ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2198
гр. София, 10.07.2025 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и седми май две хиляди двадесет и пета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. Н.
ЧЛЕНОВЕ: МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА
М. К.
като разгледа докладваното от съдия Желева т. д. № 874 по описа за 2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. О. М., Д. С. С., А. С. С., действаща чрез своята майка и законен представител Р. О. М., А. С. С. и С. С. С., последните две действащи със съгласието на своята майка Р. О. М., срещу решение № 471 от 30.12.2024 г. по в. т. д. № 533/2024 г. на Пловдивски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 147 от 23.04.2024 г. по т. д. № 267/2023 г. на Старозагорски окръжен съд в частта, с която исковете на Р. О. М., А. С. С., Д. С. С., А. С. С. и С. С. С. срещу „Застрахователна компания Лев инс“ АД, [населено място] за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на С. Е. С. вследствие ПТП, настъпило на 28.12.2022 г., са отхвърлени за разликата над 50 000 лв. до пълния им предявен размер от 200 000 лв. и исковете на А. С. С., Д. С. С., А. С. С. и С. С. С. срещу „Застрахователна компания Лев инс“ АД, [населено място] за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, свързани с лишаването от издръжка от починалия им родител, са отхвърлени в следните части: искът на А. С. С. – за разликата над 13 742 лв. до пълния предявен размер от 27 484 лв., искът на Д. С. С. – за разликата над 473, 50 лв. до пълния предявен размер от 975 лв., искът на А. С. С. – за разликата над 3875 лв. до пълния претендиран размер от 7750 лв. и искът на С. С. С. – за разликата над 5 830 лв. до пълния предявен размер от 11 660 лв.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила и необоснованост. Касационните жалбоподателки сочат, че въззивният съд неправилно е приложил чл. 51, ал. 2 ЗЗД, поради което и грешно е определил, че приносът на починалия за вредоносния резултат се равнява на 50 %. Твърдят, че водачът на лекия автомобил е следвало да избере скорост на движение, която да позволи спиране в рамките на осветената зона, както и че пострадалият се е движел възможно най-близо до мантинелата, поради липса на обособено място за пешеходци и наличието на растителност от другата страна на мантинелата. Излагат доводи, че не всяко формално нарушаване на ЗДвП създава условия или улеснява настъпването на ПТП, поради което не всяко действие или бездействие на пострадалия може да бъде определено като допринасящо за настъпването на вредоносния резултат. В касационната жалба се изразява становище, че определеният от съда размер на справедливото обезщетение за причинените на всяка от ищците неимуществени вреди противоречи на нормата на чл. 52 ЗЗД и не е съобразен с ППВС № 4/1968 г. Касационните жалбоподателки твърдят, че съдът не е отчел възрастта на починалия – 40 години, както и внезапната загуба, която ищците са претърпели. Считат, че решаващият съд не е взел предвид конкретните обществено-икономически условия в страната и застрахователните лимити към момента на настъпване на ПТП, както и практиката на съдилищата по сходни случаи.
Допускането на касационно обжалване се основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, пр. 3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба „Застрахователна компания Лев инс“ АД е подал отговор на касационната жалба, в който изразява становище за липсата на основания за допускане на касационно обжалване, респективно – за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежни страни в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима в частта, с която се обжалва въззивното решение в частта за потвърждаване на първоинстанционния акт в частта за отхвърляне на исковете за обезщетения за неимуществени вреди и на исковете на А. С. С., А. С. С. и С. С. С. за заплащане на обезщетения за имуществени вреди. В останалата част – по отношение на въззивното решение, с което е потвърден първоинстанционният акт за отхвърляне на иска на Д. С. С. за заплащане на обезщетение за имуществени вреди за разликата над 472, 50 лв. до претендирания размер от 975 лв. жалбата е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане с оглед цената на този самостоятелен иск /975 лв./ и императивната норма на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че с оглед необжалваните осъдителни части на решението на първоинстанционния съд /досежно присъдените на ищците обезщетения за неимуществени вреди/ в тези части решението е влязло в сила и с него с обвързваща страните сила на пресъдено нещо е установено, че ищците са претърпели неимуществени вреди от смъртта на С. С. – лице, с което ищцата Р. М. е живяла на съпружески начала, и баща на останалите ищци, настъпила при ПТП на 28.12.2022 г., като тези вреди се явяват в причинна връзка с поведението на И. П. К., управлявал участвалия в ПТП автомобил Ауди А6 с рег. [рег. номер на МПС] , чиято гражданска отговорност е застрахована при ответния застраховател.
