ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2216
[населено място], 11.07.2025 година
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, 5 състав, в закрито заседание на пети юни две хиляди двадесет и пета година, в състав:
Председател: Р. Б. Ч. А. Н.
Т. К.
като разгледа докладваното от съдията докладчик А. Н. т. д. № 963 по описа за 2025г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Ю. Б. АД срещу решение № 79 от 27.01.2025г. по в. гр. д. № 752/2024г. на Апелативен съд – София, с което, като е отменено решение № 261244 от 27.10.2023г. по гр. д. № 9254/2019г. на Софийски градски съд, са отхвърлени предявените от касатора срещу К. И. С. искове с правно основание чл. 430 от ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 56 824. 96 швейцарски франка, представляваща част от дължима главница по договор за потребителски кредит № HL 35735 от 04.04.2008г., цялата в размер на 169 986. 68 швейцарски франка, 730. 31 швейцарски франка неплатени дължими застрахователни премии по договора за периода от 14.05.2013г. до 04.04.2019г. и 980. 49 лева дължими нотариални такси по същия договор.
Оплакванията в подадената касационна жалба са, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281 от ГПК за неговата отмяна. Въззивният съд не е съобразил, че е налице усвояване на предоставените средства по договора за кредит и реално разпореждане с тях. Ответникът е с висше икономическо образование, а не е потребител със средна икономическа култура. Правени са вноски в швейцарски франкове, което навежда на мисълта за доходи на потребителя в швейцарски франкове. Същевременно от потребителя не е изразена воля за прогласяване недействителност на договора за кредит. От въззивния съд не са съобразени заключенията на вещото лице по съдебната счетоводна експертиза и връщането от банката на надвнесени суми въз основа на предходно съдебно решение между страните. От въззивния съд не е съобразено също, че са премахнати отделни недействителни клаузи, но това не води до цялостна недействителност на договора или сключените към него споразумения (чл. 26, ал. 4 от ЗЗД). При постановяване на решение като процесното потребителят е следвало да бъде информиран, за да е наясно с последиците от недействителността на банковата сделка и при наличие на информиран избор да вземе решението си. Въззивният съд е следвало да вземе предвид възможността, предвидена в чл. 39 от ЗКНИП, за реституция при прогласяване на недействителност на потребителския договор. Разпоредбата въвежда изискването на чл. 14, ал. 2 от ЗПК от 2006г. (отм.) и нормата на чл. 23 от ЗПК спрямо договори, сключени с потребител за закупуване на жилищен имот. Към момента на сключване на банковата сделка съгласно чл. 14 от ЗПК (отм.) е съществувала възможността при установяване недействителността на потребителски кредит на кредитора да се дължи чистата стойност на кредита. Касаторът счита, че това положение е приложимо и в случая. При отхвърляне на настоящия иск за ищеца съществува възможност да образува нови производства за реституиране на даденото, което най-малко ще доведе до генериране на нови разноски.
Според изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК въззивният съд се е произнесъл по въпроси в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, както и по въпроси, от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.
Конкретно формулираните въпроси са:
1. При установена неравноправност, поради което и нищожност на клауза от договора, касаеща прехвърлянето на валутния риск от повишаване курса на валутата, в която е уговорен и усвоен кредитният лимит, спрямо валутата, използвана за равностойност, в случая евро, но липса на изрично искане за неприлагане на договора за банков кредит, как следва да процедира съдът и следва ли да установи нищожност на договора и сключените към него допълнителни споразумения?
2. В хипотеза на банков кредит, при който сумата на кредита е предоставена и усвоена в швейцарски франкове, но кредитополучателят се е разпоредил с нея в друга валута, как следва да процедира съдът когато установи неравноправността на клаузите, по силата на които потребителят трябва да изплаща кредита в швейцарски франкове и да носи целия валутен риск от поскъпване на швейцарския франк спрямо лева и еврото? Може ли договорът да се прилага при първоначални условия, като месечните вноски бъдат осъществявани в уговорената валута, но превалутирани от банката по първоначален курс и без такси за превалутиране на сумите? Представлява ли това изменение на договора, за което на потребителя следва да бъде искано съгласие?
Във връзка с въпросите касаторът се позовава на решение № 50015 от 27.08.2024г. по т. д. № 657/2021г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 50011 от 26.11.2024г. по т. д. № 1060/2020г. на ВКС, ТК, І т. о. и решение № 50008 от 05.03.2025г. по т. д. № 1367/2021г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.
3. В хипотеза на банков кредит, по който цялата сума фактически е предоставена на разположение на кредитополучателя в резервната валута на старата (евро), а не в чуждестранната валута (швейцарски франкове), уговорена в договора за кредит, и задължението за погасяване е посочено в договора в същата чуждестранна валута, счита ли се договорът сключен в резервната валута на страната (евро) и в коя валута се дължи връщането на кредита?
Във връзка с въпроса касаторът се позовава на решение № 168 от 29.01.2021г. по т. д. № 2184/2019г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 170 от 16.03.2021г. по т. д. № 1901/2019г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и др.
4. При установена нищожност по договор за банков кредит, обезпечен с недвижим имот на потребител, поради нищожност на клаузата от договора, касаеща валутата на предоставените в кредит суми, а именно швейцарски франк, следва ли съдът да присъди чистата стойност на оставащите суми в унисон с разпоредбата на чл. 39 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители или по аналогия разпоредбата на чл. 14 от ЗПК (отм.) или следва да отхвърли предявените искове в цялост?
Според посоченото в изложението въззивното решение е постановено в противоречие с решение № 50008 от 05.03.20205г. по т. д. № 1367/2021г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.
Въззивното решение се определя от касатора и като очевидно неправилно. Приложени са постановките на решения на СЕС по тълкуване на Директива 93/13, но без за това потребителят – ответник да е изразил ясна воля за установяване на недействителността на договора при наличие на яснота относно правните последици от тези негови действия. Отнета е възможността на ответника да вземе информирано решение желае ли запазване на договора с оглед крайните икономически резултати от обявяване на недействителността. В случая са заплатени едва 30% от задълженията. Очевидно неправилен е и изводът, че кредитът е усвоен в евро.
От насрещната страна по жалбата К. И. С. е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, с който касационната жалба се оспорва като неоснователна. Липсва основание за допускане на касационно обжалване. По същество се поддържа, че въззивното решение е правилно.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 от ГПК, констатира следното:
Касационната жалба на „Ю. Б. АД срещу решението на Апелативен съд – София в частта относно исковете за сумата от 730. 31 швейцарски франка неплатени дължими застрахователни премии по договор за потребителски кредит № HL 35735 от 04.04.2008г. за периода от 14.05.2013г. до 04.04.2019г., както и за сумата от 980. 49 лева дължими нотариални такси по същия договор, е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Решението на въззивния съд в тази част е под касационния праг на обжалване по чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК - по гражданско дело, но с цена на исковете под 5 000 лева.
В останалата част касационната жалба е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването.
При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване, съдът приема следното:
С предявени на 12.07.2019г. искове от „Ю. Б. АД е поискано присъждане на сумата от 56 824. 96 швейцарски франка, дължима главница по договор за потребителски кредит № HL 35735 от 04.04.2008г., обезпечен с ипотека, със законната лихва за забава от датата на исковата молба. Искът е бил предявен като частичен, при пълен размер на главницата от 169 986. 68 швейцарски франка. В исковата молба е било изложено, че въз основа на договора банката е предоставила на К. И. С. кредитен лимит в швейцарски франкове в размер на равностойността в швейцарски франкове на 100 000 евро по курс купува на швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояване на кредита (към 16.04.2008г. – 162 669 швейцарски франка). Крайният срок за погасяване е бил 300 месеца, считано от датата на усвояване на отпуснатите суми. Към договора за кредит са били сключени допълнителни споразумения от 09.03.2009г., 30.03.2010г., 04.01.2011г. и 30.06.2011г. Поради неизпълнение на договорните задължения (неплащане на погасителна вноска с падеж 10.10.2012г.), банката е обявила целия остатък от задължението по банковата сделка за незабавно изискуемо и дължимо с нотариална покана, връчена при условията на чл. 47, ал. 1 – ал. 5 от ГПК на 04.06.2018г., съгласно удостовереното от нотариуса, при което са били дължими главница от 169 986. 68 швейцарски франка, 93 188. 24 швейцарски франка договорни лихви, 88. 50 швейцарски франка такси, 730. 31 швейцарски франка застраховки и 980. 49 лева нотариални такси.
С подаден отговор К. И. С. е оспорил исковете. Възразил е, че банката не е имала право да обяви кредита за предсрочно изискуем, тъй като са надплащани суми. За обявяването на предсрочната изискуемост ответникът не е бил уведомен. Неправилно е бил задължен да плаща кредита във валута, която не дължи (получена е била сума в евро). Лихвата по кредита е била многократно увеличена. Същевременно с влязло в сила на 13.02.2019г. решение по гр. д. № 49117/2012г. на Софийски районен съд са били обявени за недействителни клаузите на чл. 3, ал. 1 и ал. 5, чл. 6, ал. 3, чл. 12, ал. 1, чл. 22, ал. 1 от договора, като е било постановено връщането на надплатени суми по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД. Според ответника недействителни са били и договорните каузи на чл. 1, ал. 1 и ал. 2, чл. 2, ал. 1 и ал. 3, чл. 3, ал. 3, чл. 6, ал. 2, чл. 8, ал. 2 и ал. 3, чл. 22, ал. 2.
В образуваното пред Софийски градски съд съдебно производство (гр. д. № 9254/2019г.) са били събрани писмени доказателства, както и е било изслушано заключение на съдебна счетоводна експертиза (основно заключение с две допълнения).
С решение № 261244 от 27.10.2023г. по делото К. И. С. е бил осъден да заплати на банка претендираната частично главница от 56 824. 96 швейцарски франка (заместваща валута от 34 933 евро), със законните лихви за забава от датата на исковата молба.
За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че на 04.04.2008г. между К. И. С. и „Ю. Б. АД (с предишно наименование „Юробанк и Еф Д. Б. АД) е бил сключен договор за потребителски кредит № HL35735. Потвърдено е било, а не е било и спорно между страните, съдържанието на договора. Съгласно клаузата на чл. 1, ал. 1 на кредитополучателя се е предоставял потребителски кредит за текущи нужди в швейцарски франкове в размер на равностойността на 100 000 евро по курс “купува“ за швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояване на кредита. В деня на усвояване на кредита страните са подписвали Приложение № 1, представляващо неразделна част от договора, в което се е посочвал приложимият към същата дата курс „купува“ за швейцарския франк банката, както и конкретно определения съобразно този курс размер на кредита в швейцарски франкове (чл. 1, ал. 2). Също съгласно договора кредитът се е усвоявал по блокирана сметка в швейцарски франкове, превалутиран служебно от банката в евро по търговски курс „купува“ на банката в деня на усвояването (чл. 2, ал. 3). Уговорено е било още погасяването на кредита да се извършва във валутата, в която той е бил разрешен и усвоен – швейцарски франкове (чл. 6, ал. 2). Съгласно чл. 22, ал. 1 от договора кредитополучателят е декларирал, че е запознат с обстоятелството, че промяната на обявения от банката курс „купува“ и/или “продава“ на швейцарския франк към българския лев може да има за последица, включително и в случаите на чл. 6, ал. 2, повишаване на размера на дължимите погасителни вноски по кредита, изразени в евро, като напълно е приемал да носи за своя сметка риска от такива промени и повишаване. Декларирал е и че разбира икономическия смисъл и правните последици на разпоредбата на чл. 6, ал. 2 (чл. 22, ал. 2 от договора).
Съгласно клаузата на чл. 3, ал. 1 от договора кредитополучателят е дължал годишна лихва в размер на сбора на Базовия лихвен процент на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове (БЛП), валиден за съответния период на начисляване на лихвата, плюс договорна надбавка от 1.65 пункта. Към момента на сключване на договора БЛП е бил 4.5%. Според клаузата на чл. 3, ал. 3 при просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита, от кредитополучателя е била дължима лихва в размер на сбора от лихвата за редовна главница, определена в алинея 1, плюс наказателна надбавка от 10%, а според чл. 3, ал. 5 – действащият БЛП на банката не е подлежал на договаряне и промените в него са ставали незабавно задължителни за страните. Според клаузата на чл. 6, ал. 3, ако по време на действието на договора банката промени БЛП, размерът на погасителните вноски се е променял автоматично, в съответствие с промяната, за което кредитополучателят с подписването на договора е давал своето неотменяемо и безусловно съгласие.
Съгласно чл. 12, ал. 1 банката е запазвала правото си по време на действие на договора да променя Тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионните, които банката при прилага при операциите си, както и приложимите лихви, а измененията в Тарифата и/или приложимите лихви са влизали в сила от деня на приемането им от компетентните органи, като са били задължителни за страните. В чл. 4 от договора е било предвидено заплащане на еднократна такса за управление в размер на 1.5% от разрешения кредит и 0.3% от размера на непогасената главница в началото на всяка следваща година.
За обезпечаване на вземанията на банката по предоставения кредит кредитополучателят се е задължил да осигури учредяването на договорна ипотека в полза на банката върху недвижим имот в [населено място].
Такова обезпечение е било учредено (съгласно нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 123, том ІІ, рег. № 2740, дело № 287 от 2008г.) и кредитът - усвоен на 16.04.2008г., при курс „купува“ за швейцарския франк на банката към еврото на тази дата 1: 1.626681. Съгласно заключението на изслушаната съдебна експертиза, възприето от първоинстанционния съд, по сметка на ответника са били преведени не швейцарски франкове, а 98 499. 99 евро, които той фактически е усвоил. Просрочие с повече от три месечни вноски е било регистрирано на 10.08.2012г. Към 10.01.2013г., падежната дата, след последната направена вноска, неплатените задължения по главницата са били в размер на 169 925. 95 швейцарски франка. Общият размер на паричните суми, които са постъпили по разплащателната сметка, чрез която се е погасявал кредитът, за периода от 04.04.2008г. до датата на предсрочната изискуемост – 04.06.2018г., е била 48 934. 36 швейцарски франка. С нея са били погасени 2 608. 30 швейцарски франка главница, 43 320. 44 швейцарски франка лихви (договорни и наказателни), 2 191. 20 швейцарски франка такси за управление на кредита и администриране на просрочен кредит, и 799. 30 швейцарски франка застрахователни премии. Според първоинстанционния съд дори да бъде прието, че за целия срок на договора възнаградителната лихва се е определяла съобразно заложените в чл. 3, ал. 1 от договора параметри (6.15%), то банката е надвзела 10 058. 66 швейцарски франка, или е дължима главница от 153 069. 28 швейцарски франка. Въз основа на сключените допълнителни споразумения са били капитализирани лихви от 9 922. 32 швейцарски франка, но и при тяхното приспадане би била дължима главница в рамките на претендираното (56 824. 96 швейцарски франка).
В решението си съставът на Софийски градски съд е посочил още, че въз основа на влязлото в сила решение по гр. д. № 49117/2012г. на Софийски районен съд е било образувано изпълнително дело № 20198380402753 и дължимите присъдени по реда на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД суми са били събрани. Първоинстанционният съд е посочил, че е обвързан с приетото в това решение, че са недействителни клаузите на чл. 3, ал. 1 и ал. 5, чл. 6, ал. 3, чл. 12, ал. 1, чл. 22, ал. 1 от договора, така както е възразявал ответникът. От останалите клаузи на договора за неравноправна (недействителна) е била приета клаузата на чл. 6, ал. 2 (без първото изречение), както и тези от допълнителните споразумения, с които страните са договорили преоформяне на кредита чрез прибавяне на възнаградителни лихви към главницата и начисляване на нови възнаградителни лихви върху новата главница. Касаело се е за анатоцизъм (чл. 10, ал. 3 от ЗЗД), който, според първоинстанционния съд, е допустим само при уговорка между търговци на основание чл. 294, ал. 1 от ТЗ.
Тъй като ответникът не носи валутния риск от дължимата сума в швейцарски франкове, тя е следвало да се прецени по курса на швейцарския франк към еврото към датата, описана в Приложение № 1, или, според състава на Софийски градски съд, със заместваща валута от 34 933 евро ответникът би покрил сумата от 56 824. 96 швейцарски франка.
Недоволен от решението на Софийски градски съд е останал ответникът К. И. С.. Той е подал въззивна жалба с оплаквания, че Софийски градски съд не е съобразил, че съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 3/2017г. по тълк. дело № 3/2017г. на ОСГТК на ВКС е недопустимо начисляването на договорна възнаградителна лихва след датата на предсрочна изискуемост. Неправилно е било прието и че само част от клаузите на допълнителните споразумения са нищожни. Така неправилно е бил определен размерът на дълга. Реално усвоената главница е 98 499. 99 евро, като ищецът е увеличавал БЛП. Трябвало е да бъде допусната исканата от страната тройна съдебна счетоводна експертиза, като се съобрази влязлото в сила решение между страните, нищожността на допълнителните споразумения, при лични изчисления от вещите лица. В тази връзка е било поискано да бъде изготвена експертиза по въпроси от основното заключение.
„Ю. Б. АД е оспорило жалбата като неоснователна.
Във въззивното производство (в. гр. д. № 752/2024г. на Апелативен съд - София) е било проведено едно открито съдебно заседание, на което искането на К. И. С. за допускане на експертиза е било отхвърлено. Прието е било, че липсва допуснато процесуално нарушение по чл. 266, ал. 3 от ГПК от страна на състава на Софийски градски съд.
С решение № 79 от 27.01.2025г. исковете на банката за реално изпълнение са били отхвърлени по съображения, че договорът за потребителски кредит № HL35735 от 04.04.2008г. е изцяло недействителен.
Въззивният съд е изложил, че заемната сума е деноминирана в чуждестранна валута (швейцарски франкове) и клаузите, отнасящи се до валутния риск, определят основния предмет на договора. Не може да бъде приложена диспозитивна правна норма и потребителят не се излага на особено неблагоприятни последици. Съдът не може с цел да запази действителността на договора да неутрализира неравноправния характер на клаузите, определящи основания предмет на договора, като ги адаптира/измени посредством промяна на валутата, в която страните са договаряли предоставянето на заеманата сума, или посредством промяна на обменния курс на тази валута към конкретен времеви момент. В случая на кредитополучателя не е бил предоставен реален финансов ресурс във франкове. Не се установява, че му е била предоставена достатъчно информация, въз основа на която да извърши обоснована преценка относно икономическите последици от поемането на валутния риск. Липсват и доказателства, че на кредитополучателя е разяснено финансовото отражение върху размера на задължението при повишаване на курса на швейцарския франк. Договорът е бил със срок от 300 месеца, а не е било разяснено какви са очакваните прогнози за промяна на курса и какви действия могат да бъдат предприети за минимализиране на валутния риск. Изводи в обратната посока, според въззивния съд, не е можело да се формират и от съдържащата се в чл. 22, ал. 1 от договор за кредит декларация на кредитополучателя, тъй като по делото липсват доказателства да му е разяснено по какъв начин ще се отрази отпускането на кредита в швейцарски франкове на размера на дълга.
Въззивният съд е посочил, че е длъжен да се произнесе в мотивите си по нищожност на правната сделка, която е от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, когато нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства (ТР № 1 от 27.04.2022г. по тълк. дело № 1/2020г. на ОСГТК на ВКС). С влязлото в сила решение на Софийския районен съд са обявени за недействителни само част от клаузи на договора, но не е формирана сила на пресъдено нещо относно действителността на целия договор, при което такава преценка от съда не е изключена.
В обобщение въззивният съд е заключил, че исковете по делото, основани на сключения между страните договор за потребителски кредит и допълнителните споразумения към него, се явяват неоснователни. По делото не е предявен иск с правно основание чл. 34 от ЗЗД, поради което, според състава на Апелативен съд – София, не е следвало да се обсъжда въпросът дали ответникът дължи на банката сума, получена по недействителния договор и съответно нейния размер. Това би нарушило установения принцип на диспозитивното начало (чл. 6, ал. 2 от ГПК).
При тези установени обстоятелства третият поставен от касатора въпрос (материалноправен) не отговаря на общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване, съгласно разясненията по т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Той е предпоставен от извод, който въззивният съд не е правил - че договорът за потребителски кредит № HL 35735 от 04.04.2008г. е действителен и ответникът дължи връщане на кредита въз основа на него. Мотивите на въззивния съд са други – че договорът за потребителски кредит е недействителен, при което иск за реално изпълнение е неоснователен.
Вторият въпрос, също материалноправен, съдържа питане как следва да процедира съдът, когато установи неравноправност на клаузи, част от основния предмет на договора, свързани с възлагането на потребителя на валутния риск от поскъпване на швейцарския франк спрямо лева и еврото. Въпросът е част от правния спор и обуславящ изводите на въззивния съд, поради което отговаря на общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 от ГПК. Въззивният съд е направил извод за пълна недействителност на договора кредит, а според касатора е допустимо договорът да се прилага при първоначални условия, като месечните вноски бъдат превалутирани от банката по първоначалния курс, по който е бил усвоен кредитът, без такси за превалутиране на сумите.
По отношение на въпроса не е налице поддържаното допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Не се установява противоречие на въззивното решение с възприетото в посочените от касатора съдебни решения.
Съгласно актуалната практика на ВКС, обективирана в решение № 50011 от 26.11.2024г. по т. д. № 1060/2020г. на ВКС, ТК, І т. о. и решение № 50008 от 05.03.2025г. по т. д. № 1367/2021г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., по правило съдът не може, с цел да запази действителността на договора, да неутрализира неравноправния характер на клаузите, определящи основния предмет на договора по смисъла на член 4, параграф 2 от Директива 93/13, като ги адаптира/измени посредством промяна на валутата, в която страните са договорили предоставянето на заемната сума, или посредством промяна на обменния курс на тази валута към конкретен времеви момент. В този смисъл са актовете на Съда на Европейския съюз по тълкуването на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори, включително решенията по дело С-26/13, ECLI:EU:C:2014:282; дело С-186/16, ECLI:EU:C:2017:703; дело С-51/17, ECLI:EU:C:2018:750; дело С-118/17, ECLI:EU:C:2019:207; съединени дела С-776/19-С-782/19, ECLI:EU:C:2021:470 и др., на които са се позовали съдебните състави на ВКС.
Първият въпрос на касатора е процесуалноправен и е относно възможността въззивният съд да прогласи за недействителен потребителски договор без изрично позоваване от страна на потребителя на такава недействителност. Във връзка с въпроса е осъществена общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 от ГПК, но не и допълнителната по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Съгласно постоянната практика на Съда на Европейския съюз, когато разполага с необходимите за това правни и фактически данни, националният съд е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на Директива 93/13, и по този начин за компенсира неравностойността, съществуваща между потребителя и продавача или доставчика. При липса на такива правни и фактически данни сезираната със спора между търговец или доставчик и потребител национална юрисдикция трябва да има възможност служебно да предприеме действията по събиране на доказателства, необходими, за да се установи дали определена съдържаща се в спорния договор клауза, попада в приложното поле на директивата (решения по дело С-415/11, ECLI:EU:C:2013:164, т. 46; дело 511/17, ECLI:EU:C:2020:188, т. 36, т. 37; дело С-495/19, ECLI:EU:C:2020:431, т. 37, т. 38; съединени дела С-693/19 и С-831/19, ECLI:EU:C:2022:395, т. 53 и др.). В тази връзка изрично с разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от ГПК (нова, ДВ, бр. 100 от 2019г.), като част от основните начала в гражданския процес, е предвидено, че съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Изцяло в този смисъл е и съдебната практика на ВКС (решение № 168 от 29.01.2021г. по т. д. № 2184/2019г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 60119 от 23.12.2021г. по т. д. № 1024/2020г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 491 от 23.07.2024г. по гр. д. № 1767/2023г. на ВКС, ГК, ІV г. о. и др.), споделяна от настоящия съдебен състав.
Няма основание да бъде прието, че в такъв случай, и с оглед характера на недействителните клаузи, съставляващи част от основния предмет на договора, съдът е лишен от възможността да констатира недействителност на целия договор. Това е потвърдено изрично в решението по т. д. № 1060/2020г. на ВКС, ТК, І т. о., съгласно което преценката на съда дали договорът е изцяло недействителен, не зависи от искането на потребителя, а е резултат от обективното прилагане на критериите по националното право. Изводът е направен въз основа на решение на СЕС по дело С-645/22, ECLI:EU:C:2023:774, т. 31, съгласно което преценката дали договорът може да се изпълни без съответните неравноправни клаузи представлява обективен анализ, независимо дали потребителят изразява воля договорът да се запази, след като се видоизмени. В този смисъл е процедирал и въззивният съд, макар позовавайки се на общите постановки на Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022г. по тълк. дело № 1/2020г. на ОСГТК на ВКС.
Касационно основание следва да бъде допуснато по четвъртия правен въпрос на касатора.
Уточнен и конкретизиран, с оглед правомощията на касационната инстанция, въпросът съдържа питането дали при установена недействителност на договор за банков кредит, обезпечен с недвижим имот на потребител, сключен преди влизането в сила на Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители (обн. ДВ. бр. 59 от 29.07.2016г.), съдът може да присъди чистата стойност на кредита (сумата, която потребителя е получил по договора за кредит), така както би била приложена разпоредбата на чл. 39 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители и в какъвто смисъл е била действащата към момента на сключването на договора за кредит разпоредба на чл. 14, ал. 2 от ЗПК от 2006г. (отм., съгласно § 3 от ПЗР на ЗПК (ДВ, бр. 18 от 05.03.2010г., в сила от 12.05.2010г.)).
Въпросът отговаря на общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 от ГПК. Въззивният съд е счел, че тъй като исковете по делото са основани на сключения между страните договор за потребителски кредит, а този договор е недействителен, парични суми на банката, при липса на предявен иск по чл. 34 от ЗЗД, не могат да бъдат присъдени. Според касатора този извод на въззивния съд е неправилен. Аналогично е следвало да бъде приложена действалата към датата на сключване на процесния договор разпоредба на чл. 14, ал. 2 от ЗПК (отм.), в какъвто смисъл е била и приетата впоследствие разпоредба на чл. 39 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители.
Касационно обжалване следва да бъде допуснато за проверка на съответствието на въззивното решение с решение № 50008 от 05.03.20205г. по т. д. № 1367/2021г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. (чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК).
С оглед допуснатото касационно обжалване на „Ю. Б. АД следва да бъде дадена възможност да представи документ за внесена държавна такса в размер на 2004. 88 лева по сметката на ВКС на РБ за разглеждане на касационната жалба. Таксата е съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК, при обжалваем интерес по делото от 56 824. 96 швейцарски франка, съответно 100 243. 78 лева по курса на БНБ за швейцарския франк към 12.07.2019г., датата на исковата молба.
Воден от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ без разглеждане касационната жалба на „Ю. Б. АД срещу решение № 79 от 27.01.2025г. по в. гр. д. № 752/2024г. на Апелативен съд – София в частта, с която, като е отменено решение № 261244 от 27.10.2023г. по гр. д. № 9254/2019г. на Софийски градски съд, са отхвърлени предявените от „Ю. Б. АД срещу К. И. С. искове за заплащане на сумата от 730. 31 швейцарски франка неплатени дължими застрахователни премии по договор за потребителски кредит № HL 35735 от 04.04.2008г. за периода от 14.05.2013г. до 04.04.2019г., както и сумата от 980. 49 лева дължими нотариални такси по същия договор.
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 79 от 27.01.2025г. по в. гр. д. № 752/2024г. на Апелативен съд – София в частта, с която, като е отменено решение № 261244 от 27.10.2023г. по гр. д. № 9254/2019г. на Софийски градски съд, е отхвърлен предявеният от „Ю. Б. АД срещу К. И. С. иск с правно основание чл. 430 от ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 56 824. 96 швейцарски франка, представляваща част от вземане за дължима главница по договор за потребителски кредит № HL 35735 от 04.04.2008г., цялата в размер на 169 986. 68 швейцарски франка.
УКАЗВА на касатора „Ю. Б. АД в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса в размер на 2 004. 88 лева по сметката на ВКС на РБ за разглеждане на касационната жалба.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на председателя на Първо отделение на Търговската колегия на ВКС на РБ за насрочване в открито заседание.
При непредставяне в срок на документ за внесена дължимата държавна такса делото да се докладва на състава за връщане на касационната жалба и прекратяване на касационното производство.
Определението в частта, с която касационната жалба на банката е оставена без разглеждане подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страната на основание чл. 286, ал. 2 от ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове:1.
2.