ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2168

[населено място], 10.07.2025 г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на втори юли две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

ИВО ДИМИТРОВ

като разгледа докладваното от съдия Цолова ч. т.д. № 878/2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274 ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Д. Д. Ш. срещу определение №846/19.12.2024 г. по в. т.д. № 681/2024 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане молбата й за спиране на съдебното производството по предявения от Софийска градска прокуратура иск по чл. 155 т. 3 ТЗ за прекратяване на търговското дружество „К.-Д“ЕООД на основание чл. 229 ал. 1 т. 4 ГПК.

В частната жалба са наведени оплаквания за неправилност и необоснованост на атакувания съдебен акт. Моли се за отмяна на атакуваното определение и постановяване на ново, с което се уважава молбата на жалбоподателката за спиране на съдебното производство на основание чл. 229 ал. 1 т. 4 ГПК. Оспорва се извода на съда, че подадената молба за спиране не може да бъде разгледана поради приключило с краен акт въззивно производство. Твърди се, че в ГПК не са предвидени времеви граници за подаване на молбата по чл. 229 ал. 1 ГПК, както и за произнасяне на съда по нея, стига производството да не е приключило с влязъл в сила окончателен съдебен акт, какъвто не е настоящият случай. Частната жалбоподателка се позовава на разпоредбата на чл. 229 ал. 2 изр. 2 ГПК, съгласно която в случаите по ал. 1 т. т. 2 и 3, ако е било завършено съдебното дирене, производството се спира след постановяване на решението по делото, като сочи, че тя може да бъде приложена по аналогия и към настоящия случай. Оспорен е и извода на...