ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2106

гр. София, 22.04.2026 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Второ отделение в закрито заседание на трети ноември две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА

СОНЯ НАЙДЕНОВА

изслуша докладваното от съдия С. Н. гр. дело № 1089/2025 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по допустима касационна жалба от А. М. С., подадена чрез пълномощник адв.Б. Б. от АК-П., срещу въззивно решение № 369/21.11.2024 г. по в. гр. д. № 546/2024 г. на ОС-Перник.

В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

Насрещните страни Н. П. Н., К. Р. А. и Л. Р. А., оспорват жалбата с писмен отговор чрез пълномощника си адв. В. Ц. - САК.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото, установи следното:

С обжалваното въззивно решение, в резултат на потвърждаване на първоинстанционното решение № 87/25.05.2024 г. по гр. д. № 614/2023 г. по описа на Районен съд гр. Радомир - в обжалваната му пред въззивния съд част, е допусната съдебна делба на поземлен имот, находящ се в [населено място], общ. Р., обл. П., съставляващ УПИ *-*, в кв. 10 по рег. план на [населено място], одобрен със заповед № ІІІ-595 от 30.12.1969 г. на ОНС - гр. Перник, с площ на имота по акт за собственост от 1106 кв. м, а съгласно скица № 787/22.06.2023 г. - с площ от 1059 кв. м, отреден за жилищно застрояване, при посочени граници в решението, ЗАЕДНО с построената в имота масивна жилищна сграда, представляваща съгласно разрешение за строеж № 21/08.11.1995 г. на община Радомир двуетажна вила - близнак на два етажа със застроена площ от 92 кв. м, с мазе със застроена площ от 46 кв. м, между следните лица и делбени части: по 1/6 идеална част за всеки от съделителите Н. П. Н., К. Р. А., и Л. Р. А., и 3/6 идеални части за А. М. С..

Първоинстанционното решение в частта, в която е отхвърлен предявеният от Н. П. Н., К. Р. А., и Л. Р. А. срещу А. М. С. иск за делба на два гаража, построени в същия горепосочен поземлен имот, като необжалвано, не е било предмет на въззивна проверка.

Въззивният съд е споделил като правилни направените от първоинстанционния съд фактически изводи и преценка на събраните по делото доказателства относно правнорелевантните факти, за които е препратил към мотивите на първостепенния съд на основание чл. 272 ГПК. Независимо от това е изложил и свои фактически и правни изводи по спора по повод направените с въззивната жалба оплаквания, които оплаквания са и посочени в началната част на решението. Установено е от представеното по делото решение № 44/06.03.2013 г. по гр. д. № 773/2012 г. на РС – Радомир, влязло в сила на 03.07.2014 г., че с него е бил уважен предявен иск с правно основание чл. 108 ЗС, като е признато за установено по отношение на А. С., М. С. и М. С., че Н. Н., К. А. и Л. А. са собственици на 1/2 ид. ч. от същия поземлен имот, предмет и на иска за делба по настоящето дело, заедно с 1/2 ид. ч. от построената в имота масивна жилищна сграда – също предмет на настоящия иск за делба, както и 1 бр. масивен гараж със застроена площ от 21,90 кв. м. Със същото решение, на осн. чл. 537 ал. 2 от ГПК, е отменен нот. акт № 45, том VI, рег. №2381. н. д. №1008/2007 г. на нотариус М. Д. с район на действие Радомирски районен съд, в частта му, с която въз основа на извършена обстоятелствена проверка по реда на чл. 483 от ГПК /отм./ ответниците М. С. и М. С. са признати за собственици на 1/2 идеална част от същия поземления имот и УПИ *-* в кв. 10 по плана на [населено място] Общ.Р., и 1/2 идеална част от гореописаната двуетажната масивна жилищна сграда в него, представляваща двуетажна вила-близнак, и 1 брой масивен гараж със застроена площ от 21.90 кв. м., като са осъдени ответниците да предадат на ищците владението върху така описания имот, жилищна сграда и гараж. Не се спори по делото, че останалата 1/2 ид. ч. от поземления имот, ведно с 1/2 ид. ч. от жилищната сграда и вторият гараж са собственост на ответницата А. М. С. на основание нот. акт № 176, рег. № 176, том IV, дело № 752/2009 г. на нотариус М. Д., с район на действие - РС - Радомир.

Воден от практиката на ВКС по тълкуване и приложение на законовите разпоредби за предпоставките за прекъсване и спиране на придобивната давност по чл. 116 б. б ЗЗД и чл. 115, б. ж от ЗЗД във вр. с чл. 84 ЗС, че с предявяване от собственика на установителен или осъдителен иск за собственост, насочен против владелеца или против ответник, ако последният се е позовал на придобивна давност, давността спира да тече и ако искът бъде уважен, тя е прекъсната, защото предметът на спора е правото на собственост, а възражението за придобивна давност е защитно средство и като такова то става предмет на спора, и от постановяване на решението може да започне течението на нова давност, но изтеклата до този момент е заличена, въззивният съд е преценявал значението на влязлото в сила съдебно решение по предходното дело по иска с основание чл. 108 ЗС, посочено по-горе. Отчетено е в този контекст обстоятелството, че в случай съделителят А. С. е била страна –ответник, по иска по чл. 108 ЗС за ревандикиране на същата ид. ч. от процесните делбени имоти, като от мотивите на решение № 44/06.03.2013 г. по гр. д. № 773/2012 г. на РС - Радомир е видно, че на твърдяното от ищците право на собственост и придобития в това им качество имот, жилищна сграда и гараж, ответниците, сред които и ответницата по настоящото дело А. С., са противопоставили възражение, че са придобили имотите по давност. Посочено е, че решението по това предходно гр. д. № 773/2012 г. на РС - Радомир, е водено от същите съсобственици срещу същата ответница, и то има сила на присъдено нещо по настоящия спор и съответно прекъсва владението на ответницата върху ид. ч. от имота, притежавана от съсобственици, които са били страна-ищци по това горепосочено гражданско дело. На основание чл. 297, чл. 298, ал. 1 и ал. 2 ГПК това друго решение се ползва със сила на пресъдено нещо и по отношение на А. С., като страна ответник по това дело, и тя не може да се позовава на придобивна давност, която е започнала да тече преди влизане в сила на решението по гр. д. № 773/2012 г. на РС - Радомир, по което са отречени правата на ответниците, сред които и ответницата по настоящото дело А. С. за 1/2 ид. ч. от имотите. При последващ спор, какъвто е настоящият, е прието за допустимо да се правят правоизключващи възражения, основани на факти, настъпили след влизане в сила на решението. С предявяване на иска за собственост и с уважаваното му, давността е прекъсната на основание чл. 116, ал. 1, б. б ЗЗД вр. чл. 84 ЗС и затова ответникът не може да присъедини владението на своя праводател по чл. 82 ЗС. След влизане в сила на решението, владението на ответника е недобросъвестно и новата придобивна давност, на която би могла да се позове е по чл. 79, ал. 1 ЗС, тъй като липсват елементите и признаците на чл. 70, ал. 1 ЗС за добросъвестно владение и възможността за позоваване на петгодишната придобивна давност по чл. 79, ал. 2 ЗС. Доколкото обаче решението по иска по чл. 108 ЗС е влязло в сила на 03.07.2014 г., а искът за делба е предявен на 03.08.2023 г. – т. е. по-малко от десет години след влизане в сила на решението, то изтеклият срок не е достатъчен за придобиване на собствеността по давност на основание по чл. 79, ал. 1 ЗС. При този извод въззивният съд е посочил, че е безпредметно е обсъждането по същество на останалите събрани доказателства - по какъв точно начин постоянно, непрекъснато, несъмнително, спокойно и явно ответницата е демонстрирала намерението си за своене спрямо другите съсобственици-ищците и е отблъсквала техните права.

В заключение е формиран решаващ извод, че ответницата не е доказала, че е придобила по давност правото на собственост върху притежаваните от ищците ид. ч. от процесните делбени имоти, и съответно ищците доказват, че са собственици към настоящия момент на 1/2 ид. ч. от поземления имот и жилищната сграда, поради което искът им за делба по отношение на тези имоти е основателен и следва да се уважи. Така, поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции за допустимост на делбата на поземления имот с двуетажната сграда в него, първоинстанционното решение в обжалваните части е потвърдено.

При тези мотиви на въззивния съд, настоящият състав на касационната инстанция намира, че не са налице сочените основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по единствения поставен в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК процесуално-правен въпрос относно това какви са правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото. Прегледът на мотивите на обжалваното решение не дава основание да се приеме тезата на касационният жалбоподател, че въззивният съд е процедирал в противоречие с практиката на ВКС, вкл. и посочена от касатора, според която въззивният съд следва да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доказателства, както и всички относими към спора заявени от страните пред въззивния съд с въззивната жалба и отговора по нея, доводи и възражения. В случая съдът не се е отклонил от установената съдебна практика. Преценката кои са релевантните за спора факти зависи от вида на правото, чиято защита се търси и основанието, на което се претендира. По настоящето дело въззивният съд, съобразно правомощията си на инстанция по същество на спора, освен механизма по чл. 272 ГПК, е извършил и собствена преценка и анализ на важния за спора факт (чл. 269, изр. второ ГПК) дали са налице законоустановените кумулативни предпоставки на чл. 79, ал. 1 ЗС, на която се позовава ответницата с правозащитното си възражение за придобиване делбените имоти по давност след влизане в сила на решението по предходното дело. В тази връзка е преценявал обвързващата сила на това влязло в сила решение за страните по настоящия спор, и дали от него до предявяване на настоящия иск за делба, е изтекъл периода от време по чл. 79, ал. 1 ЗС- 10 години, с което е упражнил правомощията си на съд по същество на спора, в съответствие със приложимите норми на материалния закон и процесуалните правила и съдебната практика по приложението на ГПК. Достатъчно е съдът да изложи съображения именно за релевантните спорни факти, а това как точно ще се обоснове, е в зависимост от конкретните факти и доказателства по делото, и доводи на страните, като касаторът и не сочи в изложението оплаквания, нито поставя въпрос, относно решаващия извод на въззивния съд, че в случая не се установява един от кумулативно изискуемите елементи от фактическия състав на придобивната давност по чл. 79, ал. 1 ЗС, а именно обективният елемент - да е изминал период от 10 години от влизане в сила на решението по чл. 108 ЗС между същите страни и за същите допуснати до делба имоти сега, с което правото на собственост на ищците върху общо 1/2 ид. ч. от тези имоти е установено с влязло в сила решение. При този решаващ извод - че липсва обективният елемент от фактическия състав на чл. 79, ал. 1 ЗС, въззивният съд не е бил длъжен да обсъжда другите събрани по делото доказателства относно обективиране на субективния елемент на придобивната давност - намерението за своене, защото двата елемента на придобивната давност са кумулативно изискуеми. От съществено значение във фазата по селектиране на жалбите е преценката дали са спазени изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и 3 ГПК (което в случая е налице), като несъгласието на касатора с фактическите и правни заключения на съда не е основание за допускане на касационно обжалване. Процедирането от въззивния съд според практиката на ВКС по поставения процесуално-правен въпрос, сочи на липсата на специфичната предпоставката за селекция по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Наличие на практика на ВКС по поставения от касатора процесуално-правен въпрос изключва специфичната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по него, защото тези две специфични предпоставки не могат да са налице едновременно по един и същи въпрос. А и с изложението липсва обосноваване на значението на поставения процесуално-правен въпрос за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Когато се твърди основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, касаторът трябва да обоснове, кумулативно с посочването на относим правен въпрос, и наличието на неправилна или несъобразена с промените в законодателството съдебна практика, да изложи доводи в какво се изразява нейната неправилност или защо трябва да бъде изменена в поддържана от него насока. При липса на съдебна практика по поставения въпрос касаторът трябва да изложи в какво се състои непълнотата, неяснотата или противоречивостта на конкретните норми, чието тълкуване иска. Направеното общо позоваване на законовата норма на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е достатъчно като обосновка на допълнителното основание за селекция по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК според изложеното в т. 4 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК.

Наведени са в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в останалата част доводи, имащи отношение към необсъждане на доказателства относно твърдяното от касатора-ответник обективиране на собственическо отношение към делбените имоти, които представляват по същество касационно оплакване за необоснованост на въззивното решение и не могат да се разглеждат във фазата по чл. 288 ГПК, а и по тях по които няма формулиран конкретен правен въпрос, относим към определен извод на въззивния съд по обжалваното решение. От тези оплаквания касационната инстанция няма право да извлича и формулира правен въпрос, съгласно задължителните постановки на т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 год. по тълк. д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК.

При извършената служебна проверка от касационния състав не се констатират нарушения, обуславящи вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение, които да налагат служебно произнасяне от касационната инстанция по допускане касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК.

Ето защо касационно обжалване на въззивното решение по делото не може да се допусне. При този изход на спора, касаторът няма право на разноски, насрещните страни не са направили искане за разноски в настоящето производство.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, Г. К. състав на Второ гражданско отделение, на основание чл. 288 ГПК

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 369/21.11.2024 г. по в. гр. д. № 546/2024 г. на ОС-Перник.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: