ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3354

София, 25.06.2025 г.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесети май две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА

като разгледа докладваното от съдия А. Б. ч. гр. дело № 307 по описа за 2025 г., взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по частна жалба, подадена от М. А. А., чрез адв. В. В. срещу определение № 2897 от 11.11.2024 г. на Софийски апелативен съд, постановено по частно гр. д. № 3016/2024 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.

Жалбоподателят излага съображения за неправилност – необоснован извод на въззивния съд за наличие на преюдициалност на въззивно гр. д. № 1789/2024 г на САС спрямо настоящото дело. Оценяването на щетата по цитираното дело няма да обуслови предмета по настоящия иск, който се основава на твърдение за неспазване от ЧСИ реда на привилегиите по чл. 169, ал. 2, вр. чл. 136, т. 3 ЗЗД, при разпределението на постъпилите през 2014 г. от проданта на имота - хотел с бистро, суми. Въпросът дали е достатъчна сумата, постъпила от проданта, за да покрие пълния размер на ипотечното вземане, ведно с лихвите и разноските върху непогасената част от главницата, към момента на разпределението, е свързан с размера на вредите, търсени по настоящото дело, но липсва преюдициалност, тъй като не се влияе от определянето на цената, а от реално постъпилите от осъществената през 2014 г. продан суми.

Насрещната страна ЧСИ М. К. Ц., чрез адв. Г. Г. К., отговаря, че частната жалба е основателна, защото не е налице хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Оценката на първия ипотекиран имот, предмет на първата публична продан, не рефлектира пряко върху необходимостта от провеждане на втора продан, респективно от продажбата на ап. 20 и разпределението на ЧСИ, което е предмет на настоящото дело. По гр. д. № 1789/2024 г. ще бъде формирана сила на пресъдено нещо относно липса или наличие на вреда за ищците, резултат от действията на ЧСИ, съответно размерът на дължимото обезщетение, но не и по въпроса за размера на вземането, обезпечено с нот. акт № 87/2005 г.

Частната жалба е допустима, подадена в срок от надлежна стран, чрез процесуален представител, разполагащ с представителна власт, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество частната жалба е основателна.

По настоящото дело М. А. е предявила против ЧСИ М. Ц. иск по чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ за заплащане на сумата от 63 764 лв., съставляваща имуществена вреда в размер на разликата между получената сума от проданта на притежаваната от нея част от имота и предадената й от ЧСИ сума, която вреда е настъпила от незаконни действия на ЧСИ по изп. д.№.20138400400933, изразяващи се в неправилност при разпределението на сумите, постъпили от публичната продан, извършена на 18.02.2014 г. (хотел с бистро) и недопустимостта на извършването на последваща публична продан от 11.03.2016 г. на жилищния имот, от който ищцата притежава 1/2 ид. ч. (ап. 20), за който твърди, че съставлява несеквестируемо имущество.

Искът е отхвърлен от първостепенния Софийски градски съд.

По жалба на М. А. е образувано въззивно гр. д. № 3016/2024 г. по описа на САС.

Л. А. А., Д. Н. К., М. А. А., Н. С. К., в чиито права, на основание чл. 11 ЗН, е конституирана Държавата, и „С. С.“ООД, са предявили против ЧСИ друг иск, също по чл. 74 ЗЧСИ, за заплащане на обезщетение за причинена им имуществена вреда отново по изп. д.№.20138400400933, поради виновно противоправно поведение на ЧСИ, довело до продажба на имуществото – ап. 20, на по-ниска от пазарната цена.

По този иск, с решение № 50006/20.06.2024 г. по касационно дело № 754/2022 г., състав на ІІІ г. о. на ВКС, е установил, че са налице допуснати в изпълнителното производство процесуални нарушения, подробно описани в касационното решение. Посочено е, че за да се установи от тях настъпила ли е щета, трябва да се установи дали получената цена при опорочена публична продан е по-ниска от реалната пазарна, определена не чрез качествата на вещта, а чрез сравняване на цени, получени от продажби на вещи от същия вид на съответния пазар на публична продан и по време на процесната. За изясняване на този въпрос с помощта на експертиза делото е върнато на САС за ново разглеждане от друг състав. Делото е образувано под № 1789/2024 г.

По настоящото дело въззивният съд е намерил връзка на преюдициалност с посоченото въззивно гр. д. № 1789/2024 г. и с обжалваното определение е спрял висящото пред него производство по гр. д. № 3016/2024 г. на САС. Съображенията са, че оценката на първия ипотекиран имот – хотел с бистро, предмет на първата публична продан, рефлектира пряко върху необходимостта от провеждане на втора публична продан, респ. от продажбата на ап. 20, и разпределението на ЧСИ, което е предмет на настоящото производство.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че определението по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е неправилно.

Преюдициален е този спор, по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство. Обусловеността между двата спора се основава на връзката между субективните права, задължения и правопораждащите ги факти като съдържание на конкретните правоотношения (така в мотивите на ТР № 2/2014, обявено на 19.11.2014 г., по тълк. д. № 2/2014 г. и ТР № 8/2013, обявено на 07.05.2014 г. по тълк. д. № 8/2013 г. на ОСГТК). В тълкувателните мотиви по т. 5 на ТР № 7/2014, обявено на 31.07.2017 г. по тълк. д.№ 7/2014 г. на ОСГТК, тази зависимост е обяснена и със съотношението между различните спорни предмети на двете дела, при което разрешаването на спора по обусловения иск е предпоставено от установителното действие на силата на пресъдено нещо на решението по преюдициалното правоотношение. Връзката между делата, която има предвид чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, е обективната зависимост между две спорни правоотношения в съотношение на обуславящо и обусловено, която винаги е конкретно съществуваща, безспорно установена, пряко касае допустимостта или основателността на иска по обусловеното дело и поради това не предполага различия в преценките на съда по двете дела. Нормата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК предвижда съобразяването по обусловеното дело на нови права, факти и обстоятелства, каквито представляват установените с решението по обуславящото дело – ТР № 1/2017, обявено на 09.07.2019г., по тълк. д. № 1/2017г. на ОСГТК на ВКС.

По настоящото дело няма оплакване, че публичната продан на ап. 20 е незаконно извършена поради това, че оценката на първия ипотекиран имот е на занижена цена, нито че извършеното разпределение на ЧСИ е незаконно поради събрани по-ниски суми от първата продан, поради занижена цена. Следователно, каквото и да е решението по дело № 1789/2024 г., то не би могло да се съобрази при произнасяне на съда по настоящия спор, като преюдициално. Евентуално, ако се установят и по двете дела имуществени увреждания на страните и в полза на М. А. бъдат присъдени обезщетения, при положение, че има припокриване на обезщетените увреждания на същата, това следва да се вземе предвид при определяне размера на по-късно присъденото обезщетение.

МОТИВИРАН от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 2897 от 11.11.2024 г. на Софийски апелативен съд, постановено по частно гр. д. № 3016/2024 г.

ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: