ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1979

гр. София, 17.04.2026 г.

Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на осми април две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

БИСЕРА МАКСИМОВА

като разгледа докладваното от съдията Стоянова гр. д. № 870 от 2026 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

С въззивно решение № 257 от 14.11.2025 г., постановено по в. гр. д. № 411/2023 г. по описа на Окръжен съд – Враца е потвърдено решение № 260443 от 29.09.2021 г., постановено по гр. д. № 1308/2021 г. по описа на Районен съд – Враца, в обжалваната част, с която „Т.“ О. и Министерство на отбраната са осъдени солидарно да заплатят на Г. Р. М. сумата 12 406 лв. – обезщетение за причинени имуществени вреди от паднала на 15.05.2020 г. покривна метална конструкция на сградата на Военно окръжие – Враца върху собствения на ищеца лек автомобил „Х.“, модел А., с рег. [рег. номер на МПС] , ведно със законната лихва от предявяването на иска – 25.03.2021 г. до окончателното й изплащане, при корекция на правната квалификация на иска, а именно – чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45 ЗЗД.

Срещу въззивното решение са подадени касационни жалби от ответниците по делото „Т.“ О. и Министерство на отбраната.

В касационната жалба на „Т.“ О., подадена чрез адв. В. Д., се релевират доводи за неправилност на обжалвания акт – основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Поддържа се, че решението е очевидно неправилно, като искането е за неговата отмяна.

В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът не поставя конкретен правен въпрос. Твърди наличието на основанието по чл. 280, ал. 2 ГПК, в хипотезата на очевидна неправилност на обжалваното решение.

Ответникът Г. Р. М. в...