ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1997

гр. София, 27.06.2025 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, първо търговско отделение, в закрито заседание на пети юни, през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: АННА НЕНОВА

ТАТЯНА КОСТАДИНОВА

като разгледа докладваното от съдия Божилова т. д.№ 867 по описа за две хиляди двадесет и пета година, съобрази следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на К. М. Ц. против определение № 570/25.02.2025г. по гр. д.№ 2074/2024г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата й, с правно основание чл. 248 ГПК, за изменение на постановеното въззивно решение в частта му с характер на определение по отговорността за разноски, като бъде присъдена в полза на процесуалния й представител за въззивна инстанция – адв. Л. Х., на основание чл. 38, ал. 2 вр. с ал. 1 , т. 2 от Закона за адвокатурата, разликата между присъдените 1 231 лева до размера от 9 850 лева или за допълнителни 6 057,75 лева - адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на страната във въззивна инстанция, както и да бъде отменено определението в частта, с която в полза на ЗД „Бул Инс„ АД са присъдени разноски от 769 лева – платено адвокатско възнаграждение. Относно дължимото на процесуалния представител на страната възнаграждение се сочи, че оспорването му като прекомерно е бланкетно, което само по себе си изключва основателност, особено при договорено приблизително същото по размер възнаграждение за собствения процесуален представител, но и неправилно съдът е преценил размера му 2 000 лева – при изцяло успешна защита срещу въззивната жалба на ответника / 1 231 лева – кореспондиращ на защитения материален интерес с отхвърлената част от жалбата на застрахователното дружество /, като адекватен на защитавания материален интерес, фактическата и правна сложност на спора...