ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 291
гр. София, 27.06.2025 година
Върховният касационен съд на Р. Б. Второ наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти юни, 2025 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: Н. Т. П. К.
разгледа докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Ч.Д.568/25г.. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 351, ал. 6 НПК.
С разпореждане №975/29.05.25 г., постановено от съдия-докладчик при ОС-Варна /ВОС/, 5 състав по В.Н.О.Х.Д.1587/24 г., е върната касационната жалба с вх.№ 4008/11.02.25 г., изготвена от адвокат Н. И., защитник на подсъдимия С. Г. Д. против присъда № 10/30.01.25 г. на ВОС, постановена по посоченото дело. Мотивите, с които е върната процесната касационна жалба, се свеждат до установена липса на предпоставките по чл. 351, ал. 1 НПК.
Срещу това разпореждане е постъпила частна жалба /наречена от самия жалбоподател само жалба/, с която се иска отмяна на същото, тъй като според частния жалбоподател депозираната от него касационна жалба е годна да изиска произнасяне на горестоящата инстанция, отговаряйки на изискванията на процесуалния закон.
Върховният касационен съд, като провери сезиращия я документ и изложените в него доводи и като сам се запозна с материалите по делото в рамките на процесната процедура, намира следното:
С присъда №205/12.09.24 г., постановена от РС – Варна /ВРС/ по Н.О.Х.Д. 2758/24 г., подсъдимият С. Г. Д. е признат за невиновен да е извършил престъпление по чл. 343 Б,ал. 1 НК. Тази присъда е протестирана от държавния обвинител и така е образувано В.Н.О.Х.Д.1587/24 г. по описа на ВОС. С нова присъда №10/30.01.25 г. по него подсъдимият С. Д. е признат за виновен за извършено от него престъпление по чл. 343 Б,ал. 1 НК и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и глоба в размер на 500 лв. На основание чл. 66 НК изтърпяването на лишаването от свобода е отложено за срок от три години, като е определено и наказание лишаване от право на управление на МПС за две години.
Срещу тази присъда е депозирана касационна жалба с вх.№4008/11.02.25 г. от подсъдимия чрез неговия защитник адвокат Н. И.. В нея е посочено, че атакуваната присъда е неоснователна и незаконосъобразна и че поради липса на мотиви, съображения за казаното ще бъдат изложени след тяхното изготвяне. Това е сторено с допълнение, депозирано с вх.№11911/25.04.25 г., след като на 15.04.25 г. защитникът е получил съобщение за изготвяне на мотивите към въззивната присъда.
След размяна на съдебните книжа делото е администрирано и изпратено на ВКС. С Разпореждане №931/02.05.25 г. на ръководителя на Наказателната колегия на този съд е отказано образуване на касационно производство, тъй като съответната жалба и допълнението към нея не отговарят на процесуалните изисквания на чл. 351, ал. 1 НПК, доколкото в самата жалба е изложено основанието по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК без поддържащи го данни; и тъй като са изложени аргументи, свързани с необоснованост на атакувания съдебен акт, въпрос, който ВКС не разглежда. Указано е да бъдат дадени изрични указания на жалбоподателя да приведе касационната си жалба в съответствие с процесуалния закон с предупреждение, че същата ще бъде върната, ако това не бъде сторено.
В изпълнение на указанията на съдия-докладчик при въззивния съд в този смисъл касационният жалбоподател е депозирал ново допълнение с вх.№14842/ 23.05.25 г., в което изрично е посочил, че е налице касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, а подробни доводи вече били изложени в предходното допълнение към касационната жалба.
С Разпореждане №975/29.05.25 г. съдията-докладчик е приел, че жалбоподателят чрез своя защитник не е изготвил допълнение, с което да са отстранени констатираните пороци и затова е върнал касационната жалба и допълнението към нея като неотговарящи на изискванията на процесуалния закон.
Именно срещу това Разпореждане е депозирана и настоящата частна касационна жалба. Жалбоподателят упреква въззивния съд, че не го е уведомил за постановеното разпореждане от ВКС, с което е отказано образуване на касационно производство, което било и причината просто да препрати към вече изложените аргументи в предходните процесуални документи. Дава и някои допълнителни съображения за исканията си.
Като обмисли горните обстоятелства, Върховният съд намира, че настоящата частна жалба е неоснователна по следните съображения:
Внимателният прочит на процесуалните документи установява, че в самата касационна жалба е релевирано само основанието по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, тъй като се заявява, че въззивната присъда е незаконосъобразна. Няма нито едно съображение обаче в какво се състои неправилното приложение на материалния закон.
По-късно с допълнението, но извън срока за обжалване, са изложени аргументи, свързани с необоснованост на атакувания пред касационната инстанция съдебен акт от една страна. На практика, след представяне на лична перспектива по събраните доказателства, се иска произнасяне на ВКС в насока на това, че няма данни за виновност на касатора. Ето защо и, видно от самата касационна жалба, се настоява за оправдаване на дееца от ВКС.
От друга страна, но отново извън срока за обжалване, се релевира касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК, извлечимо от отправеното искане за намаляване на наказанието, без съображения по него.
Както многократно е заявявано досега, доколкото е съд по правото, ВКС се занимава само с повдигнати възражения относно констатирани пороци в съдебната дейност в конкретното производство по допускане, събиране, проверка и анализ на доказателствата, които от своя страна рефлектират върху приложението на материалния закон. Оплаквания за неправилност на преценката, резултат от суверенното право на решаващите съдилища да обмислят намерени за годни доказателствени материали /чиято допустимост не се оспорва/, водеща до извод за недоказаност на процесното деяние, съставлява довод за необоснованост. Последната не е касационно основание и не подлежи на разглеждане от тази инстанция. Най-просто казано, върховната съдебна юрисдикция по наказателни дела се занимава с оплаквания за процедурни грешки, допуснати от решаващия съд, чийто акт се разглежда от нея, а не с такива за неправилен според атакуващата страна прочит на годно приобщените и обмислени по правилата на НПК доказателства. И само ако се твърди, че фактологията е вярно изведена, може да се спори единствено по нарушението на материалното право по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК.
Процесната касационна жалба и допълнението към нея действително не отговарят на правилата по чл. 351, ал. 1 НПК. Първо, допълнението с вх.№11911/ 25.04.25 г. е изготвено след уведомяване на претендиращата страна за депозиране на мотивите към въззивната присъда, както бе изложено по-горе. В този смисъл е неясно защо в частната касационна жалба се твърди, че било подадено преди това и въобще що за аргументи би имало то, ако не се знаят мотивите към атакувания съдебен акт. Все пак съдържанието на касационната жалба се подчинява на собствени правила и претендирано в частната жалба допълнение, депозирано в съдебно заседание пред ВКС /различно от това пред въззивния съд, който не само е съд по същество, но е и длъжен служебно да следи за съдебни пороци/, би могло да съдържа доводи в подкрепа на релевирани вече оплаквания по касационни основания, а не да се въвеждат тепърва нови такива /изключение правят само съзрени съществени процесуални нарушения от категорията на абсолютните/.
Второ, указанията за отстраняване на недостатъците не са изпълнени по надлежен начин, защото очевидно не се държи сметка за съответния формат на касационна жалба. И няма никакво значение дали жалбоподателят е бил уведомен за самото разпореждане на председателя на НК на ВКС с предписания за отстраняване на пороците по касационната жалба, след като тъй или инак е бил уведомен от съдията-докладчик, че трябва да приведе сезиращия върховната съдебна инстанция по правото документ в съответствие с чл. 351, ал. 1 НПК.
Водим от изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на адвокат Н. И., защитник на С. Д., срещу разпореждане №975/29.05.25 г., постановено от съдия-докладчик при ОС-Варна, 5 състав по В.Н.О.Х.Д.1587/24 г., с което е върната касационната жалба срещу присъда №10/30.01.25 г.,постановена по посоченото дело от ОС-Варна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/