О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2119

Гр. София, 23.04.2026 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 8.04.26 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

БИСЕРА МАКСИМОВА

Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. №1258/26 г., намира следното:

Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280 ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на СУ „Н. Г.“- [населено място], чрез адв. Д. срещу въззивното решение на Окръжен съд Пловдив по гр. д. №2137/25 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са уважени предявените от П. Н. срещу касатора искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ, с които е оспорена законността на уволнението на ищеца от длъжност „заместник –директор учебна дейност“, извършено на осн. чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ със заповед от 9.07.24 г.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл. 280, ал. 2 ГПК - очевидна неправилност на въззивното решение, поради прилагане на норми, касаещи други правни хипотези; изискват се мотиви, неизискуми по закон, като се обезмисля нормата на чл. 328 КТ.

В контекста на осн. по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК касаторът поставя 9 въпроса във връзка с необходимите мотиви към заповедта за уволнение на осн. чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ , управленската автономия на работодателя при използване на това основание, както и относно разпределението на доказателствената тежест.

По допускане на обжалването ВКС намира следното: Въззивният съд е приел, че при процесното уволнение са спазени изискванията на чл. 333 КТ, тъй като ищецът е синдикален лидер и към момента на издаване на заповедта е бил в...