ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3150
гр.София, 19.06.2025 г.В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Р. Б. Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на дванадесети юни две хиляди двадесет и пета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Геновева Николаева
като изслуша докладваното от съдия Д. Д. гр. д. № 1255 по описа за 2025 г. приема следното:
Образувано е по касационна жалба на М. С. М., В. И. Н., М. И. М. и К. А. Б. против решение № 1087 от 31.10.2024 г., постановено по въззивно гражданско дело № 3212 по описа за 2023 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 14 състав, с което е потвърдено решение № 260909 от 30.06.2023 г. по гр. д. № 7062 по описа за 2020 г. на Софийския градски съд, ГО, I-9 състав. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от М. С. М. и И. М. Н., починал в хода на производството и заместен по реда на чл. 227 от ГПК от В. И. Н., М. И. М. и К. А. Б., срещу Н. Г. Д. искове с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 36 000 евро, представляваща неустойка за забава, дължима съгласно чл. 22, ал. 1 от сключен на 11.03.2016 г. договор, за периода от 31.08.2017 г. до 30.08.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 16.07.2020 г. до пълното изплащане на сумата.
Касаторите твърдят, че обжалваното решение на Софийския апелативен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване сочат т. 1 на чл. 280, ал. 1 от ГПК по следните въпроси:
1. Длъжен ли е въззивният съд най-напред да очертае ясно действителния предмет на спора, да изложи и обсъди в мотивите си всички спорни въпроси, повдигнати от страните с исковата молба, в отговора на исковата молба, с въззивната жалба и отговора на въззивната жалба, с всички възражения и доводи на страните по тях, допустими и относими към предмета на спора, основан на претенция за неустойка за забава на изпълнение на строеж на сграда при условията на ЗУТ, да посочи всички факти и обстоятелства по повдигнатите спорни въпроси, които приема за доказани, съответно – за недоказани, да посочи доказателствата, въз основа на които ги приема или не приема за доказани, както и да изложи причините, поради които не възприема някои факти и доказателства, и допустимо ли е да се произнася по претенция за нищожност на клауза за неустойка за забава на изпълнението на възложен строеж с мотиви за незначителност и неизясненост на обема на неточното, некачественото и на частичното неизпълнение на възложените СМР спрямо целия обем на възложените СМР? Счита, че въпросът е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, възприета в Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. по тълк. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, решения № 18 от 23.02.2021 г. по гр. д. № 2356/2020 г. на ІI ГО, № 140 от 08.03.2021 г. по т. д. 2601/2019 г. на І ТО, № 77 от 25.06.2019 г. по гр. д. № 2332/2018 г. на II ГО, № 209 от 20.02.2018 г. по т. д. № 1096/2017 г. на I ТО.
2. При произнасяне по възражение за нищожност на изрично договорена клауза за неустойка за забавено предаване на изпълнен строеж на сграда, размерът на частично неизпълнените СМР, на некачествено изпълнените СМР и ненадлежно изпълнените СМР относим ли е към преценката на потенциалните вреди от забавеното предаване на целия строеж, или за срока на забавата неизпълнението следва да се преценява като пълно и на тази база да се прилагат критериите за нищожност на клаузата за неустойка за забава, възприети в задължителната и друга практика на ВКС? По този въпрос се сочи противоречие с решение № 210 от 09.12.2024 г. по т. д. № 1109/2023 г. на І ТО на ВКС.
Ответникът по касационната жалба Н. Г. Д. счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд, като оспорва жалбата и по същество.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирани страни срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
На 11.03.2016 г. страните по делото са сключили договор, по силата на който ищците М. С. М. и И. М. Н. като собственици на УПИ XXXIX с площ от 16 218 кв. м. и на УПИ XLII с площ от 542 кв. м. по плана на [населено място], [община], ведно с построените в имотите „краварник - комплекс“ и стопанска сграда, са възложили на ответника Н. Г. Д. в качеството му на изпълнител, извършването на подробно описани в договора строително-монтажни работи. Ответникът се е задължил да инициира и извърши промяна в действащия регулационен и застроителен план за имотите, предмет на договора, вследствие на което да се обособят четири УПИ; да бъде разделена функционално и документално съществуващата сграда в първия имот на две сгради - Хале 1 и Хале 2; да извърши СМР за Хале 1, Административна сграда 1, Административна сграда 2 и в двора на имота, подробно описани в чл. 3.1 до чл. 3.22 от договора. Страните са уговорили, че възложените видове СМР ще бъдат изпълнени на два етапа като Етап 1 включва - Хале 1, вход и достъп до Хале 1; Административна сграда 1 и вход и достъп до нея; Административна сграда 2; изцяло изграждане на оградата с всички врати; изграждане на електрическа инсталация на Хале 1, Административна сграда 1, Административна сграда 2, дворно осветление, дворна врата, питейна вода и бунар, изграждане на септична яма. Съгласно чл. 3Б от договора в замяна на извършването на описаните СМР, възложителите ще прехвърлят на изпълнителя собствеността върху един от новообразуваните УПИ, ведно с Хале 2, във вида, в който се намира към датата на сключване на договора, с прилежащия му навес, без частта за изграждане на Административна сграда 2 /която остава в Хале 1/ и прилежащия му парцел. Прехвърлянето на описаните имоти ще се осъществи след направа на СМР, включени в Етап 1. Страните се договорили, че възложителят ще съгласува и приема изпълнените работи след съставяне на необходимите строителни актове и протоколи (чл. 5 от договора), като са предвидили, че възложените по договора СМР се считат за окончателно приети от възложителя с подписване на двустранен приемо-предавателен протокол без възражения (чл. 22, ал. 4 от договора). Този протокол е основание за приключване и на съответния етап на договорените СМР, ведно с изпълнението и на останалите изисквания по чл. 8 - предоставянето от изпълнителя на възложителя на всички предвидени от закона и съответните държавни служби документи, които да му послужат за узаконяване на Хале 1, Административни сгради 1 и 2 и ограда. В изпълнение на задълженията си по чл. 10 от договора, ищците предоставили имотите на изпълнителя при подписването на договора, копия от одобрения инвестиционен проект, както и от останалата необходима съпътстваща документация за изпълнение на подготвителните работи и изпълнение на строителството, вкл. и издадените разрешения за строеж за извършването на преустройството на сградите и за масивната ограда. Изпълнителят се задължил да изпълни възложеното в сроковете, посочени в чл. 4 от договора, като за Етап 1 бил договорен срок до 30.08.2017 г. (чл. 21 от договора). Съгласно чл. 22, ал. 1 в случаите на забавено изпълнение на възложеното от първия етап, включително случаите, когато забавата е поради причини за отстраняване на некачествено или неточно изпълнение, изпълнителят дължи на възложителя неустойка в размер на 1500 евро на месец, а ако забавата продължи повече от шест месеца - неустойката е 3000 евро на месец. В чл. 3 от договора е предвидено, че неустойките за забава за отделните етапи се дължат отделно една от друга.
В исковата молба ищците са изложили, че на 30.10.2018 г. са констатирали пропуски по изпълнението на СМР, включени в Етап 1 и бил подписан протокол, като след това са депозирали и възражения в кантората на упълномощен от изпълнителя адвокат с подробно посочени забележки по качеството на изпълнението на СМР, които включвали, както възражения по отношение общото некачествено изпълнение на възложеното, така и конкретно по всяка една от дейностите, описани в договора. В нарочно становище изпълнителят е признал, че е налице неизпълнение по част от констатираното от ищците, като декларирал, че към датата на приемане на първи етап от възложените дейности, недостатъците ще бъдат отстранени. Ищците твърдят, че пропуските не били отстранени и считано от 31.08.2017 г. изпълнителят изпаднал в забава за предаване на дейностите, включени в Етап 1. Ето защо са предявили обективно съединени искове с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 36 000 евро, представляваща неустойка за забава, дължима съгласно чл. 22, ал. 1 от договора за периода от 31.08.2017 г. до 30.08.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 16.07.2020 г., до пълното изплащане на сумата. Ответникът Н. Д. оспорил предявените искове. Повдигнал е възражения за нищожност на сключения договор на основание чл. 26, ал. 2, пр. 4 от ЗЗД, тъй като липсва конкретно уговорена престация в полза на всяка от страните като абсолютна стойност, както и на основанията по чл. 26, ал. 1, пр. 1 и 3 ЗЗД, защото възложителят поел задължение да прехвърли собствеността върху несъществуващ имот, а описаните в договора СМР, за които изпълнителят поел задължение да извърши, не са били остойностени и липсва обща стойност на престацията. Посочил, че нищожна поради накърняване на добрите нрави е и клаузата за неустойка, съдържаща се в чл. 22, ал. 1 от договора, тъй като е била уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Въз основа на заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, въззивният съд е установил, че за обект „Цех за студена обработка на метали - преустройство на съществуващ краварник в [населено място], [община] е била изготвена и одобрена строителна документация, въз основа на която са били издадени Разрешение за строеж № 116/21.06.2007 г. и Разрешение за строеж № 157/25.07.2007 г.; че е налице одобрен на 17.08.2016 г. от Главния архитект на [община] екзекутивен проект за обект: „Цех за студена обработка на метали - преустройство на съществуващ краварник; че върху отделните чертежи от екзекутивните проекти е положен подпис срещу строител от Г. Д.; че преобладаващата част (над 90 %) от договорените видове работи, включени в Етап 1, са изпълнени на място; че СМР, включени в Етап 2 от договора не са извършени. Според експерта към договора няма изготвена количествено-стойностна сметка относно договорените СМР, в която да са отразени количества и стойности. Констатирано е, че в обекта са налице участъци с некачествено изпълнение, така както са описани във възраженията на възложителите съгласно Протокол от 30.10.2018 г. Те са отстраними по своя характер, след което е възможно приемането на работите от Етап 1. Към деня на огледа от вещото лице констатираните пропуски не са били отстранени или довършени. В допълнително заключение на СТЕ е посочено, че за обект „Цех за студена обработка на метали - преустройство на съществуващ краварник” са били съставени Акт образец 7 от 30.04.2009 г. и Акт образец 14 от 19.05.2009 г., касаещи изпълнение и приемане на СМР по покривно покритие с метални столици и ЛТ ламарина върху съществуващата стоманено-бетонна конструкция на изградения навес между двете халета и пред административната сграда. Бил е съставен и Акт образец 10 от 30.06.2009 г. за установяване състоянието на строежа при спиране на строителството, в който е било отбелязано, че строежът се спира поради необходимост от уточняване на инвестиционните намерения на възложителите относно сроковете и начина на изпълнение на строежа. С влязла в сила заповед № 17-222 от 10.07.2018 г. на кмета на [община] е одобрено изменение на ПУП - плана за регулация на парцели XLII, XLI и XXXIX и тяхното обединяване в един общ поземлен имот XXXIX. Съдът е обсъдил и събраните пред първоинстанционния съд гласни доказателства за извършените СМР.
Софийският градски съд е отхвърлил предявените искове. Приел е, че клаузата за неустойка за забава по чл. 22, ал. 1 от договора между страните, с оглед вида на задължението, което обезпечава и съотношението между нейния размер и очакваните за възложителя евентуални вреди от неизпълнението не отговарят на нейната цел да обезпечи изпълнението и да обезщети кредитора за вредите от виновното неизпълнение на длъжника. Налице е само санкционна функция и така уговорена, неустойката води до създадена още при сключване на договора възможност за несправедливо обогатяване на кредиторите. Ето защо е счел че клаузата за неустойка е нищожна.
Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение. От правна страна е приел, че страните сключили договор със смесен характер, в който са включени елементи на изработка и на предварителен договор за прехвърляне на право на собственост върху недвижим имот. Счел е за неоснователно възражението за нищожност на целия договор поради обещано прехвърляне на несъществуващ имот, тъй като уговорката за продажба на бъдеща вещ не е нищожна. До падежа, респективно до постановяване на решение по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, вещта може да бъде създадена, а в случая обещаният парцел е обособен и годен да бъде обект на транслативна сделка. Освен това е приел, че от договора може да се определи вида на насрещните престации по пътя на тълкуването, въпреки че не са посочени абсолютните им стойности, поради което липсата на тези реквизити също не водят до нищожност на сделката. Във връзка с тезата на ответника, че договорът в неговата цялост противоречи на добрите нрави, съдът е посочил, че липсата на реципрочност в уговорките за неустойка не водят до извода, че страните са поставени в различни и ощетяващи ги позиции. На автономната воля на договарящите е предоставена възможността да изпълнят съдържанието на договорната връзка според техните виждания относно естеството и характера на целените за постигане резултати, като няма пречка само една от страните да се ползва от правилото на чл. 92 от ЗЗД за обезщетение при неизпълнение. Обсъждайки валидността на неустоечната клауза, въззивният съд се е позовал на разясненията в Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, в което е прието, че страните имат свободата да договарят неустоечни клаузи, но в определени рамки - като съблюдават повелителните норми на закона и на добрите нрави. Тези неписани правила, за чието спазване съдът следи служебно, включват общоприетия принцип на справедливост, който може да бъде нарушен, ако страните договорят неустойка извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за съответствието на неустойката с добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, като могат да бъдат използвани някои от следните примерно изброени критерии: естеството и размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; наличието на други обезпечения (поръчителство, залог, ипотека и др.); вида на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна); вида на неизпълнение на задължението и неговата съразмерност с общото изпълнение; съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди и пр. В разглеждания спор клаузата на чл. 22, ал. 1 от договора предвижда неустойка за забавено изпълнение на възложените СМР. От текста на неустоечната клауза по никакъв начин не може да се прецени дали и колко уговорената отнапред неустойка е обусловена от стойността и размера на конкретно бъдещо неизпълнение от страна на изпълнителя. По този начин не съществува уговорен от страните механизъм за преценка на обема на интерес на възложителя, който е защитен от клаузата. Обратно, при съществуващата договорка дори при забавяне на изработката за част от възложената работа, изпълнителят ще дължи целия размер на неустойката (уговорена като абсолютна стойност за месец), който би дължал и ако не е изпълнил никаква част от възложените СМР, което накърнява принципа за справедливост и създава необоснована неравнопоставеност на страните. Тоест, така уговорената неустойка дава възможност да се стигне до неоснователно обогатяване на едната от страните по договора - възложителя, тъй като при различен обем на получено изпълнение -при извършване на част от възложените дейности, той ще може да ги задържи в патримониума си, но и да претендира същия размер на неустойката, какъвто би получил и при пълно неизпълнение. Установява се в случая, че дори и при изпълнение на 90% от СМР в Етап I ответникът ще следва да плати един и същ размер неустойка, идентичен с този, който би дължал и ако не беше престирал каквото и да е изпълнение по договора. С тези съображения въззивният съд е стигнал до извода, че в случая уговорената неустойка за забава противоречи на добрите нрави и на принципа за справедливост, тъй като се надхвърля обезщетителната функция за сметка на изключително голям превес на санкционната функция. Съдът е аргументирал този извод и с наличието на други неустоечни клаузи (в това число и с компенсаторен характер - например уговорената неустойка в чл. 19), които са предвидени за кумулативно прилагане с неустойката по чл. 22 от договора. Този дисбаланс, заложен в процесната неустоечна клауза, я прави нищожна. Апелативният съд е посочил, че не следва да обсъжда възраженията на ищците относно неизпълнението на голяма част от дейностите, както и съображенията за евентуално присъждане на неустойка в намален размер, тъй като би дължал произнасяне по тях само в случай че неустоечната клауза е валидна и може да се прилага в регулацията на отношенията между страните.
От анализа на мотивите на въззивния съд и от данните по делото не се установяват основания за допускане на касационно обжалване. Касаторите са поставили въпроса относно задължението на въззивната инстанция да определи предмета на спора, да се произнесе по всички доводи и възражения на страните и да обсъди събраните по делото доказателства във връзка с оплакването им, че съдът не е определил правилно действителния предмет на спора, който произтича от претенцията им за неустойка за забава на основание изрично договорена клауза и оттам не е обсъдил фактите и обстоятелствата, касаещи самата забава и причините за нея, като вместо това е мотивирал решението си за нищожност на клаузата за мораторна неустойка с факти и обстоятелства, свързани с обема на частично изпълнените и некачествено изпълнените СМР. В случая в съответствие с установената съдебна практика, в това число цитираните от касаторите решения на ВКС, въззивният съд ясно е очертал предмета на делото, като е приел, че е предявен иск по чл. 92 ЗЗД за присъждане на неустойка за забава, дължима съгласно чл. 22, ал. 1 от сключения на 11.03.2016 г. договор между страните, за периода от 31.08.2017 г. до 30.08.2018 г. В мотивите на постановеното решение съдът е посочил наведените доводи и възражения на ищците, както и защитната теза на ответника. Изложил е кои факти намира за установени по делото и въз основа на кои доказателства. Обсъдил е спорния въпрос, повдигнат от ответника, относно валидността на неустоечната клауза, уговорена в чл. 22, ал. 1 от договора, и е достигнал до своя краен извод, че тази клауза е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Ето защо напълно логично е приел, че не е необходимо да се произнася по възраженията на ищците, касаещи неизпълнението на голяма част от възложените дейности и присъждането на неустойка в намален размер, тъй като те биха подлежали на обсъждане, в случай че клаузата за неустойка е валидна и може да се прилага в регулацията на отношенията между страните. Следователно даденото разрешение на въззивния съд на първия въпрос на касаторите съответства приложимата практика на ВКС, поради което по този въпрос касационно обжалване не следва да се допуска.
Вторият поставен въпрос касае критериите, които следва да бъдат използвани при преценката за съответствието на неустойката с добрите нрави. Отговор на този въпрос е даден в т. 3 от ТР Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, като в съобразителната част е разяснено, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, като могат да бъдат използвани някои от следните примерно изброени критерии: естеството им на парични или на непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи-поръчителство, залог, ипотека и др.; вид на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна негова част; съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди. При конкретната преценка за нищожност на неустойката могат да се използват и други критерии, като се вземат предвид конкретните факти и обстоятелства за всеки отделен случай. Неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Въззивният съд не се е отклонил от посочените в това тълкувателно решение критерии. Приел е, че в клаузата на чл. 22, ал. 1 от договора е уговорена неустойка за забавено изпълнение на възложените СМР, но от текста на разпоредбата не става ясно дали и колко уговорената отнапред неустойка е обусловена от стойността и размера на конкретно бъдещо неизпълнение от страна на изпълнителя. Достигнал е до извода, че не съществува уговорен от страните механизъм за преценка на обема на интереса на възложителя, който е защитен от клаузата. Констатирал е, че така уговорената неустойка (като абсолютна стойност за месец) дава възможност да се стигне до неоснователно обогатяване на едната от страните по договора - възложителя, тъй като при различен обем на получено изпълнение - при извършване на част от възложените дейности, той ще може да ги задържи в патримониума си, но и да претендира същия размер на неустойката, какъвто би получил и при пълно неизпълнение. Ето защо въззивният съд е приел, че в случая уговорената неустойка за забава противоречи на добрите нрави, тъй като се надхвърля обезщетителната функция за сметка на изключително голям превес на санкционната функция. Не се установява и твърдяното от касаторите противоречие по този въпрос с решение № 210 от 09.12.2024 г. по т. д. № 1109/2023 г. на І ТО на ВКС. В това решение е даден принципен отговор на друг проблем, касаещ задължението на съда да се произнесе по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. Касаторите се позовават на съдържащото се в решението на ВКС разрешение по предмета на другото дело, в което се приема, че некачественото изпълнение препятства въвеждането на обекта в експлоатация, от което следва, че при преценка на вредите от забавеното изпълнение от тази гледна точка, то следва да се преценява като пълно, независимо в какъв обем е вече извършеното. Този извод в решението на ВКС почива на конкретната фактическа обстановка по другото дело и не може директно да се пренесе към настоящия случай, в който по никакъв начин в договора между страните вредите от забавата не са обвързани с невъзможността обектът да бъде въведен в експлоатация и липсва каквато и да е предварителна оценка на подобни вреди.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд.
При този изход на спора касаторите дължат на Н. Г. Д. 6500 лв. разноски за касационното производство.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1087 от 31.10.2024 г., постановено по в. гр. дело № 3212/2023 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 14 състав.
ОСЪЖДА М. С. М. с ЕГН-[ЕГН], В. И. Н. с ЕГН-[ЕГН], М. И. М. с ЕГН-[ЕГН] и К. А. Б. с ЕГН-[ЕГН], да заплатят на Н. Г. Д. с ЕГН-[ЕГН], сумата от 6500 лв. - разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: