ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2123

гр. София, 23.04.2026 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Гражданска колегия, Трето отделение, в закрито заседание на дванадесети март две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. А. Ц. 2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

като разгледа докладваното от съдията Владимиров гр. д. № 4883/2025 г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Е. Н. Ц., чрез адв. К., против решение № 4607 от 14.07.2025 г. по гр. д. № 11086/2024 г. на Софийски градски съд, ГО, III въззивен брачен състав.

Ответната страна Н. И. Ц., чрез адв. Л., в писмения отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК счита, че липсват основания за допускане на касационен контрол, а касационната жалба е неоснователна.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема следното:

Предмет на жалбата е посоченото въззивно решение в частта, в която след отмяна на решение № 13055 от 02.07.2024 г. по гр. д. № 43830/2023 г. на Софийски районен съд, 37 състав в частите относно предоставяне упражняването на родителските права върху роденото през време на брака им (прекратен с развод) дете Н. Н. Ц., род. на 31.12.2013 г. и определяне неговото местоживеене, режима на лични отношения на детето с неотглеждащия родител и дължимата от същия месечна издръжка, както и относно предоставяне ползването на семейното жилище, е:

- представено упражняването на родителските права спрямо детето на бащата Н. И. Ц. и е определено местоживеенето на детето при този родител;

- определен е режим на лични отношения на майката Е. Н. Ц. с детето Н. Н. Ц., както следва: всяка първа и трета седмица на месеца в сряда от 18. 00 ч., а ако детето е на училище след учебните занятия, до 18. 00 ч. в петък включително, както и всяка втора и четвърта седмица на месеца от 18. 00 ч. в петък до 18. 00 ч. в неделя, с преспиване; всяка нечетна година през пролетните ваканции, определени от министъра на образованието и науката, за времето от 10. 00 ч. на първия ден от ваканцията до 19. 00 ч. на последния ден от ваканцията, с преспиване; всяка четна година за коледните празници, считано от 10. 00 ч. на 24-ти декември до 18. 00 ч. на 26-ти декември, а всяка нечетна година за новогодишните празници, считано от 10. 00 ч. на 30-ти декември до 19. 00 ч. на 2-ри януари, с преспиване; всяка нечетна година от 10. 00 ч. на Разпети петък до 19. 00 ч. на Светли понеделник, с преспиване; тридесет дни през лятото във време, което не съвпада с платения годишен отпуск на бащата;

- осъдена е майката Е. Н. Ц. на основание чл. 143, ал. 2 СК да заплаща на малолетното си дете Н. Н. Ц., чрез неговия баща и законен представител Н. И. Ц. месечна издръжка в размер на 250 лв., считано от датата на привеждането в изпълнение на решението в частта за родителските права, заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпването на причини, които водят до изменението или прекратяването на издръжката и е

- предоставено на Н. И. Ц. ползването на семейното жилище, находящо се в [населено място], район „С.“, [улица], вх. .., ет. .., ап. .., състоящо се от дневна с кухненски бокс, стая и сервизни помещения, със застроена площ от 51. 50 кв. м.

С решението в обжалваната му част е осъдена Е. Н. Ц. да заплати по сметка на Софийски градски съд на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 360 лв. – д. такса за въззивното производство.

Въззивният съд е постановил обжалвания резултат след обсъждане на събраната по делото доказателствена съвкупност – заключения на комплексна съдебно психолого - психиатрична и съдебно – психологична експертизи, социални доклади на ДСП – С., епикриза от Клиника по спешна токсикология на ВМА от м. февруари 2020 г., свидетелски показания, проведените изслушвания на двамата родители и на детето като е приел, че с оглед най-добрия интерес на детето следва да предостави упражняването на родителските права върху него на бащата, при когото да се определи и неговото местоживеене. За да направи този решаващ извод съдът е съобразил желанието и готовността на всеки един от двамата родители да упражняват родителските права спрямо малолетното им дете, че и без да имат значителни ограничения в родителския капацитет, родителите не успяват да се справят в достатъчна степен с родителските грижи по отглеждане и възпитание на детето, което поставят в риск с активното му въвличане в конфликтите помежду им, израз на негативното отношение един към друг; че детето не е отчуждено от никого от родителите си, има близка емоционална връзка и с двамата, опитва се да остане лоялно към всеки от тях в създадените конфликтни ситуации, да балансира помежду им, което го прави силно тревожно (обстоятелство, установено от заключенията на назначените съдебни експертизи). Отчетено е становището на вещото лице по комплексната експертиза, че рискът от задълбочаване на употребата на алкохол от майката не може да бъде напълно пренебрегнат. Посочено е, че той създава известен риск за детето, макар да липсват данни за трайни негативни последици за него от злоупотребата на майката с алкохол. Установено е също, че детето не било обект на психическо или физическо насилие от страна на някого от родителите; че бащата е конкуриращ се тип, обичащ да се налага и не предлага съдействие, докато майката е в стил „избягване на проблема“, неналагаща се и предлагаща съдействие като и двамата родители са с висока емоционална интелигентност. Тревожността у детето е определена като средно изразена и резултат на родителския конфликт, но не са констатирани нарушения на привързаността. Посочено е от експерта, че справянето на детето с тази тревожност изисква специализирана помощ. Взето е предвид заключението на вещото лице М. (по допусната във въззивното производство психологична експертиза), че майката е с добър родителски капацитет, а бащата е тип „симбиоза“ – родител с желателно поведение, който осигурява базовите потребности за грижа и неговия капацитет е определен като задоволителен.

Релевантни за извода, че родителските права следва да се предоставят на бащата за упражняване, са аргументите в обжалваното решение, че детето навлиза в преходна възраст, че е налице изградена емоционална и доверителна връзка между син и баща, който е родителят познаващ проблемите на подрастващия и е в състояние адекватно да откликне на тях, вкл. и при настъпилата фактическа раздяла между страните. Отчетен тук е и полът на детето (момче), което налага по – интензивно общуване с бащата, както и фактът, установен от вещото лице - че задълбочаване на употребата на алкохол от майката създава известен риск за детето, макар да отсъстват данни за негативни последици за детето от тази злоупотреба. Изложени са доводи, че макар родителският капацитет на майката да е определен като добър, а този на бащата – като задоволителен, то отчитайки заключението на вещото лице М. при съвкупните данни по делото и изразеното от детето становище, че счита за свой дом този на [улица], с оглед най – добрия интерес на детето упражняването на родителските права върху него следва да се предостави на бащата, за който липсват доказателства с поведението си да поставя в риск здравето или развитието на детето. В обжалваното решение е възприето разбирането, че режимът на лични отношения с неотглеждащия родител (майката) следва да бъде по – широк от предложения от вещото лице, което ще бъде в интерес на детето. Така е определен конкретния режим на лични контакти, осигуряващ пълноценна връзка на детето с неговата майка, разполагаща с достатъчен родителски капацитет и е израз на естествената потребност на детето да общува с всеки от родителите си. Още повече, предвид на данните, че емоционалните реакции на детето към майката са преимуществено позитивни.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към жалбата си касаторката поставя правни въпроси, които твърди да се обусловили изхода по делото и разрешени в противоречие с практиката на ВКС, вкл. задължителната такава – основание за допускане на обжалването по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Горните въпроси са следните:

1. „При решаване на спора относно предоставяне упражняването на родителските права длъжен ли е съдът да обсъди в решението си всички събрани по делото доказателства, които са релевантни за преценка интереса на детето като поотделно, така и в тяхната съвкупност, или може да игнорира някои от тях? Следва ли съдът да обсъди в решението си доводите и възраженията на страните по релевантните за спора факти?;

2. „Следва ли приетите за установени обстоятелства по делото, които са от значение за решаване на спора за упражняване на родителските права, да са подкрепени с годни доказателства по смисъла на ГПК?“;

3. „Кои обстоятелства са от значение за определяне интереса на детето при преценката на съда в производство по спор относно упражняване на родителските права – в частност може ли съдът да вземе предвид само отделни обстоятелства при приложение на критерия за „най – добрия“ интерес на детето или следва да оцени значимостта на всяко конкретно установено обстоятелство по делото?“;

4. „При определяне на най – добрия интерес на детето длъжен ли е съдът да извърши съвкупна и комплексна оценка на всички обстоятелства от значение за родителската пригодност на всеки един от родителите и да обоснове избора си да даде приоритет на едни обстоятелства пред други?“.

Твърди се, че по повдигнатите правни въпроси въззивното решение е в противоречие с постановките на ППВС № 1/1974 г., с решение № 54/16.02.2015 г. по гр. д. № 5475/2014 г., решение № 39/09.03.2018 г. по гр. д. № 3857/2017 г., и двете по описа на IV г. о. на ВКС, решение № 214/15.10.2013 г. по гр. д. № 1665/2013 г., решение № 450/08.07.2024 г. по гр. д. № 2767/2023 г., и двете по описа на III г. о. (по последните две питания), както и с решение № 584/15.10.2024г. по гр. д. № 4878/2023 г. и решение № 50029/14.07.2023 г. по гр. д. № 3402/2022 г., и двете по описа на IV г. о. (по първите две питания).

При решаващите изводи на въззивната инстанция относно по – голямата пригодност на бащата в случая да се грижи, отглежда и възпитава детето – т. е. като родителя, комуто следва да се предоставят за упражняване родителските права, Върховният касационен съд в настоящия си състав намира, че поддържаните от касаторката основания за допускане на касационното обжалване не са налице.

Повдигнатите процесуалноправни въпроси, касаещи задължението на въззивния съд да обсъди всички обстоятелства от значение за преценката на кой от родителите да се предостави упражняването на родителските права с оглед най - добрия интерес на детето, които обстоятелства следва да са установени с надлежни доказателствени средства, са разрешени в съответствие с практиката на Върховния касационен съд, в т. ч. с решенията, на които страната се позовава. Последователно ВКС застъпва становището, че при решаване на въпроса относно упражняването на родителските права по отношение на ненавършилите пълнолетие деца при развод съдът следва да съобразява в съвкупност редица обстоятелства от най-разнообразно естество, като по-съществените от тях са: възпитателските качества на двамата родители, техния морален облик, полаганите грижи и отношение към децата, желанието на родителите да отглеждат и възпитават децата след развода, привързаността на децата към родителите, полът и възрастта на децата, възможността трети лица да оказват помощ при тяхното отглеждане и възпитание, социалното обкръжение на родителя, на когото ще се предоставят родителските права, жилищно битовите и други материални условия на живот, с които всеки от родителите разполага. Формираните от въззивния съд изводи по въпроса кой от родителите е по – пригоден да се грижи, отглежда и възпитава малолетното дете (т. е. да упражнява родителските права) са съобразени с горните правни разрешения – вкл. с постановките на ППВС № 1/12.11.1974 г., с трайно установената практика на ВКС (вкл. цитираната от касаторката) и с посочените (неизчерпателно) в чл. 59, ал. 6 СК (в настоящата редакция на нормата, предишна ал. 4) обстоятелства като са изложени подробни и обосновани съображения по тях и е обсъдена релевантността им за конкретния спор. Съдът не е отдал изолирано значение на отделни факти, нито е игнорирал едни доказателства за сметка на други. Разгледал е съвкупността от конкретните за случая обстоятелства, като в съответствие с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК е извършил преценка на всички, обсъдил е релевантните за спора факти, без да се ограничава от изложеното във въззивната жалба и отговора. Подробно са анализирани възпитателските качества на двамата родители, техния морален облик, полаганите грижи и отношение към детето, желанието на родителите да отглеждат и възпитават детето след развода, привързаността на детето към родителите, полът и възрастта му, вкл. изразеното при изслушването му становище, вкл. и къде счита, че е неговия дом. Така с оглед охраната на най-добрия интерес на детето като приоритетен при преценката кой да упражнява родителските права, при кого да живее детето, какъв да бъде режимът на лични отношения между детето и неотглеждащия родител, инстанцията по същество е мотивирала решаващ извод, че данните по делото налагат - с оглед на този легитимен интерес, упражняването на родителските права да се предостави на бащата. Постановяването на решението на въззивния съд при съобразяване с установената практика на ВКС изключва предпоставки в приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Вън от горното следва да се изтъкне и следното. Отчетено е, че детето има нужда от специализирана помощ за преодоляване на високата степен на тревожност, от която страда в резултат на въвличането му в конфликтите между родителите му и че емоционалната привързаност на детето към неотглеждащия родител ще бъде съхранена посредством определения значително по - разширен режим на лични контакти, с оглед на пълноценно общуване и с този родител. Доводите на касатора за специални образователни потребности на детето, изискващи особена грижа и внимание, за специфичен подход при задоволяване на образователните му нужди в това състояние, което определя майката като по – ангажирания и пригоден (предвид образователния й ценз на педагог – учител) и налага на нея да бъде предоставено упражняването на родителските права, не могат да обосноват достъпа до касация в разглежданата хипотеза (чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК). Не формират предпоставки за допускане на обжалването и оплакванията за необоснованост на извода, че съществува потенциален риск за детето с оглед употребата на алкохол от майката – доколкото се основава на епикриза с много голяма давност. Всички тези доводи са свързани с тезата на страната за неправилно установена фактическа обстановка от въззивния съд и съставляват касационни основания (чл. 281, т. 3 ГПК) за неправилност на въззивното решение, които са относими при разглеждане на касационната жалба (в производството по чл. 290 ГПК), но са извън предмета на производството по извършване на нейната селекция при предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, каквито в случая не са налице.

В заключение, касаторката не е обосновала предпоставки в приложно поле на соченото селективно основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което не може да се допусне касационен контрол на въззивното решение в обжалваната част.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, ІІІ г. о.

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 4607 от 14.07.2025 г. по гр. д. № 11086/2024 г. на Софийски градски съд, ГО, III въззивен брачен състав в обжалваната част.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.