ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2562

гр. София, 25.08.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. ТК, II отделение, в закрито заседание на двадесет и седми май, две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

КРАСИМИР МАШЕВ

като разгледа докладваното от съдия Марков т. д.№732 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационни жалби на [община] и „ЗМБГ“ АД срещу решение №559 от 19.09.2024 г. по в. т.д.№1041/2023 г. на САС. С решението в обжалваната част е потвърдено решение №18 от 12.04.2023 г. по т. д.№21/2021 г. на ОС Перник, с което е прогласена унищожаемостта на договор №163/23.10.2020 г. за възлагане на обществена поръчка с предмет: „услуги по сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци на територията на [община]“ и касаторите са осъдени да заплатят сумата от 48 000 лв. държавна такса и сумата от 51 180 лв. с ДДС разноски.

В жалбите се излагат съображения, че решението е недопустимо тъй като ищецът „Лиел констракшън“ ЕООД не е заинтересовано лице по смисъла на §2, т. 14 от ДР на ЗОП, доколкото не е установил, че му е нанесена или че може да му бъде нанесена вреда от твърдяното нарушение и не е предявил иск за обезщетение за вреди. Касаторът [община] евентуално поддържа, че решението е неправилно, предвид обстоятелството, че процесният договор е изпълнен от страните, с което е и потвърден от тях и на основание чл. 35 ЗЗД не може да бъде унищожен. В изложения по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК наред с поддържаните от касаторите вероятна недопустимост и очевидна неправилност на решението, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано от [община] с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси: 1. Има ли задължение въззивният съд да се произнесе по всички възражения и доводи на страните, които са направени своевременно, като обсъди и изложи мотиви по тези възражения и доводи, вкл. да извърши преценка дали ищецът има качеството заинтересовано лице по смисъла на §2, т. 14 от ДР на ЗОП, както и правен интерес от предявяване на иска. 2. При предявен иск за унищожаване на договор за обществена поръчка по чл. 224, ал. 1, вр. чл. 119, ал. 1, т. 2 ЗОП трябва ли ищецът да обоснове качеството си на заинтересовано лице по смисъл на §2, т. 14 от ДР на ЗОП. 3. Ако тази преценка не е за процесуална допустимост на иска, то за да бъде уважен такъв иск трябва ли по делото да има доказателства, че ищецът е заинтересовано лице. 4. Може ли по реда на чл. 224, ал. 1 ЗОП да се иска унищожаване на договор за обществена поръчка, който е изпълнен, предвид липсата на изрична разпоредба в ЗОП и препращането с разпоредбата на чл. 120 ЗОП към ЗЗД, вкл. към чл. 35, ал. 2 ЗЗД, съгласно който унищожаем договор се потвърждава с неговото изпълнение. Спрямо първия от въпросите се поддържа селективното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а спрямо останалите – че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

Ответникът по касация „Лиел констракшън“ ЕООД заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата.

Обжалва решение №559 от 19.09.2024 г. по в. т.д.№1041/2023 г. на САС в частта му имаща характер на определение, с която след отмяна на определение №181 от 21.09.2023 г. по т. д.№21/2021 г. на ОС Перник е изменено решение №18 от 12.04.2023 г. по т. д.№21/2021 г. на ОС Перник в частта за разноските, като са намалени присъдените с решението в полза на „Лиел констракшън“ ЕООД разноски за адвокатско възнаграждение за първата инстанция от 51 180 лв. и [община] и „ЗМБГ“ АД са осъдени да заплатят на „Лиел констракшън“ ЕООД сумата от 4560 лв. адвокатско възнаграждение.

В частната касационна жалба са наведени доводи за неправилност на обжалвания акт на въззивния съд, като в изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК общото основание за допускане на касация е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси, за които се поддържа наличие на селективните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК: 1. Следва ли да се присъдят разноски на страната, представила списък по чл. 80 ГПК след последното по делото заседание или несвоевременното представяне на списъка само императивно ограничава правото на страната да иска изменение на решението в частта за разноските. 2. Следва ли да бъдат присъдени в полза на страна в процеса разноски, чиито размер и извършване са установени и доказани в процеса, но само за част от които е представен своевременно списък по чл. 80 ГПК, който е допълнен с последваща молба от страната, претендираща разноски.

Ответниците по частната касационна жалба [община] и „ЗМБГ“ АД излагат съображения за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователността й.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:

Касационните жалби са процесуално допустими - подадени са от надлежни страни в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че е предявен иск с правно основание чл. 119, ал. 1 ЗОП за унищожаване на договор за обществена поръчка, като е посочил, че унищожаемостта на договорите за обществена поръчка може да бъде релевирана само по исков ред, в посочените от закона преклузивни срокове, което е отклонение от общия режим на унищожаемостта съгласно разпоредбите на ЗЗД, а нормите на ЗОП относно предмета, основанията, сроковете и реда за прогласяване унищожаемостта на договорите, сключени по реда на ЗОП се явяват специални. Изложил е съображения, че съобразно нормата на чл. 225 ЗОП претенцията за прогласяване унищожаемост на договор може да се предяви в срок до два месеца от публикуването на обявление за възлагане на поръчка в РОП, а ако не е публикувано обявление - от узнаването, но не по-късно от една година от сключването, а когато възложителят е сключил договор или рамково споразумение преди приключване на производство по обжалване, срокът за искане на унищожаване, на основание чл. 119, ал. 1, т. 3 е два месеца от влизането в сила на решението, с което е отменен обжалваният акт на възложителя, което в процесния случай е налице и искът е предявен в предвидения преклузивен срок. Счел е, че отмяната на процедурата за възлагането на обществената поръчка от ВАС не води до автоматично дерогиране на сключения договор за възлагане на обществена поръчка, сключен между [община] и „ЗМБГ“ АД, а следва да се проведе успешно доказване по предвидения специален ред, като ищецът може да претендира обезщетение, чрез предявяване на иска по чл. 218 ЗОП, но тази възможност не го лишава от правото да иска прогласяване унищожаемостта на сключения между двамата ответници договор, тъй като в закона са посочени предпоставките за упражняване правото на иск и в тях не е налице предвидена поредност за предяввяане на исковете, нито е поставено изискването за наличие на вреди - очертан е само кръг от лица в трите различни хипотези, в зависимост от това кои елементи е засегнал порокът, като е извършено строго разпределение на правоимащите субекти, спрямо конкретна незаконосъобразност. Намерил е, че съобразно разпоредбата на чл. 119, ал. 1, т. 3 ЗОП, основание за иска за прогласяване унищожаемостта на договора е налице тогава, когато преди влизането в сила на акт на възложителя, издаден във връзка с процедурата и се установи нарушение, което е засегнало възможността на: а) заинтересовано лице да подаде заявление за участие или оферта; б) заинтересован кандидат да подаде оферта; в) заинтересован кандидат или участник да вземе участие при определяне на изпълнител, като в чл. 224, ал. 1 ЗОП е предвидено, че унищожение на сключен договор или на рамково споразумение за нарушение по чл. 119, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗОП може да иска всяко заинтересовано лице; за нарушение по чл. 119, ал. 1, т. 3, б.„а“ и „б“ ЗОП унищожение може да иска всяко заинтересовано лице и заинтересован кандидат, а за нарушение по чл. 119, ал. 1, т. 3, б.„в“ ЗОП заинтересован кандидат и/или заинтересован участник с последици от уважаване на исковете, уредени в чл. 226 от закона. Посочил е, че легалните дефинициите на заинтересовани лица, заинтересован кандидат и заинтересован участник са уредени в §2, т. 12-14 от ДР на ЗО, а легитимацията на тези лица да предявяват иска по чл. 119, ал. 1 ЗОП е обусловена от прекия им интерес да се поправят последиците от правното поведение на възложителя и настъпването на последиците по чл. 226 ЗОП. Установил е от твърденията на ищеца в исковата молба, че същият обосновава активната си легитимация в качеството на лице, което е имало интерес да от получаването на обществена поръчка, като участието му е било възпрепятствано от действията на възложителя, т. е. ищецът има качеството на лице по б.„в“, а именно заинтересован кандидат или участник да вземе участие при определяне на изпълнител. Позовавайки се на представеното влязло в сила решение на ВАС, е достигнал до извод, че с постановеното незаконосъобразно решение от страна на възложителя, чиято незаконосъобразност е установена по надлежен ред, ищецът, в качество на заинтересован участник в процедурата по ЗОП, е бил лишен от възможността да участва при определяне на изпълнителя на обществената поръчка, като установеното нарушение на процедурата и установеното качество на ищеца водят до извод, че искът се явява основателен и следва да бъде уважен. По отношение възражението, че е налице изпълнение на договора, което обуславя липса на правен интерес е изразил становище, че искът е конститутивен и към него следва да намерят разрешение постановките относно правния интерес при конститутивните искове, респективно когато ищецът твърди, че в негова полза съществува потетстативно право, подлежащо на съдебно осъществяване е налице интерес от предявения иск. Приел е, че липсва интерес, когато целената промяна е настъпила по силата на други факти, но прекратяването на договора поради неговото изпълнение не е правен резултат, еднакъв с този на признаване за установено унищожаемостта на договора, каквото право е предоставено на ищеца по силата на изричната норма, поради което фактът, че страната е изпълнила договора, чиято валидност е предмет на предявения иск, както и липса на виновно поведение, не е основание искът да не бъде уважен. По отношение на частната жалба срещу определение №181 от 21.09.2023 г. по т. д.№21/2021 г. на ОС Перник, с което е отказано изменение на решение №18 от 12.04.2023 г. по т. д.№21/2021 г. на ОС Перник в частта на присъдените в полза на „Лиел констракшън“ ЕООД разноски за адвокатско възнаграждение за първата инстанция над сумата от 4560 лв. до сумата от 51 180 лв. е посочил следното: Съдебното заседание, в което е даден ход на делото по същество се е състояло на 16.03.2024 г., в което процесуалният представител на „Лиел констракшън“ ЕООД е присъствал лично и в това съдебно заседание е представен списък на разноски и договор за адвокатско възнаграждение, както и фактура, като е даден едноседмичен срок за писмени бележки, който е изтекъл на 23.03.2024 г., а на 10.04.2024 г. са представени нов списък на разноски с доказателства за уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 51 180 лв., както и доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в този размер, като съдът е уважил направеното искане. Изложил е съображения, че съгласно даденото разрешение с ТР №6/2012 г. на ОСГТК на ВКС крайният срок за отправено искане за присъждане на разноски и представяне на доказателства за извършването им е към момента на приключване на съдебното дирене и преди устните състезания, поради което с писмената защита не могат да бъдат предявени процесуално валидно искания за присъждане на разноски, както и доказателства за извършването им. В този смисъл е достигнал до извод, че присъждането на разноски, за които са представени доказателства след изтичане на срока е неправилно и следва да бъде отменено, а дължимите разноски се определят в размер на 4560 лв.

Настоящият състав намира, че касационно обжалване по касационните жалби на [община] и „ЗМБГ“ АД не може да бъде допуснато.

Решението е постановено по допустим конститутивен иск, квалифициран от въззивния съд (разгледал твърдяните от ищеца и установени по делото факти) по чл. 224, ал. 1, т. 3, вр. чл. 119, ал. 1, т. 3, б.„в“ ЗОП, който иск е предявен от заинтересован участник с признат от закона правен интерес, а не от заинтересовано лице, както се поддържа от касаторите [община] и „ЗМБГ“ АД, респективно доводите относно липсата на настъпили вреди за ищеца и липсата на качеството заинтересовано лице, се явяват неотносими (друг е въпросът, че при определяне на това качество, законът посочва, че същото ще е налице не само при сигурно настъпване на вреда, а и при възможност да настъпи такава от нарушението). В този смисъл не се установява решението да е вероятно недопустимо, поради което на това основание и по свързаното с него втори и трети въпроси, касационно обжалване не може да бъде допуснато.

Касационно обжалване не следва да се допусне и по останалите въпроси. Освен, че позоваването на селективното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по отношение на четвъртия от тях е бланкетно, като не са изложени доводи за значението на формулирания въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото, не е осъществена нито една от хипотезите, с които, предвид разясненията на т. 4 от ТР №1/2010 г. на ОСГТК, е обвързано основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В отклонение от разпоредбата на чл. 32 ЗЗД, законодателят е предвидил възможност и за посочена в ЗОП категория лица, при наличие на определени в закона предпоставки, да предявяват конститутивни искове за унищожаване на договори за обществена поръчка, независимо, че тези лица не са страни по договорите, респективно е несъмнено, че приложението на чл. 35 ЗЗД във визираните хипотези е несъвместимо с предвидената възможност, а последващи сключването на унищожаемия договор действия на страните по това правоотношение, изразяващи се в изпълнение на задълженията по договора или в писменото му потвърждение, не са в състояние да осуетят успешното провеждане на исковете. От друга страна при постановяване на решението си въззивният съд се е съобразил изцяло с практиката на ВКС по приложение на чл. 235 и чл. 236 ГПК, като е изложил собствени мотиви, съдържащи обсъждане и преценка на всички събрани по делото относими доказателства, а така също и фактически констатации и правни изводи, след произнасяне всички доводите, възражения и искания на страните. Следва да се посочи, че невъзприемането на поддържаните от дадена страна тези само по себе си не означава, че е налице осъществено от съда нарушение при осъществяване на решаващата му дейност, а несъгласието на тази страна с възприетата в решението фактическа обстановка и направените правни изводи, е предмет на преценка на правилността на решението по същество, на основанията по чл. 281, т. 3 от ГПК и извън въведеното с ал. 2 на чл. 280 от ГПК основание за допускане на касационно обжалване – очевидна неправилност, не може да бъде разгледано в настоящата фаза на селекция на касационните жалби.

В този смисъл и тъй като при постановяване на обжалваното решение не е допуснато нарушение на императивна материалноправна норма, на съдопроизводствените правила, установяващи правото на защита и на равенството на страните в процеса, нито фактическите изводи на въззивния съд са направени при грубо нарушение на логическите и опитните правила, не се установява и твърдяната от касатора очевидна неправилност на въззивното решение. За да е очевидно неправилен, въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и законосъобразност на решаващите правни изводи на въззивния съд и на извършените от него съдопроизводствени действия, като всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при постановяване на акта, представлява основание за отмяна на съдебния акт, но едва след допускане на касационно обжалване при наличие на някое от специфичните за достъпа до касационен контрол основания.

По частната касационна жалба на „Лиел констракшън“ ЕООД:

Както бе посочено, основният мотив на въззивния съд за постановяване на решението в обжалваната, имаща характер на определение част, е свързан с несвоевременното, след приключване на устните състезания пред първоинстанционния съд, представяне на доказателства за извършване на претендираните от „Лиел констракшън“ ЕООД разноски, а не с представянето в срок или не на списъка по чл. 80 ГПК, както се предпоставя с въпросите на частния касатор. В този смисъл формулираните от частния касатор въпроси не са обусловили правната воля на въззивния съд, а при липсата на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК касационно обжалване не може да бъде допуснато.

Мотивиран от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №559 от 19.09.2024 г. по в. т.д.№1041/2023 г. на САС.

Определението не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.