ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2559

гр. София, 25.08.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. ТК, II отделение, в закрито заседание на десети юни, две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

КРАСИМИР МАШЕВ

като разгледа докладваното от съдия Марков т. д.№82 по описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационни жалби на В. П. П. и на ЗК „Олимпик” АД, чрез ЗК „Олимпик – клон България” КЧТ срещу решение №165 от 21.09.2023 г. по в. гр. д.№129/2023 г. на АС В. Т. допълнено с решение №231 от 09.12.2024 г. по в. гр. д.№129/2023 г. на АС В. Т.

С решението в обжалваната от В. П. П. част, след частична отмяна на решение №559 от 16.12.2022 г. по гр. д.№23/2022 г. на ОС Плевен, В. П. П. е осъден да заплати на ЗК „Олимпик” АД, чрез ЗК „Олимпик – клон България” КЧТ на основание чл. 138, вр. чл. 284, ал. 2 ЗЗД сумата от 30 044.97 лв., неизплатено задължение по договор за застрахователно посредничество за периода 16.07.2018 г. – 10.08.2018 г., за което ответникът се е задължил солидарно /като поръчител/ с главния длъжник „Алвисте“ ЕООД, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 12.01.2022 г. до окончателното изплащане, както и сумата 2486.57 лв., разноски по международно арбитражно дело №209/2018 г. по описа на Арбитражен съд София, водено срещу главния длъжник.

Касаторът излага съображения, че решението е недопустимо, тъй като спрямо ЗК „Олимпик” АД, Кипър е било открито производство по несъстоятелност и при липсата на дадено от съда по несъстоятелността в Кипър разрешение настоящето производство да продължи, същото е следвало да бъде спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 7 ГПК. Евентуално сочи, че решението е неправилно, предвид обстоятелството, че вземането на ищеца по договора за застрахователно посредничество се погасява с кратката тригодишна давност, която е била изтекла към момента на предявяване на иска. В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че решението е вероятно недопустимо, а общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси, за които се поддържа, че са решени в противоречие с практиката на ВКС: 1. Длъжен ли въззивният съд да обсъди всички наведени доводи и възражения на страните и да изготви самостоятелни правни изводи за тяхната относимост към предмета на спора. 2. Допустимо ли е съдебно решение, когато на основание чл. 624, ал. 1 КЗ решението за откриване на производство по несъстоятелност на застраховател, получил лиценз в друга държава членка, поражда действие в Р. Б. от момента, в който има действие в съответната държава членка и на основание чл. 43 КМЧП приложимо е чуждото право, съгласно което националният съд следва да издаде специално разрешение за продължаване на съдебното производство у нас, но такова не е предоставено по делото. 3. Периодично ли е задължението на застрахователния агент, определено в договора между него и застрахователя като ежедневно, респективно приложима ли е кратката тригодишна давност.

С решението в обжалваната от ЗК „Олимпик” АД, чрез ЗК „Олимпик – клон България” КЧТ част е потвърдено решение №559 от 16.12.2022 г. по гр. д.№23/2022 г. на ОС Плевен в частта, с която е отхвърлен предявеният от ЗК „Олимпик” АД, чрез ЗК „Олимпик – клон България” КЧТ срещу В. П. П. иск за заплащане на сумата от 7485.27 лв., мораторна лихва върху главницата от 30 044.97 лв. за периодите, посочени в справка по чл. 366 ГПК, като погасен по давност.

В касационната жалба се излагат съображения, че решението е неправилно, тъй като съдът се е произнесъл по невъведено от ответника възражение за погасяване на лихвите по давност, а и вземанията за мораторна лихва не са погасени изцяло, като такава се дължи за периода от три години преди предявяване на иска. След постановяване на допълнителното решение от въззивния съд, релевантни към обосноваване на общото основание за допускане на касационно обжалване са следните формулирани в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси, за които се поддържа, че са решени в противоречие с практиката на ВКС: 1. За кой период се погасяват лихвите, когато искът е предявен след изтичане на повече от три години от изискуемостта на главното вземане. 2. Дължи ли съдът произнасяне относно погасяване по давност на иск за присъждане на лихва, ако е бил сезиран само с възражение за изтекла давност на главното вземане и това възражение е оставено без уважение. Твърди се, че решението в посочената част е и очевидно неправилно.

Всяка от страните оспорва жалбата на другата страна.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:

Касационните жалби са процесуално допустими - подадени са от надлежни страни в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че по делото е доказано наличието на валидно сключено между страните мандатно правоотношение по договор за поръчка (договор за застрахователно посредничество и представителство – генерален агент №48/01.07.2015 г.), като на основание чл. 284 ал. 2 ЗЗД довереникът, в случая ответникът като солидарен длъжник на довереника в качеството си на поръчител, е длъжен да даде на доверителя – ищецът по делото - сметка и да му предаде всичко, което е получил в изпълнение на поръчката. Установил е, че по делото е доказано, че довереникът и поръчителят, който отговаря солидарно с довереника, не са извършили отчетна сделка, получените по договора суми не са разходвани в полза на доверителя, поради което довереникът и поръчителят са солидарно задължени да върнат всичко, което е получено в изпълнение на поръчката - поръчителят е обещал същия резултат, който главният длъжник трябва да осъществи и дължи това, което главният длъжник дължи. Изложил е съображения, че отговорността на поръчителя се характеризира със солидарност спрямо отговорността на главния длъжник и липса на субсидиарност, поради което със сключването на договора за поръчителство следва да се приеме, че поръчителят става допълнителен длъжник на кредитора и отговаря солидарно с главния длъжник за възникналите задължения по договора. С оглед изложеното е намерил, че ответникът поръчител на довереника дължи на ищеца връщане на сумата от 30 044.97 лв. (за които довереникът е осъден с влязло в сила арбитражно решение), както и сумата 2486.57 лв., направени разходи в арбитражното дело, а в аспекта на изложеното е достигнал до извод, че изпълнението на задължението на ответника да уведоми ищеца за изпълнението на поръчката, да му даде сметка и да му предаде всичко, което е получил в изпълнение на поръчката, е станало изискуемо, така както е уговорено, а именно всеки ден при получаване на застрахователните премии за процесния период от време, а именно от 16.07.2018 г. до 10.08.2018 г. т. е. за всеки отделно сключен застрахователен договор. Изразил е становище, че изискуемостта на вземането възниква с пораждането на задължението, тъй като правото и задължението възникват едновременно, като е приложима предвидената в чл. 110 от ЗЗД обща петгодишна погасителна давност, която не е изтекла към датата на предявяване на исковата молба – 12.01.2022 г. Счел е за неоснователни доводите на ответника, че вземането за главницата по договора за застрахователно посредничество и за разноските по арбитражното дело се погасява с изтичането на кратката тригодишна давност по чл. 111 б.В от ЗЗД, тъй като предмет на претенцията в тази й част е вземане за реално изпълнение по договор за поръчка и не е налице хипотеза на вземане за периодично плащане. По отношение възражението на ответника за погасяване по давност на вземането за мораторната лихва е счел същото за основателно, тъй като задълженията за лихви се погасяват с изтичането на кратката погасителна давност по чл. 111 б.В от ЗЗД, а задължението за лихви е изискуемо на падежа на главното задължение по договора за застрахователно посредничество, имащ характер на договор за поръчка, като в случая погасителната давност за лихви е изтекла преди предявяване на исковата молба – 12.02.2022 г.

Настоящият състав намира, че касационно обжалване по жалбата на В. П. П. не може да бъде допуснато.

Въззивният съд е постановил решението си по допустим иск в производство, по което не са били налице твърдяните от касатора основания за спиране. Съгласно приложимото в случая право на Р. К. и по-специално разпоредбата на чл. 220 от Закона да дружествата, в процесната хипотеза на започнало производство по принудителна съдебна ликвидация на ответното застрахователно дружество, разрешение на съда по несъстоятелността за продължаване на съдебни производства се изисква, но само по отношение на производствата, образувани срещу дружеството, а не по тези, по които това дружество е ищец. В този смисъл не се установява решението да е вероятно недопустимо, поради което на това основание и по свързаното с него втори въпрос, касационно обжалване не може да бъде допуснато.

Касационно обжалване не може да се допусне и по останалите от въпроси на посочения касатор поради липсата на поддържаното селективно основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Изцяло в съответствие с практиката на ВКС е становището, че в случая претендираните вземания (за които е приложима общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД, а не кратката тригодишна такава по чл. 111, б.„в“ ЗЗД) са основани на договорно неизпълнение (дължимото по неизвършени отчетни сделки по договор за поръчка) и нямат сумарните белези, които в своето единство, според разясненията в ТР №3 от 18.05.2012 г. по т. д.№3/2011 г. на ОСГТК на ВКС характеризират „периодичните плащания“. Също така при постановяване на решението си въззивният съд се е съобразил и с практиката на ВКС по приложение на чл. 235 и чл. 236 ГПК, като е изложил собствени мотиви, съдържащи обсъждане и преценка на всички събрани по делото относими доказателства, а така също и фактически констатации и правни изводи, след произнасяне, макар и лаконично, по доводите, възражения и искания на страните.

Настоящият състав намира, че касационно обжалване следва да бъде допуснато по първия от въпросите, поставени от касатора ЗК „Олимпик” АД, чрез ЗК „Олимпик – клон България” КЧТ (с втория от въпросите се предпоставя липса на направено от ответника възражение за изтекла погасителна давност по отношение на лихвите за забава, което не отговаря на обективните данни по делото), за проверка на съответствието на възприетото от въззивния съд становище за погасяване по давност на претенцията за мораторна лихва изцяло, с даденото в решение №20 от 30.06.2010 г. по т. д.№484/2009 г. на ВКС, ТК, Второ отделение разрешение.

На основание чл. 620, ал. 5 ТЗ предварително внасяне на държавна такса не се дължи.

Мотивиран от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №165 от 21.09.2023 г. по в. гр. д.№129/2023 г. на АС В. Т. допълнено с решение №231 от 09.12.2024 г. по в. гр. д.№129/2023 г. на АС В. Т. в частта, с която след частична отмяна на решение №559 от 16.12.2022 г. по гр. д.№23/2022 г. на ОС Плевен, В. П. П. е осъден да заплати на ЗК „Олимпик” АД, чрез ЗК „Олимпик – клон България” КЧТ на основание чл. 138, вр. чл. 284, ал. 2 ЗЗД сумата от 30 044.97 лв., неизплатено задължение по договор за застрахователно посредничество за периода 16.07.2018 г. – 10.08.2018 г., за което ответникът се е задължил солидарно /като поръчител/ с главния длъжник „Алвисте“ ЕООД, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 12.01.2022 г. до окончателното изплащане, както и сумата 2486.57 лв., разноски по международно арбитражно дело №209/2018 г. по описа на Арбитражен съд София, водено срещу главния длъжник.

ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №165 от 21.09.2023 г. по в. гр. д.№129/2023 г. на АС В. Т. допълнено с решение №231 от 09.12.2024 г. по в. гр. д.№129/2023 г. на АС В. Т. в частта, с която е потвърдено решение №559 от 16.12.2022 г. по гр. д.№23/2022 г. на ОС Плевен в частта, с която е отхвърлен предявеният от ЗК „Олимпик” АД, чрез ЗК „Олимпик – клон България” КЧТ срещу В. П. П. иск за заплащане на сумата от 7485.27 лв., мораторна лихва върху главницата от 30 044.97 лв. за периодите, посочени в справка по чл. 366 ГПК, като погасен по давност.

Делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.

Определението не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.