О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2112

Гр. София, 22.04.2026 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 11.03.26 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

БИСЕРА МАКСИМОВА

Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. №391/26 г., намира следното:

Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280 ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационните жалби на ищеца „Т. т.“ О., [населено място], чрез управителя К. Г. и на ответниците Прокуратура на РБ и ОД на МВР – П. срещу въззивното решение на Софийски апелативен съд /АС/ по гр. д. №926/22 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение ответниците са осъдени на осн. чл. 49 ЗЗД да заплатят солидарно на ищцовото дружество сумата от 35 500 лв., обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в претърпени загуби, ведно със законната лихва от 1.10.18 г. и сторените деловодни разноски. Исковете на ищеца срещу ответниците по чл. 49 ЗЗД за обезщетяване на имуществени вреди – претърпени загуби над присъдената сума до пълния размер от 53 682,14 лв. и пропуснати ползи в размер на 84 217,67 лв. са отхвърлени като неоснователни.

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и са допустими.

Касаторът - ищец „Т. т.“ О. обжалва въззивното решение в частта, с която исковете му са отхвърлени.За допускане на обжалването се позовава на осн. по чл. 280, ал. 1, т. 1,2 и 3 и ал. 2 ГПК. Поставя като значими за спора и разрешени от въззивния съд в противоречие с цитираната практика на ВКС и евентуално – от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, следните правни въпроси:

1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани доказателства по делото и...