Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на тридесети януари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: С. П. Членове: Р. Д. Т. К. при секретар С. П. и с участието на прокурора С. П. изслуша докладваното от председателя С. П. по административно дело № 3688/2022 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Т. Т. ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. София, [улица], против решение № 951/18.02.2022 г., постановено по адм. дело № 1691/2020 г. по описа на Административен съд София град. С него е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № РД-05-11/20.12.2019 г., издаден от Министъра на земеделието, храните и горите (сега Министър на земеделието и храните) и жалбоподателят е осъден да заплати деловодни разноски в полза на ответната страна в размер на 1 092,60 лв.
В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Наведени са оплаквания срещу изводите относно определянето на жалбоподателя като предприятие съгласно Решение на ЕК (2014) final/05.09.2014 г. и чл. 107, 1 ДФЕС. На следващо място касаторът развива възражения против кредитирането на използваната оценка при издаването на процесния АУПДВ и счита, че същата е опровергана от заключението на назначената оценителна експертиза в хода на съдебното производство. В самостоятелни пунктове оспорва изводите на решаващия съд по приложението на правилото de minimis и погасителната давност. Отправя искане за отмяна на обжалваното съдебно решение постановяване на ново по същество, с което процесният АУПДВ да бъде отменен. Претендира присъждане на направените разноски за касационната инстанция, съгласно представен списък по чл. 80 ГПК.
Ответната страна Министъра на земеделието и храните, подадена чрез пълномощника адв. С. Г., оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения в писмен отговор от 13.04.2022 г. Отправя искане първоинстанционното решение да бъде оставен в сила като правилно и законосъобразно.
Прокурорът от Върховната прокуратура на Р. Б. дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба предвид наличието на заявените в нея отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.
Върховният административен съд, Осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи съгласно чл. 218, ал. 1 АПК, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от надлежно легитимирана страна с правен интерес от оспорването в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна.
Предмет на контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд София - град е бил АУПДВ № РД05-11/20.12.2019 г., издаден от Министъра на земеделието, храните и горите, с който на основание чл. 10 и чл. 38, ал. 1 във вр. с ал. 3 от Закона за държавните помощи (ЗДП), чл. 59, ал. 1 и ал. 2 АПК във вр. с чл. 165 и чл. 166 ДОПК, по отношение на ТИТ Т. Т. ЕООД (с променено наименование Т. Т. ЕООД) е определено публично държавно вземане, представляващо несъвместима с вътрешния пазар държавна помощ, подлежаща на възстановяване в размер на 1 076 лв. - главница и 526,42 лв. - лихви.
От фактическа страна първоинстанционният съд е приел за установено, че АУПДВ е издаден в производство по изпълнение на влязло в сила Решение на Е. К. С(2014) 6207 final от 05.09.2014 г., относно схема за помощ № SA. 26212 (2011/C) (ех 2011/NN ех CP 176/А/08) и SA. 26217 (2011/C) (ех 2011/NN ех CP 176/В/08), приведена в действие от Р. Б. при замените на горска земя. Решението на ЕК е постановено с оглед на констатирано нарушение на чл. 108, 3 от ДФЕС, а именно неизпълнение на задължението на Р. Б. като държава членка да уведоми ЕК (неспазване на процедурата по нотификация) при предоставянето на държавна помощ във връзка с определени двустранни сделки по замяна на земи горска територия, между държавата, като техен собственик, и частноправни субекти. Към последното е приложен списък на бенефициерите, в който е посочен и жалбоподателят.
Съгласно фактите по делото, между Държавна агенция по горите (ДАГ) и Т. Т. ЕООД е сключен договор за замяна на недвижим имот №55/23.01.2009 г., по силата на който ДАГ прехвърля на дружеството правото на собственост върху имоти с площ от общо 8,175 дка частна държавна собственост (отделни имоти с площ 1,493 дка и 6,682 дка, находящи се съответно в м. Кундорово и м. Средня в землището на [населено място], община Родопи, област Пловдив. От своя страна дружеството прехвърля собствени имоти с обща площ 13 000 дка, представляващи гори и земи от горски фонд в м. Лозята, [населено място], община Троян, област Ловеч, детайлно описани в решението. По делото е представена заповед № 103/23.01.2009 г. на председателя на ДАГ, с която на основание чл. 15б от Закона за горите и заявление с peг. № 27-868/16.09.2008 г., е наредено извършване на замяна на имотите. Тъй като държавният имот е определен с по-ниска стойност, на основание чл. 15б, ал. 6 ЗГ е посочено, че държавата не дължи заплащане на разликата в размер на 5 835 лв.
След проведена обществена поръчка за избор на правоспособен оценител, на 07.11.2017 г. е сключен договор № 242 с дружеството Агролеспроект ЕООД, което изготвя оценителски доклади относно пазарната стойност на имотите по сключения договор. Според съображенията на оценителя, при недостатъчна информация за пазарни аналози в горски територии са използвани такива за земеделски имоти. По използваната методика за изчисление на размера на държавната помощ и след съобразяване на административната цена на имотите, е определена за възстановяване сумата от 1 076 лв. Жалбоподателят е бил уведомен за откритото производство по издаване на АУПДВ с писмо изх. № 70-5653/20.11.2019 г., получавайки възможност в 14-дневен срок да направи възражения и да представи доказателства. Тъй като такива не са постъпили от негова страна е бил издаден процесният акт.
В хода на съдебното производство съдът е задължил ИАГ да представи заверени копия на оценителските доклади, използвани в административното производство и е допусната съдебно-оценителна експертиза (СОЕ). Заключението на вещото лице не е кредитирано от съдебния състав поради обстоятелството, че при определяне на пазарната стойност на имотите са използвани само единични цени на декар, посочена в сключените нотариални актове без да бъдат използвани други източници на информация.
При тези установявания и след извършена проверка на валидността на АУПДВ, административният съд е отхвърлил жалбата на дружеството. От правна страна съдът е потвърдил издаването на АУПДВ от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия съгласно чл. 33 във вр. с чл. 8 и чл. 10 ЗДП и при спазване на изискванията за форма и съдържание. Възраженията на жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административното производство са обсъдени и отхвърлени като неоснователни.
По същество решаващият съд е разгледал последователно възраженията на жалбоподателя за незаконосъобразност на АУПДВ. В съдебните мотиви е прието, че понятието помощ по смисъла на Решение на ЕК С(2014) 6207 final от 05.09.2014 г. включва не само позитивни престации на субсидии, заеми или капиталово участие, но други видове намеса, облекчаващи под различна форма тежестите, които обичайно натоварват бюджета на едно предприятие и които без да са субсидии, имат същото естество и последици. Според изложеното от съда, в конкретния казус замяната на земи държавна собственост, остойностени на различна от пазарната цена, представлява държавна помощ. Направено е заключение, че Т. Т. ЕООД изпълва съдържанието на предприятие и именно в това си качество е сключило процесния договор. Оплакванията за необоснованост на използваната оценка на имотите в АУПДВ са отхвърлени от административния съд с мотива, че последната е изготвена по утвърдения през годините метод на пазарните аналози за определяне на пазарната оценка към 2009 г. на недвижимите имоти, предмет на замяната. Приложените доказателства относно проведената процедура по избор на изпълнител чрез обществена поръчка и корекциите в оценителските доклади от 2018 г. (вследствие на настъпилото увеличено търсене на имотите 2005-2008 г. до момента на извършената замяна), са дали основание на съда да възприеме резултатите за обективни.
На следващо място в обжалваното решение е прието, че за правилата de minimis съгласно Регламент (ЕС) № 1407/2013 г. на Комисията от 18.12.2013 г. относно прилагането на чл. 107 и чл. 108 ДФЕС към помощта, не е от значение дали нарушаването на конкуренцията е минимално, а дали с получаване на минималната помощ има нарушение на правилата на конкуренцията. Поради това от момента на нарушението получателят трябва да възстанови условията на конкуренция, които са съществували преди предоставяне на помощта. Допълнително в тази насока съдът е отчел издаването на АУПДВ № РД-05-8/20.12.2019 г. срещу свързано с жалбоподателя дружество - ЮНИЛЕНД ЕООД. Решение на ЕК С(2014) 6207 final от 05.09.2014 г. е пряко приложимо, без да е необходимо издаването на какъвто и да било вътрешен нормативен акт. Към момента на постановяване на съдебния акт не са изтекли давностните срокове, визирани в ДОПК, тъй като съгласно т. 51 от решение на СЕС по дело С-627/18, получателят не може валидно да се позовава на оправдани правни очаквания относно правомерността на разглежданата помощ.
Обжалваното решение на Административен съд София - град е валидно и допустимо, но неправилно.
Между страните не е налице спор по фактите, които са изяснени от първоинстанционния съд при коректно разпределение на доказателствената тежест в процеса. Спорът по делото е изцяло правен и засяга приложението на правилата относно държавната помощ по смисъла на чл. 107 и чл. 108 ДФЕС.
За разлика от непълната аргументация на решаващия съд, релевантна при преценката за законосъобразността на оспорения АУПДВ е разпоредба на чл. 107 ДФЕС в цялост и всички кумулативни елементи на понятието държавна помощ, включително уредените хипотези, при които законодателят на Съюза е формулирал изключения от основното правило.
Изложените от административния съд мотиви във връзка с предпоставките за определяне на процесната сума в размер на 1 076 лв. в АУПДВ № РД05-11/20.12.2019 г. като несъвместима с вътрешния пазар държавна помощ, подлежаща на възстановяване от Т. Т. ЕООД, са в противоречие с изискванията на нормативната рамка.
По отношение на задължението на Р. Б. да идентифицира с точност потенциалните бенефициери на несъвместимата държавна помощ съображение 171 от Решение на ЕК (2014) final/05.09.2014 г. предвижда, че това са участвалите физически и юридически лица в 132-те сделки за замяна с българските органи през разглеждания период. От тази група българските органи следва да изключат тези физически и юридически лица, които не отговарят на критериите за предприятия по смисъла на чл. 107, 1 от Договора, както и тези лица, които от сделките за замяна, в които са участвали, са получили предимство, целият размер на което не надвишава праговете, установени в Регламента за минималната помощ (помощта de minimis), стига тези сделки да съответстват и на другите условия, определени в този регламент. Останалите физически и юридически лица, които са участвали в сделки за замяна, следва да се считат за бенефициери на неправомерно приведена в действие държавна помощ, от които българските органи трябва да възстановят полученото в резултат на тези сделки предимство.
На тази плоскост нито в мотивите на обжалвания АУПДВ № РД05-11/20.12.2019 г., издаден от МЗХГ, нито в мотивите на първоинстанционния съд, е направено разграничение между изразите потенциални бенефициери и действителния кръг на лицата, които следва да се считат за бенефициери и респективно само спрямо тях да бъдат предприети действия за възстановяване на полученото. Изрично в съображение 154 от Решение на ЕК (2014) final/05.09.2014 г. се отбелязва, че в случаите, когато отделният бенефициер на сделката за замяна е получил предимство, което не превишава праговете, посочени в Регламент (ЕС) № 1407/2013 на Комисията от 18.12.2013 г. относно прилагането на чл. 107 и чл. 108 ДФЕС към помощта de minimis, това предимство не се счита за държавна помощ и поради това не попада в рамките на забраната по чл. 107, 1 от Договора, ако са изпълнени всички други условия, определени в този регламент. Приетото е в съответствие с правото на Съюза и чл. 3 от цитирания регламент. Следователно произнасянето по съответните въпроси е било необходимо в случая, преди да се пристъпи към количественото определяне на помощта (т. 7.2, р. 7 ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ от Решението на ЕК), съгласно допустимия ред и методите за оценка на реалните пазарни цени на парцелите към момента на предоставянето ѝ.
Неотносимо за разрешаване на правния спор по делото е соченото от първоинстанционния съд обстоятелство, че жалбоподателят е включен в приложения Списък на бенефициерите към Решение на ЕК (2014) final/05.09.2014 г. Очевидно произнасянето на ЕК за наличието на несъвместима държавна помощ в голяма част от анализираните 132 сключени сделки в периода между 1 януари 2007 г. и 27 януари 2009 г., не е равнозначно на направеното от АССГ заключение, че в случая ответникът е доказал по основание и размер твърдяната неправомерна помощ, подлежаща на възстановяване от жалбоподателя.
Неоснователно е оплакването на касатора срещу мотивите на съда по предварителния въпрос, съгласно съображение 125 от Решението на ЕК, свързан с преценката дали Т. Т. ЕООД се определя като предприятие по смисъла на чл. 107, 1 ДФЕС. С определение от 13.02.2023 г. производството по настоящото дело е спряно до приключване на дело С-325/22 на СЕС, образувано по преюдициално запитване от АС-Варна по адм. д. № 1785/2020 г. Поставените въпроси са преценени като относими за разрешаване на правния спор и точното приложение на правото на ЕС. С решение на СЕС от 19.10.2023 г. са дадени следните отговори:
1) Решение (ЕС) 2015/456 на Комисията от 5 септември 2014 г. относно схема за помощ № SA.26212 (11/C) (ex 11/NN ex CP 176/A/08) и SA.26217 (11/C) (ex 11/NN ex CP 176/B/08), приведена в действие от Р. Б. при замените на горска земя, трябва да се тълкува в следния смисъл: не може да се приеме, че само лицата, които са придобили поземлени имоти чрез засегнатите от това решение сделки за замяна на горски земи и които използват тези поземлени имоти за целите на икономическа дейност, трябва да се разглеждат като предприятия бенефициери на държавна помощ по смисъла на чл. 107, 1 ДФЕС.
2) Чл. 107, 1 ДФЕС и чл. 16, 3 от Регламент (ЕС) 2015/1589 на Съвета от 13 юли 2015 г. за установяване на подробни правила за прилагането на чл. 108 ДФЕС трябва да се тълкуват в следния смисъл: допускат критериите, позволяващи да се определи размерът на държавна помощ, получена при придобиването на поземлени имоти чрез замяна на горски земи, да се основават на осреднените цени от вписаните сделки с поземлени имоти, притежаващи подобни характеристики като оценяваните и намиращи се в близост до тях, по които сделки поне една от страните е търговец и които са сключени в рамките на 12 месеца преди оценката, при условие че прилагането на такива критерии е съвместимо с решението на Комисията за възстановяването на помощта и те позволяват да се определи пазарната стойност на тези земи към момента на сделката за замяна.
Изводът на решаващия съд по първия предварителен въпрос е в съответствие с тълкуването в т. 38 от решението на СЕС по дело С-325/22, че съображение 127 от Решението на Комисията се отнася само за особена хипотеза, при която субект не може да се квалифицира като предприятие по смисъла на чл. 107, 1 ДФЕС.
Единственото изтъкнато практическо съображение от административния съд във връзка с преценката на правилата de minimis е обстоятелството, че на свързано с жалбоподателя дружество - ЮНИЛЕНД ЕООД е издаден АУПДВ № РД05-8/20.12.2019 г. С отговора на касационната жалба от процесуалния представител на ответника се допълват издадените два АУПДВ на СИЙ ФОРТ ЕООД, за което също се твърди свързаност с жалбоподателя. Липсата на ангажирани доказателства в тази насока към момента на предоставяне на помощта, води до необоснованост на доводите. АУПДВ № РД05-8/20.12.2019 г. е отменен окончателно с решение № 1727/16.03.2022 г. по адм. дело № 1692/2020 г. по описа на АССГ, потвърдено от ВАС с решение № 2123/22.02.2024 г. по адм. дело № 4532/2022 г.
Дори да бъдат разгледани по същество, доводите за свързаност при преценката de minimis се явяват изцяло неоснователни. Служебноизвестни на Съда са фактите, свързани с основанията и размера на подлежащите на възстановяване помощи (без лихви) по АУПДВ № РД05-8/20.12.2019 г. с адресат ЮНИЛЕНД ЕООД за сумата от 40 298 лв., по АУПДВ № РД05-32/13.03.2020 г. с адресат СИЙ ФОРТ ЕООД за сумата от 26 769 лв., АУПДВ № РД05-27/13.01.2020 г. с адресат на СИЙ ФОРТ ЕООД за сумата от 110 338 лв. и АУПДВ № РД-05-82/29.07.2020 г. с адресат ТИТ Т. Т. ЕООД за сумата от 8 659 лв. При това положение не може да се приеме, че в случая е надхвърлен таванът de minimis от 200 000 евро. Съображения за така приетото се явяват т. т. 29-34, т. 40 и т. 43 от решение на СЕС по дело С-608/19, където се посочва, че по отношение на формулировката на разглежданите разпоредби от Регламент № 1407/2013 е важно да се подчертае, първо, че от една страна, съгласно чл. 3, 7 от въпросния регламент, когато с отпускането на нова помощ de minimis може да бъде надвишен таванът de minimis, никоя част от тази нова помощ не може да попада в приложното поле на Регламент № 1407/2013. От текста на същата разпоредба следва, че моментът, към който следва да се прецени дали кумулирането с други помощи de minimis надхвърля тавана de minimis, е моментът на отпускане на помощта. В тази насока се налага изводът, че съгласно съображение 21 от цитирания регламент в съответствие с принципа на сътрудничество, прогласен в чл. 4, 3 ДЕС, държавите членки следва да улесняват спазването на правилата, приложими към държавните помощи, като създадат необходимите механизми, гарантиращи, че общият размер на помощта de minimis, отпусната на едно и също предприятие съгласно правилата за помощ de minimis, не надхвърля общия разрешен таван.
На последно място, неоснователно е касационното оплакване по отношение на приетото от решаващия съд във връзка с приложението на давностните срокове по ДОПК към момента на влизане в сила на Решението на ЕК. Административният съд е съобразил разпоредбите на приложимия по време Регламент (ЕО) № 659/99 г., отм. с Регламент (ЕС) № 2015/1589 и по-конкретно чл. 15, предвиждаща 10годишен давностен срок към момента на постановяване на Решението на ЕК от 05.09.2014 г. В този смисъл е и релевантната препратка към мотивите на решение на СЕС по дело С627/18.
С оглед гореизложеното настоящият състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е неправилно и необосновано, поради което следва да бъде отменено на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. второ АПК.
При този изход на делото в полза на касатора следва да бъдат присъдени направените разноски в общ размер на 1 100 лв, включващи адвокатско възнаграждение за касационното производство в размер на 500 лв., депозит за СОЕ в размер на 400 лв. и заплатените държавни такси за съдебно обжалване пред ВАС в размер на 150 лв. и пред АССГ в размер на 50 лв.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 1, изр. 1, пр. второ АПК във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 951/18.02.2022 г., постановено по адм. дело № 1691/2020 г. по описа на Административен съд София град и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ по жалба на Т. Т. ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. София, [улица], Акт за установяване на публично държавно вземане № РД05-11/20.12.2019 г., издаден от Министъра на земеделието, храните и горите.
ОСЪЖДА Министерство на земеделието и храните да заплати на Т. Т. ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. София, [улица], разноските по делото за двете съдебни инстанции в размер на 1 100 (хиляда и сто) лева.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ СВИЛЕНА ПРОДАНОВА
секретар:
Членове:
/п/ РОСИЦА ДРАГАНОВА
/п/ ТАНЯ КОМСАЛОВА