РЕШЕНИЕ

№ 347

София, 19.06.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател: Жива Декова

Членове: Александър Цонев

Филип Владимиров

като разгледа докладваното от съдия А. Ц. гражданско дело № 2323 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационно обжалване на въззивно решение № 34/ 22.02.24г., постановено по в. гр. д. 5/24г. на Пловдивски апелативен съд, с което на основание чл. 153 ЗОНПИ е отнето от ответницата Д. Н. Б. следното имущество: 1/2ид. ч. от недвижим имот, с площ 1008кв. м. от ПИ в [населено място]; ПИ от 600кв. м. в [населено място]; ПИ от 465кв. м. в [населено място]; товарен автомобил „Мерцедес“; лек автомобил „Тойота“; лек автомобил „Мерцедес“; 300лв. намерена сума при претърсване. Касационното обжалване е допуснато по въпросите - Длъжен ли е съдът да установи връзка между придобитото имущество и незаконната дейност? Достатъчно ли е обоснованото предположение, за да се направи извод за незаконно придобито имущество?

По поставените въпроси ВКС намира следното: По смисъла на ЗОНПИ не е достатъчно установяването на „значително несъответствие“ в имущественото състояние, за да се направи извод за наличие на незаконно придобито имущество. Необходимо е съдът да установи незаконната дейност и връзката между възможните доходи от незаконната дейност и придобитото имущество. Едва след това имуществото, за което не е доказан законен източник ще се смята за незаконно придобито. Аргументите за това са следните:

На отнемане подлежи имущество, което е придобито от доходи, получени от незаконна дейност, а не имущество, за което не е установен законен източник. Незаконната дейност следва да се докаже по делото, иначе отнемането на имущество би представлявало неоснователно упражнена принуда и необосновано и незаконно нарушаване и засягане на правото на частна собственост, което е неприкосновено. Легитимната цел на закона е да се отнема имущество, придобито от незаконна дейност и тази цел съответства на чл. 1 от Протокол 1 към ЕКПЧ. КОНПИ като ищец и на основание чл. 154, ал. 1 ГПК е длъжен да докаже незаконната дейност, възможността да се получават доходи от нея и връзката между доходите и придобитото имущество. Незаконната дейност е деянието, за което е повдигнато обвинение съгласно чл. 108 ЗОНПИ, но повдигнатото обвинение не е доказателство за извършената незаконната дейност. Комисията е длъжна да установи данните за незаконната дейност, въз основа на които е повдигнато обвинението. Не е необходимо с оглед целите на закона постановяването на осъдителна присъда, тъй като деянието може да е несъставомерно или да не осъществява престъплението от субективна страна, или по друга причина да не се стигне до осъдителна присъда, но е необходимо с оглед нуждите на ЗОНПИ да се докаже, че проверяваното лице е извършило забранената или незаконната дейност. В този смисъл са няколко осъдителни решения на ЕСПЧ срещу България (вж.§138 от Дело Й. и др. срещу България от 23.09.2023г. по жалби № 265/17 и 26473/18). В това дело, както и в цитираното в него „дело Т. и други“, както и в другите постановени решения, ЕСПЧ приема, че националният съд, постановяващ отнемането, е необходимо да предостави някои подробности относно престъпното поведение, от които се твърди, че произхожда имуществото, което трябва да бъде отнето и да покаже по обоснован начин, че това имущество би могло да бъде облага от това поведение (вж.§122 от Дело Й. и др. срещу България). В този смисъл са и решение по гр. д. 4647/ 21г. на ІІІ ГО, решение по гр. д. 3635/23г. на ІІІ ГО, решение по гр. д. 3939/23г. на ІV ГО. Относно необходимостта да се докаже връзката между незаконната дейност, възможността за доходи от нея и придобитото имущество, достатъчно е връзката да може обосновано да се предположи логически, с оглед обстоятелствата по делото (т. р. 7/14г. на ОСГК). Когато за придобитото имущество не се докаже законен източник, то тогава се счита, че то е придобито с доходите от незаконна дейност. Но преди да се приложи презумпцията на чл. 5, ал. 1 ЗОНПИ, Комисията следва да докаже незаконната дейност, значителното несъответствие и връзката (пряка или косвена) между доходите от незаконната дейност и придобитото имущество. Значителното несъответствие е разликата между стойността на имуществото, придобито през проверявания период, включително отчужденото по противопоставим за държавата начин, което не е преобразувано (т. р. №4/23г. на ОСГК), и стойността на нетните доходи, като нетните доходи могат да са положителна или нулева величина. Нетните доходи не могат да са отрицателна величина съгласно установената практика на ВКС (решение 95/25г. на ВКС, ІІІ ГО, р. 50130/24г. на ВКС, ІV ГО и др.).

При така дадените отговори на поставените въпроси, по правилността на въззивното решение, ВКС намира следното:

Комисията е предявила иск срещу Д. Б. за отнемане на три недвижими имоти, два леки автомобила, един товарен автомобил и 300лв. на основание чл. 153 ЗОНПИ (1/2ид. ч. с площ 1008кв. м. от ПИ в [населено място]; ПИ от 600кв. м. в [населено място]; ПИ от 465кв. м. в [населено място]; товарен автомобил „Мерцедес“; лек автомобил „Тойота“; лек автомобил „Мерцедес“; 300лв. намерена сума при претърсване). Срещу ответницата било повдигнато обвинение по чл. 253 НК, за това че участвала в изпиране на пари, получени от престъпление. Придобитото имущество било на стойност 151 444,08лв. и нетните доходи били отрицателна величина 101793,76лв.. С. К. значителното несъответствие е сборът от тези стойности или 253237,84лв..

Пазарджишкият окръжен съд е приел, че стойността на имуществото, което е придобито през проверявания период била 98768,92лв.- стойност на придобити недвижими имоти и придобити МПС, включително отчуждени МПС, както и двете суми от 20,92лв., налични суми по банкови сметки и 300лв., иззети при претърсване в дома на проверяваното лице. Съдът е приел, че нетният доход за проверявания период е отрицателна величина от 7546,55лв., поради което несъответствието било сбора между двете величини или 106315,47лв., която сума била под 150000лв., поради което липсвала предпоставката значително несъответствие.

По въззивната жалба на Комисията, която е оспорила размера на нетните доходи, въззивният съд е приел, че стойността на придобитото имущество е 74659лв., а нетните доходи са отрицателна величина, т. е. минус 82175,55лв.. Като е събрал двете величини съдът е получил сумата от 156 834,55лв., която сума формирала значително несъответствие. През проверявания период Д. Б. била придобила имущество на стойност 74659лв.. Тя и фактическият й съжител Г. Д. имали общ размер на доходите от трудови правоотношения, социални помощи, кредити и наследствени имоти- 41664,18лв., както и получени приходи от продажба на МПС- 22275лв.. Към общия размер на разходите следвало да се включи платената цена за продадените МПС- 24089лв.. Съдът е изключил от общия размер на приходите два заема в размер на 30000лв. и дарение в размер на 30000лв.. Разходите били общо 159393,94лв., поради което несъответствието излизало на 156834,55лв.. Поради наличието на предпоставките на закона съдът е постановил отнемане на посоченото по - горе имущество.

Според въззивния съд не било необходимо да се установява връзка между придобитото имущество и незаконната дейност. Достатъчно било да липсва законен източник на доходи, което се установявало от „значителното несъответствие“.

В касационната жалба са направени следните оплаквания: Комисията не била доказала незаконен източник на доходи; не била доказана връзка между незаконна дейност и придобитото имущество; необосновано било прието, че договорите за заем и дарението не били доказани, при положение, че първите два били обезпечени със записи на заповед, а дарението се установявало от свидетелските показания на св. Б.- майка на ответницата; неправилно било отнемането на 1/2ид. ч. при положение, че законът повелявал да се отнема обособена част.

ВКС счита, че въззивното решение е неправилно. В случая, придобитото имущество през проверявания период, включително отчужденото такова, като е включена равностойността му, дори без да се преценява дали е настъпило преобразуване, е на стойност 98768,92лв.. Този фактически извод на първата инстанция не е бил оспорен от Комисията с въззивната жалба. Нетните доходи са нулева величина, тъй като е установено по делото, че разходите надхвърлят приходите за целия проверяван период. С. К. нетните доходи са отрицателна величина, която следва да се събира със стойността на имуществото, за да се получи значителното несъответствие. Според практиката на ВКС обаче, нетните доходи не могат да са отрицателна величина, откъдето несъответствието не може да бъде повече от стойността на придобитото имущество- 98768,92лв.. При това положение не е налице значително несъответствие, доколкото разликата между двете стойности е под 150000лв.. Поради липсата на материалната предпоставка „значително несъответствие“, искът по чл. 153 ЗОНПИ е изцяло неоснователен.

С оглед изхода на спора и направеното искане, в полза на ответника следва да се присъдят направените разноски за трите инстанции съгласно представени Списък на разноски и доказателства за извършването им, а именно- 5260лв. за първа инстанция, 4000лв. за втора инстанция и 4523,18лв. разноски за касационна инстанция, в които са включени възнаграждение за един адвокат съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК.

Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 34/ 22.02.24г., постановено по в. гр. д. 5/24г. на Пловдивски апелативен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ изцяло иска по чл. 153 ЗОНПИ, предявен от КОНПИ срещу ответника Д. Н. Б..

ОСЪЖДА КОНПИ да плати на ответника Д. Н. Б. 13783,18лв. разноски за трите инстанции.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: