ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2560

гр. София, 25.08.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. ТК, II отделение, в закрито заседание на двадесет и девети април, две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

КРАСИМИР МАШЕВ

като разгледа докладваното от съдия Марков ч. т.д.№215 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Люкос инженеринг” ЕООД срещу определение №309 от 20.09.2024 г. по в. гр. д.№345/2023 г. на АС Пловдив, с което е оставена без уважение молбата на „Люкос инженеринг” ЕООД за изменение на постановеното по делото решение №183 от 09.05.2024 г. в частта за разноските за адвокатско възнаграждение, присъдени в полза на ответниците за производството пред въззивния съд.

В жалбата се излагат съображения, че определението е неправилно. Посочва се, че претендираните от ответника „Сънидей“ ЕООД и присъдените на този ответник разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство, се основават на договор за правна защита, сключен на 20.04.2023 г., преди образуване на въззивното производство на 08.06.2023 г., в който договор обаче е посочен номера на въззивното дело. Навеждат се доводи, че в посочения договор е уговорено заплащане на възнаграждението по банков път, но доказателства за заплащането не са представени. По отношение на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение на ответника Х. К. Х. се посочва, че се основават на договор за правна защита от 10.04.2024 г., т. е. договорът е сключен в деня на провеждане на откритото съдебно заседание, но поради липса на описание на конкретните уговорени услуги, не може да се извърши преценка дали заплатеното възнаграждение е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото.

Ответните страни по частната жалба не заявяват становище.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени наведените доводи и данните по делото, намира следното:

За да постанови обжалваното определение съставът на АС Пловдив е посочил, че е изложил подробни мотиви в решението си за размерите на дължимите разноски от ищеца на всеки един от двамата ответници. Намерил е, че обстоятелството, че двамата ответници са представлявани от един и същ адвокат, не е достатъчно, за да се приеме, че на адвоката се дължи само едно възнаграждение, тъй като защитата на всеки един от двамата ответници е самостоятелна, а в хода на процеса пред въззивната инстанция, с оглед даваните от съда указания, ищецът няколко пъти е променял обстоятелствата, на които се основават исковете по отношение на всеки един от двамата ответници и начина, по който претендира осъждането им за заплащане на исковите суми. Счел е, че това процесуално поведение на ищеца налага извод, както за значителна фактическа и правна сложност на делото, така и за необходимост от осигуряване на самостоятелна правна защита на всеки един от ответниците поотделно и е посочил, че присъдените адвокатски възнаграждения от по 8050 лв. за въззивната инстанция на всеки един от двамата ответници са под минималните размери, посочени в чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Изложил е съображения, че ползва тези размери само като ориентир за цената на адвокатските услуги, като с оглед предмета на делото, неговата продължителност, правната и фактическа сложност и необходимата защита на всеки един от ответниците поотделно по променяните няколко пъти в хода на процеса обстоятелства и искания, е достигнал до извод, че определеното адвокатско възнаграждение не може да се приеме за прекомерно, респ. не са налице основания за неговото намаляване.

Определението е частично неправилно.

Съгласно дадените в т. 1 от ТР №6 по т. д.№6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението, като в договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. В процесния случай, в приложения по делото договор за правна защита от 20.04.2023 г., сключен между ответника „Сънидей“ ЕООД и процесуалния му представител (който договор очевидно е антидатиран, предвид обстоятелството, че към момента на подписването му – 20.04.2023 г., т. д.№345/2023 г. на АС Пловдив не е било образувано, а в договора номерът на делото е посочен) е уговорено, че адвокатското възнаграждение следва да бъде преведено по сметка, в деня на подписване на договора, но доказателства за осъществено плащане не са представени по делото, поради което тези съдебни разноски не е следвало да бъдат присъждани. В този смисъл в частта, с която е отказано изменение на решението в частта за разноските за адвокатско възнаграждение, присъдени в полза на „Сънидей“ ЕООД, обжалваното определение се явява неправилно и следва да бъде отменено.

В останалата част, определението е правилно и следва да бъде потвърдено.

Съгласно представения договор за правна защита, сключен между ответника Х. К. Х. и процесуалния му представител, страните са уговорили заплащане на възнаграждение за правна защита и съдействие пред въззивния съд по т. д.№345/2023 г. на АС Пловдив, в размер на 8050 лв., която сума е заплатена в брой, при подписване на договора. В последния страните не са уговорили какви са конкретните процесуални действия, за които се дължи възнаграждението, но предвид липсата на лимитирането им, следва извод, че срещу заплатеното възнаграждение, адвокатът дължи извършване на всички необходими процесуални действия (в границите на упълномощаването си), за да осъществи надлежна правна защита и съдействие по конкретното дело, като при направено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, уговореният размер на възнаграждението може да бъде преценен от съда - от значение ще са видът на спора, фактическата и правна сложност на делото, интересът и видът и количеството на извършената работа. В конкретния случай, въззивният съд е осъществил дължимата преценка, като е взел предвид предмета на делото, неговата продължителност, правната и фактическата му сложност и необходимата защита по променяните няколко пъти в хода на процеса обстоятелства и искания, респективно наведените в частната жалба доводи не могат да бъдат споделени, а определението в частта, с която е отказано изменение на решението в частта на присъдените в полза на Х. К. Х. разноски е правилно и следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №309 от 20.09.2024 г. по в. гр. д.№345/2023 г. на АС Пловдив, в частта, с която е оставена без уважение молбата на „Люкос инженеринг” ЕООД за изменение на решение №183 от 09.05.2024 г. по в. гр. д.№345/2023 г. на АС Пловдив в частта за разноските за адвокатско възнаграждение, присъдени в полза на „Сънидей“ ЕООД, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ решение №183 от 09.05.2024 г. по в. гр. д.№345/2023 г. на АС Пловдив в частта, с която „Люкос инженеринг” ЕООД, ЕИК[ЕИК] е осъдено да заплати на „Сънидей“ ЕООД, ЕИК[ЕИК] сумата от 8050 лв., направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство.

ПОТВЪРЖДАВА определение №309 от 20.09.2024 г. по в. гр. д.№345/2023 г. на АС Пловдив, в частта, с която е оставена без уважение молбата на „Люкос инженеринг” ЕООД за изменение на решение №183 от 09.05.2024 г. по в. гр. д.№345/2023 г. на АС Пловдив, в частта за присъдените в полза на Х. К. Х. разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивния съд, в размер на 8050 лв.

Определението не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.