Съдът е извършил преценка, че справедливото по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за претърпените от ищците неимуществени вреди вследствие смъртта на С. С. при процесното ПТП възлиза на 100000 лв. за всяка от ищците, като е намалил същото на 50 000 лв. с оглед приноса на починалия за настъпване на вредоносния резултат.
В решението са изложени съображения, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия, тъй като от събраните по делото доказателства, включващи и автотехническа експертиза, се доказва, че причина за настъпване на телесни увреждания, довели до смъртта на С., са движението му в северната част на платното за движение, което не е било предназначено за движение на пешеходци - чл. 108, ал. 1 ЗДвП, както и неспазване на правилото на чл. 108, ал. 2, т. 1 ЗДвП, че при движение на път, извън населено място, при липса на банкет, пешеходците следва да се движат по платното за движение, но в посока, противоположна на движението на превозните средства. Съдът се е позовал на експертното заключение, че за да не настъпи ПТП пострадалият е трябвало да се движи извън платното за движение - по северния банкет, а ако е невъзможно да го използва - по платното за движение, но в посока - противоположна на движението на превозното средство. Посочил е, че С. е бил с тъмни дрехи, в тъмната част на денонощието, поради което е бил трудно видим за водача на автомобила. В решението е взето предвид, че сред причините за настъпване на процесното ПТП са и субективните действия на водача на лекия автомобил К., който при избора си на скорост на движение от 85 км/ч, с включени къси светлини на фаровете, не се е съобразил с конкретните условия на видимост и се е движил със скорост, която е по-висока от безопасната скорост от 74 км/ч.
За да определи размера на дължимото на всеки от ищците справедливо обезщетение за причинените им неимуществени вреди от смъртта на С. при ПТП, решаващият състав на апелативен съд, след подробно обсъждане на събраните по делото свидетелски показания, е взел предвид, че Р. М. и С. С. са живеели на семейни начала 20 години, имали са общо домакинство, изградена трайна емоционална и интимна връзка, общи икономически отношения, свързани с полагане на общи усилия за задоволяване нуждите на семейството. Изложил е, че след смъртта на пострадалия Р. М., която била на 39 години, се затворила в себе си, тревогата и безпокойството й не отминавали, постоянно се страхувала за бъдещето и дали ще се справи, тъй като сама трябвало да полага грижите за семейството. Съдът е отчел, че децата на пострадалия са загубили своя баща на много ранна възраст, съответно А. С. – на 7 г., С. С. – на 14 г., А. С. – на 15 г. и Д. С. – на 17 г., като са били лишени от бащина обич и подкрепа, от която ще се нуждаят до края на живота си. В решението е отразено, че по делото е установено, че децата са изживели тежко смъртта на баща си. Съдът е посочил, че определеният размер на обезщетенията за неимуществените вреди на ищците е съобразен с възрастта на пострадалия /40 години/ и на ищците към момента на настъпване на ПТП, икономическата конюнктура в страната и определените лимити на застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към същия момент, вида и характера на болките и страданията и психологическия стрес, които ищците са претърпели от внезапната смърт на С., и настъпилата трайна промяна в живота им в негативен аспект в резултат на посочената загуба.
По отношение на имуществените вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от дължаща се на ищците А., С. и А. С. издръжка от починалия им родител до навършване на пълнолетие, апелативният съд е обсъдил съдебно-икономическата експертиза, възрастта и периода, за който се дължи издръжка на всяко едно от децата, за да направи извод, че на А. С. С. се дължи сумата от 7 750 лв., на С. С. С. – сумата от 11 660 лв. и на А. С. С. – 27 484 лв., които с оглед приетия процент на съпричиняване на вредите от починалия е намалил с 50 %.
Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване.
Касационните жалбоподателки поставят в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК следните въпроси: „1. За да е налице съпричиняване следва ли да е установен конкретен принос на пострадалия или е достатъчно да има само предположение за поставяне в риск?; 2. Може ли съдът да приеме, че е налице съпричиняване, когато приносът на пострадалия за настъпването на ПТП не е ясно установен и конкретно посочен?; 3. Може ли съдът да приеме, че е налице съпричиняване, когато не е налице причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат?; 4. При определяне степента на съпричиняването, подлежи ли на съпоставка тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения, за да бъде установен действителният обем, в който всеки от тях е допринесъл за настъпване на ПТП?; 5. Длъжна ли е въззивната инстанция да се произнесе по спорния предмет на делото, след като прецени всички относими доказателства и обсъди въведените от страните доводи и възражения, което произтича от характера на въззивното производство и да се произнесе със свои самостоятелни мотиви?; 6. Следва ли съдът да се съобразява с практиката по други сходни случаи за близък период от време?; 7. Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и конкретната икономическа обстановка и инфлационните процеси?; 8. При формиране на изводи относно размера на обезщетението следва ли съдът да се съобрази с възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, които търси обезщетение, интензитета на търпените душевни болки и констатираното влошено психологическо състояние?; 9. Освен изброяване на релевантните обстоятелства при мотивиране на решението, с което се присъжда обезщетение за неимуществени вреди, следва ли да се посочва и тяхното значение при конкретно установените по делото факти?; 10. Следва ли при определяне на обезщетението съдът да отчита и инфлацията?“. Твърдят, че е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като по формулираните въпроси, които са от значение за изхода на делото, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВС и ВКС: по въпроса по т. 1 – с решение № 117 от 29.07.2016 г. по т. д. № 3806/2014 на ВКС, II т. о., решение № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009г. на ВКС, II т. о., решение № 98 от 24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012г. на ВКС, II т. о., решение № 151 от 12.11.2010 г. по т. д. № 1140/2011 г. на ВКС, II т. о., решение № 169 от 02.10.2013 г. по т. д. № 1643/2012г. на ВКС, II т. о., решение № 16 от 04.02.2014 г. по т. д. № 1858/2013 г. на ВКС, I т. о., решение № 92 от 24.07.2013 г. по т. д. № 540/2012 г. на ВКС, I т. о; по въпросите по т. 2 и т. 3 – с решение № 6 от 03.02.2017 г. по гр. д. № 53091/2015 г. на ВКС, III г. о, решение № 21 от 03.02.2017 г. по т. д. № 437/2016 г. на ВКС, II т. о., решение № 169 от 28.02.2012 г. по т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II т. о., решение № 159 от 24.10.2010 г. по т. д. № 1117/2009 г. на ВКС, II т. о; по въпроса по т. 4 – с решение № 15 от 19.02.2020 г. по т. д. № 146/2019 г. ВКС, II т. о., решение № 97 от 06.07.2009 г. по т. д. № 745/2008 г. ВКС, II т. о., решение № 33 от 04.04.2012 г. по т. д. № 172/2011 г. ВКС, II т. о., решение № 96 от 15.10.2012 г. по т. д. № 936/2011 г. ВКС, I т. о., решение № 39 от 16.07.2010 г. по т. д. № 551/2009 г. ВКС, II т. о., решение № 43 от 16.04.2009 г. по т. д. № 648/2008 г. на ВКС, II т. о., решение № 60126 от 19.11.2021 г. по т. д. № 1999/2021 г. на ВКС, I т. о., решение № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. ВКС, II т. о., решение № 98 от 24.06.2013 г. по т. д. 596/2012 г. на ВКС, II т. о., решение № 16 от 04.02.2014 г. по т. д. № 1858/2013 г. на ВКС, I т. о., решение № 99 от 08.10.2013 г. по т. д. № 44/2012 г. на ВКС, II т. о., Решение № 54 от 22.05.2012 г. по т. д. № 316/2011 г. на ВКС, II т. о., решение № 33 от 04.04.2012 г. по т. д. № 172/2011 г. на ВКС, II т. о., решение № 159 от 24.11.2010 г. по т. д. № 1117/2009 г. на ВКС, II т. о., решение № 118 от 27.06.2014 г. по т. д. № 3871/2013 г. на ВКС, I т. о., решение № 97 от 06.07.2009 г. по т. д. № 745/2008 г. на ВКС, II т. о.; по въпроса по т. 5 – с решение № 212 от 01.02.2012 г. по т. д. № 1106/2010 г. на ВКС, II т. о.; по въпроса по т. 6 – с решение № 214 от 08.01.2019 г. по гр. д. № 3921/2017 г. на ВКС, IV г. о.; по въпроса по т. 7 – с решение № 83 от 06.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ВКС, II т. о., решение № 1 от 26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, II т. о., решение № 83 от 06.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ВКС, II т. о.; по въпроса по т. 8 - с ППВС № 4/1968 г., решение № 149 от 02.05.2011 г. по гр. дело № 574/2010 г. на ВКС, III г. о., решение № 121 от 09.07.2012 г. по т. д. № 60/2012 г. на ВКС, II т. о.; по въпроса по т. 9 – с решение № 148 от 28.06.2018 г. по гр. д. № 3923/2017 г. на ВКС, IV г. о. и по въпроса по т. 10 – с решение № 1 от 27.03.2012 г. по гр. д. № 1106/2010 г. на ВКС, IV г. о. Поддържат също, че е налице основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК за достъп до касация – очевидна неправилност на въззивното решение.
