Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на осми април две хиляди двадесет и шеста година в състав: Председател:

Т. Н. Членове:

Е. И.

И. К. при секретар

А. С. и с участието на прокурора изслуша докладваното от председателя

Т. Н. по административно дело № 3083/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващи от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Д. О. и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) Пловдив при Централното управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП), против Решение № 1146 от 30.01.2026г., постановено по адм. дело № 1930/2025 г. по описа на Административен съд (АС) Пловдив, с което по жалба на О. Т. ЮгООД с ЕИК 206017318, представлявано от управителя Т. Г., е отменен ревизионен акт (РА) № Р-16001624002282-091-001 от 13.05.2025г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП Пловдив, в частта му, потвърдена и изменена с Решение №243 от 30.07.2025г., на директора на ДОДОП Пловдив, при ЦУ на НАП, с която на жалбоподателя е отказано право на приспадане на данъчен кредит по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) в общ размер на 19 846,74 лв. и са начислени законни лихви върху посочената сума в общ размер на 7 898,76 лв.; установено е задължение за корпоративен данък по Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) за 2020г. в размер на 1 341,67 лв. и са начислени законни лихви върху тази сума в размер на 622,80 лв.; установено е задължение за корпоративен данък по ЗКПО за 2021г. в размер на 4 000,00 лв. и са начислени законни лихви върху тази сума в размер на 1 451,22 лв.; установено е задължение за корпоративен данък по ЗКПО за 2022г. в размер на 4 000,00 лв. и са начислени законни лихви върху тази сума в размер на 1 017,10 лв.

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се доводи за необоснованост на решението относно решаващите му фактически изводи за доказана реалност на процесните доставки на счетоводно-консултантски услуги. Съдът игнорирал обстоятелството, че едната фирма доставчик нямала предмет на дейност предоставяне на подобни услуги, както и установените противоречия в писмените обяснения на представляващите доставчиците относно начина на изпълнение на услугите. Доставчиците нямали капацитет да извършат доставките, а доставките не били индивидуализирани по вид и количество нито с фактурите, нито с придружаващи ги документи. Направен е извод, че доколкото самото ревизирано дружество има капацитет да извършва счетоводни услуги, то само е извършило приписаните на доставчиците услуги. Издаването на фактури с невярно съдържание е форма на данъчна измама, чиято единствена цел е приспадането на ДДС по фактурите. Част от фактурите на Косена ДжиЕООД били за консултантски услуги, неизвестно какви. Счетоводното отразяване на фактурите при доставчиците, потвърдено и от вещото лице, не е достатъчно за да се признае реалност на доставките. Приетото заключение на съдебно-техническата експертиза не опровергавало констатациите на приходните органи.

Иска се решението на първоинстанционния съд да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново, с което да бъде отхвърлена жалбата срещу ревизионния акт. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Прави се възражение за прекомерност на претендираните от насрещната страна разноски за касационната инстанция.

О. О. Т. ЮгООД, представлявано от управителя Е. К., чрез адв. Д. И., оспорва касационната жалба в представен писмен отговор. Поддържа, че не е налице противоречие между събраните доказателства и писмените обяснения, събрани в ревизионното производство; съдържанието на един договор се определя от клаузите му, а не от наименованието му; предметът на процесните договори е ясно дефиниран, чрез неизчерпателно изброяване на договорените дейности. Обратно на твърденията в касационната жалба, свидетелските показания безпротиворечиво установяват наличието на капацитет на доставчиците да извършат фактурираните услуги. Направените от съда изводи са в съгласие със задължителното тълкуване на Директивата за ДДС в съдебната практика на Съда на ЕС. Конкретизацията на предмета на фактурите е извършена с представени в ревизионното производство списъци на помесечно извършваните счетоводни услуги в изпълнение на предмета на представените пак тогава договори и неоспорените доказателства за плащането по фактурите. Съдебното решение е правилно и в частта му по ЗКПО, доколкото не е налице хипотезата на чл. 26, т. 2 във вр. с чл. 10, ал. 1 ЗКПО при документирани реални доставки.

Иска се оставяне в сила на съдебното решение и присъждане на разноски за касационната инстанция, съгласно представен списък.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и направените оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима като подадена от легитимирана страна против подлежащ на оспорване съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество неоснователна, поради следното:

Предмет на оспорване пред АС Пловдив е бил РА, в частта му, с която на ревизираното дружество за посочените данъчни периоди не са признати данъчен кредит и разходи по фактури за счетоводни услуги с издатели Косена ДжиЕООД и Еван 007ЕООД.

За да откажат правото на приспадане и разходи, приходните органи приемат, че фактурите не отразяват реални доставки на счетоводни и консултантски услуги главно, защото предметът на дейност на Еван 007ЕООД няма връзка със счетоводните услуги и консултации и двете дружества не разполагат с достатъчен персонален и друг капацитет, което съпоставено с наличието на такива предмет на дейност и капацитет при самото ревизирано лице обосновава извод, че самото то е извършило услугите, които само са приписани на посочените фирми. Не бил конкретизиран и предметът на доставките.

В ревизионното производство са представени писмени договори за счетоводно-консултантски услуги между преките доставчици и ревизираното дружество с предмет писмени и устни счетоводно-консултантски услуги, в които предметът на уговорените услуги е описан чрез неизчерпателно изброяване на дейности. Представени са и писмени обяснения на представляващите фирмите доставчици с конкретно поименно посочване на лицата, които са извършили услугите, фактурирани на жалбоподателя. Установено е в ревизионното производство, потвърдено и със заключение на съдебно-счетоводна експертиза пред съда, че процесните фактури са платени в брой, за което са издадени документи от регистрирани касови устройства, както и че фактурите са редовно осчетоводени при доставчиците и при получателя.

За да уважи жалбата на ревизираното дружество, първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателят разполага с фактури по чл. 71, т. 1 ЗДДС и е доказал, че те отразяват реално извършени от фирмите преки доставчици счетоводни услуги в изпълнение на представените договори. Съдът е обосновал извода си с подробното описание на механизма на доставките и отношенията между преките доставчици и ревизираното дружество в дадените в ревизионното производство писмени обяснения, потвърдени от детайлните свидетелски показания на разпитаните свидетели, които е кредитирал напълно. Съдът е взел предвид безспорно установеното, потвърдено и със заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че процесните фактури са платени в брой, за което са издадени документи от регистрирани и свързани с НАП фискални устройства и са отразени в дневниците за покупки и продажби на страните по сделките. За необосновани са приети фактическите констатации на приходните органи от една страна, че доставчиците не са имали персонален и технически капацитет да извършат доставките, а от друга, че самото ревизирано лице вероятно е извършило услугите, които само са приписани на издателите на фактурите. При тези установявания съдът е приел, че не е имало правно основание за отказ на приспадане на платения ДДС по доставките и за признава на разходите по тях.

Решението е правилно.

Неоснователно е касационното оплакване, че процесните фактури са с неконкретизиран предмет. Те са издадени във връзка с представени в ревизионното производство договори за счетоводно-консултантски услуги между преките доставчици и ревизираното лице, в които достатъчно конкретно е посочено, че на доставчиците се възлага извършването на счетоводни услуги на определен брой клиенти на възложителя, при уговорена цена на брой обработени фирми, независимо от документооборота. Пак в ревизионното производство са представени както списъци с тези фирми, така и договорите между тях и ревизираното дружество, на което е възложено извършването на счетоводни услуги и извършването на които услуги е превъзложено на двете фирми преки доставчици. Основателно в отговора по касационната жалба се поддържа, че не наименованието, а клаузите на договорите определят съдържанието им, поради което е установено, че и фактурите с предмет консултантски услуги документират счетоводни услуги по представените договори, което е било изяснено още в ревизионното производство с писмените обяснения на ревизираното лице и доставчиците.

Обосновано на събраните доказателства първоинстанционният съд е приел, че е доказан персонален и технически капацитет у доставчиците да извършат услугите. Още в ревизионното производство поименно са посочени физическите лица, които са извършвали услугите; както писмените обяснения, събрани в ревизионното производство, така и събраните в съдебното производство гласни доказателства изясняват подробно механизма на доставките и начина на изпълнение на услугите. Обратно на поддържаното в касационната жалба, приетото без оспорване заключение на съдебно-техническа експертиза внася допълнителна светлина относно използването на специален софтуер, регистриран в офисите на ревизираното дружество, достъпван дистанционно от фирмите доставчици (според свидетелските показания), като се има предвид и че по-голямата част от ревизираните периоди са свързани с времето на пандемията от Covid 19 и наложените от това промени във фирмената организация. В тази връзка, нито регистрираният предмет на дейност на доставчика Еван 007ЕООД, нито наличието на персонален и технически капацитет при ревизираното дружество да извършва счетоводни услуги, сами по себе си, могат да бъдат решаващи, за да се приеме, че процесните фактури са фиктивни. Никакъв конкретен анализ не е направен от страна на приходните органи, за да се обоснове констатацията, че ревизираното дружество не е имало нужда от подизпълнители за извършването на фактурираните му услуги. Само твърдение в тази насока не е достатъчно.

Принципно вярно е поддържаното в касационната жалба, че издаването и използването на фактури с невярно съдържание е форма на данъчна измама, но в случая реалността на доставките е доказана, а приходните органи не са доказали, че единствената цел на издаването на фактурите е приспадане на ДДС по тях. Последното се опровергава от редовната счетоводна отчетност на страните по сделките, вярното отразяване на първичните данъчни документи в регистрите и безспорното плащане по доставките.

По тези съображения, първоинстанционното решение не страда от пороците, обосновани в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила.

При този изход на процеса на ответника по касационната жалба следва да се присъдят претендираните разноски за касационната инстанция в размер на 2 000 евро, съгласно представения списък и приложения към него договор за правна защита и съдействие. Възражението на насрещната страна за прекомерност на претендираните разноски е неоснователно с оглед материалния интерес на спора, обема на събраните доказателства и извършените от страна на процесуалния представител действия.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение

РЕШИ

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1146 от 30.01.2026г., постановено по адм. дело № 1930/2025 г. по описа на Административен съд Пловдив.

ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на О. Т. ЮгООД с ЕИК 206017318, представлявано от управителя Е. К., 2 000 евро деловодни разноски за касационната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ Т. Н.

секретар:

Членове:

/п/ Е. И.

/п/ И. К.