3ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1916

гр. София, 19.06.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА

МАРИЯ БОЙЧЕВА

като изслуша докладваното от съдия Бойчева т. д. № 2680 по описа за 2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 248 ГПК.

Постъпила е по делото молба с вх. № 8346/07.05.2025 г., подадена от ответника по касация “ВИВАКОМ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК[ЕИК], с искане за допълване на определение № 1315/29.04.2025 г., постановено по настоящото дело, в частта за разноските, като му се присъдят направените такива за адвокатско възнаграждение в касационното производство в размер на 65 402,43 лева с ДДС, определен по Наредба № 1/09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет за предявените искове. Твърди се, че сложността на делото, формулираните въпроси за допускане на касационно обжалване, наведените множество оплаквания за отмяна на въззивното решение и обемния доказателствен материал обосновават адекватност на заплатения и претендиран адвокатски хонорар.

В дадения срок касаторът Р. Й. Й. изразява становище, че искането е допустимо, но неоснователно. Излага доводи, че списъкът на разноските и доказателствата за тяхното извършване не са представени своевременно, т. е. с отговора на касационната жалба, депозиран на 25.11.2024 г., а едва четири месеца след това – на 18.03.2025 г. Изтъква, че към списъка е представен документ, който не съставлява официална банкова референция, удостоверяваща плащането, а такъв е представен едва с молбата по чл. 248 ГПК. Поради това счита, че не е налице основание за присъждане на разноски на насрещната страна за касационната инстанция. Заявява и възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар. Оспорва като невярно твърдението на ответника, че уговореното възнаграждение е в минимален размер съгласно горецитираната наредба. Акцентира, че предвид приетото в Решение от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 на СЕС тази наредба не може да бъде приложена, а определените в нея размери могат да служат само за ориентир, като преценката се извършва във всеки конкретен случай. Счита, че договореният адвокатски хонорар на насрещната страна следва да бъде значително намален, тъй като по делото е изготвен само отговор на касационната жалба и становище по изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, без осъществяване на процесуално представителство в открито съдебно заседание със събиране на доказателства; в отговора на касационната жалба са използвани цели пасажи от жалби, молби и становища, представяни в предходните съдебни инстанции; доказателственият материал по делото не може да се характеризира като обемен.

Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, след като обсъди доводи на страните и прецени данните по делото, намира следното:

Молбата е допустима - подадена е от надлежна страна и в законоустановения едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, предвид необжалваемостта на постановения съдебен акт по чл. 288 ГПК.

С определение № 1315/29.04.2025 г. по т. д. № 2680/2024 г. по описа на ВКС, ТК, I т. о., не е допуснато касационно обжалване на решение № 475/16.07.2024 г. по в. т.д. № 393/2024 г. по описа на Софийски апелативен съд, 5 състав. При този резултат ответникът по касация има право на разноски в настоящото производство. Искането за присъждане на такива е заявено от “ВИВАКОМ БЪЛГАРИЯ” ЕАД в отговора на касационната жалба, а с молба от 18.03.2025 г. са представени фактура и платежни документи от същата дата (с посочен банков номер на операцията) за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 65 402,43 лева с ДДС. Доказателствата за реалното извършване на претендирания разход са приобщени по делото преди датата на проведеното закрито заседание в селективната фаза на касационното производство по чл. 288 ГПК. При тези данни несъстоятелни остават доводите на касатора за несвоевременното им депозиране и за липса на основание за ангажиране отговорността му за разноски. Този извод не се променя от основателното възражение на касатора срещу приложеното към молбата по чл. 248 ГПК извлечение от сметка, което не е своевременно представено и не се взема предвид при направената от настоящия състав преценка за доказаност от ответника на сторените по делото разноски.

Заявеното от касатора възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендирания от ответното дружество адвокатски хонорар е основателно. С оглед препращащата разпоредба на чл. 36, ал. 2 ЗА, относима при преценката на размера на адвокатското възнаграждение е горецитираната наредба, която съдът следва да откаже да приложи, тъй като установените с нея правила за минимални размери на адвокатските възнаграждения представляват нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, пар. 1 ДФЕС, с оглед даденото от СЕС задължително тълкуване в решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22. Както е прието в определение № 50015/16.02.2024 г. по т. д. 1908/2022 г. на ВКС, ТК, I т. о., посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир и не са обвързващи за съда. Същите, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от решаващия състав с оглед вида на спора, интереса, извършените от адвоката процесуални действия и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

Като съобразява вида на спора, фактическата и правна сложност на делото, извършените от процесуалния представител на ответника действия - депозиране на отговор на касационната жалба и становище по изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по поставени от касатора въпроси в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 и съответно т. 3 ГПК, както и на самостоятелната директна предпоставка “очевидна неправилност” по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, без явяване в открито съдебно заседание, настоящият състав намира, че претендираното от ответника по касация адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено на 24 000 лева с ДДС.

Ето защо, следва да бъде допълнено определението по чл. 288 ГПК в частта за разноските, като в полза на ответника по касация се присъди възнаграждение за адвокат в посочения размер, а за горницата над тази сума искането не следва да бъде уважено.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,

ОПРЕДЕЛИ :

ДОПЪЛВА на основание чл. 248 ГПК Определение № 1315/ 29.04.2025 г. по т. д. № 2680/2024 г. по описа на ВКС, ТК, I т. о., в частта за разноските, като:

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Р. Й. Й., ЕГН [ЕГН], да заплати на “ВИВАКОМ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК[ЕИК], сумата от 24 000 лева (двадесет и четири хиляди лева) с ДДС – разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред ВКС.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.