Р Е Ш Е Н И Е
№ 107
гр. София, 20.04.2026 годинаВ И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ЙОНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА
ИВАНКА АНГЕЛОВА
при секретаря С. Ш.
изслуша докладваното от съдия Б. Й. т. д. № 1220/2025 г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 47 и сл. от Закона за арбитража (ЗАрб.).
Образувано е по искова молба, подадена от А. В. Т. - чрез пълномощник адв. Ю. Д., с която са предявени искове против „Будмакс“ ЕООД за отмяна на основанията по чл. 47, ал. 1, т. 2, и т. 4 ЗАрб, евентуално - за прогласяване нищожност, на арбитражно решение от 23.03.2023 г., постановено по арб. д. № 11/2022 г. по описа на Международен търговски арбитражен съд при Сдружение „Юридическо сътрудничество“.
Ищцата А. В. Т. твърди в исковата молба, че по повод връчени от ЧСИ М. Б. запорно съобщение и покана за доброволно изпълнение по изп. д. № 20238380405325 узнала на 31.01.2025 г. за проведеното срещу нея арбитражно производство и за постановеното арбитражно решение, с което е осъдена солидарно с „Г. С. К. ЕООД да заплати на „Будмакс“ ЕООД посочени в решението парични суми - остатък от цената на доставени стоки, законни лихви и неустойка за забава по договор за продажба на стоки № 1304/01.06.2022 г., заедно с разноски за арбитражното дело. Поддържа, че не е уведомявана за арбитражното дело, че не е получавала препис от исковата молба с книжата към нея, нито препис от арбитражното решение, че не е могла да участва в арбитражното производство и да направи възражения, включително за липса на компетентност на арбитражния съд поради отсъствие на валидно сключен с нея договор и на обвързващо я арбитражно споразумение, а също и за отвод на арбитъра (предвид данните, че пълномощникът на „Будмакс“ ЕООД адв. А. В., представлявал дружеството в арбитражното производство, е със същия адрес, на който се помещава арбитражният съд). Излага твърдения, че не е знаела за съществуването на договор № 1304/01.06.2022 г. и не е обвързана от него, тъй като не го е подписвала - нито като управител на купувача „Г. С. К. ЕООД, нито като съдлъжник на купувача, не е извършвала действия по изпълнение на договора, не е приемала или осчетоводявала издадени въз основа на договора фактури и не е получавала от ответника стоки; че доколкото не е подписвала договора - лично като съдлъжник и като управител на дружеството - купувач, няма валидна писмена арбитражна клауза, съответно валидно арбитражно споразумение между страните в проведеното без нейно участие арбитражно производство, а съдържащата се в т. 33.2 на договора клауза за арбитраж е нищожна поради липса на изявена от нея воля и на постигнато съгласие. Предвид така наведените твърдения ищцата прави искане арбитражното решение да бъде отменено на основанията по чл. 47, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗАрб., евентуално - да бъде прогласено за нищожно като постановено при липса на подведомственост и на компетентност на арбитражния орган вследствие липсата на сключено с нея арбитражно споразумение.
Ответникът „Будмакс“ ЕООД със седалище в [населено място] - чрез процесуален пълномощник адвокат, е депозирал своевременно отговор на исковата молба, с който е противопоставил възражения за недопустимост на исковете поради предявяването им след изтичане на преклузивния тримесечен срок по чл. 48, ал. 1 ЗАрб. и за неоснователност на исковете поради отсъствие на поддържаните от ищцата основания по чл. 47 ЗАрб. Възражението за недопустимост на исковете е аргументирано с твърдения, че арбитражното решение е връчено на ищцата А. Т. и на представляваното от нея дружество „Г. С. К. ЕООД - също страна в арбитражното производство, още през 2023 г. по реда на чл. 32, ал. 2 ЗМТА ( сега ЗАрб. - загл., изм. ДВ бр. 63/2025 г.), като опитите за връчване са надлежно удостоверени от служители на „СПИДИ“ АД и на „Български пощи“ ЕАД, а редовността на връчването е потвърдена с разпореждане от 08.11.2013 г. по ч. т. д. № 1803/2023 г. на Софийски градски съд, с което е разпоредено да се издаде изпълнителен лист въз основа на влязлото в сила арбитражно решение срещу ищцата и срещу управляваното от нея „Г. С. К. ЕООД. Възраженията срещу основателността на исковете са обосновани с твърдения, че ищцата е подписала като съдлъжник договор № 1304/01.06.2022 г., в чл. 33.2 на който е обективирано споразумение между договарящите страни всички неразрешени по взаимно съгласие спорове и претенции, произтичащи от или свързани с договора и с неговото изпълнение, прекратяване и недействителност, да се разглеждат от Международен търговски арбитражен съд при Сдружение „Юридическо сътрудничество“ в [населено място]; че исковата молба и книжата по арбитражното дело са връчени на ответниците в арбитражното производство на посочените от тях адреси в договора чрез куриерска пратка на „СПИДИ“ АД и са получени на 22.12.2022 г. от лицето С. Д. К., който следва да се счита за служител на купувача „Глобал С. Конструкт“ ЕООД или за упълномощено от него лице, тъй като е вписан за получател на стоките в представени пред арбитражния съд фактури и в банково извлечение за частично плащане на цената по една от фактурите; че решаващият арбитър по арбитражното дело е избран от председателя на арбитражната институция и е подписал декларация за безпристрастност и независимост на арбитри, а обстоятелството, че адресът на пълномощника на „Будмакс“ ЕООД съвпада с адреса на арбитражния орган, не сочи на заинтересованост на арбитъра; че след насрочване на арбитражното дело ищцата е уведомена за датата и мястото на провеждане на откритото арбитражно заседание със съобщение, изпратено чрез куриер на „СПИДИ“ АД и връчено й лично на 06.02.2023 г., поради което е имала възможност да оспори авторството на подписите в договора от 01.06.2022 г. и арбитражната клауза в рамките на арбитражно производство.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на доказателствата по делото и на доводите на страните съобразно правомощията в производството по чл. 47 и сл. ЗАрб., приема следното:
По допустимостта на исковете:
Ищцата А. Т. е надлежно легитимирана да предяви искове по чл. 47 ЗАрб. за отмяна на арбитражното решение в частта, с която е осъдена солидарно с друг ответник да заплати на „Будмакс“ ЕООД посочените в решението парични суми.
Съгласно чл. 48, ал. 1 ЗАрб. иск за отмяна на арбитражно решение може да бъде предявен в срок от 3 месеца от деня, в който молителят е получил решението. В хода на делото не са събрани доказателства арбитражното решение да е получено от ищцата (ответник в арбитражното производство) преди твърдяната в исковата молба дата на узнаване за съществуването му - 30.01.2025 г., поради което спазването на тримесечния срок по чл. 48, ал. ЗАрб. следва да се преценява спрямо тази дата. Исковата молба, с която са предявени исковете за отмяна на арбитражното решение, е постъпила във Върховния касационен съд на 30.04.2025 г. - преди изтичане на преклузивния тримесечен срок, и с оглед на това исковете са допустими.
Възражението на ответника „Будмакс“ ЕООД за недопустимост на исковете поради пропускане на срока по чл. 48, ал. 1 ЗАрб. е неоснователно.
Ответникът е аргументирал възражението си на първо място с твърдение, че срокът за предявяване на исковете е започнал да тече през 2023 г., когато арбитражното решение е връчено на ищцата при предпоставките на тогава действащия чл. 32, ал. 2 ЗМТА - обстоятелство, удостоверено от председателя на Международен търговски арбитражен съд при Сдружение „Юридическо сътрудничество“ в удостоверение от 15.09.2023 г., издадено по искане на „Будмакс“ ЕООД за целите на образуваното по реда на чл. 51 ГПК производство пред Софийски градски съд. Според удостоверението, което е оспорено от ищцата с исковата молба, решението е изпратено за връчване на А. Т. на 11.04.2023 г. до адрес [населено място], [улица], ет. 2, с куриерска пратка на „СПИДИ“ АД, която е върната в цялост като недоставена и съответно като неполучена; На 12.05.2023 г. решението е изпратено повторно до същия адрес чрез „Български пощи“ ЕАД и пратката е върната обратно на подателя по причина „преместен адрес“ с отбелязване, че по данни от служители на намиращата се на адреса адвокатска кантора „Г. С. К. ЕООД се е преместило на друг адрес; Със съобщение от 27.06.2023 г. решението е изпратено на ищцата на адрес [населено място], [улица], чрез „Български пощи“ ЕАД, след като въз основа на вписванията по партидата на „Г. С. К. ЕООД в Търговския регистър е прието, че посоченият адрес е постоянен адрес на управителя на дружеството А. Т.; Пратката от [населено място] е върната на арбитражната институция на 02.08.2023 г. с отбелязване „непотърсена“, като е удостоверено, че е носена на адреса на 03.07.2023 г., но получателят не е открит и поради това в пощенската кутия на адреса са оставени две известия на 03.07.2023 г. и на 17.07.2023 г.
В приложимата към спора разпоредба на чл. 32, ал. 2 ЗМТА, сега ЗАрб. (изм. ДВ бр. 63/2025 г., в сила от 01.08.2025 г.), е уредена фикция за уведомяване на ответника в арбитражното производство в случаите на удостоверен по предвидения за това ред отказ да приеме адресирано до него уведомление и на неявяване в пощенската станция да получи уведомлението, след като е известен за него. В случая арбитражният съд е предприел връчване на арбитражното решение на ищцата чрез куриерски услуги на „СПИДИ“ АД и чрез пощенските услуги на „Български пощи“ ЕАД, съгласно чл. 36, ал. 2 от Закона за пощенските услуги, поради което редовността на връчването следва да се прецени съобразно приложимите по време на извършването му Общи правила за условията за доставяне на пощенски пратки и пощенски колети, приети с решение № 581/27.10.2010 г. на КРС (отм. ДВ бр. 26/2026 г.), в частта относно чл. 5, ал. 1 - ал. 3. Съгласно цитираните разпоредби връчването се осъществява с доставка на препоръчана пощенска пратка на адреса на получателя срещу негов подпис или на пълнолетен член от домакинството на получателя, живеещ на адреса, срещу подпис и документ за самоличност; При отсъствие на получателя и на пълнолетен член от домакинството му от адреса в пощенската кутия се оставя писмено служебно известие с покана получателят да се яви за получаване на пратката в пощенската служба в срок, определен от пощенския оператор, не по-кратък от 20 дни, но ненадхвърлящ 30 дни от датата на получаване в пощенската служба за доставяне; Броят на служебните известия и времевият интервал на уведомяване на получателя се определя от пощенските оператори в общите условия на договора с потребителите, като известията трябва да са най-малко две.
Отразените в удостоверението от 15.09.2023 г. опит за връчване на арбитражното решение на ищцата на адрес [населено място], [улица], е без правно значение за началото на срока по чл. 48, ал. 1 ЗАрб., тъй като към момента на изпращане на съобщението този адрес е бил вписан в Търговския регистър като адрес на управление на другия ответник в арбитражното производство - „Г. С. К. ЕООД, и няма данни да е съвпадал с постоянния или с настоящия адрес на ищцата. Връчването чрез „Български пощи“ ЕАД на адреса в [населено място] също не може да се приеме за редовно осъществено по смисъла на чл. 32, ал. ЗМТА (в редакцията преди изменението от ДВ бр. 63/2025 г.). Информацията, че адресът в [населено място] е постоянен адрес на ищцата към датата на описа за връчване, е събрана чрез справка от Търговския регистър, а не чрез справка от електронния регистър на НБД „Население“, съдържащ данни за постоянните и настоящи адреси на намиращите се на територията на Р. Б. и подлежащи на регистрация физически лица. В кориците на арбитражното дело няма доказателства, че адресът в [населено място] е бил едновременно и настоящ адрес на ищцата и че тя реално е пребивавала на него по време на опитите за връчване. Дори настоящият адрес да е съвпадал с постоянния адрес, от намиращите се в делото известия на „Български пощи“ ЕАД не е видно при опитите за доставяне на пощенската пратка с решението да са изпълнени изискванията на чл. 5, ал. 3 от цитираните Общи правила, а именно - в известията, оставени в пощенската кутия на адреса, да е посочен срок, и то не по-кратък от 20 дни, в който пратката може да бъде получена от адреса на предназначено за целта място. Предвид изложеното, настоящият състав приема, че не са налице предпоставките за прилагане на фикцията за връчване по чл. 32, ал. 2 ЗАрб. (в действащата към 2023 г редакция) и противно на отразената в удостоверението от 15.09.2023 г. констатация на арбитражния съд, арбитражното решение не следва да се счита връчено на ищцата на основание чл. 32, ал. 2 ЗАрб. (в същата редакция). Въпреки, че в удостоверението няма препращане към ал. 1 на чл. 32 ЗАрб., решението не може да се приеме за връчено и при условията на ал. 1, доколкото в арбитражното дело няма доказателства за проведено от арбитражния съд старателно издирване на адреса и на обичайното местопребиваване на ищцата по време на разглеждане на делото и на опитите за връчване на решението. Изводът за редовно връчване на решението съгласно чл. 32 ЗМТА, сега ЗАрб., направен в производството по чл. 51 ГПК за издаване на изпълнителен лист (разпореждане № 7836/08.11.2023 г. по ч. т. д. № 1803/2023 г. на Софийски градски съд), не обвързва настоящия съдебен състав, тъй като в производството по чл. 47 и сл. ЗАрб. Върховният касационен съд извършва самостоятелна преценка дали и кога арбитражното решение е получено от ищеца с оглед началото на преклузивния срок по чл. 48, ал. 1 ЗАрб.
Недоказано е и другото твърдение на ответника, че ищцата е узнала за арбитражното решение по повод наложени запори в производството по изп. д. № 5325/2023 г. на ЧСИ М. Б.. От представените с отговора на исковата молба доказателства не се установява, че в хода на изпълнителното дело арбитражното решение е доведено до знанието на ищцата преди сочената от нея дата 30.01.2025 г., когато е получила поканата за доброволно изпълнение. Поради това и с оглед отсъствието на доказателства за узнаване на решението в по-ранен момент, датата 30.01.2025 г. следва да се приеме за начало на срока по чл. 48, ал. 1 ЗАрб.
По основателността на исковете:
Производството по арб. д. № 11/2022 г. е образувано пред Международен търговски арбитражен съд при Сдружение „Юридическо сътрудничество“ по подадена от „Будмакс“ ЕООД искова молба, с която са предявени искове срещу „Г. С. К. ЕООД и А. В. Т. за солидарно осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумата 13 871.62 лв., от които 11 882.35 лв. - остатък от дължима неплатена цена на доставени стоки по 4 бр. фактури, издадени на основание договор за продажба на стоки № 1304/01.06.2022 г., сключен с „Г. С. К. ЕООД като купувач и подписан от А. В. Т. като съдлъжник при условията на чл. 121 ЗЗД, и 1 989.27 лв. - неустойка, дължима на основание чл. 26 от договора. В исковата молба ищецът е обосновал компетентността на сезирания арбитражен съд с клаузата на чл. 33.2 от договора, според която „страните се съгласяват всеки спор, който не може да бъде решен със споразумение помежду им, да бъде отнесен за разрешаване и да бъде решен по окончателен начин от арбитраж; Компетентен ще бъде Международен търговски арбитражен съд при Сдружение „Юридическо сътрудничество“, [населено място], съгласно неговите процедурни правила, от един арбитър, избран от председателя на съда, като неговото решение ще бъде окончателно и обвързващо за страните“.
От приложеното в оригинал арб. д. № 11/2022 г. се установява, че препис от исковата молба с приложенията е изпратен до ответницата А. В. Т. на адрес [населено място], [улица] указания в придружаващото съобщение, че в срок от седем дни след получаване на съобщението адресатът може да подаде отговор, да посочи арбитър, да направи възражения, в т. ч. и срещу компетентността на арбитражния съд. Съобщението е изпратено чрез куриер „СПИДИ“ АД и е получено на 22.12.2022 г. в офис на куриера в [населено място] от лице с името С. Д.. С разпореждане от 30.01.2023 г. арбитражното дело е насрочено за разглеждане в открито заседание на 06.03.2023 г., за което е изпратено съобщение до А. В. Т. отново чрез „СПИДИ“ АД. Придружаващата съобщението товарителница № 1-000 6205 477 1341 - 002 000 241 03 2 3 е върната от куриер с отбелязване, че е връчена лично срещу подпис на А. Т. на 06.02.2023 г. За проведеното на 06.03.2023 г. открито заседание е съставен протокол, в който е отразено, че ответниците са редовно призовани с преписи от исковата молба и приложенията, но не са подали отговори и не са направили възражения в предоставения за това срок.
С решение от 23.03.2023 г. арбитражният съд в състав едноличен арбитър И. Б., е осъдил „Г. С. К. ЕООД, представлявано от управителя А. В. Т., и А. В. Т. солидарно да заплатят на „Будмакс“ ЕООД претендираните с исковата молба парични суми и разноски за арбитражното производство. В мотивите към решението е посочено, че правораздавателната власт на арбитражния съд се обосновава от арбитражна клауза, съдържаща се в чл. 33.2 от представения с исковата молба договор за продажба на стоки № 1304/01.06.2022 г., сключен между „Будмакс“ ЕООД като продавач - от една страна, и „Г. С. К. ЕООД като купувач и А. В. Т. като съдлъжник - от друга.
С исковата молба, по повод на която е образувано настоящото дело, ищцата А. Т. е оспорила автентичността на договор № 1304/01.06.2022 г. с твърдения, че подписите под текста за съдлъжник и за управител на „Г. С. К. ЕООД не са положени от нея. Оспорване, че подписите срещу името „А. Т.“ не са положени от ищцата, е направено и по отношение на намиращите се в кориците на арбитражното дело разписки за получени на 06.02.2023 г. пратки, съдържащи адресирани до А. Т. и до „Г. С. К. ЕООД с управител А. Т. съобщения (призовки) за насроченото от арбитражния съд открито заседание по арбитражното дело. За доказване на оспорването по искане на ищцата е назначена съдебна графическа експертиза, възложена на вещо лице д - р С. Б.. От заключението на експертизата, което не е оспорено от страните и се възприема от съда като обективно и компетентно, се установява, че подписите за „А. Т.“ в договора от 01.06.2022 г. и в двете оспорени разписки не са положени от ищцата, както и че името „А. Т.“ в договора, в приложение № 2 към него и в разписките, не е изписано от нея.
При така установените факти по делото настоящият състав на Върховен касационен съд приема, че предявените искове са основателни.
Съгласно чл. 47, ал. 1, т. 2 ЗАрб. (приложим в редакцията преди изменението от ДВ бр. 63/2025 г., в сила от 01.08.2025 г.), арбитражното решение може да бъде отменено от Върховния касационен съд, ако страната, която иска отмяната, докаже, че арбитражното споразумение не е било сключено или е недействително съобразно закона, избран от страните, а при липса на избор - съобразно този закон. Арбитражното споразумение е абсолютна процесуална предпоставка, от чието съществуване е обусловена компетентността на арбитражния съд да се произнесе с решение по повдигнатия пред него правен спор. За да се приеме, че е сключено арбитражно споразумение, трябва да са изпълнени изискванията на чл. 7, ал. 1 и ал. 2 ЗАрб. (в редакцията преди изменението от ДВ бр. 63/2025 г.) - да е постигнато писмено съгласие от страните, оформено в отделно споразумение, като клауза в друг договор или в подписани от страните документи, за възлагане на арбитраж да реши всички или някои спорове, които могат да възникнат или са възникнали помежду им относно определено договорно или извъндоговорно правоотношение. По изключение, дори да липсва писмено оформено съгласие между страните със съдържанието по чл. 7, ал. 1 ЗАрб., арбитражното споразумение се смята за съществуващо при наличие на предпоставките, посочени в чл. 7, ал. 3 ЗАрб. - когато ответникът писмено или със заявление, отбелязано в протокола на арбитражното заседание, приеме спорът да бъде разгледан от арбитража или участва в арбитражното производство, без да оспорва компетентността на арбитражния орган.
Ответникът в настоящото производство „Будмакс“ ЕООД е предявил исковете си пред Международен търговски арбитражен съд при Сдружение „Юридическо сътрудничество“, позовавайки се на клауза в договор за продажба на стоки № 1304/01.06.2022 г. - чл. 33.2, съдържаща споразумение всички неразрешени от договарящите страни спорове във връзка с договора да бъдат отнасяни за разглеждане и разрешаване до сезирания от него арбитражен съд. В хода на производството е доказано по несъмнен начин, че договорът, в който е обективирано оформеното с клаузата на чл. 33.2 арбитражно споразумение, не е подписан от ищцата А. Т. - ответник по арбитражното дело. Отсъствието на положен подпис не позволява да се приеме, че договорът съдържа писмено изявена от ищцата воля както за неговото сключване, така и за възлагане на посочения в клаузата на чл. 33.2 арбитражен съд да разглежда и да разрешава отнасящи се до него спорове, по които тя е страна. Не е налице изразено от ищцата съгласие за обвързване с арбитражно споразумение, с което арбитражният съд е обосновал компетентността си да разреши инициирания от „Будмакс“ ЕООД спор за неизпълнение на договора за продажба на стоки, поради което твърденията в исковата молба, че арбитражното решение е постановено при липса на сключено с ищцата арбитражно споразумение с характеристиките по чл. 7, ал. 1 и ал. 2 ЗАрб., са доказани. Ищцата не е участвала в производството пред арбитражния съд и с оглед на това не се налага обсъждане на хипотезата на чл. 7, ал. 3 ЗАрб.
За доказани следва да се приемат и твърденията, че в качеството й на ответник в арбитражното производство ищцата не е надлежно уведомена за арбитражното производство, което е довело до лишаването й от възможност да участва в него и да упражни правото си на защита пред арбитражния съд. Адресираното до ищцата съобщение, с което е изпратен препис от исковата молба с приложенията и е предоставен срок за отговор и за възражения, е получено от трето лице, като няма данни то да е пълномощник на ищцата и неговите действия по приемане на пратката със съобщението да са достигнали до знанието й, респ. пратката да й е предадена. При тези обстоятелства съобщението и придружаващата го разписка за връчване не доказват надлежно уведомяване на ищцата за арбитражното производство с произтичащата от уведомяването възможност за оспорване на компетентността на арбитражния съд с възражение по чл. 20, ал. 1 ЗАрб. Изпратеното от арбитражния съд съобщение за насроченото открито заседание по арбитражното дело е оформено като получено лично от ищцата, но предвид заключението на експертизата, че разписката за получаването му не е подписана от ищцата, не се установява надлежно уведомяване на последната за датата на заседанието като предпоставка за редовното му провеждане без нейно участие.
По изложените съображения настоящият състав на Върховен касационен съд приема, че са осъществени поддържаните в исковата молба основания по чл. 47, ал. 1, т. 2, предл. 1 и т. 4 ЗАрб. за отмяна на постановеното от Международен търговски арбитражен съд при Сдружение „Юридическо сътрудничество“ арбитражно решение от 23.03.2023 г. по арб. д. № 11/2022 г. в частта, с която ищцата А. В. Т. е осъдена солидарно с „Г. С. К. ЕООД да заплати на ответника „Будмакс“ ЕООД посочените в диспозитива на решението парични суми. В производството по настоящото дело Върховният касационен съд не е сезиран с иск/искове за отмяна на арбитражното решение от другия осъден в арбитражното производство ответник - „Г. С. К. ЕООД, и в частта за неговото осъждане решението не е предмет на производството. Липсата на арбитражно споразумение е уредено в чл. 47, ал. 1, т. 2 ЗАрб. като основание за отмяна на арбитражното решение, поради което поддържаното от ищцата твърдение, че решението е нищожно, тъй като с оглед липсата на арбитражно споразумение е постановено извън компетентността на арбитражния съд, и заявеното във връзка с него евентуално искане решението да бъде прогласено за нищожно, не следва да се разглеждат като самостоятелен иск, отделно от иска по чл. 47, ал. 1, т. 2, предл. 1 ЗАрб.
В зависимост от изхода на производството по чл. 47 и сл. ЗАрб. ответникът „Будмакс“ ЕООД следва да бъде осъден да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищцата А. В. Т. направените по делото разноски в размер на 1 053.18 евро (в т. ч. 286.25 евро - държавна такса, и 766.93 евро - разноски за съдебна експертиза), а на процесуалния й представител адв. Ю. Д. от САК - адвокатско възнаграждение в размер на 750 евро за оказано на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 2 ЗА безплатно процесуално представителство пред Върховния касационен съд.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ на основание чл. 47, ал. 1, т. 2, предл. 1 и т. 4 ЗАрб. арбитражно решение от 23.03.2023 г., постановено по арб. д. № 11/2022 г. по описа на Международен търговски арбитражен съд при Сдружение „Юридическо сътрудничество“, в частта, с която А. В. Т. с ЕГН [ЕГН] е осъдена солидарно с „Г. С. К. ЕООД с ЕИК[ЕИК] да заплати на „Будмакс“ ЕООД с ЕИК[ЕИК] сума в размер на 13 871.62 лв., която включва 11 882.35 лв. - главница, представляваща остатък от дължима и неплатена цена на стоки по 4 бр. фактури, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба (01.12.2022 г.) до датата на окончателното изплащане, и 1 989.27 лв. - неустойка, дължима на основание чл. 26 от договор за продажба на стоки № 1304 от 01.06.2022 г. поради забава на плащането на главницата по фактурите за периода от 30.08.2022 г. до 30.11.2022 г., и разноски за арбитражното производство в размер на 2 747 лв.
ОСЪЖДА „Будмакс“ ЕООД с ЕИК[ЕИК] - [населено място], местност „Складова зона Илиянци - Връбница“, [улица], да заплати на А. В. Т. с ЕГН [ЕГН] сумата 1 053.18 евро (хиляда петдесет и три евро и осемнадесет цента) - разноски по делото.
ОСЪЖДА „Будмакс“ ЕООД с ЕИК[ЕИК] - [населено място], местност „Складова зона Илиянци - Връбница“, [улица], да заплати на адв. Ю. П. Д., вписан в АК - Монтана с личен № [ЕГН], със служебен адрес [населено място], [улица], вх. Офиси, офис 4, сумата 750 (седемстотин и петдесет) евро - възнаграждение за оказано на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 2 ЗАдв. б. процесуално представителство на А. В. Т. по т. д. № 1220/2025 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: