ОПРЕДЕЛЕНИЕ№ 1965

София, 16.04.2026 година

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети април две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ж. Д.

ЧЛЕНОВЕ: А. Ц. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

като разгледа докладваното от съдия Декова частно гражданско дело № 1150 по описа на Върховния касационен съд за 2026 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба вх. № 245/20.01.2026 г., подадена от Н. А. Н., против определение № 15 от 13.01.2026 г., постановено по в. ч. гр. д. № 578/2025 г. по описа на Окръжен съд - Силистра, с което е потвърдено определение № 1124 от 27.11.2025 г. постановено по гр. д. № 1860/2023 г. по описа на Районен съд - Силистра, с което на основание чл. 232 ГПК – поради оттегляне на иска, е прекратено производството по отношение на ответника Окръжен съд - Варна.

В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното определение, иска се отмяната му и продължаване на съдопроизводствените действия по делото.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят, чрез назначения служебен адвокат Д., се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

За да се произнесе по наличието на основания за допускане на касационна проверка, настоящият състав съобрази следното:

Производството по гр. д. № 1860/2023 г. по описа на Районен съд - Силистра е образувано по искова молба, с правно основание чл. 2б ЗОДОВ, според дадената от съда квалификация, с която Н. А. Н. е предявил искове против Районен съд - Варна, Районен съд - Добрич и Окръжен съд - Варна за заплащане на сумите от по 5001 лв., от всяко едно от съдилищата, представляващи обезщетение за неимуществени вреди от забавено производство по гр. д. № 1213/2022 г. по описа на Районен съд - Добрич. Първото съдебно заседание е насрочено за 17.04.2025 г. На същата дата ищецът е подал две молби, едната за предоставяне на правна помощ и друга, съдържаща искания по хода на делото, едно от които е изявлението му, че на основание чл. 232 ГПК оттегля иска си срещу ответника Окръжен съд - Варна. В насроченото за 17.04.2025 г. съдебно заседание не е даден ход на делото, с цел да бъде уважено искането на ищеца за предоставяне на правна помощ. Разглеждането на делото е отложено за 28.05.2025 г. Съдебно заседание не се е провело и на тази дата, тъй като съдията докладчик се е отвел. Освен това, на ищеца все още не е бил назначен процесуален представител. /протокол от 28.05.2025 г. - л. 496 и сл./. С определение № 1124 от 27.11.2025 г. /л. 509/, постановено в закрито съдебно заседание, съдът е назначил адвокат Н. за особен представител на ищеца и е прекратил производството по отношение на Окръжен съд - Варна в съответствие с искането на ищеца.

Окръжен съд - Силистра е потвърдил определението за прекратяване, като във връзка с оплакванията на ищеца е изложил, че същото е постановено преди провеждане на първото съдебно заседание, поради което не е било необходимо да се иска становището на ответната страна. Поради това съдът не е допуснал визираното в жалбата процесуално нарушение. Освен това, задължението за уведомяване на ответника и съобразяване със становището му е във връзка със защита на неговите права. Поради това, правото да се позове на процесуално нарушение от страна на съда, принадлежи на ответника, но не и на ищеца, чиято искане е удовлетворено и искането на становище или не от ответника не накърнява правата му. Неоснователно е и другото възражение, че към датата на произнасянето той вече е променил намерението си. С направеното искане за оттегляне на иска, съдът е десезиран и следващи процесуални действия спрямо този ответника са недопустими. Ищецът не е информирал съда в промяната в намерението си до произнасянето на съда.

Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК – доколкото жалбоподателят е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки, да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Р. Б. или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото или независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното определение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК.

В представеното по делото изложение на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят е формулирал следните правни въпроси: 1. „Може ли съдът предварително да се произнася по въпрос за основателността на иска?“; 2. „Неизпращането е на препис от молба за насрещна стана представлява ли съществено процесуално нарушение?“; 3. „Кое процесуално действие се смята за даване ход на делото?“; 4. „Кога се счита, че е проведено първо заседание по делото?“ и 5. „Кога съдът се произнася по искания на страните – преди или след даване ход на делото?“. Сочи, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

Атакуваното определение е валидно и допустимо.

Поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК процесуални въпроси не могат да послужат, като основание за допускане на касационно обжалване. Първият въпрос не кореспондира с изложените от въззивния съд мотиви и следователно не покрива общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК. Производството е прекратено поради оттегляне на иска и съдът не се е произнасял по основателността на иска. Прекратяването на посоченото основание не препятства възможността на ищеца да предяви отново иска си, при условие, че счита същия за основателен. Останалите въпроси могат да се свържат с оплакванията на ищеца срещу постановените съдебни актове, но по тях не е налице някой от допълнителните селективни критерии по чл. 280, ал. 1, т. 1 - 3 ГПК. Не поражда затруднение в практиката и няма съмнение, че първото открито съдебно заседание е това, в което е даден ход на делото. Ищецът има право да оттегли иска по реда на чл. 232, предл. 1 ГПК, а когато искът е оттеглен преди приключване на първото по делото заседание, за прекратяване на делото не е необходимо съгласието на ответника. Само когато оттеглянето на иска е извършено след приключване на първото по делото заседание, се изисква съгласието на ответника за прекратяване на делото, защото в този случай се цели да се осигури възможност на ответника да получи защита срещу ищеца по висящ процес и да постигне разрешаване на спора със сила на пресъдено нещо, отричащо претендираното от ищеца право /решение № 16 от 14.03.2013 г. по гр. д. № 534/2012 г. на ВКС, II г. о./. В случая искът е оттеглен по реда на чл. 232 ГПК преди приключване на първото заседание по делото, а в тази хипотеза на ответника не е признато от процесуалния закон правото да получи защита срещу ищеца чрез разрешаване на спора със сила на пресъдено нещо, защото не е предвидена възможност ответникът да възрази срещу оттеглянето на иска и така да пресече възможността за прекратяване на делото. Даденото от въззивния съд разрешение е в съответствие с приетото в практиката становище.

Частният жалбоподател не е аргументирал в пълнота защо поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и са от значение за развитието на правото. Съгласно прието в т. 4 на ТР № 1/2009 от 19.02.2010 г. г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното решение/определение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Частният жалбоподател не е посочил съдебната практика по нито един от поставените въпроси, нуждаеща се от осъвременяване. Съгласно същото тълкувателно решение, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното определение, е от значение за развитието на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая липсва обосновка в тази насока в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване.

В обобщение на изложеното, не е налице основание за допускане на касационно обжалване на определението на Окръжен съд - Силистра.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 15 от 13.01.2026 г., постановено по в. ч. гр. д. № 578/2025 г. по описа на Окръжен съд - Силистра.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: