ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3330

гр. София, 26.11.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:Кристияна Генковска

Членове: Анжелина Христова

Никола Чомпалов

като разгледа докладваното от К. Г. К. търговско дело № 20258002902054 по описа за 2025 година

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.47 и сл. Закон за арбитража.

Образувано е по искова молба от К. С. А. за отмяна на арбитражно решение № от 27.05.2015г. по в. абр. дело № 560/2015 г. на арбитър Б. Г. с което ищцата е осъдена да заплати на „П. К. Б. ЕООД сумата от 19 581,43 лв., ведно със законната лихва върху посочената главница от постановяване на решението до окончателното плащане и разноски по спора.

В исковата молба се навеждат доводи за узнаване за арбитражното решение на 10.09.2025 г. с връчване на поканата за доброволно изпълнение от ЧСИ по изп. дело № 20158380408596. Твърди, че вземането по арбитражното решение произтича от договор за кредит, сключен с потребител, поради което и на осн. чл.19, ал.1 ГПК намира арбитражното споразумение относно начина на решаване на спорове по този договор за нищожно, а оттук иска прогласяване на осн. чл.48, ал.3 ЗАрб на нищожността и на атакуваното арбитражно решение.

Ответникът „П. К. Б. ЕООД е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, с който оспорва допустимостта и основателността на молбата. Счита, че същата е подадена извън преклузивния срок по чл.48, ал.1 ЗАрб, както и че той не се явява надлежен ответник в процеса, доколкото е цедирал вземането си на „К. И. И. БГ“ЕАД. Оспорва исковата молба и по същество като неоснователна.

Настоящият съдебен състав, като взе предвид съдържащите се в исковата молба, последващата уточнителна молба и отговора искания, на основание чл. 140 ГПК счита, че представените от ищеца, описани съответно в исковата молба писмени доказателства, следва да бъдат допуснати и приети.

Следва да се приемат и писмените доказателства към отговора на ответника.

Постъпило е и изисканото от съда гр. д. № 4703/2015 г. на СГС, което също следва да се приеме.

Съставът на ВКС намира за неоснователни възраженията на ответника за прекратяване на производството по делото.

Видно от приложеното по гр. д. № 4703/2015 г. на СГС арбитражно производство не са налице доказателства за редовно уведомяване на К. А. за постановеното срещу нея арбитражно решение нито от арбитъра, нито от ЧСИ преди връчването на поканата за доброволно изпълнение на 10.09.2025 г. Връчване на запорно съобщение до работодателя е процесуално действие спрямо третото задължено лице и не представлява уведомление на длъжника за образуваното изпълнително дело срещу него, нито за постановеното арбитражно решение, въз основа на което е издаден изпълнителен лист.

По отношение на твърденията за настъпило след постановяване на арбитражното решение частно правоприемство на страната на ищеца в арбитражното производство, съдът намира, че то не влияе на процеса по отмяна на решението. Частният правоприемник е обвързан от постановеното спрямо праводателя, на осн. чл.226, ал.1 ГПК. Исковата защита по реда на чл.47 и сл. ЗАрб е втори стадий на защита в арбитражния процес.

По изложените съображения и на основание чл. 140 и чл. 146 ГПК ВКС на РБ, ТК, състав на Първо отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА представените с исковата молба и описани в същата заверени от процесуалния представител на ищеца писмени доказателства.

ПРИЕМА представените с отговора на исковата молба и описани в същия заверени от процесуалния представител на ответника писмени доказателства.

ПРИЕМА и ПРИЛАГА постъпилото гр. д. № 4703/2015 г. на СГС. Делото се докладва на Председателя на Първо ТО за насрочване в открито заседание.

Страните да се призоват за откритото заседание, като им се връчи препис от настоящото определение.