Формулираните в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на касационните жалбоподателки въпроси по т. 6 – т. 10 се отнасят до критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по предявен иск по чл. 432, ал. 1 КЗ. Така обобщеният въпрос е обусловил решаващите изводи на въззивния съд по предявените преки искове срещу застрахователя за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди, поради което е изпълнено общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК, но не е налице допълнителният критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като атакуваният съдебен акт е постановен в съответствие със съществуващата задължителна практика на ВС и постоянната практика на ВКС. В ППВС № 4/1968 г. и константната практика на ВКС, формирана с решения по чл. 290 ГПК, между които са и посочените в изложението на касационните жалбоподателки, са дадени разясненията, че понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Във всички случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от деликт е обусловено от съобразяването на указаните в постановлението общи критерии, които в случай на причинена смърт са моментът на настъпване на смъртта, възрастта и общественото положение на пострадалия, както и действителните житейски отношения между него и лицето, което търси обезщетение. Правнорелевантните общи и специфични за отделния спор факти и обстоятелства от значение за определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди следва не само да се изброят, но и да бъдат обсъдени и анализирани в тяхната съвкупност. При определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва да се отчитат конкретните икономически условия, а като ориентир за размерите на обезщетенията би следвало да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетенията момент. В настоящия случай, при определяне на размера на обезщетенията за неимуществените вреди на ищците, въззивният съд е съобразил изяснените в задължителната практика на ВКС критерии и е взел предвид установените по делото релевантни обстоятелства, като ги е оценил адекватно поотделно и в тяхната съвкупност. По изложените съображения не е налице произнасяне на въззивния съд в противоречие със задължителната практика на ВС и практиката на ВКС по релевантния въпрос за прилагането на критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Преценката на отделните факти по делото от значение за определяне на размера на обезщетенията за неимуществени вреди при спазване на принципа за справедливост е въпрос на обоснованост на съдебния акт и касае правилността на обжалваното решение, съответно не би могла да мотивира допускането на касационно обжалване при приложение на критериите по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Въпросите по т. 1 – т. 4, въведени с изложението на касационните жалбоподателки, са свързани и могат да бъдат обобщени и уточнени по реда на т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС по следния начин: „Кои са предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за намаляване на претендираното с иска по чл. 432, ал. 1 КЗ обезщетение за вреди и по какъв начин се определя конкретната степен на приноса на увредения?“. Този въпрос е обусловил решаващите изводи на въззивния съд, поради което отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК. По него е формирана практика, обективирана в ППВС № 17/1963 г. и цитираните от касационните жалбоподателки решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК. В нея се приема, че за да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД дължимото обезщетение, приносът на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред първоинстанционния съд и да бъде доказан по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. При извода, че поведението на пострадалия е в причинна връзка с настъпването на злополуката и основание за приложение на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД за намаляване на обезщетението, съдът следва да съобрази степента на приноса за настъпването на вредите. Това предполага съпоставяне на поведението на пострадалия с това на делинквента и отчитане тежестта на допуснатите от всеки нарушения, довели до настъпване на вредоносния резултат. Поради това касационното обжалване на решение № 471 от 30.12.2024 г. по в. т. д. № 533/2024 г. на Пловдивски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 147 от 23.04.2024 г. по т. д. № 267/2023 г. на Старозагорския окръжен съд в частта, с която исковете на Р. О. М., А. С. С., Д. С. С., А. С. С. и С. С. С. срещу „Застрахователна компания Лев инс“ АД, [населено място] за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на С. Е. С. вследствие ПТП, настъпило на 28.12.2022 г., са отхвърлени за разликата над 50 000 лв. до пълния им предявен размер от 200 000 лв. и исковете на А. С. С., А. С. С. и С. С. С. срещу „Застрахователна компания Лев инс“ АД, [населено място] за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, свързани с лишаването от издръжка от починалия им родител, са отхвърлени в следните части: искът на А. С. С. – за разликата над 13 742 лв. до пълния предявен размер от 27 484 лв., искът на А. С. С. – за разликата над 3 875 лв. до пълния претендиран размер от 7750 лв. и искът на С. С. С. – за разликата над 5 830 лева до пълния предявен размер от 11 660 лв. следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за проверка за съответствие на въззивното решение с практиката на ВС и ВКС по въпроса „Кои са предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за намаляване на претендираното с иска по чл. 432, ал. 1 КЗ обезщетение за вреди и по какъв начин се определя конкретната степен на приноса на увредения?“.
На процесуалния въпрос по т. 5 от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, който е свързан с проверка на правилността на въззивното решение и насочва към основанията за отмяна на решението по чл. 281, т. 3 ГПК, отговор ще бъде даден в решението по съществото на спора.
Доколкото е налице предпоставката по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за достъп до касация, не следва да бъдат разглеждани доводите на касационните жалбоподателки за очевидна неправилност на атакуваното въззивно решение.
Касационните жалбоподателки са освободени от задължението за заплащане на държавна такса на основание чл. 83, ал. 2 ГПК, поради което делото следва да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание без внасяне на държавна такса за разглеждане на касационната жалба.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 471 от 30.12.2024 г. по в. т. д. № 533/2024 г. на Пловдивски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 147 от 23.04.2024 г. по т. д. № 267/2023 г. на Старозагорския окръжен съд в частта, с която исковете на Р. О. М., А. С. С., Д. С. С., А. С. С. и С. С. С. срещу „Застрахователна компания Лев инс“ АД, [населено място] за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на С. Е. С. вследствие ПТП, настъпило на 28.12.2022 г., са отхвърлени за разликата над 50 000 лв. до пълния им предявен размер от 200 000 лв. и исковете на А. С. С., А. С. С. и С. С. С. срещу „Застрахователна компания Лев инс“ АД, [населено място] за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, свързани с лишаването от издръжка от починалия им родител, са отхвърлени в следните части: искът на А. С. С. – за разликата над 13 742 лв. до пълния предявен размер от 27 484 лв., искът на А. С. С. – за разликата над 3 875 лв. до пълния предявен размер от 7750 лв. и искът на С. С. С. – за разликата над 5 830 лв. до пълния предявен размер от 11 660 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Д. С. С. срещу решение № 471 от 30.12.2024 г. по в. т. д. № 533/2024 г. на Пловдивски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 147 от 23.04.2024 г. по т. д. № 267/2023 г. на Старозагорския окръжен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от Д. С. С. срещу „Застрахователна компания Лев инс“ АД, [населено място] иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди от смъртта на С. Е. С. вследствие ПТП, настъпило на 28.12.2022 г., за разликата над 473, 50 лв. до пълния предявен размер от 975 лв.
Делото да се докладва на Председателя на I т. о. за насрочване в открито съдебно заседание с призоваване на страните: касатори - Р. О. М., А. С. С., действаща чрез своята майка и законен представител Р. О. М., Д. С. С., А. С. С. и С. С. С., последните две действащи със съгласието на своята майка Р. О. М., и ответник – „Застрахователна компания Лев инс“ АД, [населено място].
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му пред друг състав на Върховен касационен съд, ТК в частта за оставяне без разглеждане на касационната жалба, а в останалата част - не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.