ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3550

гр. София, 07.07.2025 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА

като разгледа, докладваното от съдия Б. Ц. гр. дело № 1099 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищците Д. Х. Б., В. А. Б. и Д. Т. Ц., подадена чрез процесуалния им пълномощник адв. Е. Б., и по касационна жалба на ответника ЗАД „ДаллБогг: живот и здраве“ АД, подадена чрез процесуалния му пълномощник юрк. И. Ц., срещу решение № 1183/21.11.2024 г., постановено по възз. гр. дело № 1899/2024 г. на Софийския апелативен съд (САС). С обжалваното въззивно решение, като е потвърдено в обжалваните части първоинстанционното решение № 901004/23.08.2021 г. по гр. дело № 265/2019 г. на Благоевградския окръжен съд (БОС), ответното дружество е осъдено, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, да заплати на ищците по делото застрахователни обезщетения за претърпените от тях неимуществени вреди от смъртта на А. В. Б., в следните размери: на ищците Д. и В. Б. (родители на А. Б.) – разликите над сумите от по 80 000 лв. до сумите от по 130 000 лв., като исковете им са отхвърлени за разликите над сумите от по 130 000 лв. до предявените им размери от по 200 000 лв.; на ищците Д. Ц. (съжителка на съпружески начала с А. Б.) и Х. В. Б. (брат на А. Б.) – разликите над сумите от по 5 000 лв. до сумите от по 50 000 лв., като искът на Д. Ц. е отхвърлен за разликата над сумата 50 000 лв. до предявения му размер от 100 000 лв.; на ищците М. В. Б. и Ю. С. Ъ. (баби на А. Б.) – разликите над сумите от по 5 000 лв. до сумите от по 30 000 лв., като исковете им са отхвърлени за разликите над сумите от по 30 000 лв. до предявените им размери от по 50 000 лв.; застрахователните обезщетения са присъдени ведно със законните лихви, както следва: на ищците Д. и В. Б. и Д. Ц. – считано от 28.06.2018 г. до окончателното плащане на главниците; на ищците Х. и М. Б. и Ю. Ъ. – считано от 26.08.2019 г. до окончателното плащане на главниците; в тежест на ищците са възложени разноски за първоинстанционното производство, а в тежест на ответното дружество – разноски и държавна такса за първоинстанционното производство и разноски за въззивното производство.

Ищците Д. и В. Б. и Д. Ц. обжалват въззивното решение в частта, с която исковете им са отхвърлени за посочените по-горе разлики ведно с посочените законни лихви. Ответникът ЗАД „ДаллБогг: живот и здраве“ АД обжалва въззивното решение в частта, с която е осъдено да заплати на шестимата ищци посочените застрахователни обезщетения ведно с посочените законни лихви. Касационните жалби поставят във висящност и разноските по делото.

Ищците М. Б. и Ю. Ъ. не са обжалвали въззивното решение и то е влязло в сила в частта, с която исковете им са отхвърлени за посочените по-горе разлики ведно с посочените законни лихви.

Двете касационни жалби са процесуално допустими – подадени са в законоустановения срок от процесуално легитимирани за това страни срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. И в двете жалби се излагат оплаквания и доводи за неправилност на съответната обжалвана част, поради нарушения на материалния закон и на процесуалните правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.

Ответното ЗАД „ДаллБогг: живот и здраве“ АД и привлеченото от него трето лице-помагач ЗАД „Б. В. иншурънс груп“ не са подали отговори на касационната жалба на ищците Д. и В. Б. и Д. Ц..

В подадения отговор от шестимата ищци, чрез процесуалния им пълномощник адв. Б. се излага становище, че не следва да се допуска касационното обжалване по жалбата на ответника, както и съображения за неоснователност на тази жалба.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на ищците Д. и В. Б. и Д. Ц., също чрез адв. Б., като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са формулирани следните правни въпроси: 1) кои обективно съществуващи обстоятелства следва да бъдат взети предвид при определяне на справедливо по смисъла на чл. 52 от ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди в хипотеза на предявен пряк иск срещу застраховател; 2) следва ли съдът при приложението на чл. 52 от ЗЗД и определяне на справедливо обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди от непозволено увреждане да се съобрази с указанията на т. II от ППВС № 4/23.12.1968 г. и въз основа на оценката им да определи конкретния размер на обезщетението по справедливост; и 3) следва ли съдът при определяне на справедливия размер на застрахователното обезщетение за неимуществени вреди да вземе предвид наред с указанията в ППВС № 4/23.12.1968 г. и нормативно определените лимити по застраховка „гражданска отговорност“, икономическата конюктура в страната и промените на обществено-икономическите и социални условия. Касаторите-ищци навеждат допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като поддържат, че въззивният съд се произнесъл по тези въпроси в противоречие с т. II от ППВС № 4/23.12.1968 г., решение № 1/26.03.2012 г. по търг. д. № 299/2011 г. на II-ро търг. отд. на ВКС, решение № 4/03.08.2015 г. по търг. д. № 40/2014 г. на II-ро търг. отд. на ВКС, решение № 25/17.03.2010 г. по търг. д. № 211/2009 г. на II-ро търг. отд. на ВКС, решение № 28/09.04.2014 г. по търг. д. № 1948/2013 г. на II-ро търг. отд. на ВКС, решение № 33/04.04.2012 г. по търг. д. № 172/2011 г. на II-ро търг. отд. на ВКС, решение № 55/14.05.2012 г. по търг. д. № 362/2011 г. на II-ро търг. отд. на ВКС, решение № 66/03.07.2012 г. по търг. д. № 619/2011 г. на II-ро търг. отд. на ВКС, решение № 73/27.05.2014 г. по търг. д. № 3343/2013 г. на II-ро търг. отд. на ВКС, решение № 83/06.07.2009 г. по търг. д. № 795/2008 г. на II-ро търг. отд. на ВКС, решение № 88/09.07.2012 г. по търг. д. № 1015/2011 г. на II-ро търг. отд. на ВКС, решение № 88/17.06.2014 г. по търг. д. № 2974/2013 г. на II-ро търг. отд. на ВКС, решение № 95/24.10.2012 г. по търг. д. № 916/2011 г. на I-во търг. отд. на ВКС, решение № 101/03.07.2014 г. по търг. д. № 4391/2013 г. на II-ро търг. отд. на ВКС, решение № 104/25.07.2014 г. по търг. д. № 2998/2013 г. на I-во търг. отд. на ВКС, решение № 114/03.11.2014 г. по търг. д. № 1053/2012 г. на II-ро търг. отд. на ВКС, решение № 124/09.02.2010 г. по гр. д. № 3802/2008 г. на І-во гр. отд. на ВКС, решение № 130/09.07.2013 г. по търг. д. № 669/2012 г. на II-ро търг. отд. на ВКС, решение № 136/01.03.2012 г. по гр. д. № 414/2010 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 140/24.07.2013 г. по гр. д. № 1328/2012 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 141/28.01.2016 г. по търг. д. № 1398/2014 г. на II-ро търг. отд. на ВКС, решение № 142/15.10.2015 г. по търг. д. № 2766/2014 г. на I-во търг. отд. на ВКС, решение № 151/12.11.2013 г. по търг. д. № 486/2012 г. на II-ро търг. отд. на ВКС, решение № 158/17.10.2014 г. по търг. д. № 3594/2013 г. на I-во търг. отд. на ВКС, решение № 173/27.10.2016 г. по търг. д. № 2663/2015 г. на I-во търг. отд. на ВКС, решение № 174/27.10.2016 г. по търг. д. № 2960/2015 г. на I-во търг. отд. на ВКС, решение № 179/29.01.2016 г. по търг. д. № 2143/2014 г. на I-во търг. отд. на ВКС, решение № 184/08.11.2011 г. по търг. д. № 217/2011 г. на II-ро търг. отд. на ВКС, решение № 202/16.01.2013 г. по търг. д. № 705/2011 г. на II-ро търг. отд. на ВКС, решение № 215/03.02.2017 г. по търг. д. № 2908/2015 г. на I-во търг. отд. на ВКС, решение № 259/19.12.2014 г. по гр. д. № 1746/2014 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 317/01.07.2011 г. по гр. д. № 1553/2010 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 407/26.05.2010 г. по гр. д. № 1273/2009 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС и решение № 749/05.12.2008 г. по търг. д. № 387/2008 г. на II-ро търг. отд. на ВКС.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на ответното ЗАД „ДаллБогг: живот и здраве“ АД, чрез юрк. Ц., като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са формулирани следните правни въпроси: 1) какви са критериите при определяне на конкретния размер на обезщетението по чл. 52 от ЗЗД, за да бъде справедливо, и следва ли съдът при приложението на чл. 52 от ЗЗД и определяне на справедливо обезщетение за причинените неимуществени вреди от непозволено увреждане да се съобрази с указанията, съдържащи се в ППВС № 4/23.12.1968 г., и да вземе под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, като посочи конкретно тези обстоятелства и значението им за размера на обезщетението; 2) следва ли при определяне справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди от смъртта на близък съдът да отчита като критерий за справедливост и конкретните икономически параметри от загубата на дадена личност, като размера на неговите доходи приживе, финансовия му принос за семейството и домакинството, в което живее, социалното му положение и принос за обществото, респ. загубата на тези доходи и принос в резултат от смъртта му при пътнотранспортно произшествие (ПТП); 3) съставлява ли икономическата конюктура елемент от критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД и следва ли същата да се отчита от съдилищата при определяне на размера на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от ПТП, съобразявайки лимитите на застрахователна отговорност, които съставляват законово отражение на обществено-икономическите условия в страната към момента на настъпване на произшествието; 4) следва ли съдът при приложението на чл. 52 от ЗЗД и определяне на справедливо обезщетение за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане да се съобрази с указанията, съдържащи се в т. II от ППВС № 4/23.12.1968 г., и да обсъди и анализира редица конкретни за всеки случай, обективно съществуващи обстоятелства, и въз основа на оценката им да определи конкретния размер на обезщетението по справедливост; 5) следва ли да се отчете съпричиняване на вредите от страна на загиналия при определяне на справедливия размер на обезщетението от въззивната инстанция, когато такова възражение изрично е направено в отговора на исковата молба от страна на ответника, събрани са доказателства във връзка с това съпричиняване пред първа инстанция, в резултат на което е безспорно доказана – при условията на пълно и главно доказване по делото – каузалност между поведението на загиналия и смъртта му; и 6) длъжна ли е въззивната инстанция да се произнесе в мотивите на решението си по направеното от ответника възражение за независимо извършителство от страна на конституираната подпомагаща страна, въведено и като предмет на въззивната проверка. Жалбоподателят-ответник също навежда допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като поддържа, че въззивният съд се произнесъл по тези въпроси в противоречие с практиката на ВС и ВКС, както следва: по първите четири въпроса – в противоречие с т. ІІ от ППВС № 4/23.12.1968 г., решение № 749/05.12.2008 г. по търг. д. № 387/2008 г. на II-ро търг. отд. на ВКС, решение № 83/06.07.2009 г. по търг. д. № 795/2008 г. на II-ро търг. отд. на ВКС, решение № 233/20.12.2016 г. по търг. д. № 3586/2015 г. на II-ро търг. отд. на ВКС, решение № 88/17.06.2014 г. по търг. д. № 2974/2013 г. на II-ро търг. отд. на ВКС, решение № 151/12.11.2013 г. по търг. д. № 486/2012 г. на II-ро търг. отд. на ВКС, решение № 130/09.07.2013 г. по търг. д. № 669/2012 г. на II-ро търг. отд. на ВКС, решение № 99/08.10.2013 г. по търг. д. № 44/2012 г. на II-ро търг. отд. на ВКС, решение № 66/03.07.2012 г. по търг. д. № 619/2011 г. на II-ро търг. отд. на ВКС, решение № 28/09.04.2014 г. по търг. д. № 1948/2013 г. на II-ро търг. отд. на ВКС, решение № 179/29.01.2016 г. по търг. д. № 2143/2014 г. на I-во търг. отд. на ВКС, решение № 215/03.02.2017 г. по търг. д. № 2908/2015 г. на I-во търг. отд. на ВКС, решение № 227/12.03.2018 г. по търг. д. № 135/2017 г. на II-ро търг. отд. на ВКС, решение № 161/17.01.2020 г. по търг. д. № 2783/2018 г. на II-ро търг. отд. на ВКС, решение № 93/23.06.2011 г. по търг. д. № 43/2010 г. на II-ро търг. отд. на ВКС, решение № 259/19.12.2014 г. по гр. д. № 1746/2014 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 104/25.07.2014 г. по търг. д. № 2998/2013 г. на I-во търг. отд. на ВКС, решение № 136/01.03.2012 г. по гр. д. № 414/2010 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 158/17.10.2014 г. по търг. д. № 3594/2013 г. на I-во търг. отд. на ВКС, решение № 31/25.03.2014 г. по търг. д. № 1203/2013 г. на II-ро търг. отд. на ВКС, решение № 217/20.12.2017 г. по търг. д. № 990/2017 г. на II-ро търг. отд. на ВКС и решение № 15/12.02.2018 г. по търг. д. № 1423/2017 г. на II-ро търг. отд. на ВКС; по петия въпрос – в противоречие с решение № 18/17.09.2018 г. по гр. д. № 60304/2016 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 97/06.07.2009 г. по търг. д. № 745/2008 г. на II-ро търг. отд. на ВКС, решение № 43/15.04.2009 г. по търг. д. № 648/2008 г. на II-ро търг. отд. на ВКС и определение № 750/30.11.2010 г. по търг. д. № 442/2010 г. на II-ро търг. отд. на ВКС; и по шестия въпрос – в противоречие с решение № 3/15.03.2016 г. по гр. д. № 2526/2015 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 548/06.12.2010 г. по гр. д. № 1119/2009 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 37/29.03.2012 г. по гр. д. № 241/2011 г. на І-во гр. отд. на ВКС, решение № 331/04.07.2011 г. по гр. д. № 1649/2010 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 36/24.03.2014 г. по търг. д. № 2366/2013 г. на II-ро търг. отд. на ВКС, решение № 69/23.07.2014 г. по търг. д. № 1874/2013 г. на I-во търг. отд. на ВКС, решение № 126/18.10.2019 г. по търг. д. № 1785/2018 г. на II-ро търг. отд. на ВКС, ТР № 1/2013 от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 222/30.01.2015 г. по търг. д. № 3466/2013 г. на I-во търг. отд. на ВКС, решение № 14/03.05.2019 г. по търг. д. № 937/2018 г. на I-во търг. отд. на ВКС, решение № 212/01.02.2012 г. по търг. д. № 1106/2010 г. на II-ро търг. отд. на ВКС, решение № 157/08.11.2011 г. по търг. д. № 823/2010 г. на II-ро търг. отд. на ВКС, решение № 202/21.12.2013 г. по търг. д. № 866/2012 г. на I-во търг. отд. на ВКС, решение № 271/08.02.2017 г. по гр. д. № 1368/2016 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 12/26.03.2019 г. по търг. д. № 606/2018 г. на I-во търг. отд. на ВКС и решение № 160/26.07.2017 г. по гр. д. № 60244/2016 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС. Касаторът-ответник навежда и допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, като излага съображения, поставените от него въпроси да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Сочи и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК, като поддържа, че въззивното решение било очевидно неправилно в обжалваната от него част, по съображения, че апелативният съд присъдил високи по размер обезщетения, при неотчитане на всички релевантни и обективни критерии за справедливост, както и на „безспорно установеното значително съпричиняване“ от страна на загиналия.

По така наведените основания за допускане на касационното обжалване съдът намира следното:

Не е налице сочената от страна на касатора-ответник, очевидна неправилност на обжалваната от него част на въззивното решение, по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК, тъй като от самото съдържание (текста) на решението не се установява апелативният съд да е приложил отменен или несъществуващ закон, да е тълкувал и приложил правна норма в смисъл противоположен на действителното й съдържание, да е допуснал грубо нарушение на основни съдопроизводствени правила или да е достигнал до изводи, които да са в явно и грубо противоречие с правилата на формалната логика. Сам касаторът не сочи такива очевидни и особено тежки пороци на въззивното решение, като доводите му в тази насока съставляват общи касационни оплаквания за неправилност по по чл. 281, т. 3 от ГПК и не обуславят извод за очевидна неправилност, като основание за допускане на касационното обжалване.

При извършената служебна преценка настоящият съдебен състав намира, че не са налице и основанията по чл. 280, ал. 2, предл. 1 и предл. 2 от ГПК – за служебно допускане на касационното обжалване, поради вероятна нищожност на въззивното решение или вероятна недопустимост на обжалваните от касаторите части от него.

Не съставлява основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване и последният (шестият) процесуалноправен въпрос в изложението на дружеството-ответник. Предмет на материалноправния спор по настоящото дело са материалните субективни права на шестимата ищци да получат, респ. – насрещните правни задължения на ответното дружество да им заплати застрахователни обезщетения за претърпените от тях неимуществени вреди от смъртта на загиналия при процесното ПТП А. Б., причинена от водача С. А. К. (което е установено с влязла в сила присъда), чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното ЗАД „ДаллБогг: живот и здраве“ АД. Извън предмета на спора по делото са както евентуалната отговорност на другия водач С. С. Щ., с когото е пътувал загиналият А. Б., така и отговорността на застрахователя на този водач – привлеченото от ответника, трето лице-помагач ЗАД „Б. В. иншурънс груп“, а също и материалните правоотношения между двамата застрахователи – дружеството-ответник и неговия помагач, тъй като по делото не са предявени обратни регресни искове по реда на чл. 219, ал. 3 от ГПК. Друго не следва и от разпоредбата на чл. 223, ал. 2 от ГПК, която регламентира единствено задължителната обвързваща сила на установеното в мотивите към съдебното решение относно отношенията между главната страна и нейният помагач, но не установява процесуално задължение за съда да излага мотиви относно материалните правоотношения между тях и относно правно-релевантните за тях факти, какъвто е и соченото във въпроса „независимо извършителство от страна на конституираната подпомагаща страна“ (такова процесуално задължение по чл. 12 и чл. 236, ал. 2 от ГПК съдът би имал само при предявен по реда на чл. 219, ал. 3 от ГПК, обратен регресен иск). Следователно, шестият процесуалноправен въпрос, поставен от касатора-ответник (както и материалните правоотношения между последния и неговия помагач по делото), стои също извън предмета на спора между главните страни по делото и е без никакво значение за крайния изход на същия, поради което и не осъществява общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 от ГПК (т. 1 от ТР № 1/2009 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС).

Тази обща предпоставка не е налице и по отношение на петия въпрос, формулиран в изложението на ответното дружество. Постановката на този въпрос обективира единствено касационния довод на жалбоподателя, че от събраните по делото доказателства във връзка с възражението му за съпричиняване била „безспорно доказана – при условията на пълно и главно доказване по делото – каузалност между поведението на загиналия и смъртта му“, докато след обсъждането на доказателствата въззивният съд е достигнал до противоположния извод, – че възражението за съпричиняване е недоказано и неоснователно. Също съгласно разясненията, дадени в мотивите към т. 1 от ТР № 1/2009 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, несъгласието на касатора с фактическите констатации и с правните изводи на въззивния съд, респ. – касационните му оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното решение по чл. 281, т. 3 от ГПК, са различни от общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 от ГПК (материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил правните изводи на въззивния съд и от значение за изхода на спора по делото) и не съставляват основание за допускане на касационното обжалване, дори и тези оплаквания и доводи да са формулирани във въпросителна форма.

Останалите четири въпроса в изложението на ответника, както и трите въпроса в изложението на ищците се свеждат до един, по-общо формулиран и същевременно уточнен съобразно естеството на процесните неимуществени вреди (и съгласно т. 1, изреч. 3 - in fine от ТР № 1/2009 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС), правен въпрос по тълкуването и приложението на чл. 52 от ЗЗД – относно комплексната оценка на конкретните, установени по делото обстоятелства, съставляващи критерии за определянето на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени в резултат на причинена от деликт смърт на роднина или близък на ищеца. По този въпрос (както и по формулираните от страните) е налице трайно установена практика на ВС и ВКС, обективирана и в част от множеството посочени актове в изложенията към двете касационни жалби, като тази обилна практика не се нуждае от промяна или осъвременяване, поради което не е налице наведената от касатора-ответник допълнителна предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК за допускане на касационното обжалване.

Настоящият състав на ВКС намира, че с мотивите, изложени относно определянето на размера на обезщетенията от по 130 000 лв. на ищците Д. и В. Б. – родителите на загиналия А. Б., въззивният съд е разрешил този правен въпрос, не в противоречие, а в съответствие с константната практика на ВС и ВКС по чл. 52 от ЗЗД, поради което – при липсата на допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, касационното обжалване не следва да се допуска и по двете жалби на насрещните страни – относно тази част от въззивното решение, постановена по исковете на Д. и В. Б..

При определянето на размера на обезщетенията на останалите четирима ищци обаче апелативният съд се е отклонил от практиката на ВС и ВКС по обобщения и уточнен правен въпрос по тълкуването и приложението на чл. 52 от ЗЗД.

Същевременно, приетите за установени обстоятелства от въззивния съд, релевантни за размера на обезщетението на ищцата Д. Ц., както и съображенията и доводите на касатора-ответник по този въпрос и по този иск, съпоставени с практиката на ВС и ВКС по въпроса, не могат да доведат до промяна на крайния извод по спора – в насока за намаляване на присъденото обезщетение в полза на Ц., поради което касационното обжалване не следва да се допуска и по тази част на касационната жалба на ответното дружество.

Предвид гореизложеното, касационното обжалване следва да се допусне по жалбата на ищцата Д. Ц. и по жалбата на ответното застрахователно дружество – в частта й по исковете на Х. и М. Б. и Ю. Ъ., на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, по правния въпрос по тълкуването и приложението на чл. 52 от ЗЗД – относно комплексната оценка на конкретните, установени по делото обстоятелства, съставляващи критерии за определянето на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени в резултат на причинена от деликт смърт на роднина или близък на ищеца.

Жалбоподателката-ищца Д. Ц. не дължи внасяне на такси и разноски по делото, съгласно чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК, като тя е освободена от това задължение и по реда и на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК с определение № 5125/26.11.2019 г. на първоинстанционния съд.

Съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от ТДТССГПК, на касатора-ответник следва да бъдат дадени указания за внасяне по сметката на ВКС на дължимата от него за производството по чл. 290 от ГПК, държавна такса в размер 1 900 лв., както и за представяне по делото на вносния документ за това в законоустановения срок.

Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 1183/21.11.2024 г., постановено по възз. гр. дело № 1899/2024 г. на Софийския апелативен съд, – в частта, с която предявеният от Д. Т. Ц. срещу ЗАД „ДаллБогг: живот и здраве“ АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ е отхвърлен за разликата над сумата 50 000 лв. до предявения му размер от 100 000 лв., ведно със законната лихва върху нея; както и в частта, с която ЗАД „ДаллБогг: живот и здраве“ АД е осъдено, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, да заплати застрахователни обезщетения в следните размери: на Х. В. Б. – разликата над сумата 5 000 лв. до сумата 50 000 лв. и на М. В. Б. и Ю. С. Ъ. – разликите над сумите от по 5 000 лв. до сумите от по 30 000 лв., ведно със законните лихви върху тях.

НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 1183/21.11.2024 г., постановено по възз. гр. дело № 1899/2024 г. на Софийския апелативен съд, – в частта, с която предявените от Д. Х. Б. и В. А. Б. срещу ЗАД „ДаллБогг: живот и здраве“ АД искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ са отхвърлени за разликите над сумите от по 130 000 лв. до предявените им размери от по 200 000 лв., ведно със законните лихви върху тях; както и в частта, с която ЗАД „ДаллБогг: живот и здраве“ АД е осъдено, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, да заплати застрахователни обезщетения в следните размери: на Д. Х. Б. и В. А. Б. – разликите над сумите от по 80 000 лв. до сумите от по 130 000 лв., и на Д. Т. Ц. – разликата над сумата 5 000 лв. до сумата 50 000 лв., ведно със законните лихви върху тях.

В останалата част въззивното решение не е обжалвано.

УКАЗВА на жалбоподателя-ответник ЗАД „ДаллБогг: живот и здраве“ АД, в едноседмичен срок от връчване на съобщението да представи по делото документ за внесена по сметката на Върховния касационен съд държавна такса в размер 1 900 лв., като при неизпълнение на тези указания в посочения срок касационната му жалба – в допуснатата до разглеждане част, ще бъде върната.

При изпълнение на горните указания в рамките на посочения срок, делото да се докладва на председателя на Четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочване; респ. – след изтичането на срока, делото да се докладва на съдия-докладчика за проверка на съобщаването и изпълнението на указанията.

В списъка на страните за откритото съдебно заседание да се включи третото лице ЗАД „Б. В. иншурънс груп“ – помагач на ответника; като от списъка да се заличат жалбоподателите-ищци Д. Х. Б. и В. А. Б..

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: