РЕШЕНИЕ

№ 489

София, 31.07.2025 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. Ц.

ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева

Милена Даскалова

при участието на секретаря Ц. П. като изслуша докладваното от съдия М. Д. гр. д.№ 2778 по описа за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК .

С решение № 1283 от 14.03.2023 г., постановено по гр. д. № 8233/2022 г. по описа на Софийски градски съд след частична отмяна на решение от 04.05.2022г. по гр. д. № 7890/2017г. на СРС е отхвърлен искът за делба на поземлен имот с площ 855 кв. м., съставляващ УПИ ***- *** от кв. 38 по плана на [населено място], район В., с идентификатор *** по КККР на [населено място]. Със същото решение е потвърдено решение от 04.05.2022 г. по гр. д. № 7890/2017г. на СРС, в частта му, с която е допуснато извършването на делба между М. И. Д. и Г. В. Г., при равни делбени квоти – по 1/2, на следните недвижими имоти:

-апартамент с идентификатор № *** по КК и КР на [населено място], находящ се на трети етаж на сграда с идентификатор № ***., построена в поземлен имот с идентификатор ***, ведно с общите части на сградата, вкл. и 1/2 ид. ч. от сутеренен етаж /без придаден идентификатор/ на сградата с идентификатор № ***, състоящ се от котелно помещение и четири броя мазета;

-гараж с площ от 21 кв. м. с идентификатор № *** по КК и КР на [населено място], находящ се в поземлен имот с идентификатор № ***;

-гараж с площ от 30 кв. м. с идентификатор № *** по КК и КР на [населено място], находящ се в поземлен имот с идентификатор № ***;

-навес с площ от 13 кв. м. с идентификатор № *** по КК и КР на [населено място], находящ се в поземлен имот с идентификатор № ***.

В касационната жалба и в проведеното открито съдебно заседание касаторът Г. В. Г., чрез адв. М., поддържа, че въззивното решение е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.

С подадения отговор на касационната жалба ответницата М. И. Д., чрез адв. В. М., оспорва касационната жалба.

В проведеното открито съдебно заседание процесуалният представител на ответницата изразява становище за основателност на касационната жалба.

Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по основателността на касационната жалба, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от П. В. Д. /починала в хода на производството и заместена от наследника си по закон - дъщеря й М. И. Д./ против Г. В. Г. иск за делба на дворно място, представляващо поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място]; трети подпокривен етаж с площ от около 130 кв. м., находящ се в сградата построена в имота; партерния етаж на същата сграда, състоящ се от пет мазета с обща площ от около 130 кв. м.; два гаража и масивен навес, построени в дворното място. Първоинстанционният съд е допуснал делба на поземления имот с идентификатор ****; апартамент с идентификатор № ***, ведно с общите части на сградата, вкл. и 1/2 ид. ч. от сутеренен етаж, както и е допусната делба на два гаража и навес .

Въззивният съд е отменил решението в частта му за допускане делба на поземления имот с идент. *** и е отхвърлил иска в тази му част. В останалата му част решението на районния съд е потвърдено.

За да постанови решението си въззивният съд е приел, че първоначалната ищца П. В. Д. и ответникът са сестра и брат. В имот с идентификатор *** има изградена триетажна жилищна сграда, като предмет на делбата е само третият й етаж-тавански апартамент. Първият и вторият етаж не са предмет на делбата.

П. В. Д. и ответникът Г. В. Г. са деца на Т. Д. И., починала на 07.07.2008г. и на В. Г. И., починал на 27.08.2013г.

Т. И. и В. И. са закупили на 07.10.1963 г. дворно място от 848 кв. м., съставляващо парцел ***- *** в кв. 53 по плана на [населено място] – К., заедно с построената в него нова едноетажна железобетонна покрита недовършена сграда, застроена на 85 кв. м.

С нотариален акт № 114 от 24.03.1975г., н. д. № 3873/1975г. В. И. и Т. И. са дарили на ответника Г. В. Г. апартамент от 109кв. м., находящ се на втория етаж на жилищната сграда, находяща се в [населено място], [улица], № 3 , заедно с 1 /2 ид. ч. от общите части на сградата, като изрично е посочено, че не се дарява дворното място, върху което е застроена жилищната сграда, съставляващо парцел ***- *** в кв. 53 по плана на [населено място]- К..

С нотариален акт № 191 от 20.06.1991г., н. д. № 7683/1991г. В. И. и Т. И. са дарили на сина си - ответника Г. Г. 1/2 ид. ч. от дворното място с площ от 848 кв. м., съставляващо парцел ***- *** в кв. 53 по плана на [населено място]- К..

С нотариален акт № 192 от 20.06.1991г., н. д. № 7684/1991г., В. И. и Т. а И. са дарили на дъщеря си П. Д. първия етаж от сградата, заедно с 1 /2 ид. ч. от общите части на сградата ведно с 1/2 ид. ч. от дворното място, в което е построена къщата, цялото от 848 кв. м., съставляващо парцел ***- *** в кв. 53 по плана на [населено място]- К..

С нотариален акт № 16 от 05.05.2015г., н. д. № 16/2015г. ответникът Г. Г. е признат за собственик на основание давностно владение на самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***, с предназначение жилище, апартамент, ведно с правото на строеж върху мястото.

С нотариален акт № 47/21.07.2017г. /след предявяване на иска за делба/ ответникът е продал на трети за спора лица третия етаж от сградата, ведно с приспадащите му се идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху поземления имот.

Въз основа заключението на съдебно - техническата експертиза въззивният съд е приел, че поземленият имот с идентификатор *** е силно наклонен с денивелация от 4,50 - 5 м. и гъсто застроен и е неподеляем. При отчитане на прилежащите площи към сградата и гаражите, дворното място не може да бъде разделено на два парцела. Съдът е посочил, че в същия смисъл е и становището по чл. 203 ЗУТ от главния архитект от 24.08.2021 г. Предвид така приетото за установено е направен извод, че не следва да се допуска съдебна делба на поземления имот с идентификатор ***.

Относно апартамента с идентификатор № ***, находящ се на трети етаж на сградата, построена в имот с идентификатор ***, въззивният съд е посочил, че според заключението на съдебно - техническата експертиза сградата е била довършена към 1975г., но на два етажа, като съгласно приложения архитектурен проект третият етаж е обща част - общо таванско пространство над втория етаж и под покрива. Въз основа показанията на разпитаните по делото свидетели и заключенията на вещите лица е прието за установено, че в периода 1985 г. - 1986 г. таванското помещение е преустроено от необитаемо и обща част в трети жилищен /мансарден/ етаж, който отговаря на изискванията за апартамент и понастоящем сградата е триетажна, многофамилна с три самостоятелни обекта на всеки етаж. Таванският апартамент е със ЗП от около 130 кв. м. Височината му е 2,55 м., като при скосяванията е 1,60 м. от готов под. Съдът е посочил, че достъпът до третия етаж се осъществява от главния и единствен вход на сградата. През главния вход се влиза до първото стъпало на Г - образно стълбище, след което се преминава през открито преддверие на втория етаж и се продължава към входната врата на третия етаж. Ако се постави заключваща се врата на това антре на втория етаж, то достъпът до третия етаж не е възможен.

Възражението на ответника, че е придобил правото на собственост върху третия етаж на основание изтекла в негова полза придобивна давност, е счетено за неоснователно. Прието е, че спорният етаж е съсобствен между страните на основание наследство при равни части от по 1/2 ид. ч. и следва да бъде допуснат до делба при тези квоти.

Въз основа заключенията на вещите лица е прието за установено също, че сутеренът на жилищната сграда е с площ от около 120 кв. м. и се състои от котелно помещение и 4 броя мазета. По план застроената му площ е 130 кв. м., но едното мазе не е изкопано. Пространството под терасата на жилищната сграда е обособено като преддверие, с което е увеличена площта на котелното помещение и на едното мазе .Височината на сутеренния етаж е 1,90 кв. м. и има прозорци за директно осветление, поради което някои от помещенията в него биха могли да са обитаеми при лоши условия, несъответстващи за постоянно живеене. Част от помещенията са частично благоустроени, етажът е водоснабден и е свързан към отходната яма в двора. Съдът е посочил, че няма спор, че към трите апартамента не са изрично придадени мазета/складови помещения, като такива помещения липсват и в самите апартаменти, предвид на което и четирите мазета съставляват общи части -мазета към трите апартамента на основание чл. 38, ал. 1 ЗС, а посоченото в нотариалните актове, че се прехвърлят и общи части от сградите, касае стълбището и други общи части на сградата. Мазетата са единствените налични складови помещения и поради това съставляват общи части – принадлежност към самостоятелните обекти. Прието е, че котелното помещение също е обща част. Направен е извод, че следва да бъде допусната делба на целия сутеренен етаж, при съответните квоти, като обща част. Съдът е изложил мотиви, че делбата на сутеренния етаж е допустима, тъй като предмет на иска са и самостоятелни обекти в сградата, като се е позовал на разпоредбата на чл. 39, ал. 1 ЗС, според която съсобствениците могат да си поделят общата сграда по етажи или части от етажи.

Въззивният съд е счел за основателна и претенцията за делба на гараж с площ от 30 кв. м. с идентификатор № ***, както и на навеса с площ от 13 кв. м. и идентификатор № ***, като е посочено, че към навеса има паянтова пристройка, която не подлежи на делба като самостоятелен обект, а се придобива ведно с поземленото място. Съдът е изложил мотиви, че до делба следва да се допусне и гаражът с площ от 21 кв. м. с идентификатор № ***.

Относно барбекю камината и лятната кухня, които с протоколно определение от 01.07.2020 г. са включени в делбата, съдът е посочил, че според заключенията на вещите лица, те не са самостоятелни обекти и не подлежат на делба. Барбекюто и лятна кухня са образувани по следния начин: покривната плоча на гаража с идентификатор № *** е свързана с жилищната сграда на ниво първи етаж с плоча и се получава голяма тераса, на която е изградена барбекю-камина, а в пространството отдолу е обособена малка лятна кухня с малко складово помещение. Съдът е приел, че барбекюто и лятната кухня не са принадлежност нито към гаража с идентификатор № ***, нито към триетажната сграда, а на основание чл. 92 ЗС са собственост на собствениците на земята и не подлежат на делба, а се придобиват ведно с поземленото място.

С определението по чл. 288 ГПК е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – поради очевидна неправилност на изводите на съда относно статута на дворното място, която неправилност е изводима само от мотивите на въззивния акт, без анализ на събраните по делото доказателства. При приетото от съда, че следва да се допусне до делба самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост и дворното място, съсобствениците на което са собствениците на самостоятелните обекти в сградата, е неподеляемо, то правилен е изводът на съда, че делбата на дворното място е недопустима. Неправилно обаче съдът при допускане на делбата не е съобразил, че делбата на самостоятелния обект в сградата следва да се допусне, ведно със съответната идеална част от дворното място, което е обща част по смисъла на чл. 38, ал. 1 от ЗС. Очевидно неправилно е и постановеното относно сутеренния етаж - допуснат е до делба апартамент на третия етаж, ведно с общите части на сградата, вкл. и 1/2 ид. ч. от сутерена при равни делбени части, при приетото, че следва да се допусне делба на целия сутеренен етаж, при съответните квоти, като обща част.

Констатираната очевидна неправилност на изводите на въззивния съд няма за пряка и непосредствена последица отмяна на въззивното решение, защото по правилото на чл. 38, ал. 3 ЗС общите части не се делят. Когато предмет на делбата е самостоятелен обект от сградата, до делба се допуска и припадащата се идеална част от общите части в сградата, поради което и определящо за правилността на въззивното решение е произнасянето по основателността на претенцията за делба на апартамента с идентификатор № ***.

Неоснователни са доводите на ответника по иска /сега касатор/, че апартаментът с идентификатор № ***. не е самостоятелен обект на правото на собственост, основани на твърдения, че до него няма самостоятелен вход, а достъпът се осъществява през жилището на ответника.

Установено по делото е, че към момента на възникване на етажната собственост, което е станало на 24.03.1975г. с придобиване от ответника на собствеността върху втория жилищен етаж, таванското помещение е било обща част, като вещото лице е посочило, че съгласно приложения архитектурен проект то е представлявало общо таванско пространство над втория етаж и под покрива. Посоченото помещение е преустроено в трети жилищен /мансарден/ етаж в периода 1985 г. - 1986 г., който етаж отговаря на изискванията за апартамент – застроената му площ е от около 130 кв. м. и се състои от хол - дневна с бар - плот, спални, стаи и санитарен възел. Височината му е 2,55 м., като при скосяванията е 1,60 м. от готов под. Достъпът до трите жилища в сградата се осъществява през главния вход на първия жилищен етаж, след което се преминава през вратата до първото стъпало на „Г“- образно стълбище, през открито преддверие на втория етаж и се продължава към третия етаж. Т.е., противно на твърденията на касатора, не се установява по делото, че достъпът до третия етаж се осъществява през неговото жилище, което е видно и от приложения архитектурен проект на сградата.

Доводът на касатора, че апартаментът с идентификатор № *** е част от неговия апартамент, разположен на втория етаж и се касае до едно жилище, разположено на два етажа, се навежда за първи път пред касационната инстанция, поради което и по приложението на чл. 97 ЗС не се дължи произнасяне. Следва да се отбележи, че тези твърдения са и в пълно противоречие с позицията на ответника по делото пред първите две инстанции, където е поддържал, че се касае за самостоятелен обект, който е придобит от него на основание давностно владение, за което и се е снабдил с констативен нотариален акт и в хода на делбеното производство се е разпоредил с апартамента в полза на трети за спора лица.

На следващо място касаторът поддържа, че се легитимира като собственик на процесния имот на основание давностно владение и изводите на въззивния съд в обратен смисъл са неправилни.

Установено от събраните по делото доказателства, че преустройството на таванското помещение в жилище е извършено в периода 1985г.-1986г. С обособяване на самостоятелния жилищен обект на таванския етаж, в резултат на извършеното преустройство, същият е придобит на основание чл. 92 ЗС от собствениците на земята – родителите на първоначалните страни по делото. Обстоятелството, че свидетелите сочат, че преустройството е извършено със средства на касатора, не сочи до различен извод, защото финансирането на извършвани строителни работи няма за пряка последица придобиване право на собственост върху изградения обект, което следва от разпоредбата на чл. 77 ЗС, предвиждаща, че правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона.

Твърденията на касатора са, че през 1986г. е установил самостоятелно владение върху спорния обект с идентификатор № *** и го е придобил по давност през 1996г., като впоследствие се е снабдил и с констативен нотариален акт.От събраните по делото гласни доказателства се установява, че към 2012г. ответникът е обитавал третия етаж и тогава се преместил на втория етаж, отстъпвайки третия етаж на дъщерята на ищцата и партньора й, като през 2013г. поискал те да освободят етажа и тогава поставил врата на стълбите, с която преустановил достъп на други лица до втория и третия етаж, които негови действия несъмнено са владелчески. Твърденията му, че е установил владение още през 1986г. и е владял имота до 1996г. са останали недоказани. Свидетелските показания са общи и от тях се установяват обстоятелства относно изграждането на процесния обект, както и фактите, касаещи ползването му през 2012г. и 2013г. Липсват доказателства за установена от касатора самостоятелна фактическа власт върху обекта през 1986г., както и към конкретен друг момент преди 2013г. Обстоятелството, че е живеел в имота към 2012г. не е достатъчно, за да се направи друг извод, защото към 2012г. той вече е бил съсобственик на спорния имот на основание наследство от майка си и като такъв, упражнявайки собственическите си правомощия, е могъл да ползва съсобствения имот.

Неоснователни са доводите в касационната жалба, че при произнасянето си въззивният съд не е съобразил, че касаторът се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост за третия етаж и ищцата по делото е следвало да опровергае фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно основание.В хипотезите, при които спорещите страни разполагат с титул за собственост, какъвто е и настоящият случай, съобразно приетото в Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г. по тълк. д. № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС, доказателствената тежест между страните се разпределя по общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК - всяка страна следва да докаже своето право, т. е. фактическия състав на съответния придобивен способ. Въззивният съд не се е отклонил от тази практика, приемайки, че в тежест на ответника е да докаже, че е владял имота и именно ответникът по иска дължи доказване елементите от фактическия състав на владението.

Предвид горното се налага извод за основателност на предявения иск за делба на апартамента с идентификатор № ***, поради което и същият правилно е допуснат до делба при равни делбени части и решението на въззивния съд в тази му част е правилно и подлежи на потвърждаване.

С оглед статута на дворното място като обща част, то неправилно не е допусната делба на припадащата се идеална част от него към самостоятелния обект на собственост в сградата, както и към допуснатите до делба гаражи.

Неправилно е решението в частта му за допускане делба на 1/2 ид. ч. от сутеренния етаж. Няма спор по делото, че същият се състои от едно котелно помещение и четири мазета. Няма спор и относно статута на котелното помещение като обща по предназначение част. Не се установява, а не се и твърди по делото, че мазетата са разпределени между етажните собственици и съответно не може да се приеме, че конкретно мазе принадлежи към конкретен жилищен обект. В този случай е приложимо разрешението, дадено в решение № 60119/22.12.2021 г. по гр. д. № 1295/2021 г. на ВКС, II г. о., в което е прието, че в хипотеза, при която е налице разпределение на обособените етажи в сградата, всеки от етажните собственици е придобил собствеността и на общите части, които съгласно чл. 38, ал. 3 ЗС не може да се делят. Прието е, че стълбището, избените помещения и тавана представляват общи части в жилищната сграда, които обслужват отделните самостоятелни обекти в нея – жилищните етажи, като правата на етажните собственици се определят по правилото на чл. 40 ЗС. При така даденото разрешение, правилен е изводът на въззивния съд, че сутеренният етаж в сградата не е самостоятелен обект на правото на собственост, а същият следва да се допусне до делба като обща част, но неправилно е допусната до делба 1/2 ид. ч. от този сутеренен етаж.

По изложените съображения въззивното решение в частта му, в която са посочени прилежащите към самостоятелния обект общи части, които се допускат до делба е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК следва да се отмени и тъй като не се налага извършването на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да се реши по същество от Върховния касационен съд, като се постанови, че делбата на жилището на третия етаж се допуска ведно със съответните идеални части от дворното място и от общите части на сградата, вкл. и от сутеренния етаж, а на допуснатите до делба два гаража, ведно със съответните идеални части от дворното място. Тези идеални части следва да се изчислят по реда на чл. 40 от ЗС и да се оценят във втората фаза на делбата.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 1283 от 14.03.2023 г., постановено по гр. д. № 8233/2022 г. по описа на Софийски градски съд, с която е потвърдено решение от 04.05.2022г. по гр. д. № 7890/2017г. на СРС в частта му, с която делбата на апартамент с идентификатор № *** по КК и КР на [населено място] е допусната ведно с 1/2 ид. ч. от сутеренен етаж /без придаден идентификатор/ на сградата с идентификатор № ***, както и в частта му, с която апартамент с идентификатор № *** по КК и КР на [населено място], гараж с идентификатор № *** по КК и КР на [населено място] и гараж с идентификатор № *** по КК и КР на [населено място] са допуснати до делба без съответните им идеални части от поземлен имот с идентификатор № *** по КК и КР на [населено място], КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

Делбата на апартамент с идентификатор № *** по КК и КР на [населено място], находящ се на трети етаж на сграда с идентификатор № ***, построена в поземлен имот с идентификатор ***, се допуска ведно с припадащата се идеална част от дворното място, представляващо поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на [населено място] и със съответните идеални части от общите части на сградата с идентификатор № ***, вкл. и от сутеренен етаж /без придаден идентификатор/ на сградата с идентификатор № ***, състоящ се от котелно помещение и четири броя мазета.

Делбата на гараж с площ от 21 кв. м. с идентификатор № *** по КК и КР на [населено място] и на гараж с площ от 30 кв. м. с идентификатор № *** по КК и КР на [населено място] се допуска ведно с припадащите им се идеални части от дворното място, в което са построени, представляващо поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на [населено място].

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му обжалвана част.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: