Определение №2112/22.04.2026 по гр. д. №391/2026 на ВКС, ГК, III г.о.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2112

Гр. София, 22.04.2026 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 11.03.26 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

БИСЕРА МАКСИМОВА

Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. №391/26 г., намира следното:

Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280 ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационните жалби на ищеца „Т. т.“ О., [населено място], чрез управителя К. Г. и на ответниците Прокуратура на РБ и ОД на МВР – П. срещу въззивното решение на Софийски апелативен съд /АС/ по гр. д. №926/22 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение ответниците са осъдени на осн. чл. 49 ЗЗД да заплатят солидарно на ищцовото дружество сумата от 35 500 лв., обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в претърпени загуби, ведно със законната лихва от 1.10.18 г. и сторените деловодни разноски. Исковете на ищеца срещу ответниците по чл. 49 ЗЗД за обезщетяване на имуществени вреди – претърпени загуби над присъдената сума до пълния размер от 53 682,14 лв. и пропуснати ползи в размер на 84 217,67 лв. са отхвърлени като неоснователни.

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и са допустими.

Касаторът - ищец „Т. т.“ О. обжалва въззивното решение в частта, с която исковете му са отхвърлени.За допускане на обжалването се позовава на осн. по чл. 280, ал. 1, т. 1,2 и 3 и ал. 2 ГПК. Поставя като значими за спора и разрешени от въззивния съд в противоречие с цитираната практика на ВКС и евентуално – от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, следните правни въпроси:

1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани доказателства по делото и...

Желаете да имате достъп до цялото съдържание на ExLege?
Абонирайте се сега! Можете да прекратите по всяко време.
Информация за акта
Маркиране
Зареждане ...
Зареждане...
Зареждане...