ОПРЕДЕЛЕНИЕ№ 3636

София, 11.07.2025 година

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети май две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ж. Д.

ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ

ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

като разгледа докладваното от съдия Декова частно гражданско дело № 803 по описа на Върховния касационен съд за 2025 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 642/31.01.2025 г., подадена от Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество /КОНПИ/, чрез процесуален представител гл. инсп. И. Ц., против определение № 7 от 10.01.2025 г., постановено по реда на чл. 248, ал. 3 ГПК, по в. гр. д. № 338/2024 г. по описа на Апелативен съд - В. Т. с което е оставена без уважение молбата на КОНПИ за изменение на постановеното по делото въззивно решение, в частта за разноските, като решението бъде отменено за възложената в тежест на КОНПИ държавна такса за производството в размер на 6348.12 лв. и присъденото в полза на адвокат Г. Б. адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ответника Б. К. Б. пред Апелативен съд - В. Т.

Жалбоподателят навежда оплаквания за неправилност на определението и иска отмяната му.

Насрещната страна Б. К. Б., чрез процесуален представител адвокат Г. Б., е подала отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, в който изразява становище за неоснователност на жалбата.

Частната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.

Върховният касационен съд, състав на III гражданско отделение, след преценка на данните по делото и доводите в частната жалба, намира следното:

За да постанови обжалваното определение въззивният съд е констатирал, че с решение № 207 от 31.10.2024 г. по в. гр. д. № 338/2024 г. по описа на Апелативен съд - В. Т. е потвърдено решение № 168 от 21.03.2024 г. по гр. д. № 955/2020 г. по описа на Окръжен съд - В. Т. в обжалваната част, с която са отхвърлени като неоснователни предявените от КОНПИ против Б. К. Б. искове за отнемане в полза на Държавата на 5 недвижими имота: широколистна гора с площ от 10.000 дка, широколистна гора с площ от 20.005 дка и широколистна гора с площ от 5.901 дка – и трите в землището на [населено място], Община В. Т., поземлен имот в [населено място] – залесена горска територия с площ от 5698 кв. м. и пасище ... категория в землището на [населено място], общ. Л., обл. Л., с площ от 15 528 кв. м., както и лек автомобил марка „Фолксваген” рег. [рег. номер на МПС]. С решението съобразно изхода на спора КОНПИ е осъдена да заплати държавна такса за производството пред двете инстанции по същество общо в размер на 6348.12 лв. и на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. на адвокат Г. Н. Б. от АК Перник адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лв. за осъщественото процесуално представителство на Б. К. Б. пред Апелативен съд - В. Т. С обжалваното в настоящото производство определение ВТАС е приел, че молбата на КОНПИ да се отмени решението в частта за присъдените разноски е неоснователна, по съображения, че разпоредбата на чл. 154, ал. 3 ЗОНПИ не предвижда освобождаване на КОНПИ от задължението да внесе държавна такса за инициираното от нея производство, а само въвежда изключение от общото правило на чл. 73, ал. 3 ГПК, че държавната такса се внася предварително при предявяване на иска, респективно при подаване на жалба срещу постановените по делото актове. Съгласно чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ дължимата държавна такса и направените разноски се присъждат в зависимост от изхода на материалноправния спор по делото, като КОНПИ не е изключена като задължена страна в производството, в случай на отхвърляне на исковата й претенция или при прекратяване на делото поради отказ или оттегляне на иска. Относно присъдените на адвоката на въззиваемия разноски въззивният съд е стигнал до извод, че в съответствие с решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22 не се е съобразил с Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при прилагането на чл. 7, ал. 2, т. 4 от която минималното възнаграждение би било 8344.24 лв., а е присъдил на процесуалния представител много по-ниско възнаграждение отколкото този акт предвижда и много по-ниско от присъденото му за първоинстанционното производство. Съдът е отчел предмета на спора, очертаващ винаги значителна фактическа и правна сложност, защитавания значителен материален интерес – 96 178 лв., а не както сочи молителят 20 264.86 лв., който безспорно не може да е единствен критерий за формиране размера на възнаграждението, но не може да бъде и игнориран, извършените от адвоката действия и ценовата конюнктура в страната.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

Относно държавната такса: трайно в практиката на ВКС е прието, че в Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество /отм., 23.01.2018 г./ и в сега действащия Закон за отнемане на незаконно придобитото имущество вече изрично се съдържат норми за присъждане на държавните такси в зависимост от изхода на спора /чл. 78, ал. 2 ЗОПДНПИ - отм. и чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ/. При действието на тези разпоредби е формирана практика, според която комисията дължи заплащане на държавна такса, когато искът е отхвърлен или производството е прекратено /вж. определение № 2366 от 03.08.2023 г. по гр. д. № 4777/2022 г., III г. о., определение № 13 от 12.01.2021 г. по ч. гр. д. № 3107/2020 г., IV г. о., определение № 1666 от 15.06.2023 г. по гр. д. № 170/2023 г., IV г. о. и решение № 147 от 16.09.2019 г. по гр. д. № 1998/2018 г., IV г. о./. В случая искът на КОНПИ е приет за неоснователен и е отхвърлен от двете инстанции по същество, следователно КОНПИ дължи да заплати държавна такса за производството в полза на бюджета на съдебната власт. Държавната такса е определена правилно от въззивния съд.

Относно присъденото на адвокат Г. Б. възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв.: при съобразяване на фактическата и правна сложност на спора – вида на предявените искове и обжалваемия материален интерес пред въззивната инстанция, и извършените от адвоката на въззиваемия действия по подаване на писмени отговори съответно на въззивната жалба и частната жалба на КОНПИ, като не се е явил в откритото съдебно заседание, но е депозирал молба, съдържаща искане делото да се гледа в негово и на доверителя му отсъствие, настоящият състав намира, че определеното от Апелативен съд - В. Т. възнаграждение в размер на 1500 лв. не е прекомерно, поради което разноските на адвоката не следва да се редуцират.

По изложените мотиви, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение

ОПРЕДЕЛИ :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 7 от 10.01.2025 г., постановено по реда на чл. 248, ал. 3 ГПК, по в. гр. д. № 338/2024 г. по описа на Апелативен съд - В. Т.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: