ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 1966 гр. София, 16.04.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети април през две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател: Жива Декова

Членове: Александър Цонев

Филип Владимиров

като изслуша докладваното от съдията А. Ц. гр. д. № 696/2026 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на МиБМ Експрес ООД срещу решение № 5176/08.08.2025 г., постановено по в. гр. д. № 14357/2024 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено решение №[ЕИК]/19.08.2024 г. по гр. д. № 12222/2021 г. на Софийския районен съд, с което са уважени предявените от Х. Л. Х. срещу МиБМ Експрес ООД искове с правно основание чл. 200 КТ за заплащане на сумата от 18 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на трудова злополука, настъпила на 06.10.2020 г. и на сумата от 1 981,03 лв. обезщетение за имуществени вреди от същата трудова злополука, представляваща заплатени средства във връзка с проведено лечение по предписание на лекуващите лекари, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 06.10.2020 г. до окончателното им изплащане.

В изложението, инкорпорирано в жалбата, се поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

За да се произнесе по искането за допускане, ВКС взе предвид следното:

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е възприел и препратил по реда на чл. 272 ГПК към фактическите и правни мотиви на първата инстанция. От своя страна, първоинстанционният съд е приел за установено, че страните са били обвързани от трудово правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал при ответника длъжността шофьор куриер. На 06.10.2020 г., изпълнявайки служебните си задължения по разнос на пратки, след паркиране на служебния автомобил, същият потеглил без водач назад по наклона, пострадалият се опитал да спре превозното средство като подложил крак, при което получил травматично увреждане на лявото ходило. С влязло в законна сила разпореждане № 30122/17.12.2020 г. на длъжностно лице при ТП на НОИ, на основание чл. 60, ал. 1 КСО, декларираната злополука, била приета за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 КСО. От приетото по делото заключение по назначената съдебно-медицинската експертиза, първоинстанционният съд е приел за установено, че в резултат на трудовата злополука ищецът получил травматично увреждане на лявото стъпало, изразяващо се във фрактура на трета и четвърта предходилни метатарзални кости в областта на тяхната основа, съчетано с луксация /изкълчване/ на първа и втора метатарзални кости спрямо тарзалните по линията Л.. Според заключението на вещото лице описаният в исковата молба механизъм на получаване на телесното увреждане на ищеца, прегазване от гума на моторно превозно средство, е един от възможните такива. Вещото лице е установило още, че получената от ищеца травма е тежка такава и същата е наложила провеждане на оперативна интервенция, изразяваща се в кръвна репозиция на двете луксирани ставички и фиксирането им с импланти - два винта и една игла, с последваща рехабилитация и отстраняване на имплантите след 4 месеца. Възстановителният период е продължил около 5 месеца и пострадалият е трябвало да носи ортопедични обувки или комбинирани стелки за напречен и надлъжен свод до 1 година след травмата.

Въз основа на анализ на събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е достигнал до извода, че в случая са осъществени елементите от фактическия състав на чл. 200 КТ, обуславящи ангажирането на отговорността на работодателя и е определил като справедлив размер на дължимото обезщетение за понесените от ищеца неимуществени вреди този от 18 000 лв. Като неоснователно е прието направеното от ответника възражение за съпричиняване на настъпилото в следствие на трудова злополука увреждане от страна на ищеца, поради проявена груба небрежност от негова страна, тъй като по делото не е установена с категоричност каква е била причината за настъпване на инцидента. Установено е, че полученото от ищеца травматично увреждане е вследствие на прегазване на лявото му ходило от управлявания от него товарен автомобил, но не и по какъв точно начин се е случило това - дали защото ищецът не е оставил автомобила на скорост и не е задействал ръчната му спирачка докато е разтоварвал/подготвял за разтоварване пратка, дали се дължи на техническа неизправност на автомобила или на друга причина. Обстоятелството, че автомобилът е бил нов само по себе си не означавало, че същият е бил технически изправен. Дори и при нов автомобил в кратък период на експлоатация е възможно да настъпи техническа повреда в същия. Предвид което съдът е извел извод, че ответникът не е доказал наличието на такова поведение на ищеца, което да може да се квалифицира като груба небрежност.

В допълнение към мотивите на първоинстанционния съд, във връзка с изложените пред него твърдения и възражения, въззивният съд е посочил, че с определението, постановено по реда на чл. 140 ГПК, първоинстанционният съд е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че към момента на настъпване на твърдяната трудова злополука страните са били обвързани от валидно трудово правоотношение. Настъпването на трудовата злополука на 06.10.2020 г. се установявало от представените по делото писмени доказателства, включително разпореждане № 30122/17.12.2020 г. на ТД на НОИ-София и от показанията на разпитаните свидетели. По отношение размера на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди, съдът е приел, че съгласно заключението на съдебно-медицинската експертиза, вследствие на инцидента ищецът получил травматично увреждане на лявото стъпало, изразяващо се във фрактура на трета и четвърта предходилни метатарзални кости в областта на тяхната основа, съчетано с луксация /изкълчване/ на първа и втора метатарзални кости спрямо тарзалните по линията на Л., което се определя като тежко. Съобразил е, че към момента на изготвяне на експертизата ищецът е напълно възстановен от полученото травматично увреждане, доколкото по делото няма данни за противното. Това тежко травматично увреждане е наложило оперативно лечение с две оперативни интервенции - за поставяне на метални импланти за фиксация и отстраняването им, а периодът на възстановяване е значителен - около 11 месеца /предвид представените по делото болнични листове, част от които след приемане заключението на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза/, като през целия период на възстановяване ищецът бил неработоспособен. Ищецът е търпял значителни болки и страдания, не е можел да се обслужва сам през по-голямата част от възстановителния период и към момента на инцидента е бил на 56 години. Като е съобразил всички тези обстоятелства, въззивният съд е споделил извода на първата инстанция, че справедливото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди е приетата от първата инстанция сума от 18 000 лв.

На следващо място, въззивният съд е посочил, че при условията на чл. 201, ал. 2 КТ отговорността на работодателя може да бъде намалена, когато работникът е допринесъл за трудовата злополука като е допуснал груба небрежност. Понятието груба небрежност не е легално дефинирано в гражданското право, но по аналогия от наказателното право може да се определи като съзнавана непредпазливост - работникът осъзнава, предвижда настъпването на вредоносните последици, но мисли да ги предотврати. От събраните в първоинстанционното производство писмени и гласни доказателства съдът е направил извод, че пострадалият е допуснал несъзнавана, обикновена непредпазливост, която обаче не е основание за намаляване на определеното от съда дължимо обезщетение. В настоящия случай, за да се приеме, че има груба небрежност, би следвало ответникът да установи, че пострадалият е знаел, че автомобилът може да потегли сам по наклона и ще причини уврежданията му, но е мислел че ще ги предотврати. Съдът е посочил е, че в тежест на работодателя е да докаже твърдението си за наличие на груба небрежност, но такова доказване не е проведено, поради което е отхвърлил като недоказано възражението по чл. 201, ал. 2 КТ.

В касационната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на атакуваното въззивно решение, с твърдения, че е нарушен материалният закон, допуснати са съществени нарушения на съдопроизводствените правила и решението е необосновано. Оспорва се определеният размер на обезщетението за неимуществени вреди като прекомерно завишен и несъответстващ на събраните по делото доказателства, и на установения в чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост. Неправилен според касатора бил и изводът на въззивния съд за липсата на съпричиняване на вредите от пострадалия работник. Искането е за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявения иск.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, инкорпорирано в касационната жалба, се поддържа наличието на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следния въпрос: Определя ли се процент на съпричиняване в случай, че ищецът е изцяло отговорен при условията на груба небрежност за настъпилата злополука и как се прилага в този случай принципът за справедливост при определяне размера на обезщетението, присъдено за заплащане от страна на работодателя?.

Ответникът по касационната жалба Х. Л. Х., чрез процесуалния си представител адв. Р. Д., е депозирал отговор на тази жалба, като счита, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, респ. излага становище за неоснователност на същата.

Върховният касационен съд счита, че следва да се допусне касационно обжалване поради очевидна неправилност, доколкото въззивният съд е приел, че грубата небрежност представлява „съзнавана непредпазливост“ по НК, а трайно е установено в практиката и доктрината, че грубата небрежност по гражданското право е с друго съдържание.

Воден от горното, ВКС, състав на Т. Г. отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 5176/08.08.2025 г. по в. гр. д. № 14357/2024 г. на Софийския градски съд.

Указва на касатора МиБМ Експрес ООД да представи документ за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 204,32 евро, в 1- седмичен срок от съобщението, иначе касационното производство ще бъде прекратено.

Делото да се докладва за насрочване, след представяне на документа за платена държавна такса.

Определението не подлежи н обжалване.

Председател:

Членове: