й бъдат присъдени. С оглед на това и в постоянната практика на ВКС, обективирана в Определение № 546/ 16.10.2015 г. по ч. т.д. № 2014/2015 г. на ВКС, ТК, I т. о., Определение № 21/ 20.01.2016 г. по т. д. № 1011/2015 г. на ВКС, ТК, IІ т. о., Определение № 47/ 11.03.2021 г. по гр. д. № 2827/2019 г. на ВКС, ГК, IІ г. о. и Определение № 1271/ 16.05.2024 г. по т. д. № 165/ 2024 г. на ВКС, ГК, I т. о., се приема, че представянето на списък по чл. 80 ГПК представлява конкретизация на искането на страната за присъждане на разноски чрез изброяване на претендираните за заплащане разходи, които се сочат в абсолютни цифри, без да са необходими допълнителни изчисления. Следователно съдържанието на искането на страната за възстановяване на направените от нея разноски се определя от изброените в представения списък разходи по водене на делото. Предвид диспозитивното начало в гражданския процес, при произнасянето си по разпределяне на отговорността за разноски съдът е ограничен от съответното искане на страната. Когато тази страна е представила списък по чл. 80 ГПК, от който се определя какво е нейното искане, ограничението за съда при произнасянето му е до включените в този списък разходи. Както е посочено изрично в Определение № 47/ 11.03.2021 г. по гр. д. № 2827/2019 г. на ВКС, ГК, IІ г. о., дори и страната да е представила в производството доказателства за направен разход по водене на делото, щом не го е включила в списъка на разноските, следва, че тя не претендира присъждането му към релевантния момент, а именно приключване на производството пред съответната инстанция.

От материалите по делото е видно, че ищецът „Булгаргаз“ ЕАД е представил списъци на разноските по чл. 80 ГПК при първоинстанционното разглеждане на делото, при разглеждането на делото от въззивния съд, както и при първото разглеждане на делото пред касационния съд. Във всеки един от тези списъци се съдържа изброяване на заплатените от тази страна разходи за водене на делото пред съответната инстанция. С оглед на това трябва да се приеме, че искането на ищеца за присъждане на направените от него разноски при разглеждане на делото пред съответния съд се определя от посочените като вид и размер разходи във всеки един от представените списъци по чл. 80 ГПК, като това искане очертава и пределите, в които съдът може да се произнася при разпределяне на отговорността за разноски. От съдържанието на тези списъци се установява, че в нито един от тях не е изброен като направен разход този за заплащане на държавна такса за разглеждане на делото пред съответната инстанция. Следователно ищецът не е направил искане в негова полза да бъдат присъдени разноски за държавна такса, заплатена за подаване на исковата молба, за държавна такса, заплатена за подаване на въззивната жалба, както и за държавна такса, заплатена при първото разглеждане на делото пред Върховния касационен съд. Липсата на заявено искане означава, че съдът не може да осъди ответника да възстанови на ищеца тези разходи за водене на делото, дори и същите да са реално направени, както е счел и апелативният съд в обжалваното определение, поради което то трябва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 28 от 20.01.2025 г., постановено по в. т.д. № 541/2023 г. по описа на Софийски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.